Мотиви по НОХД №3489/2020
г. на СГС, НО, 12 състав
СГП е внесла в съда
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Т.К.Д., за това, че:
На 24.09.2019г., около 18.50
часа, в гр.София, на автомагистрала „Струма“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ *******, като
се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр.София към
гр.Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при движение в
най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.20, ал.1
и чл.20., ал.2 от ЗДвП: –„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства“; „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните
условия…..“, като при
мокра пътна настилка, излизайки от ляв по посоката му на движение завой,
преминал през локва, което довело до моментна загуба на управлението на
автомобила, като при последващо завъртане на волана първоначално надясно, а
след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на ляво, което
довело до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонил се на дясно
и последвало ПТП със скорост от не по-малко от 108 км/ч със спрелия в дясно
спрямо посоката му на движение в началото на крайпътна отбивка /на около 1830
м. след началото на магистралата/, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с
рег.№*******и по непредпазливост причинил смъртта на водача на същия лек
автомобил, Л.Р.П. с ЕГН-********** – престъпление по чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание,
проведено на 10.02.2022г., по искане на представителят на СГП, по реда на
чл.287, ал.1 НПК е допуснато изменение на обвинението, касаещо нарушените норми
от ЗДвП от Т.Д., като е добавена като нарушена от подсъдимия и разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно новото
обвинение - На 24.09.2019г., около 18.50
часа, в гр.София, на автомагистрала „Струма“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ *******, като се
движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр.София към
гр.Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при движение в
най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.20, ал.1, чл.20., ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП: –„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства“; „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението, да се съобразяват с атмосферните условия…..“; „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч за ППС от категория „Б“ на
автомагистрала 140 км/ч“, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв
по посоката му на движение завой, преминал през локва, което довело до моментна
загуба на управлението на автомобила, като при последващо завъртане на волана
първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със
завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над управлението на същия,
отклонил се на дясно и последвало ПТП със скорост от не по-малко от 108 км/ч
със спрелия в дясно спрямо посоката му на движение в началото на крайпътна
отбивка /на около 1830 м. след началото на магистралата/, лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег.№*******и по непредпазливост причинил смъртта на водача
на същия лек автомобил, Л.Р.П. с ЕГН-********** – престъпление по чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа измененото обвинение, като счита, че е възможен
оправдателен диспозитив в присъдата единствено по отношение на нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП с оглед обстоятелствата, изяснени с петорната експертиза,
приета от съда. Намира, че обстоятелствата относно времето, мястото и начина на
осъществяване на изпълнителното деяние, както и настъпилите от него вредни
последици, са ясно установени в хода на наказателното производство и се
подкрепят от събраната доказателствена съвкупност. За механизма на извършеното
деяние, посочва, че се установява от показанията на свидетеля Д.Х., който е
очевидец на удара. Намира показанията на този свидетел за последователни и
вътрешно непротиворечиви, подкрепени от повторната петорна комплексна
медико-автотехническа експертиза. Подробно анализира показанията на този
свидетел, изтъквайки причините, поради които следва да се ценят с доверие
неговите показания, които съответстват на конкретно посочени доказателства по
делото. Счита, че по безспорен начин се установява по делото, че подсъдимият е
управлявал автомобила с превишена скорост от 159 км/ч при максимално разрешена
от 140 км/ч в съответния пътен участък. Сочи, че според заключението на
последно приетата по делото експертиза, противоправният резултат би настъпил и
при управление на автомобила с максимално разрешената скорост от 140 км/ч, като
не би се стигнало до загуба на управлението при движение със скорост от 120-130
км/ч, поради което намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно движение с несъобразена с пътните условия скорост, а не такава,
превишаваща максимално разрешената. Счита, че е налично и второто, въведено с
обвинението нарушение на по чл.20, ал.1 от ЗДвП – подсъдимият не е контролирал
непрекъснато инкриминирания автомобил, като отклонението на правилното движение
на автомобила е предпоставено, освен от несъобразената с пътните условия
скорост, а и от субективните действия на водача, съгласно заключението на ПКМАТЕ.
По всички тези съображения намира, че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. “в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5
години, както и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 години.
Повереникът на частните обвинители – адв. Д., прави обстоен анализ на
доказателствата, отчитайки противоречия в показанията на свидетелите от
досъдебното и съдебното производство. Изтъква, че в досъдебното производство
разследващият орган не записал коректно показанията на свидетелите, давайки
пример с показанията на свидетелката А.И., която е и частен обвинител. По тези
съображения намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на основния
свидетел по делото – свидетелят Д.Х., дадени в хода на съдебното следствие и да
не се ценят с доверие показанията му от досъдебното производство. Намира още,
че изложеното от свидетеля Х. пред съда кореспондира в най-пълна степен със
заключението на ПКМАТЕ по отношение на механизма на настъпване на произшествието.
Акцентира на заявеното от Д.Х., че когато е настъпило ПТП-т вече е било спряло
да вали, като това, според него, кореспондира с показанията на А.И., която
заедно със съпруга си е претърпяла ПТП на същото място, но много по-рано през
деня. Изразява съмнение, че изобщо е имало локва на платното за движение, но
ако се приеме, че е имало такава, посочва, че загубата на управление над
автомобила е настъпила след локвата, съгласно показанията на свидетеля Х.. По
отношение на автомобила, управляван от подсъдимия, изтъква, че това е автомобил
с постоянно включено 4х4, което прави много по-трудна загубата на контрол. В
тази връзка изтъква, изложеното от вещите лица, че системите за сигурност на
този автомобил се включват, когато той сам загуби контрол, но когато загубата
на контрол се дължи на човешка намеса, тогава съответната система за контрол не
се включва. Солидаризира се с изложеното от прокурора, че водачът на автомобила
не се е съобразил с конкретните пътни условия и не е контролирал непрекъснато
пътното превозно средство. Припомня изложеното от вещите лица в съдебно
заседание относно критичната скорост, с която може да се вземе завоя, които
сочат, че при нормални пътни условия този завой може да бъде преодолян и със
скорост от 400 км/ч, като достига до извод, че причината да се загуби контрол
върху този автомобил са субективните действия на водача. Счита още, че в
условията на идеална съвкупност е допуснато нарушение на чл.21, л.1 от ЗДвП,
изтъквайки че е налице съдебна практика, че могат да съществуват двете хипотези
едновременно като причина за настъпване на ПТП. Цитира части от ПКМАТЕ, в които
вещите лица посочват, че подсъдимият е имал възможност да предотврати
инцидента, като непрекъснато контролира автомобила и запазва движението си в
собствената си лента, че техническата причина, довела до настъпване на
произшествието, е движението на автомобила с технически несъобразена скорост с
пътната настилка и технически правилно е водачът да контролира непрекъснато
автомобила, като се движи в дясната пътна лента и запази движението на
автомобила. Подчертава, че загубата на контрол се дължи на субективните
действия на водача с органите за управление. Като самостоятелна причина счита
по-високата скорост от 160 км/ч. Изтъква, че по делото са налични
доказателства, че водата от пътното платно се е била оттекла и тя не
представлява техническа причина и проблем за автомобилите, защото там са минали
много автомобили и никой от тях не е катастрофирал, включително и свидетелят Д.Х.,
който се е движел със скорост от 140 км/ч и не е участвал в такова явление като
аквапланинг. Заключава, че е налице нарушение на правилата за движение, което е
в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, има конкретна форма на
вина, която може да се вмени на подсъдимия, което прави поведението му виновно и
води до ангажиране на наказателната му отговорност. Пледира за налагане на
справедливо наказание, като се отчете конкретното нарушение, което определя
като грубо, посочвайки че само по една щастлива случайност пострадалият от
действията на подсъдимия е само един, бил е далеч извън пътното платно и
въпреки това е настъпила смъртта му. Акцентира върху нарушенията, извършени от
подсъдимия на ЗДвП, отчетени в справката-картон на водача. Апелира, с
наказанието, което ще се наложи на подсъдимия, да се даде сигнал на обществото,
че не бива да се допускат такива тежки престъпления по транспорта. Допълва, че от това произшествие не е
пострадал само физическият пострадал, който има майка, баща, съпруга и дете,
които са пострадали за цял живот.
Частният обвинител А.И., заявява, че безспорно е отнет един млад човешки
живот по най-грубия и жесток начин, една майка никога повече няма да може да
прегърне сина си, едно дете е посрещнало само първия си рожден ден с баща си и
той е пегърнал детето си само на първия му рожден ден. Моли за най-строго
наказание, за да бъдат по-малко
семействата, които живеят в ужаса и кошмара, в който живее нейното.
Частният обвинител А.П., изразява вяра, че зад всяко действие си има
последствия, казва, че тя е тази, която трябва да съобщи на четири годишната си
дъщеря, че никога повече няма да прегърне баща си, изпитва болка, когато чува
от детето си, че няма баща, че баща й й липсва и че иска баща си. Иска
справедливост от съда.
Защитникът на подсъдимия – адв. Н., изказва съболезнования на близките на
пострадалия. Коментира доказателствата по делото, като започва с гласните
доказателствени средства. За показанията на свидетеля Я.О. посочва, че този
свидетел пред съда е заявил, че датата и годината не си спомня, но знае, че е
извикан от съда за едно ПТП на автомагистрала „Струма“. Акцентира на заявеното
от този свидетел, че тогава е било валяло дъжд и малко преди бензиностанция
„Лук ойл“ се е била образувала огромна локва. Тези негови показания заявява, че
изцяло кореспондират със справката от НИМХ. Изразява несъгласие със заявеното
от повереника на частните обвинители, че дъждът е бил спрял, че асфалтът е бил
сух или почти изсъхнал, че не е имало локва и не е имало аквапланинг. Посочва,
че вещите лица, изготвили ПКМАТЕ, са по-склонни да приемат, че е имало
аквапланинг, като подчертава допълнителните разяснения, направени от вещото
лице А. в съдебно заседание във връзка с гърбицата, която се получава в края на
ляв завой, поради преходния участък, в който страничният наклон от ляв, трябва
да стане десен за първия участък, какъвто е имало преди мястото на
произшествието и че много зависи дали последната шахта хваща края на наклона на
ляво. Ако тя е по-напред, дори и в средата, след нея водата не се оттича и
тогава може да се появи вода с по-голяма височина на водния стълб. Именно за
това свидетелства О., чийто показания счита, че частично дискредитират
показанията на свидетеля Д.Х.. Навежда твърдения, че не може да не бъдат ценени
показанията от досъдебното производство единствено на база изложеното от
свидетел за налично притеснение тогава. Излага предположения за причината
за противоречията в показанията на свидетелката
А.И., дадени пред съда и пред разследващ орган, като посочва, че според вещите
лица на-вероятната причина и двете коли да напуснат пътното платно е наличието
на аквапланинг. Намира, че гласните доказателства, както и ПКМАТЕ сочат, че на
платното е имало неоттекла се вода и независимо от действията на подсъдимия,
автомобилът му е напуснал пътното платно и е предизвикал тежкия инцидент.
Изтъква, че въпросът, който е бил обсъждан в хода на съдебното следствие, дали
е имало локва на пътя, е трябвало да се изследва в първоначалния момент, в
момента на огледа, но това не е сторено, не е изследвано, дали наличните по
пътното платно шахти се почистват, дали водата на това място се оттича.
Допълва, че всички констатират, че пътищата в страната не се поддържат,
поддържат се инцидентно, едва когато има тежък инцидент с фатални последици.
Моли да бъде постановен един справедлив съдебен акт, основан само на
доказателствата по делото, а не на емоциите.
Подсъдимият Т.К.Д., в правото си на лична защита, изказва искрени съболезнования
за случилото се. Споделя, че продължава да наблюдава инкриминирания по делото
участък, като констатира, че там продължава да се случва същото нещо. Посочва,
че предходния месец пак е имало катастрофа по абсолютно същия начин, на
абсолютно същото място, което говори, че трябва да се вземат мерки. Изразява
несъгласие с установената от експертите скорост на движение, изтъква, че шофира
от 18 годишен, че шофира страшно много и има пълната яснота и отговорност за
шофирането, като никога не се е държал безотговорно на пътя. Изразява
съжаление, че не може да върне времето
назад, но посочва, че както експертите са заявили пред съда, времето за реакция
е било под 3 сек., като дори и най-добрият автопилот не би могъл да реагира
адекватно. В правото си на последна дума, моли съдът да отсъди разумно и
адекватно за ситуацията и доказателствата, които ясно говорят за случилото се.
Повторяемостта, която се случва там, счита че ясно и категорично показва, че
там, в този участък, има проблем. Заявява, че не е извършил умишлени действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.К.Д. е роден
на ***г***, българин е, български гражданин, разведен е, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********. Към 24.09.2019г. /датата на
деянието/, Т.Д. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №********,
за категории Д и Е, издадено от ОПП-СДВР, на 18.07.2013г., валидно до 18.07.2023г.
На 24.09.2019г., около 18.50ч., подсъдимият Т.К.Д. се движел по
автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, с
управлявания от него лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ *******. В автомобила,
на предна дясна седалка, пътувала свидетелката Г. Г., която не следяла пътната
обстановка, тъй като гледала в телефона си. Движението на подсъдимия по
автомагистралата се осъществявало в светлата част на денонощието, при добра
видимост и превалявания от дъжд на интервали.
Към 24.09.2019г. автомагистрала
„Струма“ била предназначена за движение на ППС в двете посоки. Пътното платно в
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, било с
широчина 11 метра и се състояло от три ленти за движение, две от които активни,
с широчина от по 4 метра и една аварийна лента с широчина 3 метра. Активните
пътни ленти били разделени по между си с единична прекъсната линия М3 от ППЗДвП,
а аварийната лента, която се намирала най-вдясно на платното за движение, била
разделена от дясната активна пътна лента с единична непрекъсната разделителна
линия М1 от ППЗДвП. Пътното платно било
покрито с асфалт, едрозърнест, без дупки и неравности. Асфалтът бил мокър, тъй
като от нощта на 24.09.2019г. до 21.00ч. на същата дата, превалявал на
интервали дъжд. На места по платното за движение в посока от гр. София към гр.
Перник, имало участъци с концентрация на по-голямо количество вода. На около 1830
м. след началото на магистралата, в
описаната посока, се намирала крайпътна отбивка, разположена в дясно от пътното
платно, предназначена за изграждането на бъдеща бензиностанция „ОМВ“. Отбивката
била оградена с метална мрежа. В ляво до пътната отбивка и в дясно от
аварийната пътна лента, непосредствено до нея, имало ров с дълбочина 3-4 метра.
На 24.09.20219г.,
около 14.00ч., свидетелката А.И. и мъжът, с който тя живеела на съпружески
начала, свидетелят З. З., се движели по автомагистрала „Струма“ с посока от гр.
София към гр. Перник. Свидетелката И. управлявала лек автомобил марка „БМВ“ със
скорост от около 110 км/ч. Когато достигнали с автомобила на около 1850 метра
от началото на магистралата, поради мокрото пътно платно и наличието на участъци
с концентрация на по-големи количества вода, свидетелката И. загубила
управлението над автомобила, той прелетял на 7-8 метра на дясно от платното за
движение и паднал в рова, който се намирал в дясно от аварийната пътна лента, в
посоката на движение на превозното средство. Там автомобилът се установил върху
четирите си гуми. Свидетелите И. и З. напуснали превозното средство. Свидетелката
И. позвънила по телефона на сина си Л.Р.П. и му съобщила за инцидента, както и
за обстоятелството, че колата им трябва да бъде извадена от рова. Л. П.
позвънил на свой познат – свидетеля А.П., който имал специализиран автомобил за
пътна помощ и го помолил да отиде на мястото на инцидента и да извади
автомобила на родителите му. Свидетелят П. тръгнал веднага към мястото. Когато
свидетелят пътувал към мястото, на което се намирал катастрофиралия автомобил,
започнало да вали проливен дъжд. Стигайки там, той отворил мрежата, с която
била заградена пътната отбивка, находяща се в дясно от рова и вкарал
специализирания автомобил на заден ход в отбивката, като го позиционирал така,
че да е най-близо до лекия автомобил БМВ. Малко след него на мястото пристигнал
и Л. П., с управлявания от него автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******.
П. паркирал управляваното от него превозно средство непосредствено до входа на
отбивката, на около 50 см. от оградната мрежа. Тогава майка му – свидетелката И.,
позвънила на племенницата си, която дошла с нейния автомобил и превозила
свидетелите И. ***.
Л. П. започнал да
оказва помощ на свидетеля П., като му държал спирачката на камиона, за да
извадят автомобила на родителите му от рова. Ваденето било трудно, защото
асфалтът бил мокър и колата се вкопавала. Л. П. ту отивал при свидетеля П., ту
се връщал в неговия автомобил, защото там му било по-топло. И двамата с П. вече
били мокри, тъй като дъждът ту спирал, ту завалявал отново. Когато свидетелят П.
вече почти бил извадил автомобила от рова, Л. П. бил в лекия автомобил Ауди,
седял на предна лява седалка, седалката на шофьора.
В този момент с
посока от гр. София към гр. Перник продължавал да се движи подсъдимият Т.Д. с
управлявания от него лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ *******. Когато подсъдимият
достигнал на около 1830 метра след началото на магистралата, се движел в лявата
пътна лента със скорост от около 159 км/ч, при максимално разрешена скорост на
движение за автомобили категория „В“ в съответния пътен участък от 140 км/ч. При
тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила била 224 метра.
Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, била превишена и
несъобразена с атмосферните и пътните условия – валяло дъжд, асфалтът бил
мокър, на места имало участъци с концентрация на по-големи количества вода.
Непосредствено преди 1830 метър от началото на магистралата, имало ляв завой по посоката на движение на
лекия автомобил БМВ. В най-лявата активна пътна лента, в която се
движел подсъдимият, имало преходна зона,
в която се променял напречния наклон на платното за движение и се образувала
плавна гърбица. Именно в задната част на тази преходна зона, в левия край на
лявата пътна лента, при по-силен валеж можело да се събере до няколко милиметра
вода и да възникне явлението аквапланинг в левите колела на автомобила,
съответно водачът да загуби контрол над управлението му.
В този момент по
платното с посока от гр. София към гр. Перник се движел с лек автомобил и
свидетелят Д.Х.. Подсъдимият, с управляваното от него превозно средство,
изпреварил автомобила, управляван от Х. и продължил да се движи в лявата пътна
лента по посоката му на движение. Излизайки от левия завой, който бил плавен,
движейки се в лявата пътна лента, автомобилът, управляван от подсъдимия, навлязъл
в концентрирани зони с по-голямо количество вода върху платното за движение. Това
обстоятелство било възприето от свидетеля Х.. Поради движението със скорост
по-голяма от критичната за явлението аквапланинг, автомобила на подсъдимия се
отклонил надясно, като навлязъл в зоната на уширението и отклонението, намиращи
се в дясно от аварийната пътна лента. Там настъпил удар между челната лява част
на БМВ-то и дясната задна част на лекия автомобил Ауди, при което двата
автомобила се отклонили към рова, намиращ се между дясната граница на
аварийната лента и зоната на отклонението за бъдещата бензиностанция „ОМВ“.
Двата автомобила пропаднали в рова, като автомобилът Ауди, в който се намирал Л.
П., се обърнал с гумите нагоре и така се установил в рова по таван, а автомобилът
БМВ, управляван от подсъдимия Д., се установил върху дясната си странична
повърхност.
Удара между двете
превозни средства е настъпил на около 24.1 метра след мерната линия и на окол
5.6 метра в дясно от дясната граница на аварийната лента.
Техническата причина,
довела до възникване на ПТП-то, било движението на превозното средство,
управлявано от подсъдимия Т.Д. с технически несъобразена скорост с атмосферните
условия и пътната настилка – мокра пътна настилка, образували се зони с
концентрация на по-големи количества вода върху пътното платно. При движение на
автомобила със скорост от 159 км/ч опасната му зона за спиране била 224м. При
движение на автомобила със скорост от 80-120 км/ч и по-ниска, не би се стигнало
до явлението аквапланинг, съответно до загуба на управление над превозното
средство.
В следствие от удара
на лекия автомобил марка „БМВ Х5“ в
лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, на Л. П. били причинени следните
травматични увреждания: открита черепно-мозъчна травма – контузия и две линейни
разкъсно-контузни рани в дясна теменна област, счупване на черепната основа
през средна черепна ямка, разкъсване на мозъчния ствол, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък;
лицева травма – пръснати охлузвания, кръвонасядания разкъсно-контузни рани по
цялата повърхност на лицето, охлузване централно по долната повърхност на
брадичката; шийна травма – разкъсване на връзката между 1-ви и 2-ри шиен
прешлен; закрита гръдна травма – охлузвания по предната повърхност вдясно, в
горна третина, счупени ребра: 1-во и 2-ро по средна ключична в линия,
включително и ключицата, вляво от 1-во до 9-то по паравертебрална 1 линия,
контузии на белите дробове; травма на крайниците – десен горен крайник –
охлузвания по горната повърхност на рамото, кръвонасядане, охлузвания по
външната повърхност на мишницата и по продължение на предмишницата в нейната
горна половина; ляв горен крайник – кръвонасядания по задната повърхност на
ръката, в областта на проекциите на основните стави на 2-ри до 5-ти пръст; ляв
долен крайник – две кръвонасядания по предновътршната повърхност на
подбедрицата, в нейната горна третина; десен долен крайник – две линейни
охлузвания по вътрешната повърхност на подедрицата.
В момента на удара
между двата автомобила, свидетелят П. бил с гръб към платното за движение, чул
шума от първия удар и с периферията си видял, че автомобила на пострадалия П. още
лети, след което пак с периферното си зрение възприел падането на Аудито в
рова, а след него паднало в рова и БМВ-то.
От автомобила на
подсъдимия първо излязла свидетелката Г. Г., която започнала да тича по
платното за движение. Там спряла лек автомобил, в който се намирал свидетелят Я.О.
и още един пътник. Пътниците от този автомобил оказали помощ на свидетелката Г.,
като й дали да пие вода и я приютили в превозното средство, защото все още
валяло дъжд. След това от БМВ-то излязъл и подсъдимият, който останал на
мястото на ПТП-то.
Свидетелят П.,
виждайки какво се е случило с автомобила на пострадалия, започнал да звъни на
телефон 112 и да настоява да бъде изпратена линейка на мястото. На тел.112 се
обадили още свидетелите Д.Х., който възприел първоначалния удар между двата
автомобила и свидетелят Я.О.. Те също съобщили за настъпилото произшествие.
На място първо
пристигнала пожарна кола и полиция, като пожарникарите извадили пострадалия П.
от автомобила му и с носилка го издърпали от рова, в който се намирала колата
му. След това дошла и линейка, която качила пострадалия и потеглила за гр.
София, но малко след това се върнала и медиците свалили пострадалия от
линейката, като обяснили на свидетеля П., че Л. П. е получил много тежки
наранявания, от които вече издъхва, а те с нищо не могат да му помогнат.
На 24.09.2019г.
