Решение по дело №117/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 90
Дата: 4 юли 2019 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20193120200117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№90/4.7.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛЕА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Светла Върбева, като разгледа докладваното НАХД №117/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ООД гр. Девня, ЕИК *** против Наказателно постановление №23-0000212 издадено на 27.03.2019 г. от Началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 32 §1 изр. 2 пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.

Въззивникът оспорва обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.Твърди, че не е извършил нарушението и че неправилно е бил санкциониран за нарушение, допуснато от водача, като излага подробни доводи за това. Навежда възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, както и за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В с.з. чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания акт.

Административно–наказващият орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна – РП - Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена документална проверка на дружеството – въззивник  контролните органи преценили, че на 14.09.2018 г. същото е допуснало нарушение на чл. 34 §1 изр. 2 пр. 2 от Регламент/ЕС/ 165/2014 г., тъй като не е осигурило правилното използване на тахографски лист използван в аналогов тахограф, с какъвто е било оборудвано транспортното средство, осъществило обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006 г. Установено при проверката било, че тахографския лист е използван за период по – дълъг от този, за който е предназначен /24 ч./, като е следвало да бъде изваден от тахографа до 07, 00 часа на 14.09.2018 г., но това не е било сторено.

При тези констатации на 05.03.2019 г. свид. К.К. съставил спрямо въззивника АУАН, който му връчен и подписан от него без възражения. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган, който наложил предвидената в чл. 105 от ЗАвтП санкция с фиксиран размер от 200 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на наличните по делото гласни и писмени доказателства, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН, включително и за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя, при което той е имал възможността да се запознае с неговото съдържание и да организира защитата си още от този момент, нещо, което е и сторил депозирайки възраженията си пред АНО. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Описано е както в АУАН, така и в НП, че неправилното функциониране на аналоговия тахограф се е изразявало в това, че при извършения превоз водачът не е използвал тахографски лист, поради което не може да се приеме, че за въззивника оставало неясно по какъв начин не е осигурил правилното функциониране на тахографа.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

Административно наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на чл. 32 §1 изр. 2 пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014.

Според разпоредбата на чл.32 §1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове.

За да се разбере какъв смисъл е вложен в израза: „транспортното предприятие осигурява правилното функциониране на аналоговите тахографи и правилното използване на тахографските листи“, следва да се обърне внимание на чл. 33 от цитирания регламент, озаглавен „Отговорност на транспортните предприятия“. От тази разпоредба става ясно, че отговорността на превозвача за правилното използване на тахографите и тахографските листи най – общо се свежда до следното: осигуряване на подходящо обучение и инструктаж за правилното функциониране на тахографите; предоставяне на достатъчен брой тахографски листи по одобрен образец; съхранение на тахографските листи най-малко една година след тяхното използване. Тоест, превозвачът е отговорен за правилното използване на аналогов тахограф чрез осигуряване на тахографски листи по одобрен образец, подходящи за използване в уреда, монтиран в превозното средство. Водачът, от своя страна, осигурява правилното използване на тахографски листове чрез правилното и своевременното им поставяне и изваждане от аналоговия тахограф, според задълженията му, регламентирани в чл. 34 от Регламент /ЕС/ № 165/2014. Съгласно чл. 34 т. 1 от посочения регламент, водачите не могат да използват тахографския лист за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени. Следователно, отговорност на водача е тахографския лист да бъде изваден в края на периода за който е предназначен. След като това задължение не е вменено в отговорност на транспортното предприятие, то не може да бъде наказвано за неговото неизпълнение. /в същия смисъл са Решение №1722 от 12.10.2017г. по КАНД № 1875/2017 г. и Решение № 1466 от 9.07.2018 г. по КАНД № 1397/2018 г. на Административен съд – Варна/.

Твърдение, че въззивникът превозвач по някакъв друг начин не е осигурил правилното функциониране на тахографа /напр. като не е осигурил подходящо обучение и инструктаж за правилното функциониране на тахографа/ по делото няма. А да му се вменява отговорност за неправомерно поведение на водача е незаконосъобразно.

Отделно от това съдът счита, че в настоящия случай административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал констатираното нарушение под санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждаща налагането на глоба или имуществена санкция за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него. Тази норма не предвижда санкциониране на лицата за нарушаване на Регламент /ЕС/ № 165/2014, каквото нарушение е установено в случая, съгласно отбелязването в процесното НП, а самият регламент не е подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАвП, поради което чл.105, ал.1 от ЗАвП е неприложим за нарушения по този регламент.

Нарушенията при неправилно използване на тахографски листове или карти на водача, от вида на установеното в случая такова по чл.32 §1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, се санкционират по чл.93в ал.2 от ЗАвП,  но според състава на тази норма, отговорност за нарушението носи само водача, но не и превозвача.

Предвид гореизложеното съдът намира претенцията на въззивника за отмяна на обжалваното наказателно постановление за основателна, тъй като поради гореизложените аргументи констатира неговата незаконосъобразност и неправилност.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

  ОТМЕНЯ „Наказателно постановление №23-0000212 издадено на 27.03.2019 г. от Началника на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на ***ООД гр. Девня, ЕИК ***за нарушение по чл. 32 §1 изр. 2 пр. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, на основание чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 

                                            

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: