№ 136705
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110116131 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на а за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу „б за сумата в размер на 1117,71 лева – месечни такси и
потребление за периода от 23.04.2023 г. до 22.10.2023 г. по договор за електронни
съобщителни услуги от 04.07.2017 г. и приложения и анекси към него, обективирани в
издадени и неплатени фактури, ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 66,70 лева – мораторна лихва за периода 16.06.2023 г. до
18.03.2024 г. върху вземането за месечни такси и потребление, сумата в размер на 2321,64
лева – месечни вноски по договор за продажба на изплащане от 20.12.2022 г. за периода от
23.04.2023 г. до 22.10.2023 г., сумата в размер на 94,97 лева – мораторна лихва за периода от
16.06.2023 г. до 18.03.2024 г. върху вземането за месечни вноски по договор за закупуване на
изплащане, сумата в размер на 1360,79 лева – неустойка за неизпълнение на договор
********* от 04.07.2017 г., ведно със законната лихва от 19.03.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 60,83 лева – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода от 19.06.2023 г. до 18.03.2024 г.
Задълженията, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство,
следва да са установени с всички индивидуализиращи белези - по основание и по размер.
Съгласно препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че
подаденото от а заявление в частта по претенцията за месечни такси и потребление не е
съобразено със законоустановените изисквания за редовност - заявителят не е изложил
достатъчно фактически твърдения, които да позволят индивидуализация на главното му
вземане. От изложеното в обстоятелствената част на заявлението не става ясен размерът и
видът на услугите, чиято цена се претендира – не е посочено дали се претендират месечни
такси, потребени услуги, съответно по кой договор /абонамент/ се претендират. Посочването
на издадени от заявителя фактури не представлява надлежна индивидуализация на
вземанията, а липсата на надлежна индивидуализация на вземането, осуетява възможността
за упражняване правото на защита на длъжника по реда на чл. 414 ГПК. По арг. от чл. 414 и
чл. 414а ГПК длъжникът има право да подаде възражение и само срещу част от заповедта за
изпълнение, а в случаите когато вземанията почиват на различни основания (в т.ч. различни
договори, различни услуги и т.н.), избраната от длъжника защита може да касае само някое
от твърдените правоотношения между страните. Поради това с разпореждане от 01.04.2024 г.
съдът е дал указания на заявителя в предвидения в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК тридневен срок да
отстрани констатираните нередовности, като 1. посочи колко мобилни услуги или пакета от
услуги са сключени с длъжника, т.е. колко отделни договора са сключени, в това число има
1
ли сключени договори за предоставяне на устройство за ползване, като опише всеки от
договорите и какви услуги са ползвани по тях, за кой период са ползвани услугите и каква
част от общо заявената сума от 1117,71 лева претендира по всеки от договорите; 2. за сумата
по всеки един от договорите какви вземания за какви конкретно услуги претендира
/абонаментни такси и потребени услуги, лизингови вноски, неустойки и т.н./, респ. период
на задължението; 3. посочи колко договора за изплащане за сключени, респ. на коя дата и с
какъв предмет (какво устройство е предоставено), съответно каква част от общо заявената
сума от 2321,64 лева претендира по всеки един от договорите за продажба на изплащане и за
какъв период; 4. посочи как е формирана претендираната неустойка от 1360,79 лева, на
какво основание и въз основа на кой от всички договори е начислена същата (абонаментни
планове); 5. уточни как е формирана претенцията за обезщетение за забава от 222,50 лева –
върху вземане в какъв размер, за какъв период и по кой договор.
С молба 18.04.2024 г. заявителят е отстранил частично констатираните пороци, поради
което впоследствие с ново разпореждане съдът е дал повторно възможност на заявителя да
уточни заявените вземания, като посочи размера на всяко от вземанията, които
претендира по всеки един договор (абонаментен план), като има предвид, че сборът на
вземанията, които се твърди, че се включват в общата сума от 1117,71 лева е в различен
размер от посочения общ дължим такъв от 1117,71 лева, както и да посочи размера и
периода на мораторната лихва върху всяко от вземанията в случай, че същите са в размер
различен от описания такъв в уточнителната молба, както и 2. Да уточни как е формирана
претенцията за мораторна лихва от 60,83 лева, като посочи конкретен размер и период на
мораторната лихва върху всяко едно от вземанията за неустойка, описани в молбата и
възлизащи на сумата в общ размер на 1360,79 лева. На заявителя е указано изрично, че при
изпълнение на указанията следва да посочи вида и размера и периода на вземанията по
всеки един договор, т.е. по всеки един договор (абонаментен план) следва последователно да
посочи: 1. размер и период на вземанията за главница за месечни такси и потребени услуги,
2. размер и период на мораторната лихва, 3. вид и размер на неустойката и 4. размер и
период на мораторната лихва.
С нова уточнителна молба от 15.08.2024 г. заявителят е индивидуализирал вземанията
си по всеки един от договорите, но в заключение е посочил, че общият размер на същите
възлиза на 1129,71 лева, от които по фактура № ********* от 26.06.2023 г. е начислена
отстъпка от 12 лева, при което общият размер на претендираните вземания е 1171,71
лева. При това положение с ново разпореждане от 01.09.2024 г. съдът е дал отново указания
на заявителя да посочи претендирания размер на всяко от вземанията по всеки един
договор (абонаментен план), като има предвид, че сборът на претендираните вземания,
които се твърди, че се включват в общата сума от 1117,71 лева възлиза на сумата от 1129,71
лева, както и че в случай, че твърди, че е начислена отстъпка от 12 лева, следва изрично да
посочи от кои конкретни вземания е приспадната посочената сума, т.е. да посочи
претендирания размер на всяко вземане. На заявителя е указано, че страната е тази, която
следва да индивидуализира размера на всяко претендирано вземане, включително
посочвайки конкретното вземане, от което счита, че следва да бъдат приспаднати плащания,
отстъпки, прихващане с надплатени суми и т.н. Указано му е също, че при неизпълнение на
указанията в цялост и в посочения срок заявлението ще бъде отхвърлено.
С молба от 03.09.2024 г. заявителят повторно е описал същите вземания в същите
размери, като единствено в т. 7 е посочил, че по Приложение № 1 от 14.03.2022 г. за
интернет услуга № 101000234876 с план А1 Нет 100 се претендират 7,80 лева – месечни
такси за услугата и 0,52 лева – мораторна лихва, като е посочена и отстъпка от 12 лева по
фактура № ********* от 26.06.2023 г., поради което за услуга 101000234876 дължимата сума
е -4,20 лева (минус 4,20 лева) и в обобщение отново е посочил, че по процесните фактури са
начислени суми в общ размер на 1129,71 лева от които след приспадане на 12 лева отстъпка
по фактура № ********* от 26.06.2023 г. се дължат и претендират 1117,71 лева.
Съдът намира, че при така направените изявления не са отстранени констатираните
нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, касаеща
вземанията за месечни такси по посочените договори и за повторно включване и събиране
на дължими суми, включени в претендираната сума в общ размер от 1117,71 лева, доколкото
сборът на същите възлиза на сума в по-голям размер от претендирания такъв. Съгласно
2
препращащата норма на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК изискванията за редовност
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приравнени напълно на
изискванията за редовност на исковата молба, като не е предвидена възможност
надлежната индивидуализация на вземането да бъде „отложена“ за по-късен процесуален
момент, след като бъде взето предвид и поведението на длъжника. Посочването на размера
на задълженията като такива по конкретни фактури не освобождава заявителя от
задължението му да уточни освен източника на задължението на сочения длъжник, но и как
е формирана претендираната сума, включително чрез посочване на претендираните суми
по всеки един от договорите за далекосъобщителни услуги. Претендиране на суми с
отрицателни стойности, респ. приспадане на отстъпка от сбора на вземанията не
представлява надлежна индивидуализация на същите. Позоваването на различни
фактически състави (в случая различни договори), от които се твърди да е възникнало
вземането на заявителя, налага с оглед защитата на длъжника, същите да бъдат разграничени
освен съобразно конкретния източник на задължението, но и според конкретния
претендиран размер на всяко вземане, а не според счетоводното му отразяване от кредитора
(в този смисъл е и практиката на въззвината инстанция обективирана в Определение № 5205
от 16.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021 г. на СГС, Определение № 4917 от 30.05.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 5247/2022 г. на СГС, Определение № 1351 от 17.02.2022 г. по в.ч.гр.д. №
1247/2022 г. на СГС, Определение № 9181 от 23.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 9232/2022 г. на
СГС, Определение № 2062 от 24.11.2022 г. по в.ч.гр.д. № 12130/2022 г. на СГС и др.).
Поради изложеното и след като не са били отстранени допуснатите нередовности на
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение в частта за сумата в размер на 1117,71 лева – месечни такси и
потребление за периода от 23.04.2023 г. до 22.10.2023 г. по договор за електронни
съобщителни услуги от 04.07.2017 г. и приложения и анекси към него и за сумата от 66,70
лева – мораторна лихва за периода 16.06.2023 г. до 18.03.2024 г. върху вземането за месечни
такси и потребление.
За пълнота съдът намира, че следва изрично да посочи, че не дължи поредно даване на
указания за отстраняване на констатираната нередовност, тъй като с многократните си
указания би се превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява
изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило
установените в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност (в този смисъл Решение №
315 от 07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г., IV ГО, ВКС).
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 65,64 лева до пълния
заявен размер от 85,39 лева за платена държавна такса и над сумата от 420,30 лева до пълния
претендиран размер от 550 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на а
срещу „б, ЕИК *********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1117,71 лева – месечни такси и
потребление за периода от 23.04.2023 г. до 22.10.2023 г. по договор за електронни
съобщителни услуги от 04.07.2017 г. и приложения и анекси към него и за сумата от 66,70
лева – мораторна лихва за периода 16.06.2023 г. до 18.03.2024 г. върху вземането за месечни
такси и потребление, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса
над сумата от 65,64 лева до пълния заявен размер от 85,39 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 420,30 лева до пълния претендиран размер от 550 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
3
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4