настъпила смъртта на пострадалия Л.Р.П. с ЕГН-**********. Причината за смъртта
му е тежката съчетана травма на главата, шията, гръдния кош и крайниците, със
засягане на структурата и функциите на жизненоважни органи, като водеща в
генезата на смъртта е откритата черепно-мозъчна и шийна травма. Смъртта е
настъпила много бързо и е била неизбежна, тя е пряка последица от получените
при пътно-транспортното произшествие травми.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите: А.Я.П., дадени
пред съдебния състав и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК
/45-46 ДП/, Г.А. Г. /С./, Д.Х. /частично/ и приобщените по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.49-50 ДП/, А.Л.И. /частично/ и приобщените по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК /л.43-44 ДП/, А.Х.П., З. С.З. /частично/, Д.Б.С.-К.,
Я.П.О., В. Г.Г.; способите на доказване: заключенията на приетите по делото СМЕ
на труп /л.66-л.69 ДП/, АТЕ /л.73-76 ДП/, АТЕ /л.78-82 ДП/, КМАТЕ /л.84-л.99 ДП/
- частично, ДКМАТЕ /л.182- л.214 от СД/-частично,
ПКМАТЕ /л.297-325 от СД/; писмените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол /л.19 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.21-23 ДП/-
частично, скица на местопроизшествието /л.24 ДП/-частично, удостоверение за
раждане /л.57 ДП/, акт за смърт /л.108 ДП/, удостоверение за родствени връзки
/л.109 ДП/, справка за съдимост /л.111 ДП/, писмо от АПИ, ОПУ-София /л.76 от
СД/, констативен протокол /л.82-83 от СД/, справка от НИМХ /л.98 от СД/, писмо
от АПИ, ОПУ-София и схема на пътните знаци в района на ПТП /л.225-227 от СД/,
копие на студентска книжка /л.233-235 от СД/, копие на трудова книжка
/л.236-237 от СД/, копие на свидетелство за професионална квалификация
/л.238-240 от СД/, справка-картон на водача /л.340-341 от СД/; веществените
доказателства: фотоалбум /л.25-л.32 от ДП/, СД от тел.112 /л.101/ ДП, снимки от
АПИ, ОПУ-София /л.77-81 от СД/.
При извършената оценка на показанията на свидетелите, депозирани в хода на съдебното следствие,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице противоречия
най-вече по отношение на атмосферните условия по време на пътнотранспортното
произшествие и състоянието на пътното платно в този момент. Констатираните от
съда противоречия се откриват между заявеното от свидетелите в хода на
съдебното следствие и дадените от тях показания в досъдебното производство.
Наличните противоречия бяха отстранени от съда чрез прочитане на показанията на
свидетелите по реда на чл.281 от НПК в различните му хипотези, в зависимост от
това дали е имало съгласие на всички страни или са четени показанията им при
липса на такова съгласие.
Единственият свидетел-очевидец на механизма на инкриминираното произшествие
и на инициалния удар между двата процесни автомобила е свидетелят Д.Х., който в
момента на ПТП-то се е движел по автомагистрала „Струма“ в посоката, в която се
е движел и подсъдимият Д. с управляваното от него превозно средство и е бил
изпреварен от него. От показанията на този свидетел се установява движението на
подсъдимия непосредствено преди произшествието, попадането на автомобила му в
зона с концентрация на по-голямо количество вода, отклонението му на дясно от
платното за движение непосредствено след преминаването му през локва на пътното
платно, инициалния удар между двата автомобила и обстоятелството, че свидетелят
Х. незабавно е съобщил за произшествието на тел.112. Пред съдебния състав този
свидетел изложи твърдения, че автомобила на подсъдимия го е изпреварил, като е
продължил да се движи в лявата лента за движение, след което е последвало внезапно
отклонение на превозното средство на дясно и излизането му от платното за
движение, при което е последвал удар в друго превозно средство. Като причина за
отклонението на автомобила, управляван от подсъдимия, свидетелят посочи, че
водачът е завъртял силно волана надясно. Съдът констатира противоречие в
изложеното от този свидетел пред съда и заявеното от него в хода на досъдебното
производство досежно причината за отклонение на инкриминирания автомобил от
пътното платно, както и липса на спомен за датата и времето на деянието. В хода
на съдебното следствие свидетелят посочи, че автомобила на подсъдимия се е отклонил,
тъй като водачът бил завъртял волана рязко на дясно, по негово мнение, докато
пред разследващ орган е твърдял, че е видял как превозното средство е стъпило в
„малка локва“, която обаче е била достатъчна, за да поднесе и автомобилът да
излети от пътното платно. Това противоречие и липсата на спомен за времето и
дата на деянието, наложи показанията на свидетеля Д.Х. да бъдат прочетени по
реда на чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. След прочитане на показанията му
от досъдебното производство, свидетелят
потвърди прочетеното, като обясни противоречието с изминалото време, с
последвали събития от личен характер в живота му, които са заличили конкретните
спомени за инцидента. Съдът се довери на изложеното от свидетеля в досъдебното
производство, тъй като то е по-близко по време до датата на деянието, тогава
свидетелят е имал ясни спомени за случая, а и причината за отклонението на
автомобила, изтъкната от свидетеля в досъдебното производство, намира подкрепа
в показанията на свидетеля Я.О., който също сочи за наличието на „голяма локва“
на платното за движение, в справката НИМХ, от която се установява, че на
инкриминираната датата е имало валежи от дъжд на интервали в района на ПТП, в
показанията на свидетелката Г. Г., която също излага твърдения за валеж от дъжд
по време на произшествието, които твърдения се подкрепят от изложеното от
свидетеля О., че валяло дъжд и по тази причина прибрали свидетелката Г. в
тяхното превозно средство. Твърденията за наличието на локви по платното за
движение в участъка на произшествието, е възприето и от експертите, работили по
ПКМАТЕ, която бе ценена в цялост от съда. По всички тези причини и съображения
съдът се довери на изложеното от свидетеля Х. в досъдебното производство за
причината, поради която автомобилът, управляван от подсъдимия е напуснал
пътното платно и не цени с доверие твърденията му за това обстоятелство,
направени в хода на съдебното следствие.
Следващият свидетел, който е присъствал на мястото на инцидента, е
свидетелят А.П.. От неговите показания, депозирани пред съда и пред разследващ
орган, се установяват датата и времето на деянието, причината, поради която той
и пострадалият са се намирали на мястото на инцидента, разположението на
неговото превозно средство и това на пострадалия на процесното място, наличието
на друго превозно средство, което е трябвало да бъде извадено от рова, находящ
се непосредствено до аварийната лента за движение, атмосферните условия преди и
по време на произшествието, причината за аварирането на автомобила на
родителите на пострадалия, последващия удар между двете превозни средства,
падането им в рова и начина, по който са се установили там, събитията, които са
последвали след настъпването на инцидента, действията на пътниците в лекия
автомобил БМВ. Показанията на свидетеля П.,
изложени пред съдебния състав са пълни, последователни, не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират напълно с останалите гласни, писмени доказателства
и способи на доказване, кредитирани с доверие от съда. Липсата на спомен за
някои конкретни факти, като часа на инцидента, причината за катастрофата,
станала с участието на родителите на пострадалия, наложиха прочитане на
показанията му от досъдебното производство в цялост при хипотезата на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. След прочитане на показанията му, депозирани
пред разследващ орган, свидетелят потвърди прочетеното в цялост, като поясни,
че тогава спомените му са били по-ясни. Единственото противоречие, което съдът
откри в показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното следствие и в
досъдебното производство, е на коя страна се е установил автомобилът БМВ след
падането му в рова. В съдебно заседание свидетелят е заявил, че БМВ-то се е
установило на дясната си страна, докато в хода на досъдебното производство е
посочил, че то е паднало в рова на лявата си страна. Съдебният състав за този
факт се довери на заявеното от П. в досъдебното производство, защото то е
съответно на показанията на свидетелката Г. за това обстоятелство, а също и на
фотоалбума, изготвен към протокола за оглед на местопроизшествие. Във всички
останали части съдебният състав кредитира с доверие показанията на свидетеля П.,
дадени пред съда и пред разследващ орган, тъй като отчете, че те се подкрепят
от останалите доказателства и доказателствени средства, цени с доверие от
съдебния състав и върху тях гради изводите си по фактите и приложимото право.
След предявяване на скицата от местопроизшествието, което бе сторено с цел свидетелят
по-подробно да поясни местоположението на автомобила, в който се е намирал
пострадалия преди произшествието, се установи, че скицата съдържа определени
неточности, като напр. мястото на телената ограда, с която е била оградена
процесната отбивка. Това обстоятелство, както и некоректното съставяне на
протокола за оглед на местопроизшествие, бяха установени и от вещите лица,
изготвили ПКМАТЕ, т.е. твърденията на свидетеля П., че скицата не отразява
действителното местоположение на телената ограда, поставена на отбивката, са
верни.
Свидетелката Г. Г. е пътника в автомобила на подсъдимия, която също се е
намирала на мястото на инцидента. Нейните изявления бяха преценявани със
завишено внимание, тъй като тя е приятелка на подсъдимия Т.Д.. Показанията на
тази свидетелка не носят информация за механизма на удара, произтекъл между
двете превозни средства, тъй като тя, макар да се е намирала в автомобила,
управляван от подсъдимия, не е наблюдавала пътната обстановка, защото е гледала
в телефона си. От нейните показания се установяват атмосферните условия по
време на инцидента, че непосредствено преди настъпване на инициалния удар,
свидетелката е усетила поднасяне на автомобила, усетила е, че подсъдимият е
загубил контрол над превозното средство и същото е полетяло, след което е
последвал удар, без тя да разбере в какво са се ударили, автомобилът се е
установил в рова на лявата си страна, подсъдимият й е помогнал да излезе, след
което тя е избягала и се е приютила в автомобил, който е спрял на платното за
движение. Свидетелката посочва още, подсъдимият също е излязъл от колата и е
останал на място, както и че в последващи
разговори с него е разбрала, че се е подхлъзнал в аквапланинг.
Показанията на Г. не съдържат пълноценна информация за начина, по който е
произтекъл инициалния удар, но дават сведения за начина, по който автомобилът,
управляван от подсъдимия се е установил след удара и падането му в рова, за
атмосферните условия по време на инцидента, за развилите се след това събития.
Показанията й за начина, по който се е установил автомобила след удара и за
следващите инцидента сбития, са напълно съответни на заявеното от свидетеля П.
в досъдебното и съдебното производство, на снимките от фотоалбума към протокола
за оглед на местопроизшествие, на заключението на ПКМАТЕ за начина, по който е
бил установен автомобила на подсъдимия. Изявленията й за валеж от дъжд по време
на ПТП намират подкрепа в справката от НИМХ, в показанията на свидетеля П.,
който сочи, че когато е дошъл на мястото на инцидента е валяло, след това дъждът
ту е спирал, ту е започвало отново да вали, на показанията на свидетеля Я.О.,
който изтъква, че е валяло много дъжд, като на платното непосредствено преди
мястото на инцидента е имало много голяма локва, която според него е причината
за инцидента. Съдът кредитира с доверие показанията на тази свидетелка, въпреки
отношенията й с подсъдимия, защото напълно кореспондират с посочените
доказателства, също ценени като правдиви от съдебния състав.
Свидетелят Я.О. е възприел превозните средства след настъпване на удара
между тях и след установяването им в рова, намиращ се непосредствено до
аварийната пътна лента. От показанията
на този свидетел се извличат данни за атмосферните условия по време на произшествието
и след него, за състоянието на пътното платно по време на инцидента, за
състоянието на свидетелката Г. и събитията, следващи произшествието. Този
свидетел не е разпитван в досъдебното производство, той бе издирен от съда и
разпитан в хода на съдебното следствие. Изложеното от него се опира на част от
показанията на свидетелите П., Г., на заявеното от свидетелката А.И. в
досъдебното производство, на отразеното в справката от НИМХ, на заключението на
ПКМАТЕ. Това даде основание на съдебния състав да оцени показанията на
свидетеля О. като достоверни, а също и обстоятелството, че той не е в никакви
отношения нито с подсъдимия, нито с родствениците на пострадалия П..
Свидетелката А.И. е майка на загиналия Л. П., тя е и страна в съдебното
производство, защото бе конституирана като частен обвинител по делото. Всичко
това даде повод на съда да преценява нейните показания с повишено внимание, с
оглед евентуалната й заинтересованост от крайния изход на делото. А.И. не е
присъствала на мястото на инцидента по време и след произшествието. Тя, заедно
със свидетеля З., са присъствали на мястото по-рано същия ден. От нейните
показания от ДП се черпят сведения за атмосферните условия преди
инкриминираното ПТП, за друго произшествие, в което тя е била участник и което
се е състояло на същото място по-рано през деня, за причината за това произшествие,
което предхожда процесния инцидент. Тази свидетелката е разпитвана както в хода
на съдебното следствие, така и в досъдебното производство. При разпита й пред
съда бяха констатирани съществени противоречия между заявеното от нея за
атмосферните условия на 24.09.2019г., за лицето, което е управлявало
автомобила, който по-рано е катастрофирал на мястото, на което е произтекъл и
настоящия инцидент, за причината за това предходно пътно транспортно
произшествие. В съдебно заседание тази свидетелка посочи, че по-рано същия ден,
заедно със свидетеля З. са пътували по автомагистрала „Струма“ с посока от гр.
София към гр. Перник, че свидетелят З. бил управлявал автомобила и малко преди
бензиностанция „Лукойл“ внезапно излетели от пътя, без видима причина и колата
им паднала в ров, намиращ се до пътното платно, а до него имало изградена
отбивка. Свидетелката посочва още, че когато те катастрофирали времето било
хубаво, ръмяло дъжд, който след това спрял, докато чакали пътната помощ, на
място първо дошъл синът й, а те не дочакали пътната помощ, защото се бавела.
Последното твърдение на тази свидетелка се оборва от показанията на свидетеля П.,
който е последователен в свидетелстването си както пред съда, така и в хода на
ДП, че той първи е пристигнал на място, от разговор със свидетелката и съпруга
й разбрал, че са катастрофирали, като са карали с около 110 км/ч. Съдът не се
довери на заявеното от И., че на място първо е пристигнал синът й, след което
те са си тръгнали, защото тези нейни изявления се опровергават от показанията
на свидетеля П. от съдебното и досъдебното производство. Съдът не се довери и
на изложеното от тази свидетелка, че не тя, а свидетелят З. е управлявал
автомобила и че причината за катастрофата е била завъртане рязко на волана,
защото в хода на досъдебното производство, когато спомените й за случая са били
съвсем пресни, макар и болезнени, е заявила, че тя е управлявала превозното
средство и е загубила управление в следствие на водата, която се стичала по
пътя и на валежа от дъжд. Показанията й от досъдебното производство за
атмосферните и пътните условия, за причината за произшествието, в което тя е
участвала, кореспондират с изложеното от свидетеля Я.О., от свидетелката Г., от
свидетеля П., със справката от НИМХ и със заключението на ПКМАТЕ. Съдът като
взе предвид и заинтересоваността от изхода от делото на тази свидетелка, оцени
с доверие заявеното от нея пред разследващ орган, защото то е съответно на
посочените доказателства и защото е по-близко по време до събитията, за които е
давала показания пред разследващ орган. Съдът не прие за достоверна причината,
посочена за наличните противоречия в показанията й от съдебното и досъдебното
производство, защото не се установи в хода на съдебното следствие, изявления на
някой от свидетелите да не са били правилно отразени от разследващия орган или
да са посочени обстоятелства, за които свидетелите не са давали сведения.
Твърдяната от И. недобросъвестност на разследващия орган не се потвърждава от
останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Съдът
намери, че свидетелката е променила своите показания пред съда с цел да бъде
завишена вината и отговорността на подсъдимия за настъпилия тежък инцидент с
фатални последици за загиналия. Освен това И. не изложи мотивирана причина за
това, че в показанията й от досъдебното производство е посочено, че именно тя е
управлявала автомобила, с който са претърпели инцидент. Като някаква причина
посочи емоционалното си състояние към момента на разпита й, за което съдът й се
доверява, но това не обяснява защо разследващият орган би отразил факти, които
не отговарят на изложеното от свидетелката, при положение, че при нито един от
останалите свидетели не се констатира подобно преиначаване на обстоятелствата,
заявени от тях. По съображенията, изложени във връзка с показанията на
свидетелката И., съдебният състав не оцени като достоверни и твърденията на
свидетеля З., наведени пред съда, че той е управлявал превозното средство, с
което са катастрофирали и че причината за този инцидент е завъртане рязко на
волана от него, както и че пътят е бил сух. Тези изявления на свидетеля за
атмосферните и пътните условия противоречат на справката от НИМХ, на
показанията на свидетелите П., Г. и О., които сочат, че е валял проливен дъжд,
който в определени моменти е спирал, след което пак е започвало да вали. Именно
по тази причина, че в следствие на дъжда пострадалият е бил мокър, той е седял
в лекия автомобил, който е участвал в инкриминирания инцидент. Съдът не се
довери и на твърденията на З., че той е управлявал автомобила и причината за
ПТП е, че рязко е завъртял волана на дясно, тъй като тези негови изявления
противоречат на заявеното от А.И. в досъдебното производство, които бяха ценени
с доверие от съдебния състав.
Останалите свидетели, разпитани по делото – Д.С., А.П. и В.Г. не допринасят
с показанията си за изясняване на предмета по делото, поради което съдът не
намира за необходимо да ги обсъжда и анализира обстойно.
От съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото са
експертните заключения, изготвени по делото.
Съдът се довери изцяло на заключенията на СМЕ на труп, на двете АТЕ и на ПКМАТЕ. Тези заключения са
отговорили в пълнота на поставените им задачи, относими са към предмета на
делото, изготвени са от вещи лица, които са използвали научни знания за
отговорите. Заключението на СМЕ на труп намира пълна подкрепа в заключението на
ПКМАТЕ, в която са взели участие двама медици, които в цялост са възприели
изводите на експерта, работил по СМЕ, поради което съдебният състав й се довери
изцяло. Съгласно заключението на СМЕ на труп при пострадалия са установени
следните травматични увреждания: открита черепно-мозъчна травма – контузия и две линейни
разкъсно-контузни рани в дясна теменна област, счупване на черепната основа
през средна черепна ямка, разкъсване на мозъчния ствол, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък;
лицева травма – пръснати охлузвания, кръвонасядания разкъсно-контузни рани по
цялата повърхност на лицето, охлузване централно по долната повърхност на брадичката;
шийна травма – разкъсване на връзката между 1-ви и 2-ри шиен прешлен; закрита
гръдна травма – охлузвания по предната повърхност вдясно, в горна третина,
счупени ребра: 1-во и 2-ро по средна ключична в линия, включително и ключицата,
вляво от 1-во до 9-то по паравертебрална 1 линия, контузии на белите дробове;
травма на крайниците – десен горен крайник – охлузвания по горната повърхност
на рамото, кръвонасядане, охлузвания по външната повърхност на мишницата и по
продължение на предмишницата в нейната горна половина; ляв горен крайник –
кръвонасядания по задната повърхност на ръката, в областта на проекциите на
основните стави на 2-ри до 5-ти пръст; ляв долен крайник – две кръвонасядания
по предновътршната повърхност на подбедрицата, в нейната горна третина; десен
долен крайник – две линейни охлузвания по вътрешната повърхност на подедрицата.
Двете АТЕ отразяват получените деформации при двете превозни средства,
участвали в инкриминираното произшествие и техните изводи също са залегнали в
основата на ПКМАТЕ, ценена с най-голямо доверие от съда, поради което съдебният
състав даде кредит на доверие и на тези експертни заключения.
Отчасти бяха кредитирани заключенията на КМАТЕ, изготвена в хода на
досъдебното производство и на ДКМАТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие.
Тези заключения бяха ценени от съда в медицинската им част, защото там те са
напълно обосновани и намират подкрепа в заключението на ПКМАТЕ. Посочените
заключения не бяха ценени с доверие от съдебния състав в автотехническата им част,
тъй като в тази част се оборват от заключението на ПКМАТЕ, а и експертите не са
използвали научни знания за отговорите на някои от поставените им задачи. Също
така вещите лица не са взели предвид всички, събрани по делото доказателства, а
са ги ползвали избирателно, правейки собствена оценка на доказателствата, което
не е в техните правомощия. В некредитираните с доверие от съда заключения,
вещите лица не са изчислили скоростта на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия преди настъпване на произшествието по наличните деформации на двата
автомобила, а са я приели единствено на база свидетелските показания на Д.Х..
Подобен подход е неприемлив, тъй като способите за доказване, каквито са
експертизите, се използват, когато за изясняване на определени въпроси са
необходими научни знания, с които съдът не разполага. Показанията на
свидетелите могат да бъдат оценявани и анализирани от съдебния състав, каквото
всъщност задължение има съдът, и без помощта на вещи лица, но съдът не може да
изчислява скорост на движение, съобразявайки наличните по делото изходни данни
и именно по тази причина се назначават експертизите. Приемането на определена
скорост на движение единствено на база свидетелски показания не удовлетворява законовото
изискване за назначаване на експертиза. На следващо място, необходимо е да се
отбележи, че въпреки поставянето на допълнителни задачи към експертите,
изготвили тези заключения и въпреки че им бе поставена задача да съобразят
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, вещите лица са дали
заключението си по ДКМАТЕ без да вземат предвид събраните свидетелски
показания, които сочат за наличието на участъци по платното за движение с
концентрация на по-големи количества вода. Експертите по тези две заключения
упорито отказваха да отчетат доказателствата, в които се съдържат данни, че по
пътното платно е имало локви в следствие валежа от дъжд, с аргумента, че не е
измерена височината на водния стълб, което от своя страна доведе до заключението
им, че единствено субективните действия на водача с органите за управление на
автомобила са причината за загубата на управление над превозното средство,
респ. причината за настъпване на ПТП. Всичко това наложи да бъде назначена
повторна комплексна медико автотехническа експертиза, изпълнима от 5 вещи лица,
която да отговори на всички въпроси, поставени към КМАТЕ и ДКМАТЕ. Заключението
на тази последна експертиза потвърди изготвените преди това експертни
заключения само в медицинската им част и поради тази причина те бяха ценени с
доверие от съда само в тези части.
В заключението на ПКМАТЕ скоростите на движение на автомобила преди ПТП и в
момента на удара са изчислени чрез използване на научни методики, отчетени са
констатираните при двата автомобила
деформации, като вещите лица са посочили, че скоростта на автомобила,
управляван от подсъдимия преди произшествието е около 159 км/ч, опасната му
зона за спиране при тази скорост е 224 метра, а скоростта му в момента на удара
е около 119 км/ч. В това експертно заключение вещите лица са взели предвид
всички, събрани по делото доказателства, като са достигнали до извод, че
най-вероятната причина за загубата на управление на автомобила, управляван от
подсъдимия, е преминаването през участък с по-голяма концентрация на вода със
скорост, която не е съобразена с
атмосферните, респ. с пътните условия, което е довело до загуба на
напречна устойчивост на превозното средство и до излизането му от платното за
движение. Това експертно заключение е установило, че в протокола за оглед на
местопроизшествие са допуснати груби грешки, свързани с направления, избор на
ориентир, отстояния и позиционирането на обектите, което е наложило експертите
да правят допълнителен оглед на мястото на ПТП, както и да използват метода
фотограметрия, за да установят всички данни, които са били необходими за
изясняване на механизма на ПТП, мястото, на което е произтекъл инициалния удар
и позиционирането на автомобилите след първоначалния удар.
При извършения оглед на мястото на ПТП от експертите, те са установили, че в
зоната на левия завой напречният наклон на платното за движение е едностранен
низходящ наляво. В зоната на бензиностанцията „ОМВ“, която към момента на ПТП
не е съществувала, но към момента на огледа от вещите лица вече е изградена на
мястото на съществуваща отбивка към онзи момент, напречният наклон също е
едностранен, но низходящ надясно. Съществува преходна зона, в която напречният
наклон се променя от наклон наляво към наклон надясно и това е в края на левия
завой, където се получава нещо като плавна диагонална гърбица, като според
вещото лице А., много зависи дали последната отводнителна шахта хваща края на
наклона на ляво. Ако тя е по-напред, дори и в средата, водата след нея не се
оттича и тогава може да се появи петно с по-висока височина на водния стълб. Нещо
повече, в съдебно заседание преди приемане на заключението, вещото лице К.
поясни, че асфалтът на автомагистрала „Струма“ е с много добро качество,
едрозърнест, остър, с добро сцепление, но е установил лошо отводняване. На
много места водата, стичайки се по
виража в завоите, се влива в канавките, които са в разделителните острови между
двете платна, но тези канавки са запуснати, защото не се чистят редовно и
тогава водата почва да се стича по левия ръб на асфалтовата настилка, по
бордюра. Когато е валял дъжд, тази вода достига до средата на лявата лента и
левите колела съвсем естествено могат често да преминат през тази локва и
тогава се получава нехомогенно сцепление, десните колела попадат върху добра
настилка, а левите върху воден слой, при което при движение с критична скорост
левите колела „олекват“ и това създава неустойчиво положение на автомобила, при
което той получава ъглова скорост и губи напречната си устойчивост.
Според вещите лица мястото на удара е на около 24.1 метра след мерната
линия и на около 5.6 метра вдясно от дясната граница на аварийната лента. В
момента на удара лекият автомобил Ауди е бил в покой и изцяло в зоната на
отклонението вдясно от платното за движение на автомагистрала „Струма“.
Критичната скорост, с която автомобилът БМВ може да преодолее левия завой преди
излизането му от платното за движение е 444 км/ч, като в конкретния случай
скоростта на автомобила е била значително по-ниска, което означава, че завоят
не е причина за настъпилата загуба на управление. Според вещите лица, доколкото
съгласно данните по делото, произшествието е настъпило в условията на валеж от
дъжд, напълно е възможно да е реализирано явлението аквапланинг, като
критичната скорост, при която би могло да се достигне до това явление е по-малка.
Загубата на напречна устойчивост в този случай при подобен ефект се дължи на
подемната сила от воден клин. При воден филм под 5 мм и недобро отвеждане на
водата в контактната повърхност на гумите би довело до явлението аквпланинг,
като в този случай критичната скорост е в границите на 80-120 км/ч. При
изчислената скорост на движение на автомобила БМВ преди ПТП от 159 км/ч би
могло да се получи явлението аквапланинг, с което водачът да отклони автомобила
надясно.
В настоящия случай лекият автомобил БМВ се е движил в най-лявата активна
пътна лента, като в зоната преди входа на бензиностанцията „ОМВ“ има преходна
зона, в която се променя напречния наклон на платното за движение и се образува
плавна гърбица. Именно в задната част на тази преходна зона, в левия край на
лявата пътна лента, при по-силен валеж може да се събере до няколко милиметра
вода и да възникне явлението аквапланинг в левите колела на автомобила,
съответно водачът да загуби контрол над управлението му. При скорост от 159
км/ч от това място до удара лекият автомобил БМВ се е движил не повече от 2
сек. и затова водачът не е успял да стабилизира движението на превозното
средство, като експертите допълват, че и най-добрият автомобилен пилот не би
могъл при установената скорост на движение и аквапланинг, да запази
устойчивостта на автомобила. Подсъдимият се е движил със скорост от около 159
км/ч, която скорост е била несъобразена с атмосферните, пътните условия – валеж
от дъжд, мокра пътна настилка, образували се зони с по-голяма концентрация на
вода върху пътното платно. Технически правилно е, според вещите лица, в тези
случаи водачът да намали скоростта си на движение, като по този начин би
увеличил възможността за пълен контрол над управлявания от него автомобил.
Според експертите, водачът е могъл да предвиди възможността за появата на воден
клин при наличие на по-обилен дъжд и данни за по-голямо количество вода върху
платното за движение. В случая, при преминаване на автомобила през водно
препятствие, водачът е загубил управлението и автомобилът се е отправил към
спрелия в дясно от платното за движение автомобил Ауди, като в този участък
подсъдимият не е имал техническа възможност да избегне удара със спрелия
автомобил Ауди, тъй като автомобилът БМВ се е движел при загуба на управление.
Загубата на управление от подсъдимия е в резултат от движението с технически
несъобразена скорост с пътната настилка. При движение на автомобила със скорост
по-ниска от критичната /120-130 км/ч/ не би настъпила загуба на управление и
достигане до удар с лекия автомобил Ауди.
Съдебният състав се довери в цялост на това последно заключение, защото то
в най-пълна степен е използвало всички доказателства по делото, без някои от
тях да бъдат игнорирани, подценявани или надценявани, за всички отговори са
използвани само научни знания и методики и въпреки установените грешки в
протокола за оглед на местопроизшествие и скицата, вещите лица по научен път и
използвайки снимков материал от Google earth са
установили данните, които са от значение за изясняване на обстоятелствата, при
които е настъпило инкриминираното ПТП.
Съдът кредитира в и всички писмени доказателства по делото: протокол за
оглед на местопроизшествие /л.21-23 ДП/- частично, скица на местопроизшествието
/л.24 ДП/-частично, удостоверение за раждане /л.57 ДП/, акт за смърт /л.108
ДП/, удостоверение за родствени връзки /л.109 ДП/, справка за съдимост /л.111
ДП/, писмо от АПИ, ОПУ-София /л.76 от СД/, констативен протокол /л.82-83 от
СД/, справка от НИМХ /л.98 от СД/, писмо от АПИ, ОПУ-София и схема на пътните
знаци в района на ПТП /л.225-227 от СД/, копие на студентска книжка /л.233-235
от СД/, копие на трудова книжка /л.236-237 от СД/, копие на свидетелство за
професионална квалификация /л.238-240 от СД/, справка-картон на водача
/л.340-341 от СД/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, доколкото същите
са изготвени по предвидения в НПК ред и отразените в тях факти не са в
противоречие с останалия доказателствен материал, а го допълват. Частично бяха
кредитирани единствено протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към
него, доколкото бе установено, че отразените в тях факти не отговарят на
обективната действителност. Тези писмени доказателства съдът цени в онези им
части, които вещите лица са установили, че са съответни на действителното
положение и са използвали за изготвянето на ПКМАТЕ. За фактите, които
експертите са отчели, че не са вярно отразени, съдебният състав се довери на
измерванията, направени от вещите лица, работили по заключението на ПКМАТЕ.
Всички посочени доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по
един категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа
обстановка, въз основа на която съдебният състав изгради изводите си относно
приложимото право.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимият Т.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението
по чл.343, ал.1, б."в" вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна – на 24.09.2019г., около 18.50 часа, в гр.София, на
автомагистрала „Струма“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ *******, като се движел по
автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр.София към гр.Перник и в
района на 1830 м. след началото на магистралата, при движение в най-лявата
пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.20., ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се
съобразяват с атмосферните условия…..“, като при мокра пътна настилка,
излизайки от ляв по посоката му на движение завой, преминал през локва, което
довело до моментна загуба на управлението на автомобила, като при последващо
завъртане на волана първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила
в траектория със завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над
управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало ПТП със скорост от не
по-малко от 108 км/ч, а именно с около 119 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на
движение в началото на крайпътна отбивка /на около 1830 м. след началото на
магистралата/, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.№*******и по
непредпазливост причинил смъртта на водача на същия лек автомобил, Л.Р.П. с
ЕГН-**********.
По делото с
необходимата категоричност и безспорност се установи, че на инкриминираната
дата и в инкриминираното време, е валял проливен дъжд, установи се, че в
следствие на валежа от дъжд и недоброто отводняване, в лявата лента за движение
е имало участъци с по-голяма концентрация на вода, установи се, че скоростта, с
която подсъдимият Д. е управлявал превозното средство, е превишена и
несъобразена с атмосферните условия, респ. със състоянието на пътното платно.
Установи се по категоричен начин, че именно несъобразената скорост, с която се
е движел подсъдимият и преминаването през участък с по-голяма концентрация на
вода, с което обстоятелство не е била съобразена скоростта му на движение, е
довела до загубата на управление над превозното средство, т.е. с поведението
подсъдимият Т.Д. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП – шофирал е с несъобразена с
атмосферните и пътни условия скорост.
Съдът прие, че нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, защото то
не е самостоятелно нарушение, а е последица от нарушаване на друго правило за
движение по пътищата, а именно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да
се съобразяват с атмосферните условия…..“ и оправда подсъдимия по обвинението да е нарушил това правило за
движение. Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е налице, когато се установява от доказателствата по делото водачът да не
е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила по пътя
спрямо другите участници в движението, да се е разсеял, да е заспал, да не е
внимавал, да е извършил действия извън управлението с приборите и механизмите
на превозното средство. Налице е съдебна практика в насока, че липсата на
упражняване на постоянен контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на
ЗДвП и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима
на скоростта. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на
режима на скоростта, извършеното нарушение е по чл.20, ал.2 или чл.21 от ЗДвП
/Решение №5/2012г. на ВКС по н.д.№2900/2011г. II н.о./. В настоящия случай не се
събраха доказателства подсъдимият Д. да не е наблюдавал непрекъснато пътната
обстановка, да се е разсеял, да е заспал, да не е внимавал, да е извършил
действия извън управлението с приборите на превозното средство, но за сметка на
това се събраха категорични доказателства, че е управлявал автомобила със
скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия и състоянието на
пътното платно, както и че това нарушение на режима на скоростта е довело до
загубата на управление над лекия автомобил, респ. до настъпване на тежкия
съставомерен резултат. Ето защо съдът го оправда по обвинението да е нарушил
чл.20, ал.1 от ЗДвП, респ. това нарушение да е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат.
Не могат да се споделят възраженията на повереника, че липсват
доказателства за това, че по пътното платно е имало локви и че е валяло дъжд,
поради което е нарушена нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Доказателствата в
по-голямата си част, обсъдени по-горе, сочат именно на това, че по време на ПТП
е валял проливен дъжд и че в лявата лента за движение е имало участък с
по-голяма концентрация на вода, че скоростта на движение на подсъдимия не е
била съобразена с тези обстоятелства и именно несъобразената скорост на
движение с наличието на водни препятствия по платното за движение е довела на
загубата на управление над превозното средство. Поради това съдебният състав не
прие, че е налице нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а намери, че подсъдимият
с поведението си виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Установи се от доказателствата по делото, че преди настъпване на ПТП подсъдимият
Д. е управлявал превозното средство със скорост от около 159 км/ч, при
максимално разрешена за процесния пътен участък от 140 км/ч. С оглед на това,
бе установено, че подсъдимият с поведението си е нарушил и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
но тава нарушение също не е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Това е така, тъй като и при скорост на движение със 140 км/ч, която е
максимално разрешената за съответния пътен участък, отново би се стигнало до
проява на явлението аквапланинг. До появата на това явление не би се стигнало,
ако подсъдимият бе управлявал автомобила със скорост от 80-120 км/ч, съгласно
заключението на ПКМАТЕ, която скорост е критична и по-ниска от максимално
разрешената, за да се избегне появата на аквапланинг. При всяка скорост над
посочената, включително и с максимално разрешената, пак би се стигнало до
проявлението на аквапланинг при наличните условия на пътя, установими от доказателствата
по делото, че е валял проливен дъжд и по платното е имало участъци с
концентрация на по-големи количества вода. Поради това съдът прие, че
превишената скорост не е в причинна връзка с настъпилия резултат, който е
причинен от управлението на автомобила с несъобразена скорост с атмосферните и
пътните условия, като съобразената такава е по-ниска от максимално разрешената
за съответния пътен участък. Безспорно превишената скорост винаги се явява и
несъобразена такава, но когато съобразената скорост е по-ниска от максимално
разрешената, то винаги е налице нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 или изр.2 от ЗДвП в зависимост от това с кои обстоятелства водачът не е съобразил скоростта
си на движение. Нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП ще има тогава, когато
съставомерният резултат не би настъпил при движение с максимално разрешената
скорост, т.е. само тогава превишената скорост ще е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. Във всички останали случаи, при които резултатът би
настъпил и при движение с максимално допустимата скорост, ще е налице нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.е. резултатът ще е настъпил в следствие на движение с
несъобразена скорост.
По гореизложените съображения, съдът намери, че единствено нарушението на
чл.20, ал.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат,
поради което оправда на основание чл.304 НПК подсъдимия Т.К.Д. за нарушенията
по чл. 20, ал.1 и по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на вината
непредпазливост, при нейната по-малко укорима форма небрежност – подсъдимият Т.К.Д.
не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и
е бил длъжен да го предвиди в конкретната пътноклиматична обстановка.
Подсъдимият е бил нормативно задължен от чл.20, ал.2 на ЗДвП, да извърши определени
действия при управлението на автомобила, които биха довели до избягване на
инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият е бил задължен да съобрази скоростта
си на движение с атмосферните и пътните условия – имало е обилен валеж от дъжд,
по платното е имало участъци с по-висока концентрация на вода, това е налагало
подсъдимият да намали скоростта си на движение до такава, която да му позволи
да премине безпрепятствено през наличните по платното водни препятствия,
скоростта му е трябвало да бъде такава, че да не доведе до проявление на
явлението аквапланинг при преминаване през съответните водни участъци, които са
били разположени на отделни места по платното за движение, но той не го е
сторил. Не само че не е намалил скоростта си под критичната за съответните пътноклиматични
условия, но е управлявал автомобила и с превишена скорост над максимално
разрешената за съответния пътен участък, макар и превишената скорост да не е в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат. От момента, в който са били
налични съответните атмосферни и пътни условия, подсъдимият Д. е бил задължен
да намали скоростта си дори под максимално разрешената, така че да я съобрази с
конкретните неблагоприятни за движението пътни и атмосферни условия, той е бил
длъжен да избере такава скорост на движение, че да се движи безпрепятствено и
безаварийно по мокрия асфалт и да може безпроблемно да преодолее водните
препятствия по пътя, но не го е сторил.
По вида и размера на
наказанието:
За извършеното по непредпазливост престъпление по чл.343,
ал.1, б."в", вр. чл.
342, ал.1, пр.3 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от
две до шест години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55 от НК и наказанието “лишаване от свобода” следва
да бъде определено в границите, предвидени в нормата на чл.343,
ал.1, б."в" от НК, тъй като не са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, наличието на допълнителни
следдипломни квалификации, както и съпричиняването от страна на ОПУ София, което
е следвало да полага грижи за редовното почистване на отводнителните канавки и
което очевидно не е сторено, доколкото по делото са налични достатъчно
доказателства за това, че по пътното платно са били налични участъци с
по-висока концентрация на вода и това наред с поведението на подсъдимия е
довело до реализиране на деянието. Като отегчаващи отговорността му
обстоятелства бяха отчетени нарушението на още едно правило за движение по
пътищата, а именно шофирането с превишена скорост, макар и за него да не бе
ангажирана наказателната му отговорност,
наличието на административно нарушение на правилата за движение по пътищата по
чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП, което е във времеви период, близък до настоящето
деяние – 2018г., както и обстоятелството, че пострадалият е бил далеч от
пътното платно и извън него, т.е. той не е бил участник в движението. При
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и при наличието на отегчаващи такива, наказанието „лишаване от
свобода“ бе отмерено за срок малко над предвидения минимум, а именно за срок от
3 години.
Като съобрази и целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че това наказание и в този размер ще е достатъчно да бъде
превъзпитан осъденият към спазване на правилата и законите в страната, като
същевременно с наказание в този размер ще бъде постигната и превенция по
отношение останалите членове на обществото.
Подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното
наказание не е над три години "лишаване от свобода”, като съдът намира, че
поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание,
като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на
присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, съдът
задължително следва да наложи на подсъдимия Д. и кумулативно предвиденото в НК
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Като съобрази
посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също и
разпространеността на този вид деяния, съдебният състав намери, че лишаването от
правоуправление следва да бъде за срок, равен на срока на наказанието „лишаване
от свобода“. По тези съображения отмери лишаването от права по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, за срок от 3 години.
По разноските:
Съдът, съобразно
изхода от делото и предвиденото в чл.189, ал.3, и чл.190, ал.2 НПК, осъди
подсъдимия Т.К.Д. да заплати по сметка на
СДВР – сумата от 1376.30 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и тридесет
стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, по
сметка на СГС – сумата от 9090.00 лв. / девет хиляди и деветдесет лева/,
представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от
по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: