№ 5609
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110115360 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А, със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от ............. С., район И, представлявана от кмета Й.ка Ф, с
адрес - град С
Ищецът твърди, че на 29.03.2017 г. в гр. С е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП), посетено на място и документирано с Протокол за ПТП №
1683234/29.03.2017 г.
Твърди се, че лек автомобил „Субаро Импреса“ ДР № С.......... НМ на описания участък
попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди се, че органите
на МВР не са намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в
произшествието, поради което АУАН не е съставян. Сочи се, че в протокола са описани
констатираните от органите на МВР повреди по автомобила, а именно: 2 броя гуми и
джанти и др.
Твърди се, че за процесното МПС е сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” със ЗАД „А“, с полица № 0306X0204641 и период на застрахователното
покритие 09.05.2016 г. - 08.05.2017 г.
Твърди се, че във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на
МПС от 29.03.2017 г. е била образувана в ищцовото дружество ликвидационна преписка
(щета) № 10017030109251.
Сочи се, че застрахованият лек автомобил е бил огледан от експерти на
застрахователното дружество, описани са били повредите, причинени в резултат на
горепосоченото ПТП. Твърди се, че обезщетението е определено на базата на експертна
оценка, извършена от застрахователя на стойност 312,50 лв. която е била платена на
собственика на автомобила на 12.04.2017 г. по банков път.
Сочи се, че в хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни разноски в
размер на 10,00 лева, или общо обезщетението възлиза на сумата от 322.50 лева.
1
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което С. е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не
е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Субаро Импреса” с
ДК № С.......... НМ, поради което възниква обезпечитедно-гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа - С..
Твърди се, че ищецът е поканил ответника да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума. Сочи се, че към писмото - покана с изх. № Л-
4554/30.5.2017 година, получено от ответника на 31.05.2017 година с входящ № СОА- ТД26-
6383, е бил предявен списък със щети, сред които и щета с № 10017030109251, като са били
приложени необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната
претенция. Твърди се, че до настоящия момент регресната претенция не е възстановена.
Твърди се, че длъжникът следва да се счита в забава от 07.06.2017 г., заради което се
претендира мораторна лихва върху главницата от 322,50 лв., дължима за периода от
24.03.2019 г. до 24.03.2022 г.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди С., район И,
представлявана от кмета Й.ка Ф, с адрес - град С да заплати на ЗАД „А, със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от ........... - Изпълнителни директори, сумата от
322,50 лева, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху същата
главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.3.2022 година, до
окончателното изплащане на присъдените суми; законна лихва за забава в размер на 98,28
лева за периода 24.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 24.3.2022 година,
както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор на исковата молба искът се оспорва по основание и размер.
Твърди се от ответника, че застрахователното обезщетение от страна на ищеца е
изплатено без годно правно основание, като са налице множество нарушения на
изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия
от страна на застрахователя.
Твърди се, че не става ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е
„несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно“, вследствие на което са
настъпили материални щети за моторното превозно средство.
Твърди се, че съставяният от последните протокол за ПТП, съдържа единствено
субективните твърдения на водача на автомобила, като те не са посетили мястото на
настъпване на ПТП и не са констатирали лично наличието на твърдяната необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно.
Твърди се, че не е изготвен снимков материал на мястото на ПТП, както и на
причинените щети по автомобила, като се оспорва наличието на „дупка“ на платното за
движение, както и твърдения механизъм на ПТП.
Твърди се, че няма никакви преки доказателства за наличието на твърдяната дупка,
която е станала причина за процесното ПТП, като не е известно, къде се намира, какви са
били нейните размери, за да може да се направи обосновано заключение относно причинно-
следствената връзка между наличието й на пътното платно и настъпилите щети върху
автомобила.
С отговора на исковата молба се оспорва механизмът на произшествието.
С отговора на исковата молба се твърди, че е налице съпричиняване от водача на
застрахованото МПС, като се твърди, че същият не е спазил правилото на чл. 20, ал. 2 от
2
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Твърди се, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е
съобразил поведението си с пътната обстановка.
При заявеното възражение за съпричиняване се прави искане да бъде намалено
претендираното обезщетение.
При заявените оспорвания ответникът иска от съда да отхвърли исковите претенции и
му присъди разноски.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител – юрк. Р.. Последната заявява, че поддържа исковите претенции и
моли да бъдат уважени изцяло.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрк. К., който поддържа заявените възражения и оспорвания и
моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли да бъде намален размера на исканото обезшетение поради
съпричиняване.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключението по основна и допълнителна съдебно автотехническа
експертиза, като при техния анализ поотделно и в съвкупност съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации:
На 29.03.2017 г. в гр. София, в района между ул. „.............“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „Субаро Импреса“ ДР №
С.......... НМ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат
на което са нанесени щети по автомобила.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че за процесното
МПС е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А”,
валидна от 09.05.2016 г. до 08.05.2017 г.
За процесното ПТП е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС
от до ищцовото дружество, във връзка с което е образувана ликвидационна преписка (щета)
№ 10017030109251 и е бил извършен оглед на автомобила. Щетите върху МПС-то са били
оценени от експерти на ищцовото дружество в размер на 312,50 лв., която сума е била
определена като дължимото на собственика на автомобила застрахователно обезщетение и
му е била изцяло заплатена, за което обстоятелство страните не спорят.
Установява се, че в хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни
разноски в размер на 10,00 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза се
установява, че при така установения механизъм на настъпване на ПТП, а именно –
превозното средство попада в дупка на пътното платно, щетите по лек автомобил „Субару
Импреза“, с рег. № .......... се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото
на 29.03.2017 г. процесно ПТП.
Не са спорни между страните вида и степента на увреждане на лекия автомобил и
средствата, необходими за тяхното ремонтиране по пазарни цени и размера на
ликвидационните разноски. Същите обстоятелства за обявени за ненуждаещи се от
3
доказване в открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2023 г.
Ищецът е отправил покана до ответника за възстановяване изплатената като
застрахователно обезщетение сума с писмо с изх. № Л- 4554/30.5.2017 година, като към
момента на приключване на съдебното дирене не се установи регресната претенция да е
удовлетворена.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411,
ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.49 и чл.45 от Закона за задълженията
и договорите за сумата от 322.50 лева, обективно съединен с иск за акцесорно вземане – с
правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите – за сумата от 98,28
лева, представляващи мораторна лихва, претендирана за периода от 24.03.2019 година до
24.03.2022 година и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 24.03.2022 година до окончателното изплащане на вземането.
Заявеното от ответника възражение е с правна квалификация чл.51, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите относно твърдяното съпричиняване;
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди
и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва
да бъдат разгледана по същество.
По същество
В казуса в тежест на ищеца е да установи: възникване на регресното право по
имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховка "Каско" на причинителя на
имуществени вреди (делинквента). В този смисъл ищецът следва да докаже кумулативното
осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да
е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата
- арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и
противоправно поведение, в казуса гаранционно обезпечителна отговорност на ответната
община по смисъла на чл.50 от Закона за задълженията и договорите; 3) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между деликвента и застрахователя по застраховка "Каско“ да е
съществувало действително правоотношение.
В казуса от фактическа страна исковата претенция се доказа, като се установи по
категоричен начин механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно за съда е
установено, че на пътното платно, пресечено от трамвайната линия, на ул. „Княз Борис I“ №
110, в района между ул.„Позитано и ул. „Алабин“, град София, е имало необезопасена и
необозначена дупка – препятствие на пътя, в която е попаднала при движението си лек
автомобил „Субару Импреза“, с рег.№ ...........
Пак от анализа на доказателствата и установеното от фактическа страна, съдът прави
извода, че именно с това препятствие на пътното платно и щетите, нанесени на лекия
автомобил е налице причинно – следствена връзка, като водачът на увреденото МПС не е
бил и не е бил в състояние да предотврати настъпването му. По делото няма данни за
наличие на нарушение на Закона за движението по пътищата от страна на водача на
процесното МПС или за обективни действия или бездействия, с които същият да е
4
допринесъл за настъпването на вредите по увредения лек автомобил, заради и което
заявеното от ответника възражение по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите е неоснователно и не води до намаляване на претенцията на това основание.
Вярно е, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачите на
МПС са длъжни да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със
състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Относно понятието "препятствие на пътя" легална дефиниция е дадена в § 1, т. 19 от ДР на
ППЗДвП, а именно следва да се има предвид - всяко нарушаване целостта на пътното
покритие.
Настоящия съдебен състав, приема, че на задължението на водача да се съобразява с
пътната обстановка противостои задължението на ответника да поддържа пътното платно и
да не създава предпоставки за настъпване на ПТП. Не се установи дупката на пътя да е била
обозначена или сигнализирана по някакъв начин, за да се приеме за основателно твърдяното
съпричиняване, а именно водачът да е знаел и да е следвало да предприеме действия по
избягване на дупката. При това съдът приема, че поради липсата на сигнализация за
неравностите по пътното плътно е било практически невъзможно водачът на автомобила в
конкретната ситуация да изпълни предписаното в чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, поради което заявеното възражение за съпричиняване е неоснователно и не
следва да се съобразява от съда при постановяване на решението относно размера на
претенцията за главница и лихва за забава.
Несъмнено е, че според чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост, имоти и
вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Следователно,
задължение да осигури непрекъснато, безопасно и удобно движение по процесния участък и
да поддържа изправността на пътното платно е за С.. В казуса не се доказа от ответника,
чиято беше доказателствената тежест, че осъществил грижата на добър стопанин и е
изпълнил законоустановените си задължения. В резултат на бездействието на ответника, на
собственика на МПС са причинени имуществени вреди, които са били обезщетени от ищеца
и на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за него се е породил правен интерес да претендира
платената сума от виновния за настъпилото ПТП. Ответникът и не спори, че именно негово
е задължението да поддържа в изправност пътната настилка в град София в процесния
участък.
Съдът приема, че исковата претенция е доказана както по своето основание, така и по
размер, доколкото от фактическа страна не се спори, че стойността за ремонтиране на
автомобила по пазарни цени е в размер на 312,50 лв., която сума следва да бъде определена
като действителната стойност на увредените части и техния ремонт.
Ищецът има качеството на застраховател по валиден застраховател договор по
застраховка „Каско“. Вследствие на настъпило вредоносно събитие, от категорията на
застрахователните, ищецът е заплатил на увреденото лице, чрез заплащане на разходите за
ремонт на застрахования автомобил. При това същият се е суброгирал в правата на
увредения от една страна срещу прекия причинител на вредата, а на следващо място срещу
неговия застраховател.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
5
делинквентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде
и договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е третото лице – ответникът в настоящето производство. Преди суброгацията и
удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования
и неговото задължение не може да се модиифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
Доколкото в казуса не се доказа ответникът да е заплатил на застрахованото лице се
налага и правния извод, че застрахователят - ищец има и е носител на суброгационно право,
до размера на сумата, която се доказа, че е платил на застрахования, която сума ответникът
дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.03.2022
година до окончателното изплащане на сумата и ведно с лихвата за забава, в който
ответникът е изпаднал след получаване на регресната покана.
В срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането и към приключване на съдебното
дирене не се установи претенцията да е била заплатена от ответника.
С оглед на горното, доколкото е налице завършен фактически състав за ангажиране на
отговорността на ответника, като собственик на вещта от която са произлезли вредите, но не
поради характеристиките на вещта, а поради неполагането на дължимата грижа на добър
стопанин, се следва, че исковата претенция за сумата от 322,50 лева, представляващи
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на
гореописаното ПТП и направени в тази връзка ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск – 24.03.2022
година до окончателното изплащане на сумата е основателна и следва да се уважи в пълен
размер.
По претенцията за мораторна лихва с правно основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Наличието на акцесорно вземане, каквото е обезщетението за забава по смисъла на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите е обусловено от наличието на главен дълг.
Доколкото претендираната лихва за забава, като акцесорно вземане следва
основателността на главния иск, съдът следва да я уважи в претендирания размер, който
счита за доказан по правилата на чл.162 от ГПК, по преценка на съда. Следва да се посочи,
че несъмнено се установи, че ответникът е бил уведомен за претенцията, като срокът по
чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането е изтекъл преди предявяване на исковата
претенция пред съда. Категорично в този смисъл ответникът е изпаднал в забава за сочения
от ищеца период – от 24.03.2019 година до 24.03.2022 годна и за този именно период дължи
и следва да бъде осъден да заплати на ищеца 98,28 лева, представляващи мораторна лихва
за забава.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковата претенция се дължат разноски само
на ищеца. Съгласно представения списък на разноските и доказателствата за това, че са
6
извършени, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 500,00 лева. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът следва да присъди в размер на 150 лева.
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.411, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл.49 и чл.45 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., представлявана от кмета В, с адрес – град Сда заплати на ЗАД „А” АД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано от ..................
сумата от 322,50 лева, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху
същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.3.2022 година, до
окончателното изплащане на присъдените суми, както и да заплати сумата от 98,28 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода 24.03.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г., което регресно обезщетение се
дължи във връзка с настъпило на 29.03.2017 г. в гр. С пътнотранспортно произшествие
(ПТП), при което лек автомобил „Субаро Импреса“ ДР № С.......... НМ попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което е била образувана
ликвидационна преписка (щета) № 10017030109251.
ОСЪЖДА С., представлявана от кмета В, с адрес – град Сда заплати на ЗАД „А” АД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано от ..................
сумата от 650,00 лева, представляваща сторените по гр. дело № 15360/2022 година по описа
на Софийски районен съд, ГО, 143 – ти състав, разноски за заплатена държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7