Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 30.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
307 по описа за 2018 година
на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено, във фаза по извършване на делбата.
С влязло
в сила решение е допусната съдебна делба между П.И.А., ЕГН **********,***, пл. „Николай Чудотворец” № 2, ет.3, стая № 1 чрез адв.В., Р.И.А., ЕГН ********** и К.И.А., ЕГН ********** двете със съдебен адрес: *** чрез адв.М. и адв.Стефчев, на следния
недвижим имот:
ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЗАПАДЕН
БЛИЗНАК, като всеки етаж представлява самостоятелен жилищен обект, със застроена площ на втория
етаж от 66,20 кв.м. състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с
кухненски бокс, хол, стая, баня и тоалетна, която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., Община Е., С. област, с площ от 878 /осемстотин седемдесет и осем/ кв.м.,
който по регулационния и кадастралния план на селото, одобрен със Заповед № 3873/1964
г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г., съставлява УПИ XIV-428
/четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин двадесет и
осем/ в кв.48 /четиридесет и осем/ при съседи на имота по скица: улица, УПИ
XIII-431, УПИ XV-430, УПИ II-429, УПИ XII-428, при квоти: за П.И.А. – 4/6 идеални части, за Р.И.А. – 1/6
идеална част и за К.И.А. – 1/6 идеална
част.
Съгласно
чл.346 от ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят
искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във
връзка със съсобствения характер на имотите, предмет на делбата. В първото по
делото заседание след допускането на делбата, ищецът и ответницата Р.И.А. са
предявили претенции за уреждане на сметки, като съдът е приел за разглеждане
следните претенции:
Претенция
на П.И.А. срещу ответниците Р.И.А. и К.И.А. с правно основание чл.346 от ГПК
за заплащане на обезщетение в размер на 200.00 лева месечно или по 100.00 лева
за всяка една от ответниците, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на ищеца на съсобствения имот считано от 17.04.2018 г. до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка месечна
вноска до окончателното изплащане на сумите.
Претенция на Р.И.А. срещу съделителя П.И.А. за
заплащане на сума в размер на 1544.00 лева дължима за периода от месец
септември 2016 г. до месец август 2018 г.
включваща суми за извършени ремонти от Р.А. на втори етаж от процесния
имот.
Претенция с правно основание чл.346 от ГПК предявена от Р.И.А. срещу П.И.А. за заплащане на сума в размер на 100.00
лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване на съделителката Р.И.А. от
съделителя П.И.А. във връзка с
ползването на процесния имот за периода от месец август 2018 г. до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на
делото е изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза от заключението
на която се установява, че справедливата пазарна оценка на процесния втори етаж
от двуетажната жилищна сграда, изградена в УПИ
ХIV-428 в кв.48 в с.Н. възлиза на
50528.00 лева. Левовата равностойност на съделителите съобразно определената
пазарна стойност на процесния имот и определените им квоти със съдебното решение по първата фаза на
делбата е както следва: П.И.А. – 4/6 ид.ч. – 33686.00 лева, Р.И.А. – 1/6 ид.ч.
– 8421.00 лева и К.И.А. - 1/6 ид.ч. – 8421.00 лева. Вещото лице дава
заключение, че процесният втори етаж от двуетажна жилищна сграда е неподеляем
на два и повече самостоятелни жилищни обекта.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Относно начина на извършване на делбата
на имота:
Съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК, когато някой имот е
неподеляем, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ
за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице
предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите, предвидени в
закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален
ред за извършване на делба на неподеляем недвижим имот.
Предвид изложеното
и с оглед установяване на обстоятелството, че процесния имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, единствения способ за
прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична
продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебно-техническата
експертиза, в размер на 50528.00 лева. Левовата равностойност на
съделителите съобразно определената пазарна стойност на процесния имот и
определените им квоти със съдебното
решение по първата фаза на делбата е както следва: П.И.А. – 4/6 ид.ч. –
33686.00 лева, Р.И.А. – 1/6 ид.ч. – 8421.00 лева и К.И.А. - 1/6 ид.ч. – 8421.00
лева.
Сумата, получена
от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в
съсобствеността, а именно - П.И.А. – 4/6 ид.ч., Р.И.А. – 1/6 ид.ч. и К.И.А. -
1/6 ид.ч.
По
искането по реда на чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС заявено от ищеца П.И.А.:
Ищеца П.И.А. е предявил против ответниците Р.И.А. и К.И.А. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, който има за предмет заплащането на обезщетение за лишаването му от
ползването на делбения имот съобразно правата му в съсобствеността за периода
от 17.04.2018
г. до датата на постановяване
на съдебното решение по настоящото дело, в размер на 100.00 лева месечно за
всяка една от съделителките-ответници по делото, ведно със законната лихва
върху всяка месечна вноска до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците оспорват този иск и молят той да бъде отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с претенциите по сметки, за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот ведно с
лихва за забава, съдът по искане на ищеца е допуснал събирането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Х.Т. Г. и А. М. А..
Свидетелят Х. Г. сочи, че познава
страните по делото, тъй като живеят в една къща – близнак. Познава и бащата на П.
– казва се И.А.. Познава добре и делбения имот. На първия етаж от къщата живее П. със семейството си, а на втория етаж
живеят Р. и К.. Р. и К. не живеят постоянно в имота, а идват рядко. От време на
време в имота идва К., но никой не живее на втория етаж, който е заключен. От
втория етаж на къщата ключ имат само Р. и К.. Целият вход на къщата, от който
се влиза за втория етаж също е заключен. Вторият етаж от къщата се ползва от
ответниците от момента, в който Р. се омъжила за бащата на П. и от тогава
втория етаж се ползва от нея и К., но след смъртта на И.те много рядко ползват
етажа. Дори около две години преди смъртта си, И. живял в К. с Р. и К. и не
ползвали втория етаж от къщата. П. си има отделен вход за първия етаж и не
ползва входа, през който се стига до втория етаж, обитаван от Р. и К.. П.
никога не е имал ключ от втория етаж и няма достъп до него, защото и входа към
него също се заключва от Р. и К. и П. няма ключ от входа. Със сигурност от 2018
г. до настоящия момент П. няма достъп до втория етаж, а и преди този период,
също не е имал достъп. Свидетелят твърди, че не му е извество на втория етаж от
къщата да са се правили ремонти от К. и Р..
Свидетелят А. А. също сочи, че
познава страните по делото, тъй като живее близо до имота им и е зет в къщата,
в която живее П., поради което често посещава
другата страна на близнака. Заявява, че първият етаж от къщата се ползва
от П. и семейството му, но П. си направил отделен вход за първия етаж, който
само той ползва. Вторият етаж от къщата
се ползва само от Р. и дъщеря й К.. Твърди, че доколкото му е известно П. няма
ключ от втория етаж и никога не го е виждал да се качва на втория етаж на
къщата и да влиза във входа, който води към него. П. не може да ползва и тавана
на къщата, защото входа за него се заключва от Р. и К.. Входа за тавана е същия
вход, който води и към втория етаж на къщата и се заключва от Р. и К.. Това
положение със сигурност е от началото на 2018 г., а и отпреди може би е било така, но не може да каже със
сигурност от кога. Но от 2018 г. със сигурност се заключва входа от Р. и К. и
само те имат достъп до него. Не знае на втория етаж на къщата, който се ползва
само от Р. и К. да е правен някакъв ремонт и не е видял да се ремонтира. Сочи,
че не е влизал на етажа и няма достъп до него.
За установяване на размера на претендираното обезщетението съдът е назначил и изслушал
съдебно-икономическа
експертиза, според
заключението на която средният пазарен месечен наем
за имота възлиза на
296.00 лева месечно. За процесния период от 17.04. до 30.04.2018 г. – 14
дни сумата възлиза на 138,13 лева. От 01
май до 31 декември 2018 г. за 8 месеца сумата възлиза на 2368.00 лева. От 01
януари до 21 декември 2019 г. сумата е 3552.00 лева, за периода от 01 януари до
31 май 2020 г. сумата е 1480.00 лева и за периода от 01 юни до 22 юни 2020 г. е
217.00 лева, като общия наем за процесния жилищен етаж за периода от 17 април
2018 г. до 22 юни 2020 г. възлиза на 7755,20 лева. Дължимото обезщетение от
ответниците на ищеца за ползване на неговите идални части в размер на 4/6 ид.ч.
от имота е в общ размер на 5170.00 лева,
от които 2585.00 лева дължими от Р.И.А. и 2585.00 лева
дължими К.И.А., съобразно полагаемата им се 1/6 ид.ч. от имота.
Съгласно чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки от
съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й. Ако
някой от тях не си служи с вещта, той има право на обезщетение от
съсобственика, който се ползва от нея, съгласно чл.31, ал.2 от ЗС.
За да се уважи претенция по чл.31, ал.2 от ЗС,
следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост
върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил
ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е бил лишен ищецът.
В случая безспорно е установено по делото, че процесната
жилищна сграда е съсобствена, предвид влязлото в сила решение по допускане на
делбата, с което е прието, че процесният имот е съсобствен на страните.
Фактът на самостоятелно ползване на втория етаж от жилищната сграда от страна на
ответниците Р. и К. Ангелови след депозиране на иска в съда – 17.04.2018 г. и към
момента също е безспорно установен. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по делото свидетели Х. Г. и А. А., които имат преки и ежедневни наблюдения върху
процесния имот и които са категорични, че вторият етаж от къщата се ползва
единствено и само от двете ответници, които го заключват и ищецът никога не е
имал достъп до него. Разпитано в съдебно заседание при приемане на експертизата
и вещотго лице Г. заявява, че за да направи оглед в процесния имот, достъпът му е осигуряван само от ответниците Р. и К.,
които са отключвали имота. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са логични и непротиворечиви и не бяха опровергани по какъвто и да било
начин в хода на съдебното дирене. За законовото изискване за наличие
на писмена покана в случая се приема депозирането на исковата молба в
съда – 17.04.2018 г., надлежно връчена на ответниците по делото, в която ищецът
е заявил исковата си претенция за заплащане на претендираното обезщетение.
В случая по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, след депозиране на
исковата молба, ответниците да са направили каквито и да било стъпки, за да предоставят на ищеца възможност за реално ползване на съсобствения имот.
Писмената покана е необходима с оглед правилото на чл.31, ал.1 от ЗС,
според което всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, като целта й е
ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите
да се ползват от имота, а не за желанието им да получат обезщетение. Без значение е, дали вещта е ползвана реално, след като
съсобственикът е имал възможност да упражни това си право. За да се освободи от отговорността да заплаща
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, съсобственикът, ползващ изключително и
единствено съсобствената вещ, следва да предостави възможност на останалите
съсобственици също да я ползват и установяването на това обстоятелство е в
негова тежест. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответниците. При
тези данни и при липсата на доказателства за това съделителите Р. и К. А. да са
предоставили възможност на съсобственика П.А. да ползва своята част и
последният да е отказал, претенцията се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на съсобствен имот е основателна и следва да бъде уважена. При изчисляване на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид заключението на вещото лице, като с оглед
искането на ищеца обезщетението да бъде
присъдено до постановяване на съдебното решение, намира, че към дължимата към
22 юни 2020 г. сума от 7755,20 лева
посочена в експертизата следва да се прибавят и дължимите месечни вноски за
целия месец юни, както и за месеците юли, август, септември, октомври и ноември
2020 г. или общия наем за процесния етаж за периода от 17.04.2018 г. до
30.11.2020 г. възлиза на 9314,13 лева. В този смисъл дължимото обезщетение от
ответниците на ищеца за ползваните неговите 4/6 идеални части е в размер на
6209,42 лева или по 3104,71 лева за всяка една от ответниците. Изложеното сочи,
че Р.И.А. и К.И.А. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 3104,71 лева за всяка една от тях.
По искането по реда на чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС заявено от Р.И.А.: На свой ред съделителката Р.И.А. е предявила срещу
съделителя П.И.А. искане за заплащане на сума в размер на 100.00 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаване на съделителката Р.И.А. от съделителя П.И.А.
във връзка с ползването на процесния
имот за периода от месец август 2018 г. до окончателното извършване на делбата,
ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.Твърди, че не е била
допускана от ищеца да ползва процесния имот и й е забранил реално да ползва
имота си.
Ответникът по този иск – П.И.А. чрез процесуалния си
представител адв.В. оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Както бе посочено и по-горе, за да се уважи
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни
предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от
ответника, ответникът да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за
заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът.
В случая от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитаните свидетели Г. и А., не се установява П.И.А.
да е ползвал по какъвто и да било начин процесния втори етаж от жилищната
сграда, нито дори да е имал достъп до него, в който и да е период от време.
Напротив установява се, че след като бащата на ищеца И. А. е сключил граждански
брак с ответницата Р.А., ищецът никога не е имал достъп до втория етаж от
къщата, а имота се е ползвал единствено и само
от съделителките Р. и К. А. Същите дори са заключвали и входа към втория
етаж на къщата, от който вход П.А. също не е имал ключ. Изложеното сочи, че
претенцията на съделителката Р.И.А. срещу съделителя П.И.А. за заплащане на обезщетение
във връзка с ползването на процесния
имот за периода от месец август 2018 г. да извършване на делбата се явява
недоказана и като такава следва да се отхвърли.
По
искането по реда на чл.346 от ГПК заявено от Р.И.А.:
Съделителката Р.И.А. е предявила срещу срещу съделителя П.И.А. претенция по сметки за
заплащане на сума в размер на 1544.00 лева дължима за периода от месец
септември 2016 г. до месец август 2018 г.
включваща суми за извършени ремонти от Р.И.А.. Твърди, че процесната
сума включва направа на баня, смяна на дограма, закупуване на алуминиева врата,
поправка на покрива и комина на процесния имот, заплащане на майстори за
извършването на ремонта.
Съделителят П.И.А. чрез процесуалния си
представител адв.В. оспорва иска. Твърди, че сочените подобрения не са извършени от
ответницата Р.А. в делбения имот.
За доказване на претенцията си във
връзка с извършените в делбения имот подобрения, съделителката Р.И.А. представя писмени
доказателства – стокова разписка от 17.10.2016 г. за закупуване на строителни
материали на стойност 332,98 лева, фискален бон с дата 08.11.2016 г. за закупуване на алуминиева
врата и пяна на обща стойност 234,99 лева, фискален бон от 09.11.2016 г. за
закупуване на два броя лед луна всяка на стойност 14,19 лева.
Според разпитаните по делото свидетели Г. и
А., водени от съделителя П.А., те не са забелязали на втория етаж на къщата да
се извършват каквито и да било ремонти от Р.А., но заявяват, че не са влизали
на етажа. Съделителката Р.А. не ангажира гласни доказателства, нито е
поискана експертиза за установяване вида и размера на сочените от нея
подобрения. Ето защо
представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи закупуването на
строителни материали и алуминиева дограма, се явяват изолирани и неподкрепени с
каквито и да било други доказателства по делото, поради което не могат да доведат до единствения и
обоснован извод, че съделителката Р.А. е извършила претендирените строително-ремонтни
дейности в делбения имот, че именно тя е заплатила за тяхното извършване, както
и момента на извършването им. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че по делото не се установява, съделителката Р.А. да е извършила подобрения
в процесния имот на стойност 1544.00 лева, като и че стойността на жилищната сграда, вследствие на
извършените подобрения се е увеличила с
претендираната сума. Изложеното сочи на неоснователност на заявената претенция,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноските:
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата
съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./, относно разпределянето на
разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното
производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им,
съгласно чл.355 от ГПК, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие
на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с
признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с
нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в
рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно
общите правила на ГПК. Особеност на делбеното производство е, че всеки
съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на
делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази
особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски.
На основание чл.355 от ГПК и
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му,
определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно – П.И.А. – 1347,44 лева,
Р.И.А.– 336,84 лева и К.И.А. - 336,84 лева.
Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.31, ал.2
от ЗС, предявен от П.И.А. срещу Р.И.А. и К.И.А., последните следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на РС Елин Пелин сумата от 124,18 лева за всяка една от
тях поотделно, представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Предвид изхода от спора по иска по чл.31, ал.2
от ЗС предявен от П.И.А. срещу ответницата Р.И.А. и К.И.А. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на П.И.А. сумата от 1000.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 250.00 лева заплатено възнаграждение за вещо лице за съдебно
икономическа експертиза.
С оглед неоснователността на
двете претенции по сметки заявени от ответницата Р.И.А. последната следва да
заплати държавна такса за претенцията по
чл.31, ал.2
от ЗС в размер на 112.00 лева и за претенцията за извършени
подобрения в процесния имот държавна такса в размер на 61,76 лева.
От останалите разноски за
съдебно-техническа експертиза, направени от страните, които касаят
ликвидирането на съсобствеността, всяка една от страните е понесла размер на
разноските, съобразно идеалните части, които притежава от съсобствеността.
Разноските, сторени от П.И.А. за
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, заплатени за първа фаза на
процеса, следва да се присъдят в тежест на ответниците. По смисъла на чл.355 от ГПК, съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски, които са били необходими за установяване и
ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване
на свидетели, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл.78 от ГПК досежно
възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените
искове и при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието
на съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство. В случая в първа фаза на делбата
ответниците са оспорили правата на П.И.А.
като съсобственик, поискали са включване в делбената маса и на други имоти,
които искания са отхвърлени, поради което следва да понесат отговорността за
разноски за заплатено от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на 600.00
лева. Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И : ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЗАПАДЕН
БЛИЗНАК, като всеки етаж представлява самостоятелен жилищен обект, със застроена площ на втория
етаж от 66,20 кв.м. състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с
кухненски бокс, хол, стая, баня и тоалетна, която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., Община Елин Пелин, Софийска област, с площ от 878 /осемстотин
седемдесет и осем/ кв.м., който по регулационния и кадастралния план на селото,
одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ …… /четиринадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер четиристотин двадесет и осем/ в кв.48 /четиридесет и осем/
при съседи на имота по скица: улица, УПИ …., УПИ ……, УПИ ….., УПИ ….. Пазарната стойност на имота е
50528.00 лева. ПОСТАНОВЯВА получената
от проданта сума да се разпредели между съделителите съразмерно
квотите им, както следва: П.И.А. – 4/6 ид.ч. Р.И.А. – 1/6 ид.ч. К.И.А. – 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН ********** и К.И.А., ЕГН ******** да заплатят на П.И.А., ЕГН ********** сумата от 3104,71 лева /три хиляди сто и четири лева и седемдесет и
една стотинки/
/за всяка една от тях поотделно/, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването за периода 17.04.2018 г. до 30.11.2020 г. на 4/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЗАПАДЕН БЛИЗНАК, като всеки етаж
представлява самостоятелен жилищен обект, със застроена площ на втория етаж от 66,20 кв.м. състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с кухненски бокс,
хол, стая, баня и тоалетна, която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., Община Е., С. област, с площ от 878 /осемстотин седемдесет и осем/ кв.м.,
който по регулационния и кадастралния план на селото, одобрен със Заповед № 3873/1964
г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г., съставлява УПИ…../четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер
четиристотин двадесет и осем/ в кв.48 /четиридесет и осем/ при съседи на имота
по скица: улица, УПИ ….., УПИ ….., УПИ ….. УПИ ……, ведно със законната
лихва считано от влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Р.И.А., ЕГН
********** срещу П.И.А., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение
в размер на 100,00 лева месечно за лишаване от ползване на 1/6 идеална част от
съсобствения недвижим имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЗАПАДЕН БЛИЗНАК, като всеки етаж
представлява самостоятелен жилищен обект, със застроена площ на втория етаж от 66,20 кв.м. състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с кухненски бокс,
хол, стая, баня и тоалетна, която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., Община Елин Пелин, Софийска област, с площ от 878 /осемстотин
седемдесет и осем/ кв.м., който по регулационния и кадастралния план на селото,
одобрен със Заповед № 3873/1964 г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г.,
съставлява УПИ ….. /………отреден
за имот с планоснимачен номер четиристотин двадесет и осем/ в кв…. при съседи на
имота по скица: улица, УПИ ……, УПИ …., УПИ …., УПИ ….. за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявяване на
претенцията молба до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.И.А., ЕГН ********** срещу П.И.А.,
ЕГН ********** за
заплащане на сумата от 1544.00 лева съставляваща направени подобрения
в процесния имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, от ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЗАПАДЕН БЛИЗНАК, като всеки етаж
представлява самостоятелен жилищен обект, със застроена площ на втория етаж от 66,20 кв.м. състоящ се от входно антре, всекидневна-трапезария с кухненски бокс,
хол, стая, баня и тоалетна, която двуетажна жилищна сграда е построена в УРЕГУРИЛАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Н., Община Е., С. област, с площ от 878 /осемстотин седемдесет и осем/ кв.м.,
който по регулационния и кадастралния план на селото, одобрен със Заповед № 3873/1964
г. и изменен със Заповед № ТС-28/1991 г., съставлява УПИ …. с планоснимачен номер ………
в кв….при съседи на имота по скица: улица, УПИ ….. УПИ ….. УПИ ….. УПИ …за периода от месец септември 2016 г.
до месец август 2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 1347,44 лева, /хиляда триста четиридесет и седем
лева и четиридесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА
Р.И.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 336,84 лева, /триста тридесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА
К.И.А., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 336,84 лева, /триста тридесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената претенция по сметки с правно основание чл.346
от ГПК от П.И.А. в размер на 124,18
лева, /сто двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА
К.И.А., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената претенция по сметки с правно основание чл.346
от ГПК от П.И.А. в размер на 124,18
лева, /сто двадесет и четири лева и осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявените от нея две претенции
по сметки с правно основание чл.346 от ГПК в общ размер на 173,76 лева, /сто седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН ********** да
заплати на П.И.А., ЕГН *******
сторените по делото разноски в размер на 925.00 лева /деветстотин двадесет и пет
лева/.
ОСЪЖДА К.И.А., ЕГН ********** да заплати на П.И.А.,
ЕГН ******* сторените по делото разноски в размер на 925.00 лева, /деветстотин двадесет и пет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: