РЕШЕНИЕ
№260007
12.08.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на осми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 333 по описа на Окръжен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба срещу Решение №
1279 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 28/2019 г. на Районен съд Добрич, в частта,
с която дружеството „***“ АД е осъдено да заплати на всяка измежду Р.С.Х., С.Х.К.,
К.Х.П., в качеството им на наследници на починалия в хода на производството Х.Х.,
суми от по: 1) 252, 66 лева, представляващи обезщетение в размер на трудовото
възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
на последния (извършено със Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.
328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата) за периода от
02.12.2018 г. до 02.01.2019 г. 2) 300, 66 лева, представляващи заплащане по чл.
262 от Кодекса на труда за частично неплатен положен извънреден труд (като част
от брутното трудово възнаграждение) през периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2018
г.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални
нарушения и необоснованост.
Като процесуално нарушение се изтъква
разпитът на двама свидетели, извършен в съдебно заседание, на което въззивникът
не е присъствал поради нередовно призоваване. Твърди се, че в нарушение на
съдопроизводствените правила е отказано събирането на доказателства относно достъпните
от публични източници данни за свободни работни места за длъжността „шофьор“.
По този начин страната е била възпрепятствана да докаже възраженията си, че
ищецът е останал без работа за релевантния период не само заради уволнението,
но и вследствие на бездействието му.
Оспорват се и фактическите изводи на
съда. Сочи се, че са ангажирани достатъчно доказателства, от които се
установяват участниците в извършения подбор и нивото на изпълнение на работата
от страна на ищеца. Уточнява се, че са участвали и четиримата шофьори. Отпаднал
е един, който е бил с най-малък трудов стаж. При останалите трима шофьори, сред
които и ищецът, е преценявано нивото на изпълнение на работа. Взети са предвид
качественото и срочно изпълнение на задачите, дисциплинираност, откази от
работа в екип, постъпили оплаквания срещу участниците в подбора. След
сравняване на служителите по този критерий е взето решение трудовото
правоотношение на Х.Х. да бъде прекратено.
Въззивникът твърди, че претенцията за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е недоказана. В тази връзка
сочи, че липсват доказателства, установяващи изпълнение на заповедта на
работодателя, в която е посочено работното време на ищеца. Касае се за работа
на сменен график, а не за работа в делнични дни от 08, 00 часа-17, 00 часа.
Счита, че свидетелските показания в тази насока не следва да бъдат ценени,
защото свидетелите нямат пряко отношение към изпълняваната от ищеца
работа.
Изразява несъгласие и с изводите на съда
относно релевираните възражения за прихващане.
Иска съдебният акт да бъде отменен.
Претендира и заплащане на разноски.
В съдебно заседание страната се
представлява от адвокат */*, която поддържа жалбата. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата
страна.
Въззиваемата страна е подала отговор, в
който се противопоставя на твърденията за допуснати процесуални нарушения. Не е
съгласна с оплакванията срещу фактическите изводи на съда. Счита, че липсват
доказателства, от които да се установи дали Х.Х. е по-квалифициран от другите
служители. Претенцията за възнаграждение за извънреден труд намира за доказана.
Прави искане решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното
производство.
Пред въззивната инстанция наследниците
на ищеца, конституирани в производството след смъртта му, не се явяват.
Представляват се от адвокат Х., който се придържа към заявеното в отговора.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на насрещната страна.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Трудовото
правоотношение между Х.Х. и „***“ АД е възникнало на 20.08.2008 г., когато
страните са подписали трудов договор № 105 (л. 116). Ищецът е бил назначен на
длъжността „шофьор механик“ при осемчасов работен ден, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 700, 00 лева. С допълнително споразумение от
01.08.2009 г. възнаграждението му е увеличено на 757, 00 лева. С друго
допълнително споразумение от 30.04.2018 г. (л. 7), по взаимно съгласие на страните, ищецът е бил преназначен на
длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“, с място на изпълнение на новата
длъжност – Голф комплекс ***, с адрес в гр. Балчик, местност Табиата.
От приложената
заповед № 3-1803-007/31.03.2018 г. (л. 16) се установява, че административният
директор на ответното дружество е наредил на ищеца да извършва превоз на
служители на „***“ АД, с час на тръгване от град Добрич – 07, 00 часа и час на
пристигане в голф-комплекс и селище „***“ – 08, 00 часа. В обратна посока е
определен час на тръгване – 17, 00 часа, а за час на пристигане в град Добрич е
определен 18, 00 часа.
С експертно
решение № 0217 от 24.01.2019 г. на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД (л. 69 и 70) са
отменени болничен лист № Е2018 2464402 от 17.02.2018 г. и решение на ЛКК № 1650
от 06.11.2018 г. Впоследствие състав на НЕЛК е отменил това експертно решение и
със свое решение № 1317 от 30.09.2019 г. (л. 385) е потвърдил болничен лист №
Е2018 2464402 от 17.02.2018 г.
От приложен
РКО № 574/07.11.2018 г. и вносна бележка от 10.09.2018 г. става ясно, че дружеството е възстановило на Х.Х. сумата от 108, 22
лева, платена от последния за карта за дигитален тахограф.
Приложени са
графици за работни смени и отчетни форми (л. 79 до 90) на дружеството. Част от
служителите са удостоверили с подписите си, че са запознати, но сред тях не е
ищецът. В тази връзка е дал обяснения в съдебно заседание, от които се извежда,
че се е случвало да изпълнява служебните си задължения в различни часове от
денонощието. Поддържа, че всеки делничен ден е работил от 07, 00 часа до 18, 00
часа.
Със заповеди №
1806007/29.06.2018 г. и № 1807009/30.07.2018 г. е определено сумирано
изчисляване на работното време за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. за
служителите, назначени на длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“. Х.Х. е бил запознат със заповедите.
Видно от
заповед № 1810002/01.10.2018 г., административният директор е наредил да бъде
извършено съкращаване на две щатни бройки за длъжността „шофьор, лек автомобил
до 9 места“, считано от 01.10.2018 г. Обосновал е решението с приключването на
летния сезон и свързаното с това намаляване на необходимостта от работна сила.
Наредил е да се извърши подбор измежду служителите, назначени в отдел
„транспорт“, като се събере налична информация относно професионалната им
квалификация, работни умения и опит, мнение и доклад от прекия им ръководител.
Със заповед №
1810003/02.10.2018 г. (л. 13) административният директор на ответното дружество
е наредил Х.Х. да бъде освободен поради съкращаване на щата и да му бъде
връчено едномесечно предизвестие. В същия документ е отразено, че е бил
извършен подбор на служителите от отдел „транспорт“ в дружеството. При
сравнение на квалификацията, личните работни умения и опит, е взето решение на
работа да останат служителите А.Х.и Е.К.. Едномесечно предизвестие е връчено на
ищеца на 02.10.2018 г. (л. 14).
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед № 1811001/02.11.2018 г.
(л. 15), на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. От служебна бележка на
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Добрич става ясно, че ищецът е бил регистриран
като безработен за периода от 09.11.2018 г. до 12.06.2019 г.
По делото са
разпитани свидетелите С.С., В.В., Е.С.и М.К..
Показанията на
свидетеля С. и на свидетелката К.са неотносими към предмета на делото, поради
което не следва да бъдат коментирани. Свидетелят В. от своя страна твърди, че е
съсед на ищеца. Заявява, че сутрин Х.Х. е тръгвал в 06, 45 часа на работа, а
вечер се е прибирал около 18, 00 часа, 19, 00 часа. Съдът възприема гласните
доказателствени средства в тази част, защото кореспондират със заповедта на
административният директор на дружеството за превоз на служителите на „***“ АД.
В останалата част са ирелевантни. Свидетелят С. твърди, че е служител на
„Синерджи“ ЕООД. По силата на договор за съвместна дейност е извършил
процедурата по подбор в „***“ АД. Единият от четиримата служители, участвали в
подбора, е отпаднал, тъй като трудовото му правоотношение е било срочно. Реално
са сравнявани другите трима служители, сред които и ищецът. Били са с идентични
показатели по отношение на стажа и професионалната квалификация. Х.Х. е бил с
най-лоши показатели при преценка за отношенията му с останалата част от
колектива, тъй като е имало оплаквания срещу него. Относно отзивчивостта при
изпълнение на задачите също е получил по-малко точки от останалите. Свидетелят
сочи, че е предоставил крайната оценка от подбора на административния
ръководител писмено. В тази част показанията на свидетеля са последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги възприема в цялост. Съдът кредитира
показанията му и в частта, в която заявява, че дружеството e направило
жест и е заплатило картите за тахографи на служителите.
По делото е
изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. В заключението е посочено, че
последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца, за месеца,
прехождащ уволнението, е в размер на 935, 18 лева. Към датата на изготвяне на
заключението частта, дължима от ДОО не е изплатена. От работодателя е платена
сумата от 103, 15 лева за първите три дни от болничните, дължима за сметка на
дружеството.
Обезщетението
за извънреден труд е пресметнато в първото заключение и в изготвените две
допълнителни заключения към съдебно-счетоводната експертиза, като са взети предвид
различни обстоятелства. От допълнителното заключение от 16.10.2019 г. се
установява, че обезщетението, което би било равно на размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд спрямо отработените дни и часове при
присъствените форми и графиците, представени по делото, като се вземат предвид
само часовете, които сочи ищецът от 07, 00 часа до 08, 00 часа и от 17, 00 часа
до 18, 00 часа, съобразно смените по отчетни форми е в размер на 1145, 03 лева,
а положения труд в официални празници – 67, 15 лева. Съдът кредитира
заключенията. Същите са изготвени обективно и безпристрастно.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, както и иск с правно
основание чл. 262 от КТ.
В хода на производството пред
първоинстанционния съд, на 12.06.2019 г., ищецът е починал. С определение №
1890 от 04.07.2019 г. на мястото на Х.Х. са били конституирани неговите
наследници Р.Х. (съпруга), К.П. и С.Х.
(дъщери). Смъртта на Х.Х. се явява процесуална пречка за по-нататъшното
развитие на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй
като предмет на претенцията е лично, ненаследимо, неимуществено, потестативно
право. Това е наложило прекратяване на производството по този иск. Тъй като не
е обжалвано, в тази част решението е влязло в сила.
При това положение искът, с който се
претендира обезщетение за времето на оставане без работа, вследствие на
незаконното уволнение, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е
така, защото основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се
предпоставя от незаконното уволнение. За да бъде уважен искът за обезщетение,
трябва заповедта за уволнение да е отменена и уволнението да е признато за
незаконно. В настоящия процес, поради настъпилото в хода на процеса събитие,
липсва произнасяне по основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ. Поради тази причина, с оглед невъзможността въпросът за
незаконността на уволнението да бъде решен в положителен смисъл със сила на
пресъдено нещо, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Несъответствието между изводите на двете инстанции налагат
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията за
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение на Х.Х..
Вместо това трябва да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Единствено за пълнота на изложението
следва да бъдат обсъдени твърденията на въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Като такова се изтъква отказът на
районния съд да бъде изискана информация от Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Добрич относно обявените свободни места за длъжността „шофьор“ или сходна
такава за периода, за който се претендира обезщетение за оставане без работа.
Въззивната инстанция не споделя
твърденията за допуснато процесуално нарушение, тъй като желанието или
нежеланието на уволнения работник да намери работа след прекратяване на
трудовото му правоотношение, е извън предмета на доказване по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
На следващо място като процесуално
нарушение се сочи отказът за повторен разпит на свидетелите С.С. и В.В.. Въззивникът
обосновава искането си за повторен разпит, като изтъква, че двамата свидетели
са разпитани в съдебно заседание, проведено на 24.07.2019 г., за което не е бил
редовно призован. Счита, че призоваването му е нередовно, защото съобщението е
било връчено в кантората на пълномощника – адвокат И.М., но не лично на него, а
на адвокат */*, която не работи в кантората му.
От приложените разписки се установява,
че съобщението за провеждането на открито съдебно заседание на 24.07.2019 г. е
било получено в кантората на пълномощника на „***“ АД, находяща се в град В..
Връчено е на адвокат */*, с отразяване, че същата е „колега по кантора“ на
процесуалния представител - адвокат М.. При това положение връчването е редовно
и не е извършено в нарушение на чл. 51, ал. 1 от ГПК. Нормата позволява
връчването на съобщението да бъде извършено в кантората на пълномощника, на
всяко лице, с което работи или сътрудничи на адвоката. От изявлението в
разписката се извежда недвусмислено, че адвокат Иванова работи с адвокат М..
Този извод се потвърждава и от участието ѝ в производството, по силата на
преупълномощителна сделка с адвокат М.. Ето защо, настоящият състав счита, че
като е отказал повторен разпит на двамата свидетели, съдът не е допуснал
процесуално нарушение.
Искът по чл. 262 от КТ не
е обусловен от този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. По тази претенция в тежест
на ищеца е да установи работното си време; полагането на труд по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител извън установеното за него работно време за периода от месец април
2018 г. до 30.09.2018 г.; както и часовете положен извънреден труд.
От трудовия договор на ищеца се установява,
че е следвало да изпълнява трудовите си задължения при установена
продължителност на работното време от осем часа на ден. Втората
предпоставка се извежда от заповед № 3-1803-007/31.03.2018 г., с която административният
директор на ответното дружество е наредил на ищеца да извършва превоз на
служители на „***“ АД, с час на тръгване от град Добрич – 07, 00 часа и час на
пристигане в голф-комплекс и селище „***“ – 08, 00 часа. В обратна посока е
определен час на тръгване – 17, 00 часа, а за час на пристигане в град Добрич е
определен 18, 00 часа. Реалното изпълнение на заповедта се потвърждава от
показанията на свидетеля В., който заявява, че ищецът е тръгвал за работа около
07, 00 часа и се е връщал около 18, 00 часа. Възраженията на въззивника, в
които се изтъква, че показанията на
свидетеля В. са производни, не са основателни. Последният свидетелства за
факти, които е възприел лично и непосредствено. Сочи, че е виждал съседа си да
тръгва за работа и да се прибира в процесните часове. Освен това, твърдения в
противоположен смисъл, за неизпълнение на заповедта, не са направени от
ответното дружество. От тук следва, че за процесния период ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения, като е извършвал превози в 07, 00 – 08, 00 часа часа и
в 17, 00 часа – 18, 00 часа, т.е. работил е по два часа извън установеното
работно време. С оглед сменния график за изпълнение на трудовите задължения
съдът намира, че размера на обезщетението за извънреден труд следва да е
съответен на стойността, посочена в допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза от 16.10.2019 г. - общо 1212, 18 лева.
Меродавен е този размер, защото при изчисляването му са взети предвид сменния
график на дружеството и представените отчетни форми за явяване на служителите
на работа. С иска се претендира заплащане на обезщетение за извънреден труд в по-нисък
размер – 902, 00 лева, поради което същият следва да бъде уважен в цялост.
Възраженията за прихващане са
неоснователни. По делото бе установено, че с възстановяване на сумата от 108,
22 лева за карта за тахограф, в полза на ищеца е направен „жест“. Този извод
следва от показанията на свидетеля С.. Използвания израз сочи, че сумата е
платена от дружеството с дарствено намерение, а не без основание. Поради тази
причина това възражение за прихващане е неоснователно.
Другото възражение за прихващане касае
сумата от 103, 15 лева – обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО. Ответното
дружество твърди, че сумата е платена на ищеца на отпаднало основание – поради
отмяна на болничен лист № Е2018 2464402 от 17.09.2018 г. Това твърдение обаче се
опроверга от решение № 1317 от 30.09.2019 г. на НЕЛК (л. 385), с което процесният
болничен лист № Е2018 2464402 от 17.09.2018 г. е потвърден. Следователно,
платената сума се дължи на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, поради което
възражението за прихващане се явява неоснователно.
Оттук се заключава, че решението на
районния съд следва да бъде потвърдено в частта относно произнасянето по иска с
правно основание чл. 262 от ГПК.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
Предмет на въззивен контрол е
произнасянето на първоинстанционния съд по исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 262 от КТ, като вследствие на проверката първият иск е
отхвърлен, а вторият уважен.
Както стана ясно по-горе в изложението,
изхода по първия иск е предопределен от прекратяването на производството по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Прекратяването от своя
страна се дължи на настъпилото в хода на делото събитие – смъртта на ищеца.
Поради тази причина, независимо че произнасянето по иска по чл. 262 от КТ е
съответно на интереса на въззивника, разноски в негова полза не следва да бъдат
присъждани за въззивното производство. Това е така, защото настъпилото събитие
препятства възможността да бъде приложено правилото, че разноските се дължат от
страната, която с действията си е станала повод за образуване на делото. Районния
съд се е произнесъл по отговорността за разноските с идентични мотиви, поради
което в тази част от акта не е необходима промяна.
Поради потвърждаване на решението в
частта относно обезщетението по иска по чл. 262 от КТ в полза на въззиваемата
страна се следват половината от претендираните разноски. Но по делото липсват
доказателства, че такива са действително извършени. Представен е единствено
незаварен екземпляр от договор за правна защита и съдействие, който не може да
послужи като доказателство за плащане на адвокатското възнаграждение. Оттук се
извежда, че в тежест на въззивника не следва да бъдат възлагани разноски.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1279 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 28/2019 г. на Районен съд Добрич в частта, с която е осъдил „***“ АД,
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на Р.С.Х., С.Х.К.
и К.Х.П., в качеството им на наследници на починалия в хода на производството,
на 12.06.2019 г., Х.К.Х., с ЕГН **********, обезщетение за времето, в което
последният е останал без работа поради незаконното си уволнение, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на К.Х.П., с ЕГН **********,***,
конституирана като наследник на починалия в хода на производството, на
12.06.2019 г., Х.К.Х., с ЕГН ********** срещу „***“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., с който се претендира,
съобразно дела ѝ от наследството (в размер на 1/3), заплащане на сумата
от 252, 66 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа
поради незаконното уволнение на Х.Х. (извършено със Заповед №1811001/02.11.2018
г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда поради съкращаване на
щата) за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Х.К., с ЕГН ********** ***, конституирана като наследник на починалия
в хода на производството, на 12.06.2019 г., Х.К.Х., с ЕГН ********** срещу „***“
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., с който се претендира, съобразно
дела ѝ от наследството (в размер на 1/3), заплащане на сумата от 252, 66
лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа поради
незаконното уволнение на Х.Х. (извършено със Заповед №1811001/02.11.2018 г. на
основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата) за
периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Р.С.Х., с ЕГН **********,***, конституирана като наследник на починалия
в хода на производството, на 12.06.2019 г., Х.К.Х., с ЕГН ********** срещу „***“
АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., с който се претендира,
съобразно дела ѝ от наследството (в размер на 1/3), заплащане на сумата
от 252, 66 лева, представляваща обезщетение за времето на оставане без работа
поради незаконното уволнение на Х.Х. (извършено със Заповед №1811001/02.11.2018
г. на основание на чл.328 ал.1 т.2 от Кодекса на труда поради съкращаване на
щата) за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г.
В тази част решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1279 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 28/2019 г. на Районен съд Добрич
в останалата част.
В тази част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.