Решение по дело №1449/2020 на Районен съд - Ботевград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

No260005

гр. Ботевград, 27.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.

 

при участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 1449 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и при условията на евентуалност – осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- “***” ЕАД, гр. С. твърди, че между “***” и “***” ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 20.12.2016 г., а на 20.06.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към него, по силата на който вземанията, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит No ***г. с ответника с ответника Б.П.С.. За извършената цесия до кредитополучателя и поръчителя Б.П. Б. са изпратени Уведомителни  писма, като такива се прилагат и с исковата молба за връчването им на ответниците.

Твърди, че на ***г. между “***” ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника Б.П.С., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит No ***, по силата на който кредиторът й е предоставила кредит в размер на 4000.00 лв., като сумата по на кредита е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.02.2016 г. Излага, че ответникът Б.П. Б. е подписал договора за кредит в качеството на поръчител. Освен кредитната сума, кредитополучателят се е задължил да заплати такса за разглеждане на кредита от 200.00 лв. и застрахователна премия в размер на 482.40 лв., както и възнаградителна лихва в размер на 2404.20 лв., с което общият размер на дължимото е 7086.60 лв., платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 118.11 лв., като първата е платима на 14.03.2016 г., а последната на 14.03.2021 г. Предвид неизпълнение на кредитополучателя на задължението му за плащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем с уведомително писмо до кредитополучателя, считано от 20.06.2018 г.

 Поддържа, че кредитополучателят не е заплатила изцяло дължимите суми по договора за заем, като е погасила сума общо в размер на 2285.10 лв., с която са погасени както следва: възнаградителна лихва – 1210.56 лв., главница- 886.65 лв., застрахователна премия – 184.92 лв. и лихва за забава 2.97 лв.

Сочи, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията му срещу ответниците е образувано ч. гр. д. No ***г. на РС- Ботевград и е издадена заповед за изпълнение, като предвид връчването й на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.

Поради това моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност следните суми: сумата от 3313.35 лв. -  главница, сумата от 417.14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 20.06.2018 г.; сумата от 274.28 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане. При условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи установителните искове, моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците  да заплати  на ищеца посочените суми.

Ответниците- Б.П.С. и Б.П. *** в срока по чл. 131 от ГПК не са депозирали писмени отговори и не са взели становище по иска.

С исковата молба, както и с молба вх. No ***г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат представители и не вземат становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците. На последните са връчени преписи от исковата молба, като в призовките до тях изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответниците не са представили в срок отговори на исковата молба, не са се явили и не са изпратили представители в съдебно заседание по делото, за което са били редовно призовани, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No ***г., заверени копия на Договор за потребителски паричен кредит No *** от 25.02.2016 г., Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Извлечение от Приложение No 1 към договора за цесия, Потвърждение за извършената цесия, Пълномощни от “***” ЕАД, Уведомителни писма и Разписка за връчване чрез ЧСИ, съдът намира исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията на ищеца към тях, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No ***г. по описа на БРС, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит No *** от 25.02.2016 г., сключен между “***” ЕАД като кредитодател и ответника Б.П.С. като кредитополучател и ответника Б.П. Б. като поръчител, и които вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество със сключен между дружествата договор за цесия, както следва: за сумата от 3313.35 лв., представляваща главница по цедиран Договор за потребителски паричен кредит No *** от 25.02.2016 г., за сумата от 417.14 лв., представляваща  възнаградителна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 20.06.2018 г., както и за сумата от 274.28 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, без решението да се мотивира по същество.

Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 80.10 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 130.10 лв.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер на 252.43  лв., от които 152.43 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.   

Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “**”, бул. “***” No 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, към Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.П. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** – при условията на солидарност, за които е издадена Заповед No **г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 3313.35 лв. /три хиляди триста и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща главница по цедиран Договор за потребителски паричен кредит No *** от 25.02.2016 г., сумата от 417.14 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 20.06.2018 г., и сумата от 274.28 лв. /двеста седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2017 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.П.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.П. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “**”, бул. “***” No 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 252.43  лв. /двеста петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 130.10 лв. /сто и тридесет лева и десет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Ботевград.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :