Решение по дело №6998/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2075
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20221110106998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2075
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110106998 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за претърпени вреди / имуществени и неимуществени
такива/ от ПТП, настъпило на 09.08.2021г. в гр.София, причинено виновно от
водач на застраховано при ответника МПС.
Твърди се в исковата молба, че на 09.08.2021 г., в срока на
застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът,
ищeцът е пострадал при пътнотранспортно произшествие, причинено от
застрахования при ответника водач на лек автомобил „...“, с рег. № ............... –
..............., вследствие на което е претърпял имуществени и неимуществени
вреди. Твърди се, че претърпените неимуществени вреди се изразяват в болки
и страдания, като следствие от получените травматични увреждания,
изразяващи се в преразтягане на мускулни и сухожилни анатомични
структури в паравертебралните участъци на шийния и поясно-кръстния
отдели на гръбначния стълб. Поддържа се, че ищецът изпитал силни болки,
1
трудно движил врата си и страдал от безсъние, което довело до временна
неработоспособност в периода от 10.08.2021 г. до 18.08.2021 г. По подробно
изложените в исковата молба съображения се претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 3 000 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2021 г. до окончателното
изплащане. Твърди се, че ищецът претърпял и имуществени вреди, тъй като
са увредени множество части на собствения му автомобил, чийто ремонт е на
стойност от 4 905,68 лева. Поддържа, че след отправена до ответника покана
последният заплатил сумата от 1 302,02 лева. Претендира заплащане на
сумата от 1 250 лева, частично от незаплатения остатък за претърпените
имуществени вреди в размер на 3 603,66 лева, ведно със законната лихва от
29.09.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като
оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка " Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване лек автомобил
„...“, с рег. № ..............., както и механизма на процесното ПТП. Признава иска
за претърпените неимуществени вреди по основание и по размер до сумата от
1 000 лева, която репарира претърпените вреди съобразно критериите за
справедливост и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,
който е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва причинно-
следствената връзка между всички претърпени вреди и процесното ПТП.
Подържа, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на лек автомобил „.....“ с рег. № ..... в размер на
действителната стойност на причинената вреда и в съответствие с приетата от
Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане на претенции
за обезщетение за вреди, причинени на МПС, с което е погасил изцяло
вземането за обезщетение на вредите, нанесени на лекия автомобил. Счита, че
останалите вреди по него не са в причинна връзка с процесното събитие,
както и че твърденият от ищеца размер надхвърля действителните вреди.
Оспорва като неоснователен и иска за присъждане на мораторна лихва.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
2
На 09.08.2021 г. около 18:00 ч. в гр. София, на кръстовището на бул.
“........” и бул. “...”, е станало пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил „...” с per. № ........, управляван от ............... и лек автомобил
“Сузуки SX4” с per. № ............., управляван от ищеца А. П.. Водачът на лек
автомобил “...” с per. № ........ - ......, при неспазване на достатъчно дистанция е
ударил намаляващия скоростта пред него лек автомолбил “Сузуки SX4” с per.
№ ............., управляван от А. П., чийто автомобил от силния удар е отскочил
напред и е ударил спрелият пред него друг автомобил.
Произшествието било посетено от служители на КАТ, като са
съставени два протокола за ПТП, - Протокол за ПТП № 1787603/09.08.2021 г.
и Протокол за ПТП № 1787604/09.08.2021 г.
На водача на лек автомобил “...” с per. № ........ - ...... е съставен АУАН
за извършено нарушение по чл. 23 от ЗдВП, съгласно който водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
Не е спорно по делото, че към датата на настъпване на ПТП,
отговорността на водача на лек автомобил „...” с per. № ........ е била
застрахована със застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите” № BG ......, при ответника.
След инцидента А. П. с линейка на ЦСМП е откаран в ....”, където след
извършен преглед е поставена диагноза: Открита рана на бузата и темпоро-
мандибуларната област.
При прегледа на А. П., извършен на 11.08.2021 г. са установени
следните травматични увреждания: клинични данни за преразтягане на
мускулни и сухожилни анатомични структури в паравертебралните участъци
на шийния и поясно-кръстния отдели на гръбначния стълб, причиняващи
ограничаване в обема на движения на главата в областта на шията и на
снагата в областта на кръстно-поясния отдел, поради изразен болков синдром.
На ищеца са издадени болнични листи за временна
неработоспособност от 10.08. до 18.08.21г. с диагноза: Контузия на долната
част на гърба и таза.
Установено е по делото, че резултат на процесното ПТП върху лекия
3
автомобил “Сузуки SX4” с per. № ............., управляван от ищеца, са
причинени щети – увредени са броня задна облицовка средна част; броня
задна облицовка горна част; -спойлер заден; врата багажник; броня предна
облицовка средна част; спойлер преден; решетка броня предна дясна;
светлоотразител броня задна ляв; фар за мъгла заден; броня задна основа и
др., като не е спорно по делото, че по заведената при ответника щета,
последният заплатил 1 302.02 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните се
установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени контузии в шиен и
поясен отдели на гръбначен стълб и открита рана на бузата и слепоочно-
долночелюстна става.Вещото лице сочи, че травмата на гръбначния стълб е
получена по индиректен механизъм от надпределни движения на гръбначен
стълб в шиен и поясен отдели, довело до преразтягане на заловени за
гръбначните прешлени мускули и сухожилия, като тези травми се намират в
причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че причинените на
ищеца увреждания не са тежки. Принципно болките и обусловените от тях
функционални след повърхностни мекотъканни травми отшумяват до 7 - 10
инцидента.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е
налице причинно – следствена връзка между причинените щети и
травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице установява
освен това и дтойността на вредите по автомобила на ищеца към датата на
процесното ПТП.
От показанията на свидетеля К. П., които съдът не намира основание
да не цени, и възприема същиге като неопровергани от останалите, събрани
по делото доказателства, се установяват претърпените от ищеца негативни
емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелят
установява, че освен чисто физическата болка от травматичните увреждания,
ищецът изпитвал и психологически такава, свързана с изживения стрес от
преживяното.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
4
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние;
вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина,
причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно
установени /показанията на свидетелите, представените писмени
доказателства и експертните заключения / – причинено от водача на
застрахованото МПС – лек автомобил, в гр.София, пътно-транспортно
произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата –
чл.23 от ЗДвП /да ссе движи на такова разстоятие от друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко/ е блъснал движещият се пред него и намаляващ скоростта автомобил,
управляван от А. П., с което му е причинил телесни увреждания и е увредил
управлявния от ищеца автомобил..
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и
собственикът на лек автомобил автомобил „...” с per. № ........, с който виновно
е реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и
5
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат- увредите по автомобил и телесните увреждания, както и
търпените болки и страдания от страна на пострадалия, са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на САТЕ и
СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени
такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от
съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди е прието
заключение на вещо лице, съгласно което стойността на вредите към датата
на ПТП е 3 623.16 лева с включени ликвидационни разходи. От посочената
сума следва да бъде приспаднато извършеното плащане от 1 302.02 лева, при
което незаплатени остават 2 321.14 лева. Предявеният частичен иск е
основателен в пълен размер /след допуснато увеличение в с.з./, в който следва
да бъде уважен.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение
на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на
ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
6
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – контузии в шиен и поясен отдели на гръбначен стълб,
възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 28
години, срокът за възстановяване – 15 дни, периода на претърпени болки,
съответстващ и на периода на възстановяване, търпените негативни емоции
във връзка с причинените неудобства от личен характер – провален годишен
отпуск и повреден автомобил /в т.вр. показанията на св.П./, обществено
икономическите условия към 2021г./ МРЗ от 650 лева/ съдът намира, че
сумата от 3 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и е
достатъчно да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
твърдения за неизползване на предпазен колан от ищеца, което съдът приема
за неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто не бе установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ и приложените писмени
доказателства, се установява, че правилно поставен и изправен предпазен
колан предотвратява придвижването на тялото на съответния пътник, като го
предпазва от изпадане от автомобила и стълкновение с части от интериора,
но не ограничава движението на главата при камшичен удар. Вещото лице е
категорично, че в конкретния случай поставен предпазен колан, не би
предотвратил или значително ограничил настъпването на констатираните
травматични увреждания
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение.
Искът за обезщетяване на неимуществените вреди е основателен в пълен
7
размер, в който следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите, както следва - от
29.09.2021г. /датата на постановяване на отказ за плащане относно
неимуществените вреди/ до окончателното изплащане на сумата, и от
24.09.2021г. /датата на плащане по претенцията за имуществени вреди/ тъй
като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение от момента на
окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, заведена при ответника.
При този изход на делото разноски на ответника не се държат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски – заплатени ДТ,
депозити за ВЛ.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 832.10 лева –
адвокатско възнаграждение в минималния размер, определено съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. “Света
София” № 7, ет. 5, да заплати на А. К.'П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
............ на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, още 2 321 лева /предявени като
частичен иск от 3 603.66 лева/ – обезщетение за имуществени вреди, и 3 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат
на увреди, получени при ПТП, станало на 09.08.2021 г. в гр. София,
причинени виновно от ......, за управляваното от който МПС е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със
законната лихва от 24.09.2021г. върху обезщетението за имуществени и от
29.09.2021г. върху обезщетението за неимуществени вреди до окончателното
плащане, както и сумата от 712.50 лева – разноски по делото.
Присъдените суми може да бъдат платени по сметка на А. К. П. с
8
IBAN: BG 34 FINV 9150 1017 3533 62 в “Първа инвестиционна банка” АД.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. “Света
София” № 7, ет. 5, да заплати на адв. Н. Н. К. от САК, адрес: ....... сумата от
832.10 лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9