№ 279
гр. Сливен, 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. Ян. Блецова Калцова
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Частно наказателно
дело № 20212200200449 по описа за 2021 година
Депозирана е жалба от Х.И.С.., родител на пострадалата М.Д.С.. от гр.
Котел против постановление за прекратяване на наказателното производство
пр.пр. № 226/2020г. от 05.10.2021г. по ДП № 2/2020г. по описа на НСлС, с
което е прекратено досъдебното производство поради изтекла относителна
давност.
В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване е
незаконосъобразно и неправилно. По делото не била изяснена цялата
фактическа обстановка, поради което прокурорът не можел да прецени дали
не е приложима някоя от по - тежките хипотези на чл.123 от НК, поради което
неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 3 от НК. Страната
счита, че за престъпленията по чл. 123, ал.1 от НК абсолютната давност
настъпва 15 години след довършване на деянието. В случая не били изтекли
15 години, поради което обжалваното постановление следвало да бъде
отменено.
Обжалваното постановление е било съобщено на жалбоподателката на
15.10.2021г. жалбата е депозирана на 22.10.2021г. ( п.к.) в рамките на
законоустановения в чл.243, ал.4 от НПК седемдневен срок.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Досъдебното производство е било образувано на 26.09.2011г. с
постановление на Окръжна прокуратура – Сливен срещу неизвестен
извършител за това, че в периода 10.03.2011г. – 16.03.2011г., в гр. Котел и в
1
гр. Сливен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на
М.Д.С.. от гр. Котел – престъпление по чл.123, ал. 1 от НК. В хода на
производството били извършени множество следствени действия.
Производството по делото било прекратявано многократно от ОП – Сливен.
Постановления за прекратяване са били постановявани на 10.05.2012г.,
19.10.2012г., 20.09.2013г., 28.03.2014г., 22.12.2014г., 26.06.2015г.,
17.12.2015г., 26.09.2017г. от ОП – Сливен и на 19.01.2021г. от СГП
(постановление на Главния прокурор от 13.01.2020г. делото е било възложено
на следовател при НСлС). Всички постановления са били отменяни и делото е
било връщано за продължаване на съдопроизводствените действия за
установяване на виновното лице за смъртта на детето М.. През цялото
производство, до постановяване на настоящото постановление за
прекратяване разследването е било водено срещу неизвестен
извършител. Никога не е било повдигано обвинение за извършеното
престъпление на конкретно лице.
От събраните по делото доказателства, съдът формира следните правни
изводи:
Депозираната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок от лице ( наследник на пострадалия) имащо право да
обжалва съдебния акт. Разгледана по същество обаче същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Основната хипотеза на чл. 123 от НК е тази на ал.1. Според нея, който
причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до
шест години. Втората и третата алинея от чл. 123 от НК предвиждат
утежнени случаи. В първия случай причинената смърт е следствие на
упражняване на дейност от лице, което няма право да я упражнява и тогава
наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. В последния
случай е необходимо деецът да е бил в пияно състояние или да е била
причинена смърт на повече от едно лице. Тогава наказанието е лишаване от
свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от
свобода от пет до петнадесет години. Никъде по делото няма данни за това,
2
че някое от съпричастните лица е упражнявало дейност без да има право на
това или да е било в пияно състояние, съответно да е била причинена смърт
на повече от едно лице. Правилно квалификацията на извършеното деяние е
била определена по чл. 123, ал.1 от НК. При това положение за определяне на
общата давност следва да се вземе предвид, че предвиденото наказание е от
една до шест години
Института на давността в наказателното производство е разгледан в
разпоредбите на чл. 80, 81 от НК. Във връзка с приложението са
постановени и задължителни актове на ВС – Тълкувателно решение №
28/02.03.1959г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 96/01.11.1961г. на
ОСНК.
Според чл.81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока предвиден в предходния член ( чл. 80 от НК).
Според чл. 80, ал.1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за
наказания наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. По този
начин т.н. „абсолютна давност“ за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е 15
години.
За да бъде приложима обаче „ абсолютната давност“ е необходимо
наказателното преследване да е било водено срещу определено лице. В
случай, че не е било възбудено наказателно преследване срещу конкретно
лице ( делото е водено срещу неизвестен извършител, както е в случая) се
съблюдава т.н. „ обща давност“, която в случая е 10 години (чл. 80, ал.1, т.
3 от НК). В този смисъл е задължителната съдебна практика, според която
давността може да бъде прекъсвана, само когато действието на надлежния
орган за разкриване на извършеното престъпление е насочено към конкретно
лице (Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК) . В противен
случай действията не прекъсват давността. Действия, които прекъсват
давността са призоваване на обвиняемия, разпит на обвиняемия, изготвяне на
обвинително заключение, внасяне на делото в съд. В настоящия случай няма
извършено нито едно такова действие спрямо конкретно лице.
В заключение, съдът намира, че тъй като от момента на приключване на
деянието – 16.03.2011г. до постановяване на обжалваното постановление за
3
прекратяване, наказателното производство се е водило срещу „ неизвестен
извършител“, не са били извършени действия, които да прекъсват давността и
са изминали повече от 10 години ( ПП е от 05.10.2021г.), то е налице
основание за прекратяване на наказателното производство поради изтичане
на „ относителна давност“. Тъй като актът на СГП е в този смисъл, същият
следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл.246, ал.6, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр. № 226/2020г. от 05.10.2021г. по ДП № 2/2020г. по
описа на НСлС.
Определението подлежи на обжалване в 7 –мо дневен срок от
съобщаването му пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4