Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
05.12.2018 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми септември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 15152 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите на ГПК.
С решение № 13196 от 17.08.2016 г., постановено по
гражданско дело № 68646 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданко отделение, 83 състав, съдът предоставил упражняването на родителските
права по отношение на децата К. К. С.,
роден на *** г. и С. К. С., роден на ***
г. на майката В.П. Д., при която те да живеят; определил режим на лични
отношения на бащата К.С.К. с децата К. и С., както следва : бащата да вижда и
взема децата всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; осъдил К.С.К. да заплаща на
малолетното си дете К. К. С., чрез неговата майка и законен представител В.П. Д.,
месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; осъдил К.С.К. да заплаща на
малолетното си дете С. К. С., чрез неговата майка и законен представител В.П. Д.,
месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; осъдил К.С. Койчев да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената в полза на децата
издръжка в общ размер на 345,60 лева, а на В.П. Д. деловодни разноски в размер
на 600 лева; като оставил без уважение претенцията на К.С.К. за присъждане на
разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение останал К.С.К.,
ответник по първоначалния и ищец по насрещния иск в първоинстанционното
производство (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото изцяло
с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. излага
подробни съображения за сочените пороци на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като му предостави упражняването
на родителските права по отношение на децата К. и С. с произтичащите от това
законни последици. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си
по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
сторените деловодни разноски по представен списък. Окончателното си становище
излага в писмени бележки вх. № 154833/26.11.2018 г.
В срока по чл. 263 от ГПК ищцата по първоначалния и ответница
по насрещния иск в първоинстанционното производство – В.П.Ж., въззиваема страна
в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен, законосъобразен и обоснован, като й присъди сторените по делото
разноски. Излага подробни съображения, като изчерпателно обсъжда наведените в
жалбата оплаквания и доводи.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски по представен списък.
Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 126740 от 04.10.2018
г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното
:
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран
искове- първоначален и насрещен - с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
предявени от всеки от родителите.
Ищцата по първоначалния иск В. Д. твърдяла, че с
ответника К.К. живеели разделено, като били родители на децата К. и С. и
излагала съображения относно интереса на децата да живеят при нея и тя да
упражнява родителските права. Молела съда да постанови решение, с което да й
предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца.
Претендирала разноски.
Ответникът по първоначалния иск К.К. не оспорвал
разделеното си живеене с ищцата, като също предявил иск за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата К. и С. на него, с
всички произтичащи от това последици, като поддържал, че той е по-пригодният за
това родител. Претендирал разноски.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :
В.П. Д. и К.С.К. са родители на децата К. К. С., роден
на *** г. и С. К. С., роден на *** г., като с оглед твърденията на страните, съдът
признал за безспорно помежду им и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че те живеят разделено.
От кредитираните показания на свидетелите К.К.и М.Ч.се
установило, че децата К. и С. понастоящем живеели при своя баща, в чийто дом
живеели от раждането си. Всеки от свидетелите споделил и своите впечатления от
личността на всеки от родителите и за контактите, респективно липсата на
контакти на между майката и децата.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита
за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните
писмени и гласни доказателства.
Горната фактическа обстановка обаче следва да се
допълни с допълнителен анализ на показанията на свидетелките К. и Ч. досежно
настоящето положение на децата след раздялата на родителите им,
грижите и контактите на всеки от родителите с тях. Така например, свидетелката К.
има впечатления, че след раздялата на страните и устройването на дъщеря й в
жилище под наем, бащата се противопоставил на желанието й тя да отглежда
децата. Той започнал да ограничава контактите на майката с децата, като
първоначално не приемал обажданията й, а впоследствие започнал да отказва
контактите й с децата под различни предлози, а накрая наложил ограничението
контактите им да са в негово присъствие или в присъствието на трето лице, като
имало периоди от почти месец, през които майката не виждала децата, поради
отказа на бащата да позволи такъв контакт. Поради това се наложило свидетелката
и дъщеря й да наблюдават децата отдалече докато те се разхождали в паркове и
градинки. Той често оставял децата на грижите на своята майка, като не допускал
майката да прекарва време с децата на празници. Сега дъщеря й живеела с друг
мъж, но децата го познавали и приемали и той също ги приемал добре. На свой
ред, свидетелката Ч. установява полаганите от бащата грижи за децата след
раздялата на страните. Тя имала впечатления за голяма привързаност на децата
към бащата, както и за това, че след вземането им от детска градина, той ги
водел на разходка в парка или на места, където имало детски съоръжения, купувал
им подаръци, водел навсякъде, като се случвало тя да го придружава. Според тази
свидетелка, бащата разчитал на помощта на собствената си майка в грижите за
децата, като Ч. гостувала и в дома на родителите му, като имала отлични
впечатления от разширеното семейство на въззивника. Определя го като спокоен и
уравновесен човек и грижовен баща. Дори и да бил предизвикан, той не избухвал.
Говорел нормално с децата, когато те проявявали невъзпитание, обяснявал им и тя
не го била виждала да ги бие. Събирал играчките им, когато ги били разхвърляли.
Ч. имала впечатления и за това, че когато се връщали от дома на майката децата
често били гладни и имали голям апетит.
Въззивният съд, като прецени
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели К.В.К.,
майка на въззиваемата, и М.О.Ч. по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в
обсъдените от първоинстанционния съд и в настоящето решение части, като
обективни, логично последователни, дадени в резултат на лично възприети от
свидетеля факти, като същите не се опровергават от други, събрани в
производството доказателства. Въззивния съд също не обсъжда показанията на
свидетелите, съдържащи техни умозаключения, убеждения и оценки, а не възприетите
от тях факти, подлежащи на установяване по делото, както и показанията им,
касаещи времето преди раздялата на страните, като в тези си части показанията
на свидетелите са негодно доказателствено средство или ирелевантни на спора.
Във въззивното производство
също са събрани писмени и гласни доказателства, а именно :
По делото е представен
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том І, рег. 980, нотариално
дело № 67/2017 г. на нотариус Л. Ц., с район на действие РС Видин, вписана в регистъра
на НК под рег. № 029, от който е видно, че въззиваемата придобила в резултат на
дарение от своите баба и дядо недвижим жилищен имот в гр. Видин, представляващ
апартамент № 108, в гр. Видин, ж. „********,
с площ от 72,80 кв. м., състоящ се от две стаи, разширена кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащите му мазе № 15 с площ от 3,45 кв. м. и 0,980 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при условие, че дарителите С.Т.К. и В.К.К.си запазят пожизнено правото на
ползване върху имота.
С определение от 11.05.2017
г. въззивният съд е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че въззиваемата страна е сключила граждански брак с
трето на спора лице, като приела брачното фамилно име Ж. и от брака си има
родено още едно малолетно дете.
В настоящето производство, с оглед наведени твърдения
за настройване на децата от страна на бащата срещу майката и наченки на отчуждение
от нея, са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на доведен от
въззиваемата свидетел - К.В.К., майка на въззиваемата. С показанията си същата
установява, че децата контактували с майката в рамките на установения привременен
режим-един път седмично. На повечето празници, ако не попадали в рамките на
този режим, бащата отказвал децата да прекарат известно време с майката и
близките й. Те празнували с майката само ако съответният празник попаднел в определения режим на контакти. Децата
избягвали да коментират въпроси, свързани с пребиването им при баща им, а
детето К. споделило със свидетелката, че му е забранено да говори за майка си,
защото тя била лош човек. Пак то, в присъствие на свидетелката, питало майка си
дали ще се разсърди, ако заяви желание да живее при баща, на което въззиваемата
отговорила, че сам ще трябва да реши. Свидетелката забелязала и агресивни
отношения между внуците си К. и С., те се карали за вещите си, биели се, като С.
заявявал, че ще живее при майка си, а брат му – при баща им. К. споделил със
свидетелката също, че му било трудно да споделя с баща си своите проблеми, тъй
като той щял да го бие. Децата имали убеждението, че ще живеят при баща си и
няма да виждат майка си, като знаели, че в тях живее и трето лице. Те се
чувствали заплашени и по различни поводи заявявали, че „тати ще ни бие“. Бащата
не информирал майката за случващото се с децата им в детската градина, а се
опитвал да ограничи достъпа й до тях и там. Тя обаче научавала нужното от
възпитателките в детската градина. Имало случай ,
при който във времето за контакт на майката с децата, те участвали в
организирана от детската градина екскурзия, а след като се върнали, бащата категорично
отказал на майката да се удължи времето, което те ще прекарат при нея, като
заплашил с разправии. Той не приемат телефонните обаждания на майката и не се
свързвал с нея впоследствие. Децата страдали от краткото време, което имали с
майката, като все по-трудно се разделяли с нея, като С. не разбирал защо да не
може да остане да нощува при нея.
Съдът, след като прецени показанията на тази
свидетелка по реда на чл. 172 от ГПК кредитира същите в обсъдената част, тъй
като са депозирани в резултат от личните й впечатления от релевантни на спора
факти, пресъздадени са обективно, подробно, явяват се логично последователни и
не се опровергават от други, събрани в производствата пред двете съдебни
инстанции доказателства.
По делото е допусната съдебно психологична експертиза,
чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и като такова го кредитира в цялост. Същото не се оспорва и от
страните. Съобразно същото, независимо от тригодишната раздяла между страните и
проблемите в отношенията им, те отчитали значението на редовните контакти на
децата с неотглеждащия ги родител, като общо взето се спазвал определения режим
на привременни мерки на контактите на децата с майката. Двете деца били силно
привързани към всеки от родителите си, като се отнасяли към тях с обич и
доверие. Те били на възраст, когато не можели да направят избор на
предпочитание между родителите си, но имали потребност да общуват с всеки
от родителите си и да не бъдат въвличани
в техните лични отношения. Нямало данни за формиран синдром на родителско
отчуждение, като при по-голямото дете – К. се наблюдавали отделни начални
прояви на конфликт на лоялност по
отношение и на двамата родители. Родителите декларирали, а и с поведението си
показвали, че обичат децата си и желаят най-доброто за тях, като се налагало да
приемат, че децата ще живеят при единия от тях и ще се виждат с другия родител
съгласно определен от съда режим. Вещото лице счита, че за бъдещото развитие на
отношенията между родителите, а и за доброто емоционално развитие на децата им,
е важно те да престанат да се сравняват помежду си (кой какво е направил за
децата, какво е купил или не е купил и т. н.) Според вещото лице родителите
трябвало да обсъждат помежду си наистина важните неща, свързани с възпитанието
на децата и подкрепата им, като това трябвало да става спокойно, при
конструктивен диалог, какъвто трябвало да се научат да водят. Родителите не
трябвало да забравят, че децата виждали и безпогрешно усещали дали те се
разбират или не. По поставените задачи, вещото лице дава следните отговори –
Децата били отглеждани от двамата си родители до раздялата им, като формирали
емоционална привързаност към всеки от тях. По отношение на привързаността
вещото лице уточнява, че се касае за дълбока и трайна връзка, която се
изграждала в ранните години от развитието на децата и този, който се грижел да
тях, като имала изключително значение за нормалното емоционално и социално
развитие на детето в бъдеще. Вещото лице сочи, че тази емоционална привързаност
на децата е налична и силна, както към майката, така и към бащата. Децата явно
се чувствали добре в присъствието на всеки от своите родители, като се обръщали
към тях при нужда, търсели помощ и близост. Поотделно децата заявили, че обичат
и двамата си родители и биха искали да живеят и с двамата. Поставени в ситуация
на избор, те давали противоречиви мнения, без да изразяват категорично
предпочитание. Вещото лице счита това положително отношение на децата към
техните родители за много здравословно за тяхното развитие, предвид ситуацията,
в която са поставени. И при двете деца вещото лице прави констатации за
нормално емоционално състояние и развитие съобразно възрастта им. Те лесно
установявали контакт, в позната обстановка и ситуация били весели, усмихнати,
палави, като независимо от сочените конфликтни отношения, явно било, че те се
обичат като братя, подкрепят се, възприемат се като „ние“. Обстоятелството, че
се карат понякога, бият се и не си играят заедно, а си делят играчките, вещото
лице приема за преходен период в отношенията им, както и вероятен резултат от
възпитателните практики на възрастните, заети с грижата за тях. По въпросите,
свързани със семейството двамата братя реагирали различно. С. бил готов и
спонтанно, без видимо притеснение отговарял на всякакви въпроси, но ако не
разбирал въпроса –мълчал. Според вещото лице С. засега не бил засегнат от
семейната ситуация, така, както това се проявявало при по-големия му брат К..К.
спонтанно говорел по общи теми, но при поставяне на въпроси за семейството,
започвал да говори по-внимателно, отказвал да отговаря на въпроси, предполагащи
избор или го правел с явно нежелание. Това го правело малко по-тревожен от
нормалното за възрастта му. През учебната 2018/2019 г. К. щял да бъде
първокласник, което представлявало значителна промяна в живота му и щял да се
нуждае от умението на родителите си да го подкрепят. Вещото лице е категорично,
че при малолетния С. не е налице конфликт на лоялност по отношение на когото и
да е от родителите му и близките му възрастни. Той се държал свободно с всички
и не се колебаел да изразява чувствата и мислите си, независимо в чий дом се
намира. При К. обаче имало наченки на формиращ се конфликт на лоялност по
отношение и на двамата родители. Той бил по-добре запознат със семейните
проблеми и донякъде бил наясно в какво единият родител упреква/обвинява другия,
и съответно на това внимавал какво казва и как се държи, за да не засегне никого,
или пък да не се карат на него самия. По време на изследването той избирал
компромисни варианти, по който начин проектирал собственото си желание близките
му хора да променят нещата, да се разбират повече, за да бъдат всички доволни.
В някои от случаите, с отговорите си, той се опитвал да обясни или оправдае
някои постъпки и поведения на близките си, което за дете на неговата възраст
било много натоварващо. По отношение на родителския капацитет на всеки от
родителите, разбиран като способността на всеки от тях да разбират, разпознават
и да отговарят по подходящ начин на потребностите на децата, вещото лице сочи,
че и двамата родители показали добро познаване на грижите за малки деца, как да
се осигури и поддържа сигурна и безопасна среда, как да се стимулира развитието
им, как да се грижат за здравето им. С оглед вида и поведението на децата,
вещото лице заключава, че двамата родители се справят сравнително добре със
задълженията си като родители. И двамата обаче имат пропуски и лоши практики,
като например на първо място физическите наказания за възпитание и
санкциониране, на второ - недостатъчното
внимание, което се отделя на децата, и на трето – празнуването на личните
празници на децата само в семейния кръг на бащата, без участието на майката.
Вещото лице е категорично също, че за кратък период от време всеки от
родителите притежава годността да се грижи сам, без чужда помощ, за децата,
като всеки от тях би се справил успешно с основните ежедневни грижи за децата.
В дългосрочен план обаче, а и на практика, всеки от тях разчитал на помощ за да
се справят с грижите за децата – майката-на съпруга си, а бащата-на своите
родители и основно на своята майка. Вещото лице сочи, че ролята на бабата по
бащина линия в отглеждането на децата е значителна, като съществувал риск от
разместване на семейните роли, като за поддържане на правилен семеен модел в
представите на децата препоръчва родителите да си помагат, да разчитат един на
друг по отношение на грижите за тях и най-важното- децата да виждат и усещат тези
отношения помежду им. Вещото лице е категорично също, че засега няма размит
синдром на родителско отчуждение при двете деца, като за избягване на
развитието на такъв препоръчва редовни контакти на децата с неотглеждащия ги
родител и гъвкавост у отглеждащия ги родител, като предвид близкото им
местоживеене той би могъл да включва другия в конкретни грижи за децата –
вземане от детска градина/училище, водене на лекар, вземане на болничен и грижи
за детето при заболяване и прочее. Основната препоръка на вещото лице за
превенция на такъв синдром в бъдеще е родителите да подобрят комуникацията си,
включително и по телефон, като се стараят да се чуват. Вещото лице е
категорично също, че евентуална промяна на сегашното местоживеене на децата не
би довело до значителна промяна на в начина им на живот. Децата чувствали добре
и при единия и при другия си родител, като при спазването на досегашните
привременни мерки били свикнали с периодичната промяна на жилищата и на
възрастните, които се грижат за тях. Като по-важно за децата вещото лице сочи
необходимостта те да получават повече грижи, внимание и подкрепа от родителя,
при когото са и да усещат, че родителите им общуват по нормален начин, поне по
въпросите, които ги касаят. Намесата на останалите възрастни от разширения
семеен кръг на всеки от родителите би трябвало да има подкрепяща, а не основна
роля в тяхното отглеждане и възпитание. Вещото лице е категорично също, че в
живота на децата трябва да присъства както бащата с неговия тип мъжко
поведение, така и майката с нейния тип женско поведение, като всеки от тях имал
своята роля за правилното психическо развитие и бъдеща индентификация на
децата, независимо от техния пол. При изследването вещото лице не е установило при
който и да е от родителите данни за психични и личностови разстройства,
склонност към агресия или поведенчески отклонения, които биха застрашили децата.
Нямало и данни за насилие или злоупотреба с алкохол или наркотици, като сочи,
че това, което би могло да травмира децата, не е раздялата между родителите им,
а неразбирателствата помежду им след нея.
За установяване на интересите на малолетните К. и С. по
делото е призована ДСП „Слатина“, която в приложения по делото социален доклад
изразява становище, че децата имат изградена емоционална връзка с двамата си
родители. Към момента на проучването те били отглеждани от бащата в собствено
жилище, находящо се на адрес в гр. София, ж. к. „**********, вх. „А“, ап. **,
състоящо се от кухня, хол, спалня и санитарен възел, където за децата имало подсигурена
детска стая. Жилището било обзаведено и оборудвано с всичко необходимо за
домакинството, като се поддържали добри хигиенно – битови условия. Майката
обитавала жилище под наем, находящо се на адрес в гр. София, ж. к. „**********,
с наемна цена от 400 лева месечно, състоящо се от хол, спалня и кухня. В
апартамента била обособена детска стая за отглеждането на К. и С., като
жилището било обзаведено с всичко необходимо и се поддържали добри хигиенно
битови условия.
При своето изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, въззивника
заявява, че понастоящем децата К. и С. са съответно на четири години и половина
и на шест години, като живеят с него в собственото му жилище в ж. к. „Дружба”
от септември месец 2015 г., сами, без майката. Разказва, че в началото живели
при неговите родители, а след това си купил апартамент, който бил в процес на
ремонт. От няколко месеца вече самостоятелно тримата живеели в апартамента,
като децата имали собствена стая в жилището и посещавали детска градина. Той се
грижел за тях, като разчитал на помощта на своята майка. Смята, че би могъл да
подсигури на децата по-добро възпитание, тъй като бил по-отговорен от майката,
по-улегнал. Изразява съмнение в способностите на майката като родител, от
гледна точка създаване на хигиенни и хранителни навици. Твърди, че в последното
време, при осъществяване на контактите на децата с майката по определените привременните
мерки те никога не били яли нещо сготвено. Винаги децата ядели филии, идвали с
обриви, понеже не се къпели, като това знаел от споделеното му от самите деца.
Не мисли за удачно децата да са при майката. Едновременно с това декларира, че
по никакъв начин не иска да спира вижданията на децата с майката, като те се
виждали всяка сряда, както всяка първа и
трета седмица от месеца с преспиване, като майката ги вземала - в сряда от
детската градина, а в събота - от дома му. Сочи също, че майката не се
интересувала дали може да плати детската градина, дали има някакви разходи,
като била напълно незаинтересована от началото на раздялата им. Признава обаче,
че я е уведомявал за нуждите на децата, като смята, че тя трябва да се
заинтересова сама. Подчертава, че с децата са много привързани един към друг.
На свой ред, по при условията на чл. 59, ал. 6 от СК, майката
заявява, че Има три деца - К., С. и третото дете А.Х.Ж., като сключила брак, от
който било родено третото й дете. Счита се също за пригодна да гледа децата,
като не смята, че е по-лош родител от бащата. Заявява, че също може да изредя
много неща, като това, че взимайки децата от училище, те са със скъсани чорапи,
те са с нерязани нокти, те са с мръсни уши, но не мисли, че трябва веднага да
му звънне и да му направи забележка. Сочи, че дори и за едната вечер, в която
те преспивали в дома й, те се къпели, като не знае дали има човек, който би
повярвал, че не ги къпе и че ядат само
хляб в къщи. Определя се като добър родител, за да гледа трите си деца и не
смята, че ще са й в тежест. Сочи, че К. и С. са много привързани към братчето си и се разбират добре със
съпруга й, като разполага с нормални жилищни условия за тяхното отглеждане. Подчертава,
че и в нейния дом децата също разполагат със самостоятелна стая, само за тях
двамата.
Други доказателства за
твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата и изложените в нея доводи и оплаквания са
изцяло неоснователни.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни изводи
на първоинстанционният съд, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното
:
Доводите в жалбата, касаещи преценката на
първоинстанционния съд на интереса на децата К. и С. във връзка с предявените
искове, както и тези, касаещи по-високия родителски капацитет и произтичащата
от това по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права, са
неоснователни. В процесната хипотеза, първоинстанционният съд е преценил всички
относими обстоятелства, касаещи интереса на децата в настоящето производство,
като е достигнал до правилни изводи по съществото на спора, давайки приоритет
на майката. Оплакванията на въззивника в тази си част се мотивират основно със
собствените му твърдения, че е по-добър родител от майката, както и с
показанията на свидетелката Ч. в частите, които не обсъждани и кредитирани,
както от първоинстанционния съд, така и от настоящата въззивна инстанция.
Следва да се отбележи, че тази свидетелка изнася пред съда основно своите
умозаключения, мнения и оценки, както и непосочени от страните обстоятелства,
като в тези си части показанията й нямат никаква доказателствена стойност.Извън
това, тази свидетелка установява обстоятелства настъпили значително преди
раздялата на страните (когато С. бил на година и половина), които не могат да
бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по спора. Явно е, че към
посочения момент въззивникът е приемал за нормално поведението на майката
спрямо децата и своето участие в грижите за тях, тъй като не е установено
никакво негово конкретно действие насочено към промяна на това положение.
Следователно, дори да се приеме, че към посочения момент описаното от
свидетелката реално отразява грижите за децата, то за това положение са били
отговорни и двамата родители. Извън това, свидетелката има наблюдения само за
грижите на въззивника при неговото прибиране у дома след работа, но не и за
положените до този момент грижи от майката за двете деца. Оценките на тази
свидетелка кое допустимо и кое не, както и за поведението на самите страни, са
без правно значение, тъй като не представляват по съществото си свидетелски
показания. Несъмнено е, че свидетелите установяват възприетите от тях факти в
предмета на доказване по делото, като всички техни изявления които не
пресъздават факти или не попадат в предмета на доказване по делото не следва да
бъдат изобщо обсъждани като ирелевантни на спора. Следва също да се подчертае,
че тази свидетелка базира показанията си на гостувания в дома на страните до
раздялата им, като няма лични впечатления за грижите на майката за децата след
това, като признава, че не поддържа отношения с нея понастоящем. В този смисъл
показанията на тази свидетелка следва да се ценят само в частта им относно
грижите на бащата за децата след раздялата му с майката. Тя е наблюдавала
привързаност на децата към бащата, като както конкретните грижи, които той
полага за децата с помощта на своята майка.
Едновременно с това, въззивникът не е установил своята
по-голяма пригодност да упражнява родителските
права по отношение на двете деца. Неговите усилия са били изцяло
насочени да установи, че майката е с по-лоши жилищни условия и по-нисък
родителски капацитет, а не към установяване на действителния интерес на
малолетните във връзка с предмета на спора. Оценявайки събраните доказателства,
първоинстанционния съд е приел, че двамата родителите са със съизмерим родителски
капацитет, като при всеки от тях правата на децата биха били защитени, като дал
приоритет на майката най-вече с оглед това й качество и ниската възраст на
децата. Настоящият въззивен състав не споделя този конкретен извод на
първоинстанция съд, като счита, че родителския капацитет на страните и към този
момент не е бил съизмерим. Първоинстанционния съд не е отчел лошите родителски
практики на бащата, изразени в това да ограничава и контролира контактите на
децата с майката, да не я допуска до децата по време на празници, както и да
делегира непосредствените грижи за децата на собствените си родители.
Зачетените при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК не
обосновават различни правни изводи. Същите се изразяват в установените с
допуснатата съдебно-психологична експертиза (СПА) обстоятелства и в това, че
майката е встъпила в брак от който има родено трето дете, като и понастоящем
бащата продължава да създава ограничения на контактите на децата с майката. Съобразно
приетата и неоспорена СПЕ и двамата родители разполагат с родителски капацитет
със съответните дефицити. И двамата родители са склонни да използват физически
наказания за дисциплиниране на децата и могат да се справят напълно самостоятелно
с грижите за децата само за определен период от време, като разполагат с
подкрепяща среда. Само въззивникът обаче
ограничава контактите на децата с майката, включително и като празнува личните
им празници само с разширеното си семейство и приятелски кръг. Горното
обстоятелство и при липсата на установени вредности за децата в семейната среда
на въззиваемата, е достатъчно за да се даде приоритет на майката, като и
въззивният съд приема, че с предоставянето на родителските права на нея
интересите на децата ще бъдат защитени по-добре.
Въззивният съд отчита и заявеното от страните при
изслушването им. За разлика от въззивника, при своето изслушване, въззиваемата
акцентира върху привързаността между трите й деца, нормалните условия на живот
в дома й, създадените добри отношения между децата и нейния съпруг, и необходимостта
от грижи за децата, които не възприема като тежест. Тя не основава изявлението
си на грешките на другия родител при полагане на грижите за децата, макар да е
забелязала такива.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав, приема,
че понастоящем липсват доказателства за твърдения интерес на малолетните К. и С.
от уважаване на насрещната искова претенция, респективно на въззивната жалба на
техния баща. Напротив, малолетните се нуждаят от стабилност и сигурност в
живота си, както и от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха
им били осигурени при отглеждането им от майката. Едновременно с това,
съобразно анализа на доказателствената съвкупност, малолетните са привързани и
към двамата си родители, като са изградили доверителни и емоционални връзки с
всеки от тях, като липсват доказателства за значително по-голямата им
привързаност към бащата, респективно установен интерес за тях от санкциониране
на създалото се фактическо положение по отглеждането им.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния
закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството
пред Първоинстанционния съд. Решението е мотивирано, като правните изводи
кореспондират на установените фактически обстоятелства. Събраните доказателства
са обсъдени в своята съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на
доказване.
Съобразно изложеното настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло. С оглед предмета на въззивна проверка, липсва правна възможност да бъде
изменен определения режим на контакти на децата с бащата, макар, че по
убеждение на настоящия въззивен състав, а и съобразно заключението на
допуснатата СПЕ, същият не е оптимален.
По
разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни
разноски са направени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на делото,
въззивникът няма право на разноски. Претенцията на въззиваемата страна също е
неоснователна, независимо от изхода на
делото. Предвид характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските,
сторени от въззиваемият, както и от въззивницата, следва да останат в тяхна
тежест. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може
да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК. Съдебното решение в
случая изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетните
деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1,
изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 13196 от 17.08.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 68646 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданко отделение, 83 състав.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, претенциите на страните К.С.К. и В.П.Ж. за присъждане на сторените по водене
на делото разноски.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба,
пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването на преписите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………