Решение по дело №120/2022 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение № 23/18.02.2022 г. по ЧНД № 120/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 05.1501334.2, постановено на 29.04.2021г.
от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz
Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на
26.05.2021г., с което на ** гражданин К. И. С., с адрес: с. ***, община **, ул.
„*“ № *, е наложена финансова санкция в общ размер на 148,50 евро.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции,
постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на **
гражданин К. И. С..
Засегнатото лице К. И. С., редовно призован, не се яви в съдебно
заседание пред настоящия съд.
Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира
следното:
Федерална република Германия е държава - членка на Европейския
съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице К. И. С. е ** гражданин, с ЕГН **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес: с. **, община **, ул. „**“ № *.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на
29.04.2021 г. спрямо К. С. е постановено Решение № 05.1501334.2 от
несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz Zentrale
Bußgeldstelle, Федерална република Германия, с което спрямо същия е
наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в
размер на 120,00 евро, както и парична сума в размер на 28,50 евро,
представляваща направени в административното производство разходи,
довели до постановяване на решението. Санкцията е за деяние, реализирано
на територията на издаващата държава – ФРГермания, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, § 49
от StVO (Наредба за движение по пътищата), § 24 от StVG (Закон за
движение по пътищата), 11.3.6 от BKat (Каталог за глобите), изразяващо се в
1

това, че на 10.01.2021 г. в 20:35 часа, засегнатото лице К. С., като водач на лек
автомобил с регистрационен номер Е-QD 3427, движейки се в район
Ramstein-Miesenbach, федерална магистрала 6 при 629,3 км (Höllenplacken) в
посока на движение Mannheim, е превишил максимално допустимата скорост
извън населени места с 31 км/ч., като при допустима скорост от 130 км/ч.,
констатираната скорост (след приспаднат толеранс) е била 161 км/ч.
От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена и адрес в
България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила
(съответно 29.04.2021 г. и 26.05.2021 г.), размерът на наложената санкция –
120.00 евро, както и разходите, направени в административното
производство, довели до постановяване на решението - 28,50 евро. Изрично е
посочено, че производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на
санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е
уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или
чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.
Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило
административно нарушение на територията на издаващата държава, като във
връзка с воденото административно производство са били направени и
разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия
орган, такива за извършеното административно нарушение, обстоятелствата,
при които е извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице
за извършеното деяние, размерът на направените разходи по
административното производство, довело до постановяване на решението,
както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 26.05.2021 г.
Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на
самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова
санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между решението за
налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от
компетентния орган на издаващата държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав установява
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е издадено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние
(правонарушение) по нейния национален закон.
Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че
описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
2

относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия
съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и
изпълнение на решението.
На следващо място, засегнатото лице К. С. има местоживеене на
територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и
приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се
установява, че С. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България, а именно в с. **, община **, ул. „*“ № *.
Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30,
ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на
българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като
декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава,
че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно
текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, настоящ адрес е
адресът, на който лицето живее.
Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за
признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани
в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в
Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за
същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на
извършване на деянието - 10.01.2021 г., влизането в сила на решението –
26.05.2021 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че
предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна
давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде
приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен
констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е
налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на
български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като
не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН.
Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на
територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от
хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде
приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за
отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Деянието, за което е санкциониран
от компетентния несъдебен орган на ФРГермания засегнатото лице,
представлява административно нарушение и по българското законодателство.
Засегнатото лице К. С. е физическо лице, което е пълнолетно, според
българското законодателство, и което носи наказателна и административно
наказателна отговорност.
3

Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато
съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока
за обжалване на решението. От приложеното и надлежно преведено по делото
удостоверение е видно, че на ** гражданин К. С. е наложено наказание при
писмено проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на
законодателството на Федерална република Германия за уведомяването му,
включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
това. В този смисъл е надлежно отбелязана информация в б. „з“ т. 2, б. „б“ от
представеното удостоверение. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че
отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на
отказ да се изпълни решението на чуждия съдебен орган. При изрично
отбелязване в удостоверението, че производството е било писмено и при
липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е възможно явяването
на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от ЗПИИРКОРНФС са
неприложими в настоящия случай. Именно поради липсата на съдебен процес
в издаващата държава в представеното удостоверение не е отбелязана
информация в т. 3 на б. „з“ от същото.
За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват
легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в
удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие
между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на
сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за
писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и
сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да
се приеме, че на санкционирания К. С. надлежно е била предоставена
възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е
зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в
удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест
лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с
правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за
отказ от признаване и изпълнение.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган –
Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на
дължимата парична сума – 148.50 евро в български левове по курса на
Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане
4

на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на
290,44 /двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.
По делото няма представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова
санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не
следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Председател: _______________________

Членове:
1. _______________________

2. _______________________
5

Номер на акта:	23
Дата:	18 февруари 2022 г.
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20222100200120
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 февруари 2022 г.

Решение по дело №120/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите