РЕШЕНИЕ №531
Гр. Бургас, 13 декември 2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
като разгледа докладваното от съдията Христина Марева в.ч.т.д. № 323 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано е по частна жалба адв. Р. Т. , в качеството й на пълномощник на "Д. " О. Решение № 342/17.09.2019 г. постановено по т.д. № 386/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Д. " О. против О. №**. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при А. по вписвания за вписване заличаването на „Д“ О. като съдружник, поради прекратяване на участието му в дружеството на осн. чл. 125, ал.2 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и е незаконосъобразно.
Поддържа се, че е налице константна съдебна практика, съгласно която съдружникът може и сам да подаде заявление за заличаването си по партидата на дружеството при негово бездействие, в случаите на прекратено участие съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ. Поддържа се, че в случая писмено уведомление за прекратяване на съдружието от страна на „Д“ О. е било получено от дружеството - "*" О. на 15 април 2019 година съобразно което участието на съдружника е прекратено с изтичането на тримесечния срок. Твърди се, че наличието на неуредени имуществени отношения между дружеството и прекратилия участието си съдружник не опровергава извода за прекратяване на участието, като изискването на закона е уведомлението за това да отправено в писмена форма и да е изтекъл предвидения в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен срок. В тази връзка се сочи практика на Бургаски окръжен съд и на В. касационен съд - т.д. № 500/2009 г. на II ТО. Оспорва се като нелогичен изводът на Бургаския окръжен съд за невъзможност при прекратяване на участието по силата на закона съдружникът да поиска заличаването си при бездействие на дружеството. Аргументира се, че такава невъзможност е в противоречие с принципа за достоверност на вписаните данни съгласно настъпилите промени в актуалното състояние на дружеството.
Поддържа се, че в случая са изпълнени изискванията на закона, поради което се иска съдът да отмени обжалваното решение.
Апелативният съд като се запозна с частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Д. " О. против О. № \***на ДЛР при АВ, за заличаването м, като съдружник в „М.“ О. , поради прекратяване на участието на основание чл. 125, ал.2 ТЗ.
Отказът е мотивиран с липсата на активна легитимация за съдружника по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Във връзка с това, първоинстанционният съд, възприемайки мотивите в обжалвания отказ е отхвърли жалбата като неоснователна и със съображения, че не са представени доказателства за съдбата на освободените дялове и, че не е налице автоматично настъпване на последиците от напускането на съдружника, като е придаден приоритет на защитата на вписания капитал.
Вземайки предвид мотивите на ДЛР към обжалвания отказ и съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, апелативният съд намира, че частната жалба срещу Решение № 342/17.09.2019 г. постановено по т.д. № 386/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд е неоснователна.
Неправилно в частната жалба тези мотиви на първоинстанционния съд са интерпретирани като отричане на потестативното право на съдружника да прекрати участието си при спазване предвидените от закона предпоставки на чл. 125, ал. 2 ТЗ, в каквато насока е цитираната в частната жалба съдебна практика.
Няма съмнение, че в случая напускащият съдружник "Д. " О. е спазили изискването да отправи в писмена форма предизвестие за напускане – получена от дружеството на 15-ти април 2019 г. и към момента на подаване на заявлението е изтекъл предвидения от закона тримесечен срок. Следва да се държи сметка, обаче, за разликата между факта на настъпилите промени във връзка с прекратеното участие на съдружника ,което касае отношенията между дружеството и напускащият съдружник и факта на вписването на тази промяна в Търговския регистър, насочено към и гарантиране интересите на трети лица, в т.ч. и съобразно изискването на чл. 65а ТЗ относно данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ ДЛР следи освен за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, но и за съответствието му със закона, което се установява от заявителя чрез представяне на документите по чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Съответствието на съществуващото обстоятелство със закона следва да се разбира не само с оглед предпоставките за неговото настъпване, но и с оглед на всички, произтичащи от него последици.
С прекратяване участието в дружеството, без да е ясна съдбата на освободените дялове от неговия капитал, не само се застрашават интересите на кредиторите на дружеството, но и ще остане незаписан капитал, каквато възможност нашето право не допуска. Възможността на съдружника за напускане на дружеството, предвидена в чл. 125, ал.2 ТЗ, е противопоставима на интересите на дружествените кредитори, който сблъсък може да намери разрешение в прехвърляне на дяловете на напусналия съдружник. (Решение № 462/27.07.2005 г. по т.д. № 717/2004 г. ВКС, ТК).
Дружественият договор трябва да съдържа размера на дяловете, с които съдружникът участва в капитала (чл. 115, ал.5 ТЗ), а сумата на дяловете трябва да бъде равна на капитала (чл. 117, ал.2 ТЗ). Действително, за прекратяване на членственото правоотношение е без значение, дали към този момент реално са уредени имуществените отношения с напусналия съдружник като последица от неговото напускане. При всички положения, обаче, съдружникът не може да бъде заличен, докато не бъде разрешен въпросът относно освободените от него дялове независимо, дали същите ще бъдат поети от останалите съдружници или ще бъде взето решение за намаляване на капитала на дружеството.
Заличаване на съдружника, упражнил правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ, без да са уредени последиците във връзка с освободените от него дялове, влече като последица неяснота (спрямо трети лица) относно собствеността на съответната част от капитала, което е недопустимо от закона. Активната легитимация в регистърното производство, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗТРЮЛНЦ, е за юридическото лице, като законът не предвижда самостоятелна активна легитимация за напускащия съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, каквато възможност е предвидена за управителя по чл. 141, ал. 5 ТЗ. Следователно, със заявлението за заличаване на съдружника, поради прекратяване на членството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, от името на юридическото лице следва да са представени доказателства за спазването и изпълнението на всички изисквания на закона. Във връзка с това, постановеният О. №**., макар да не е посочено изрично в мотивите към него, е съобразен включително с неизпълнението на задължението на дружеството по чл. 65а. ТЗ (Нов – ДВ, бр. 27 от 2018 г.)
Водим от гореизложеното апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/17.09.2019 г. постановено по т.д. № 386/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: