Р Е Ш Е Н И Е № 260029
08.01.2021г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 18.11.2020г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното
от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2379 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано
по въззивна жалба подадена от Д.П.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощниците
по делото адв. С.Б. и адв.Р. Д., против Решение
№2330 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3057/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, ХІХ - ти гр. състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Л.Х.К., ЕГН **********,
сума в
размер на 5000 лева по договор за заем от месец 05.2014 г., както и
сумата в размер на 395.81 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 21.02.2016 г. до 20.02.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.02.2019 г. до окончателното плащане. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение, искането
пред въззивния съд е за неговата отмяна
и постановяване на друго, с което
исковите претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Въззиваемият Л.Х.К., ЕГН **********, е депозирал, чрез пълномощника си адвокат
Т.С. , отговор на въззивната
жалба, с който взема становище за
нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД .
Като ищец по делото Л.Х.К., ЕГН ********** твърди,че
на основание сключен между страните през
месец май 2014г. неформален
договор , предал в заем на
ответника Д.П.К., ЕГН **********, сумата
5 000 лв. , при поето от него задължение
за връщането й до края на месец октомври
2014г. Въпреки настъпилия падеж на задължението ответникът не изпълнил поетото
с договора задължение , поради което ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му върне предадената в заем сума в размер на 5000
лева, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2014 г. до 20.02.2019г. в
размер от 568,35 лева.
В
писмения си отговор ответникът,чрез
процесуалния си представител адв. Р. Д., оспорва предявените искове и моли съда
да ги отхвърли като неоснователни. Оспорва твърдението между страните да е
съществувала облигационна обвързаност по
сключен между тях през месец май
2014г. неформален договор за заем ,
получаването на сумата и задължението за
връщане на посоченото правно основание.Поддържа , че през годините между
страните са съществували заемни правоотношения, но финансови им взаимоотношения
са уредени и сумите са върнати на
заемодателя. От ответника е
направеното и правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност.
С обжалваното решение съдът е уважил изцяло
главния иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД и до размер на сумата от
395,81 лева акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приел е, че с оглед събраните по делото доказателства са доказани заемни
отношения между страните по сключен през месец май 2014г. неформален договор , по който ищецът е предал в заем
на ответника сумата от 5 000 лв. Изложил е
съображения, че ответникът е неизправен длъжник по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД
и за заемодателя е възникнало правото да
иска връщане на дадената в заем сума,чиито падеж е настъпил на 30.10.2014г.,
ведно с обезщетение за забава на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
проверена неговата правилност.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Тежестта на
доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение по
него, в случая на ищеца, който
твърди, че ответникът не му е върнал предадената в заем сума.
От събраните пред първата
съдебна инстанция писмени доказателства и свидетелски показания, въззивният съд
приема, че по делото не е установено между
страните по спора да е бил сключен през месец май 2014г. неформален договор за заем, по който ищецът да е предал в заем на
ответника сумата от 5 000 лв. , със задължение за връщането й до края на месец октомври 2014г.
Във връзка с твърденията изложени в исковата молба
за наличие на облигационна обвързаност между страните по договор за заем, от
ищеца е представен по делото РКО, в
който е посочено да се брои на Д.К. заем 5000 лева.Макар от заключението на съдебно-графическа експертиза да
е установено , че документът носи подписа на ответника, въззивният съд приема ,
че същият няма качеството на разписка, тъй като не материализира удостоверителното изявление на
ответника , че е получил в заем от ищеца сумата от 5000 лева.Документът не
съдържа имената на неговия издател, нито дата на издаването му. Следователно от
неговото съдържание не може да бъде изведено кое е лицето наредило да се брои
сумата на ответника , на коя дата, нито
пък, че сумата е била реално предадена на ответника. Документът установява
единствено, че на неустановена дата, неустановено лице е наредило да се брои на
ответника сумата от 5000 лева, но не и
релевантните за правния спор обстоятелства за предаване от ищеца в заем на
ответника на сумата от 5000 лева през м.05.2014г.
Сключване на проектирания с исковата молба договор
не се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Л.К., към
които съдът подхожда с особена
критичност с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, тъй като е син на ищеца.Свидетелските му показания не могат да бъдат приети и ценени от
съда като правдиви и достоверни, тъй като са дадени от лице с
личен интерес от изхода на делото в полза на ищеца, както и поради това, че
между свидетеля и ответника по спора са налице
както приключили, така и висящи съдебни производства по сключени между тях договори за паричен
заем-ч.гр.д.№3196/2016г.; гр.д.№4056/2016г. по описа на РС-Пловдив.Същевременно показанията на този свидетел са колебливи, неясни, несъдържащи конкретни данни
досежно дата на сключване на договора и
падеж на задължението , поради което не
са достатъчни за пълно доказване на твърденията на ищеца.Същите са разколебани и
от показанията на свидетелката М. К.,
съпруга на ответника и неговите обяснения дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК, според които между страните, в качеството им на управители и
представляващи търговски дружества са съществували до 2014г . трайни търговски
отношения във връзка с доставки на горива,
в която връзка е бил издаден през 2012г. и процесния РКО ,
сумата по която е била платена на ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, следва да се приеме, че ищецът, който носи тежестта да докаже факта на
сключването на договор за заем между страните, не е доказал наличието на такъв
договор, от който факт да черпи изгодни за себе си правни последици. Неправилно
РС-Пловдив е интерпретирал представения по делото РКО и показанията на
свидетеля Л. К. , тъй като беше казано,
че от тях не се установява наличието на съвпадащи насрещни
волеизявления, целящи настъпването на правните последици на договор за заем,
нито реално предаване на заемна сума пари от 5000 лева. С насрещното си, макар и непълно, доказване ответникът, без да носи такова
задължение, е разколебал достоверността на твърденията на ищеца, внасяйки
съмнение относно осъществяването на заявените от него положителни факти и така
е ограничила неговото главно доказване
до непълно, поради което то не е постигнало своето предназначение. Гражданският
исков процес е състезателно производство, в което по правилата за разпределяне
на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК,
страните навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение
на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения. Следователно, като недоказан, искът за връщане
на сумата от 5 000 лева, предадени на ответника, по твърдение на ищеца, по
договор за паричен заем, сключен през месец 05.2014г. трябва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск
следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца вреди вследствие на неточното
изпълнение в темпорално отношение на паричното задължение за връщане на заетата
парична сума.
С оглед гореизложеното въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неправилно и
следва да се бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор на
жалбоподателя следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски, които се констатираха в размер на сумата от 427,40 лева. В
първоинстанционното производство ответникът
е направил разноски в размер от 700 лева.С обжалваното решение съдът му
е присъдил разноски в размер от 13,01
лева, поради което следва да му бъдат присъдени още 686,99 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 08.07.2020г. Решение № 2330 на Пловдивския районен
съд, ХІХ гр.с. по гражданско дело №
3057 по описа на съда за 2019 година, В ЧАСТТА, с която Д.П.К., ЕГН
**********, е осъден да заплати на Л.Х.К.,
ЕГН **********, сумата от 5 000 лева по договор за заем от месец
05.2014 г., сумата в размер на 395.81 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.02.2016 г. до 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.02.2019
г. до окончателното плащане, както и сумата от 542,65 лева-разноски по
делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.Х.К., ЕГН **********, против Д.П.К., ЕГН **********, искове за заплащане
на сумата от 5000 лева- главница, представляваща невърнат заем, предоставен по
силата на сключен през месец
05.2014 г. неформален договор за паричен заем , сумата
от 395.81 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.02.2016
г. до 20.02.2019г.
Решението в
останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Л.Х.К.,
ЕГН **********, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, сумата от 427,40 лева- разноски по делото пред въззивната
инстанция и сумата от 686,99 лева-разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.