№ 444
гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101793 по описа за 2022 година
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124
от ГПК, вр. с чл. 537,ал.2 от ГПК и чл. 108 от ЗС
Ищцата С. И. И. твърди, че е наследник по закон на Иван Събев Петров
/Иван *** Петров/ и на Цвята Семова Петрова, които са починали. Починали
са и двамата братя Кръстю И. *** и Семо И. ***. Излага, че баща закупил
с предварителен договор обещание за продажба с нотариална заверка на
подписите на продавач и купувач недвижим имот –дворно място с всички
постройки в него от един декар и два ара в парцел I, кв.75 на с. Страхилово
и от 15.09.1950 г. родителите са го владели и са придобили собствеността
му в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на давностно
владение, продължило повече от десет години. Сочи, че съгласно
регулационния план на с.Страхилово имотът е представлявал пл.№ 117, за
който е отреден парцел I в кв.11 по плана на селото с всички постройки в него
и по разписен лист е записан на Иван *** /Събев/ Петров. По КККР на с.
Страхилово представлява ПИ с идентификатор 69732.500.117 с
административен адрес с. *** с площ от 1231 кв.м. и съседи: 69732.500.1139;
69732.500.118; 69732.500.121 и 69732.500.1137 с разположени в него сграда с
идентификатор 69732.500.117.1 със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна
сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 69732.500.117.2 със ЗП 36 кв.м.
с предназначение- друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
69732.500.117.3 със ЗП 40 кв.м. и предназначение –селскостопанска сграда и
сграда с идентификатор 69732.500.117.4 със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-
селскостопанска сграда. Навежда, че след смъртта на баща си през 2008 г., а
после и на майка си през 2017 г. тя упражнявала непрекъснато правото си на
1
собственост върху имота като техен законен наследник, редовно го
посещавала и имала свои вещи в него и към момента. Заявява, че била
уведомена преди месец от третия ответник, че той е собственик на имота и
трябва да си изнесе вещите от него. Излага, че бил издаден нотариален акт за
собственост по давностно владение № 679/2012 г. на пом.нотариус при
нотариус Т.Братванова за целия имот на ответника Г. Т. Г.-внук на брат
Кръстю И. ***, който впоследствие продал имота на К. Д. Ш. с нотариален
акт № 189/2022 г. на нотариус Денчев. Твърди, че Г. Т. Г. никога не е
упражнявал фактическа власт върху имота по време на брака си с И. Г. с
намерение да го свои, не го е стопанисвал и поддържал, не е правил
подобрения в него, не е живял в него, освен в най-ранните си детски години и
не е имало уговорка, нито ищцата е участвала в такава, имотът да остава за
него. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че тя е собственик на 1/3 ид.ч. от описания имот
по наследство от родителите си и на основание чл. 537,ал.2 от ГПК да отмени
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 679/2012 г. до
размер на 1/3 ид.ч. от описания имот. Моли съда да осъди на основание чл.108
от ЗС К. Д. Ш. да отстъпи собствеността и да и предаде владението върху 1/3
ид.ч. от описания имот. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява
лично и с адв. К. от ВТАК. Поддържа исковите претенции.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците Г. Т. Г. и И. Н. Г. не са
депозирали писмен отговор на исковата молба и не са взели становище по
иска.В съдебно заседание пълномощникът на ответника Г. адв.Т. от АК
Разград моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира
разноски.
Ответникът К. Д. Ш. е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете, като неоснователни и недоказани. Сочи, че представения договор
за обещание за продажба от 15.09.1950 г. не е относим към недвижимия имот,
както и че не е налице идентичност между имота по този договор и спорния
имот. Твърди, че съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка
доказва, че ответника Г. е владял имота за периода 2000 г.-2012 г. , а тримата
разпитани свидетели не са споменавали за ищцата като правоимащо лице.
Твърди, че след като е издаден КНА през 2012 г., Г. е владял имота още десет
години необезпокояван и е продължил да живее в него и да го ремонтира.
Прави възражение за изтекла десетгодишна погасителна давност спрямо
правото на ищцата върху имота, дори да го е имала, считано от 11.06.2012 г.
до предявяване на иска. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника
си адв. Т. от АК Разград моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни
и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложения акт за женитба № 5 на Страхиловска община,
2
Иван Събев Петров и Цвята Семова Г. са сключили граждански брак на
16.04.1947г. Според приложеното удостоверение № 7/10.11.2022 г. на
Кметство с.Страхилово Иван Събев Петров и Иван *** Петров са имена на
едно и също лице. С договор обещание за продажба на недвижим имот от
15.09.1950 г. Йордан Алексиев Колев обещава да продаде на Иван *** Петров
следния недвижим имот- дворно място с всички постройки в него от един
декар и два ара, находящо се в с. Страхилово , парцел I, кв.75 по плана на
селото срещу сумата от 100000 лева и предава от същия ден владението на
купувача. В приетия разписен лист е отбелязано, че имот № 117, в кв.11,
парцел I е собственост на Иван *** Петров /зачертано, записан Г. Т. Г.
съгласно НА 679,т.4,д.504/2012 /. Според приетото удостоверение за
наследници изх.№ ОА-03-04-51/14.06.2022г. на кметство с. Страхилово
Иван Събев Петров е починал на 23.10.2008 г. и е оставил законни
наследници съпругата си Цвята Семова Петрова /починала на 8.11.2017 г./,
дъщеря си С. И. И., сина си Кръстю И. *** /починал на 8.12.2013 г./ и сина си
Семо И. *** /починал на 9.11.2019 г./. След смъртта на Цвята Семова Петрова
/ удостоверение за наследници изх.№ ОА-03-04-52/14.06.2022 г./ нейни
законни наследници са дъщеря и С. И. И., децата на починалия преди нея
неин син Кръстю ***- Цветанка ***а Г. и Семо *** И. /също починал, оставил
законни наследници дъщеря и син/. Приети са още скица на поземлен имот и
удостоверение за данъчна оценка, от които се установява, че ПИ с
идентификатор 69732.500.117 е с номер по предходен план 117, кв.11. С
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание
давност № 679, т.4, рег.№ 4869, д.№ 504 от 11.06.2012 г. на нотариус рег.№
283 в НК с район на действие ВТРС, Г. Т. Г. е признат за собственик на
основание давност на ПИ 117 в кв.11 с площ от 1220 кв.м., при граници на
ПИ по скица № 252/7.05.2009 г. на Община П.Тръмбеш запад-улица, север-
улица, изток -ПИ № 121, юг-ПИ 118 в кв.11, за който ПИ е отреден УПИ I-117
в кв.11 с уредени регулационни отношения и неприложена улична регулация
при граници запад-улица, север-улица, изток-УПИ II- 121, юг-УПИ XXIII-118,
заедно с построените в имота къща и стопански постройки. Приет е протокол
от 11.06.2012 г. съставен от пом.нотариус при нотариус с рег.№ 283 в НК, в
който са отразени показанията на разпитаните свидетели по обстоятелствена
проверка, както и мотивите на пом.нотариуса, с които признава Г. за
собственик по давностно владение на имота. С Нотариален акт № 184, т.1,
рег.№ 1529, д.№ 156 от 7.06.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот
на нотариус рег.№ 145 в НК с район на действие ВТРС, Г. Т. Г. и И. Н. Г. са
продали на К. Д. Ш. следния недвижим имот : ПИ с идентификатор
69732.500.117 с административен адрес **** с площ от 1231 кв.м. и
съседи:69732.500.1139; 69732.500.118; 69732.500.121 и 69732.500.1137 с
разположени в него сграда с идентификатор 69732.500.117.1 със ЗП 50 кв.м. с
предназначение- жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор
69732.500.117.2 със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид сграда за
обитаване; сграда с идентификатор 69732.500.117.3 със ЗП 40 кв.м. и
3
предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
69732.500.117.4 със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-селскостопанска сграда.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.*** твърди, че нейните баба
и дядо имали къща в с. *** в която тя израснала, а майка имала къща
отсреща. Сочи, че всички внуци израснали там, там е ходила на детска
градина, живяла почти до 19-годишна възраст. В селото се знаело, че имота е
на баба и дядо , които живели в него до смъртта си, съответно през 2017 г.
и 2008 г. Твърди, че след смъртта на дядо , майка гледала баба ,
поддържала къщата, помагала в градината, плащала на съседки да гледат
пилета. Сочи, че майка правила ремонти в имота, наемала хора -например
майстори за покрива и им плащала. Според нея майка знаела, че има
наследствени права в имота. Излага, че си идва в България по 3-4 пъти в
годината и винаги ходят до имота, почистват къщата, плевят заедно с майка
си, която имала ключ за къщата. Твърди, че освен нея и майка друг не е
имал достъп до имота и че Г. Г. не е живял там, освен като дете. Твърди, че
той и родителите му не са били в добри отношения с баба и дядо , дори не
отишли на погребението на дядо . Сочи, че след смъртта на баба само
майка наемала хора, за да се грижат за имота- да изорат градината, да
почистят двора. Излага, че Г. не е ходил при майка , за да заяви претенции
към имота и че едва през лятото на миналата година разбрали, че той го е
продал, след като майка получила обаждане от Г. да отиде да си изкара
багажа от там. Според свидетелката майка си има стая в къщата, в която
държи дрехи, имала китеници, които изчезнали и зимнина в мазето. Майката
на Г. не е имала претенции към имота и никога не е ставало на въпрос, че
баба и дядо ще оставят имота си на Г.. Св.*** заявява, че ищцата има
собствен имот в с.*** а родителите също са имали имот в селото. Той ходил
в него да работи-косил двора с храсторез, носил дърва, рязал лозите. Правил
разни неща и по къщата, боядисвал, а С. му плащала. Виждал е майката на
ищцата в къщата, но не е контактувал с нея. След смъртта пак е ходил да
работи в имота по искане на С..Тя му отключвала със собствения си ключ,
дори една вечер спал там . Твърди, че С. имала дрехи и покъщнина в къщата.
Тя наемала и други работници от селото. Тя купила храстореза, с който косят
двора и около къщата. Виждал е Г., когато е гостувал на С. , но не е виждал да
прави нещо по имота. Твърди, че ходи по 1-2 пъти годишно в имота и че е
ходил още докато баща е бил жив. Според него С. е собственик на имота,
тъй като имала ключове за навсякъде и му плащала за работата. Св.*** имал
къща на около 300 метра от процесния имот и помни родителите на С. от
малък. Твърди, че е правил ремонт на покрива след смъртта на майката на
ищцата- през 2017 г. или 2018 г., при което ищцата и дъщеря му помагали,
подавали му цигли и после С. му платила. Излага, че ходел да работи в имота
още докато дядо Иван бил жив. Според него след смъртта на възрастните С.
поддържа имота, тя имала ключове за него и се държала като наследница. Г.,
който също има къща в селото ходел при баба си и дядо си като малък. Не е
чувал баба му и дядо му да са казвали, че ще оставят имота за него. Св. Г.
4
заявява, че живее в с.Страхилово и познава С. и Г.. Твърди, че С. има имот в
селото, а имота, в който живели дядото и бабата на Г. бил негов. Сочи, че Г.
искал от него да му прави ремонти, но той отказал, но знае, че преди около
две години Г. е ремонтирал. С. не го е викала да ремонтира по къщата на
родителите и според него тя е живяла в чужбина поне 20 години, като си
идвала за по 10-15 дни. Г. живеел там още от малък, а след като се оженил
живял още поне 5-6 години. Не е виждал С. да отключва и заключва имота, но
е виждал Г. да го прави. Според него С. си дошла от чужбина преди две-три
години, а за бабата преди да почине се грижели Г. и жена му. Сочи, че св.***
не е правил ремонт на покрива на имота. Св.*** познава С. и Г.. Знае, че тя
има имот в селото. Г. израснал при баба си и дядо си още от малък. След като
бабата починала той се грижел за имота и всички в селото знаели, че къщата е
негова. С. живяла в чужбина, а в България се върнала последните години.
Когато Г. живял в имота с жена си, баба му била още жива. Твърди, че той
гледал и дядото и бабата и бил в добри отношения с тях. Не знае дали С. има
ключове за къщата и дали св.*** е правил ремонти. Ищцата лично обясни, че
е живяла в Белгия седем години, а от 2003 година се е върнала в България.
Излага, че от нейната къща до къщата на родителите имало около 30-40
метра и че тя винаги е била там, децата израснали там. Когато се прибрала
от чужбина баща ѝ бил почти на легло, а след като починал, тя била плътно до
майка си, живяла с нея, вземала я и в Търново. Твърди, че Г. не е живял в
къщата на родителите с жена си и че не са се грижили за майка , както и че
той не е правил ремонти в къщата. Разбрала, че е продал къщата, когато през
лятото и се обадил да си изнесе багажа. Тя имала ключове за имота, но сега
бил поставен СОТ и не можела да влезе. Ответникът Г. обясни, че живеел в
имота още от малък, после като се оженил заживял там с жена си и децата си.
След смъртта на баба му през 2017 г. се изнесли, защото имало скандали с
леля му С., която не му давала да прави ремонти. Твърди, че братът на С.
извикал св. *** да прави ремонт на покрива след бурята и той му платил, а не
С.. Сочи, че са се събирали в къщата на Гергьовден, почиствали са треви ,
пръскали са. С. имала багаж в едната стая на втория етаж. Той и жена му се
грижели за баба му преди да почине. Твърди, че леля му не се е грижила за
имота през последните десет години .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК всеки има право да предяви
иск, за да възстанови правото си, ако то е нарушено, или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по
този ред, като в случая ищцата го доказва с целените от нея правни
последици- да установи правото си на собственост по силата на
наследственото правоприемство върху 1/3 ид.част от имот, за който
ответникът Г. по време на брака си с ответницата Г. се е снабдил с титул за
5
собственост след обстоятелствена проверка за изтекла в негова полза
придобивна давност, а впоследствие го е продал на ответника Ш.. Ищцата
отрича правото на ответника Г. като заявява, че той не е пряк наследник на
родителите ѝ, които са придобили имота в режим на съпружеска имуществена
общност, тъй като са го владели повече от петдесет години, считано от
закупуването му през 1950 година с предварителния договор обещание за
продажба. Ищцата заявява, че първо след смъртта на баща си, а после и след
смъртта на майка си е упражнявала непрекъснато правото си на собственост
върху имота по силата на наследственото правоприемство от родителите ,
осъществявала е владелчески действия върху него, поддържала го,
ремонтирала го, имала своя стая с нейни вещи, които стояли там включително
към момента на продажбата, а Г. от своя страна, който не е пряк наследник на
починалите родители, не е упражнявал фактическа власт върху имота с
намерение да го свои и не е станал негов собственик по давностно владение.
При тези изложени фактически твърдения от ищцата относно правото на
собственост по силата на наследствено правоприемство, както и
противопоставените възражения от ответника Ш. относно придобитото от
ответника Г. право на собственост върху имота по давностно владение за
периода 2000 г.- 2012 г. , когато е издаден КНА и още десет години след това,
съобразно разпределената доказателствена тежест всяка от страните следваше
пълно и главно да установява спорните факти, на които основава исканията и
възраженията си и връзката между тези факти. Страните не спорят, че
процесният имот е идентичен с имота, описан в приложения договор
обещание за продажба от 15.09.1950 година и разписен лист на кметство
с.Страхилово. Не се спори още, че родителите на ищцата са живели в имота
до смъртта си. Събраният по делото доказателствен материал безспорно
установява, че процесния имот, находящ се в с. Страхилово е бил закупен от
бащата на ищцата по време на брака му с Цвята Петрова съгласно приетия
договор обещание за продажба на недвижим имот от 15.09.1950 година.
Макар родителите на ищцата да не са притежавали нотариален акт за
извършената покупко-продажба /според договора това е трябвало да стане
най-късно до края на 1952 г./, съдът приема, че същите са придобили имота
по давностно владение продължило много повече от десет години, считано
от 15.09.1950 г. Родителите на ищцата са владели имота и са живяли в него
до смъртта си и това, освен, че не се спори от страните се потвърждава и от
събраните по делото гласни доказателства. От приложените по делото
удостоверения за наследници е видно, че след смъртта на Иван Събев Петров
на 23.10.2008 г. законни наследници са съпругата му Цвята Петрова и децата
му С. И., Кръстю *** и Семо ***. След смъртта на Цвята Петрова на
8.11.2017 г. нейни законни наследници са дъщеря С. И., внуците Цветанка
Г. и Семо *** И. / деца на починалия преди нея неин син Кръстю ***/ и
синът Семо И. ***. Ответникът Г., като син на Цветанка Г. и правнук на
Цвята Петрова и Иван Петров не е наследник на починалите Иван и Цвята
Петрова. Той се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно
6
владение от 11.06.2012 г. Доколкото се твърди от ответника Ш., че дори след
снабдяването си с КНА ответника Г. е владял имота в продължение на още
десет години, той следваше да установи пълно и главно всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 79,ал.1 от ЗС, според който правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на десет години. Освен изтичане на определения от
закона срок е необходимо да се установи фактическия състав на владението
по чл. 68, ал.1 от ЗС, който включва обективен и субективен елемент -
упражняване на фактическа власт и намерение вещта да се държи като своя.
Владението следва да бъде непрекъснато, явно и спокойно. Необходимо е да
се упражнява непосредствена фактическа власт върху вещта, да се
осъществява физическо присъствие в имота, да се извършват явни действия
по стопанисването му. В закона - чл.69 от ЗС се установява оборимата
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго. За да се признае право на собственост на основание
изтекла придобивна давност доказването следва да е пълно и главно, а
липсата на категорични доказателства, за която и да е от изискваните
материално -правни предпоставки би довела до отхвърляне на претенцията.
Релевантните към спора доказателства установяват, че ответникът Г. е
инициирал производство пред нотариус Братванова, като е подал молба на
23.05.2012 г. за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране на
правото му на собственост върху описания недвижим имот в с.*** за който не
притежава нотариален акт. В производството пред пом.нотариуса на
11.06.2012 г. са разпитани като свидетели посочените от молителя лица- **,
*** и Т*** ***. Според съставения протокол от 11.06.2012 г. на същата дата
пред пом.нотариуса лицата, след като им била напомнена наказателната
отговорност са се подписали под следните изявления: св.*** е заявил, че
познава молителя, знае имота в с. *** който бил на баба Цвета и на бай Иван;
знае, че Г. живее там повече от десет години, стопанисва и поддържа имота и
че навремето са се разбрали имота да се даде на Г.. Другите наследници
знаели, че имота е за Г. и никой не е оспорвал това до този момент. Г. правел
ремонти в него. Св. *** също е потвърдил , че Г. живее от малък в имота, че
има имота от баба си и от дядо си и че навремето са се разбрали имота да
остане за него. Св. *** е заявил, че Г. живее в имота от малък, баба му и дядо
му са го отгледали и техния имот съгласно постигнато между наследниците
разбирателство останал за него. В мотивите си, за да признае Г. за собственик
на основание давностно владение, пом.нотариусът е приел, че той е придобил
имота преди повече от десет години, когато преките наследници са се
разбрали имота да остане за него, в която насока е и приложената декларация
на част от преките наследници и поради упражняваната фактическа власт
върху имота от него. Анализът на приложения протокол / нотариалното дело е
унищожено/ сочи по категоричен начин, че пред нотариуса не е изяснена в
пълнота фактическата обстановка, обосноваваща направения извод за
осъществено от молителя в нотариалното производство непрекъснато, явно и
7
необезпокоявано владение върху имота за период от десет години,
респективно за осъществен фактическия състав на чл. 79,ал.1 от ЗС относно
изтекла в негова полза придобивна давност. Прави впечатление, че
показанията на свидетелите в нотариалното производство освен, че са
бланкетни не държат сметка за обстоятелството, че към този момент
прабабата на Г.-Цвята Петрова е жива и продължава да живее в имота.
Тримата свидетели говорят, че имотът е бил на бабата и дядото на Г. / прабаба
и прадядо/ в минало време, тоест, прави се извод, че към момента, в който те
дават показания и двамата са починали. Тримата свидетели твърдят, че е
имало уговорка имота да остане за Г., като дори св.*** казва- „другите
наследници знаят, че този имот е за Г. и никой не е оспорвал това“. Горното
не е вярно, доколкото ищцата, която е пряк наследник на баща си, починал
към този момент, никога не е давала съгласието си имотът да остане за Г..
Освен нейните твърдения за липсата на участието в подобна уговорка, това
се потвърждава и от констатациите на самия пом.нотариус, който е отразил,
че е представена и декларация от част от преките наследници, че общите
наследодатели са искали да оставят имота на Г.. Освен, че Цвята Петрова през
2012 година е била жива и не е имала качеството на наследодател, както е
приел пом. нотариуса, дори да се приеме, че в действителност това е била
нейната воля, приживе тя е имала възможност да се разпореди само с
притежаваната от нея идеална част от имота придобит от нея и съпруга в
режим на СИО, прекратена с неговата смърт, каквото разпореждане в
изискваната от закона нотариална форма, безспорно не е извършено. Тримата
разпитани свидетели в нотариалното производство са твърдели, че Г. живеел
в имота още от малък, правел ремонти, стопанисвал имота и нотариусът е
приел осъществено непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в
продължение на десет години преди съставянето на КНА на 11.06.2012 г.
Имайки предвид, че към 11.06.2002 г., от когато би следвало да е започнал да
упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене Г. все още не
е бил навършил 18 години, е житейски нелогично същият да го е стопанисвал
и поддържал по начин, по който да е демонстрирал владението си пред
останалите, включително живущите в него собственици на имота Иван
Петров и Цвята Петрова. Показанията на свидетелите в нотариалното
производство се опровергават и от събраните в настоящото производство
доказателства. Установява се от приетия социален доклад изготвен за
нуждите на гр.д.№ 2289/2010 г. на ВТРС, че ищцата С. И. към 2007 година
вече се е върнала в България и е полагала грижи за децата на дъщеря си. С
горното освен, че се потвърждават нейните обяснения се опровергават
показанията на св. Г., според който ищцата е живяла поне 20 години в
чужбина и на св.***, според който С. си е дошла в България през последните
години. От друга страна св. *** заявява, че е ходил в имота да върши
различни неща, за които С. го е помолила, още докато Иван Петров е бил жив
и впоследствие ежегодно, по 1-2 пъти в годината. Както св.***, така и св.***
и св.*** твърдят , че имота се е поддържал от С., че тя е влизала в къщата
8
постоянно с нейни ключове, че в имота има нейни вещи. Това, че ищцата е
имала свои вещи и ключове в къщата включително към м. октомври 2022
година, което не се оспорва от ответниците категорично опровергава
твърдението, че ответникът Г. е владял имота непрекъснато, явно,
необезпокоявано за период повече от десет години, считано преди
издаването на КНА и е демонстрирал намерението си за своене. Всъщност
самият ответник Г. в обясненията дадени в съдебно заседание опровергава
тази теза. Дори да се приеме, че е живял в имота още от детските си години ,
самият той заявява, че е напуснал имота при влизането си в казармата за
девет месеца и се е върнал през 2007 година. Тоест, освен всички останали
аргументи изложени по-горе, Г. не е владял имота непрекъснато в
продължение на десет години, считано от юни 2002 година. Отделно от това
той не отрече, че в една от стаите на второто ниво С. има свои вещи, че
децата са ходили в имота поне веднъж годишно и че св.*** наистина е
правил ремонт на покрива, макар според него да му е платил брат , а не
самата ищца. Ответникът не спомена след смъртта на Иван Петров той да е
демонстрирал пред С. намерението си за завладяване на имота, няма и
доказателства в тази насока. Показанията на разпитаните свидетели Г. и ***
също не установяват това. По тези съображения съдът намира, че не се
доказаха от ответниците нито обективните, нито субективните признаци на
владението, продължило в период десет години преди издаването на
оспорения КНА , годно да направи ответника Г. собственик на имота. Ако се
счете, че подавайки молба пред нотариуса на 23.05.2012 г. ответникът Г. е
демонстрирал явно намерението си за своене на имота само за себе си, то пак
не е изтекъл предвидения от закона десетгодишен период, през който той да е
осъществявал непрекъснато, явно, необезпокоявано владение. Това е така,
тъй като самият ответник признава, че е напуснал имота през 2017 година
поради скандали с леля му С., която се развикала на баща му, че няма работа
в този имот и да ходи да ремонтира на друго място. Отделно от това са и
показанията на св. ***, който е правил покрива през 2017 година и твърди, че
това е по молба на ищцата, която му платила, както и показанията на св.***,
който ежегодно извършвал дейности по поддръжка на имота- косене,
обработване с лизгар, когато се налага, боядисване по молба на ищцата и
срещу заплащане от нейна страна, още докато дядото и бабата са били живи и
след смъртта им. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като
логични и непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, включително потвърждаващи се в една част от обясненията на
ответника Г.. По горните съображения съдът приема за безспорно доказано,
че Иван Петров и Цвята Петрова са били собственици на процесния имот по
давностно владение продължило повече от петдесет години и че след тяхната
смърт ищцата С. И., тяхна дъщеря е наследила по силата на наследственото
правоприемство 1/3 ид.част от имота. Горното се доказа пълно и главно от
ищцата при неосъществено пълно и главно доказване от ответниците на
фактическия състав на чл. 79,ал.1 от ЗС по отношение на правото на
9
собственост върху имота на ответника Г., признато с КНА № 679, т.4, рег.№
4869, д.504 от 11.06.2012 г. Не се доказа и твърдението за осъществено
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение осъществявано от Г. в
продължение на десет години и след снабдяването му с КНА. Следва да се
приеме за установено по отношение на Г. Г. , И. Г. и К. Ш., че С. И. е
собственик на 1/3 ид.ч. по наследство на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 69732.500.117 с административен адрес с. *** ул.*** с площ
от 1231 кв.м. с номер по предходен план 117, кв.11, при съседи:
69732.500.1139; 69732.500.118; 69732.500.121 и 69732.500.1137 ведно с
построените в този поземлен имот сграда с идентификатор 69732.500.117.1
със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна сграда еднофамилна ; сграда с
идентификатор 69732.500.117.2 със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид
сграда за обитаване; сграда с идентификатор 69732.500.117.3 със ЗП 40 кв.м.
и предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
69732.500.117.4 със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-селскостопанска сграда.
По иска с правно основание чл. 537,ал.2 от ГПК за отмяната на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № № 679, т.4,
рег.№ 4869, д.504 от 11.06.2012 г. на нотариус рег.№ 283 в НК с район на
действие ВТРС до размер от 1/3 ид.част от описания в него имот:
С констативния нотариален акт се установява правото на собственост
върху недвижим имот в едно охранително производство, което отпочва по
молба на молителя и протича само с негово участие. Ако възникне спор за
правото на собственост на лицето, посочено като негов титуляр в
констативния нотариален акт оспорването следва да се проведе по исков ред.
С постановяване на съдебното решение, което със сила на присъдено нещо
признава правата на трети лица по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537,ал.2 от ГПК, като последица от постановеното съдебно
решение, признаващо правата на третото лице. След като съдът приема за
установено, че ищцата е собственик на 1/3 ид.част от процесния имот, описан
в КНА № 679, т.4, рег.№ 4869, д.504 от 11.06.2012 г. на нотариус рег.№ 283 в
НК с район на действие ВТРС / и в НА № 184, т.1, рег.№ 1529, д.№ 156 от
7.06.2022 г. на нотариус рег.№ 145 в НК с район на действие ВТРС / то този
констативен нотариален акт, с който ответникът Г. Г. е признат за
изключителен собственик следва да се отмени до размер от 1/3 ид.част за
процесния имот .
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответника Ш.:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. При иск по чл. 108 ЗС ищецът следва пълно и главно да докаже, че е
собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или
държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.
Ответникът от своя страна следва пълно и главно да установи наведените
10
възражения, от които черпи доводите си за неоснователност на исковата
претенция. При изхода на спора по предявения положителен установителен
иск за собственост, основателна се явява и претенцията на ищцата срещу
ответника Ш., който е придобил по силата на покупко-продажба процесния
имот от ответниците Г.и. По делото се установи от приетата жалба на ищцата
до ВТРП, че ответникът Ш. е поставил СОТ в имота и че от октомври 2022
година ищцата няма достъп до него. С оглед горното, след като прие за
установено, че ищцата е собственик на 1/3 ид.част от имота, следва ответника
Ш. да се осъди да предаде владението на 1/3 ид.ч. от имота на ищцата.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски в общ размер
от 925 лева за заплатена държавна такса от 100 лева, ДТ за вписване на
исковата молба от 10 лева, ДТ за съд. удостоверения -15 лева и адвокатско
възнаграждение от 800 лева. Разноските следва да се разпределят поравно
между ответниците, вкл. за адвокатското възнаграждение, доколкото ищцата
не е посочила поотделно договорено възнаграждение по обективно
съединените искове, а освен това, иска по чл.108 от ЗС имплицитно съдържа
в себе си и установителен диспозитив досежно признатото право на
собственост. Ответниците следва да заплатят на ищцата по 308,33 лева
направени по делото разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК по отношение на Г. Т. Г. с ЕГН **********, И. Н. Г. с ЕГН **********
двамата от с.*** Община **** и К. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр.***, че С.
И. И. с ЕГН ********** от гр.*** е собственик по наследство на 1/3 ид.част
от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 69732.500.117 с
административен адрес **** с площ от 1231 кв.м. с номер по предходен план
117, кв.11, при съседи: 69732.500.1139; 69732.500.118; 69732.500.121 и
69732.500.1137 с разположени в него сграда с идентификатор 69732.500.117.1
със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна сграда еднофамилна ; сграда с
идентификатор 69732.500.117.2 със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид
сграда за обитаване; сграда с идентификатор 69732.500.117.3 със ЗП 40 кв.м.
и предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
69732.500.117.4 със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-селскостопанска сграда.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит на основание давност № 679, т.4,
рег.№ 4869, д.504 от 11.06.2012 г. на нотариус рег.№ 283 в НК с район на
действие ВТРС, с който е признат Г. Т. Г. с ЕГН ********** за собственик на
основание давност на следния недвижим имот: ПИ 117 в кв.11 с площ от 1220
кв.м., при граници на ПИ по скица № 252/7.05.2009 г. на Община П.Тръмбеш
11
запад-улица, север-улица, изток -ПИ № 121, юг-ПИ 118 в кв.11, за който ПИ е
отреден УПИ I-117 в кв.11 с уредени регулационни отношения и
неприложена улична регулация при граници запад-улица, север-улица, изток-
УПИ II- 121, юг-УПИ XXIII-118, заедно с построените в имота сгради: къща
и стопански постройки, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в
имота до размер от 1/3 идеална част от имота.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.108 от ЗС К. Д. Ш. с ЕГН
********** от гр. ***, ДА ПРЕДАДЕ владението на 1/3 ид.част от
недвижимия имот представляващ ПИ с идентификатор 69732.500.117 с
административен адрес **** с площ от 1231 кв.м. с номер по предходен план
117, кв.11 при съседи: 69732.500.1139; 69732.500.118; 69732.500.121 и
69732.500.1137 с разположени в него сграда с идентификатор 69732.500.117.1
със ЗП 50 кв.м. с предназначение- жилищна сграда еднофамилна ; сграда с
идентификатор 69732.500.117.2 със ЗП 36 кв.м. с предназначение- друг вид
сграда за обитаване; сграда с идентификатор 69732.500.117.3 със ЗП 40 кв.м.
и предназначение –селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
69732.500.117.4 със ЗП от 94 кв.м. и предназначение-селскостопанска сграда
на С. И. И. с ЕГН ********** от гр.*** , призната за собственик по
наследство на 1/3 ид.част от процесния имот.
ОСЪЖДА Г. Т. Г. с ЕГН ********** от с.*** О*** да заплати на С. И.
И. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 308,33 /триста и осем лева и 33 ст./
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Н. Г. с ЕГН ********** от с.*** Община **** да заплати
на С. И. И. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 308,33 /триста и осем лева
и 33 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К. Д. Ш. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на С. И. И. с
ЕГН ********** от гр.*** сумата от 308,33/триста и осем лева и 33 ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд, чрез Великотърновски районен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12