Р Е Ш Е Н И Е
№260556/6.10.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14479 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
иск от Д.И.И., ЕГН ********** *** срещу „М.К.“ ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие изплатена в двоен размер авансова вноска по предварителен договор за
покупка – продажба на моторно превозно средство от 28.01.2019г. в полза на
трето лице, с предмет лек автомобил марка „Субару, модел
„Легаси“, рег. № ***, който л.а. е бил предмет на
обезпечителна марка „Запор” наложена по искане на ответника по изпълнително
производство № 1065/2018г. по описа на ЧСИ Дарина Сребезова
– Славова с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 403, ал.1 ГПК.
В исковата молба се сочи, че
ищецът е собственик на МПС марка „Субару,
модел „Легаси“, рег. № ***, като на 28.01.2019г. е
сключил предварителен договор с трето лице, по силата на който е поел
задължението да продаде на купувача собствения си л.а. Излага, че срокът за
сключване на окончателен договор е бил уговорен до 04.03.2019г. По договора е
заплатена авансова вноска в размер на 2000 лева. Доколкото към момента изтичане
срока на предварителния договор ищеца не е прехвърлил собствеността върху
автомобила поради наложен запор върху ла.а по искане на ответника, то по силата
на уговорка в договора е заплатил на купувача в двоен размер авансово
заплатената вноска, с което е претърпял имуществени вреди в размер на 4000
лева.
Посочва, че по искане на ответника е допуснато
обезпечение на бъдещ иск за сумата от 15000 лева. На 19.11.2018г. ответникът е
предявил иск в съда досежно допуснатото му обезпечение, като производството по
делото е било прекратено от ВРС, което определение е потвърдено от въззивния
съд. Твърди, че за наложения запор на МПС е узнал на 13.02.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Излагат се
възражения за нищожност поради абсолютна симулация на предварителния договор за
покупко – продажба на МПС, като счита че същия е създаден само по повод процеса,
без намерение на страните по него да се обвържат с разместване на престациите. Посочва, че на страните по предварителния
договор за продажба на МПС им е било известно още на 08.01.2019г., че върху
веща е бил наложен запор от съдебния изпълнител. Оспорва, че към момента на
подписване на предварителния договор за покупко – продажба на МПС, купувачът е
заплатил на ищеца сумата от 2000 лева.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
свидетелство за регистрация Първа част №*********, от което се установява, че
на 16.11.2018г. ищецът И. е придобил собствеността върху л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“ рег. № ***.
С определение
№13448/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС, поправено с
определение № 14992/20.12.2018г. по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС е допуснато
обезпечение на бъдещия иск на „М.К.“ ЕООД срещу ищеца, като са наложени
обезпечителни мерки, сред които „Запор“ на МПС марка „Субару“,
модел „Легаси“ рег. № ***. Издадена и получена на
21.12.2018г. е обезпечителна заповед.
Въз основа на молба от
14.12.2018г. на ответника е образувано изпълнително дело № 1065/2018г. по описа
на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, рег. №893 с район на действие ВОС.
На 03.01.2019г. съдебният
изпълнител е изпратил уведомление до ОДП Варна – Пътна полиция за налагане на
„запор“ по отношение на л.а. марка „Субару“, модел „Легаси“ рег. № ***.
От справка от ОДП – Варна –
Пътна полиция от 07.01.2019г. се установява, че съобщение за налагане на запор
върху л.а. . марка „Субару“, модел „Легаси“ рег. № *** е отбелязано в АИС – КАТ на 08.01.2019г.
Представено към приложеното
по делото изп. дело № 1065/2018г. е уведомление за
допуснато обезпечение до ищеца, което е връчено на последния на 13.02.2019г.,
чрез процесуалния му представител адв. Ч., същата с пълномощно
по изп. дело от 11.02.2019г.
С определение
№14885/19.12.2018г., постановено по гр. дело № 17382/2018г. е прекратено
производството по предявеният иск от „М.К.“ ЕООД срещу ищеца, като
определението е потвърдено с определение № 1468/16.04.2019г., постановено по
в.ч.гр. дело № 547/2019г. на ВОС.
С определени № 2126/10.06.2019г.
постановено по в.т.дело №807/2019г. на ВРС е отменено определение
№13448/20.11.2018г., постановено по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС, поправено с
определение № 14992/20.12.2018г. по гр. дело № 17368/2018г. на ВРС, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Представен по делото е
предварителен договор от 28.01.2019г. за покупко – продажба на МПС, по силата
на който ищецът Д.И. и Мария Иванова в качеството им на продавачи се задължават
да прехвърлят правото на собственост върху
л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“ рег. № *** на Светослав Николов Парашкевов, при
уговорена продажна цена от 27000 лева. При сключване на договора е посочено, че
купувачът предава авансова вноска в размер на 2000 лева, за която сума договора
има характер на разписка. По силата на чл.9 от договора обещателят се е
задължил да възстанови при невъзможност да прехвърли собствеността върху л.а.
предмет на договора, авансовата вноска в двоен размер.
Представена е разписка от
05.03.2019г. в която се посочва, че ищецът е заплатил на Светослав Николов
Парашкевов сумата от 4000 лева по чл.9 от договор от 28.01.2019г.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетеля Светлин Колев Минков. Свидетеля посочва, че негов познат от гр.
Бургас – Светослав си търсил автомобил. Свидетеля свързал ищецът и лицето, при
което бил осъществен оглед на МПС в гр. Варна. Купувачът одобрил автомобила,
като била постигната уговорка да бъдат отстранени козметични забележки, при
което предал на ищеца авансова вноска в размер на 2000 лева. Свидетеля пряко
възприел, че купувача предава сумата от 2000 лева на ищеца, но не видял същите
да подписват договор пред него. От ищецът му било известно, че същия бил
възстановил сумата в размер на 4000 лева на купувача, доколкото върху л.а. бил
наложен запор.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК са
посочени три отделни самостоятелни хипотези, при които
допуснатото обезпечение на иска, представлява
неоснователно засягане на правната сфера
на ответника по иска, а именно,
когато: искът е отхвърлен като неоснователен, второ делото е прекратено или бъдещият иск
не е предявен в дадения на ищеца
срок.
Настоящия казус се развива в втората от цитираните
хипотези на правната норма, доколкото производството по делото, което е образувано съобразно
дадените указания по чл. 390, ал.3 ГПК в определение постановено по гр. дело №
17368/2018г. на ВРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е наложена
обезпечителна мярка „Запор“ върху собственото МПС на ищеца, е прекратено с
определение от 19.12.2018г., постановено по гр. дело №17382/2018г. на ВРС. Така изложеното мотивира
извода на съда, че за ищеца е налице правен интерес от избрания способ за
съдебна защита.
Отговорността
по чл.403,ал.1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност
на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на
наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е
допуснато обезпечението. За да бъде доказана като основателна претенцията е
необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи
претърпяната вреда в претендирания от него размер, включително и че тази вреда
е непосредствена последица от допуснатото в полза на ответника обезпечение. В
тази насока съдът разпредели и доказателствената тежест между страните.
В
настоящия казус ищецът релевира твърдения за причинени му вреди вследствие на
наложено по почин на ответника обезпечение върху собственото му МПС, които
вреди са произтекли от връщане от негова страна на получено от трето лице
капаро за продажба на л.а. в двоен размер,доколкото в резултат от поведението
на ответника не бил сключен окончателен договор за покупко -продажба на лекия
автомобил.
В
отговорът на исковата си молба ответникът навежда две категории възражения, че
предварителния договор за покупко – продажба е симулативен,
като се позовава на наличието на абсолютна симулация предвид това, че никоя от
страните по сделката не е желала настъпване на правните й последици, както и
втора категория възражения, че договорът е съставен единствено с оглед процеса
и като такъв не е противопоставим на ответника.
Съобразно
приетото в съдебната практика разбиране привидната сделка е винаги нищожна,
независимо това дали нищожността е абсолютна или относителна. Неплащането на
цената, непрехвърляне собствеността върху вещта и все обстоятелства в посока,
която разкрива действителната воля на страните, че същите не желаят да бъдат
обвързани в иначе формално наличното облигационно правоотношение предполага
нищожността на същото поради наличие на абсолютна симулация. Приетото разбиране
в съдебната практика и в частност Решение №163/2011г., постановено по гр.дело №
1536/2009г. І г.о., е че в тежест на страната, която претендира привидната
сделка е да докаже симулацията, а в тежест на страната,която претендира, че
съществува това съглашение, е да докаже неговото съдържание.
Доказателства
относно привидния характер на процесната сделка от страната, която се домогва
да докаже симулативния й характер не се ангажираха.
От
друга страна ищецът, който се ползва от този договор с оглед установяване
съдържанието на облигационното правоотношение ангажира гласни доказателства, с
които установи ,че в действителност ищецът и трето на спора лице са уговорили
продажбата на автомобила, по отношение на който е била наложена обезпечителната
мярка запор, съответно ищецът в качеството му на продавач е получил и авансово
сумата от 2000 лева.Отново съдът посочва, че по делото липсват други
доказателства, които да опровергаят фактите, които се установяват от
изслушаните гласни доказателства.
При
тези данни по делото съдът счита, че възражението на ответника за наличието на
абсолютна симулация по отношение на предварителния договор за покупко –
продажба е неоснователно.
Съществено
за спора се явява и следващото възражение на ответната страна, че този договор
е съставен с оглед на процеса. Сами по себе си тези възражения извеждат непротивопоставимостта на частния документ на ответника, в
качеството му на лице, което не е участник в това правоотношение, което е
обективирано в него.
Договорът от 28.01.2019г., по силата на който ищецът поема задължение да прехвърли
собствеността върху собственото си МПС, което е обект на
обезпечителна мярка съставлява по своята
правна същност е частен писмен документ,
в чието съставяне ответната страна не е участвала, с оглед на което
не може да
й бъде противопоставен, с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК. Възникналите между ищеца и трето
на спора лице облигационно правоотношение свързано с разместване на имуществени блага помежду им, не
установяват тяхното настъпване и не са достатъчно основание
да се приеме
наличието на настъпила имуществена вреда. Отговорността за вреди по чл.403, ал.1 ГПК, макар и невиновна е особен вид деликтна отговорност,
при която причинителят на вредата отговаря по смисъла на
чл.51, ал.1 ЗЗД за всички преки и непосредствени вреди, резултат на неоснователно допуснатото обезпечение. В условията на пълно
и главно доказване, следва да бъде установено, че претърпяната вреда от ищеца е
пряка и непосредствена последица от допуснатото в полза на ответника
обезпечение. За основателността на иска тази връзка следва да бъде установено
по безспорен и категоричен начин, като в тази насока е и съдебната практика и в
частност Решение № 101/05.08.2013г., постановено по т. дело № 1029/2012г., на
ВКС, І-во т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
Решение постановено по в. гр. дело № 1013/2013г. на ВОС и Решение постановено
по в.гр. дело № 1370/2016г. на ВОС.
За разлика от
официалните документи, при които е налице обвързваща доказателствена сила
досежно факта на изявлението, неговия автор, така и относно датата и мястото на
съставяне, при частните документи какъвто е и процесния предварителен договор
за покупко – продажба, тази обвързваща доказателствена сила не е налице.
Предвид опасността частният документ да бъде антидатиран, законът е установил
понятието „достоверна дата”, като това не е непременно датата на съставяне на
документа, а тази, към която документа вече със сигурност е съществувал и
следователно е противопоставим на трети лица. Достоверна дата е налице в
хипотезите на нотариално заверяване на датата, подписа или съдържанието на
частния документ, датата на смъртта на автора на документа или изпадането му
във фактическа невъзможност да подпише същия, датата на която съдържанието на
документа е било възпроизведено във официален документ или датата на настъпване
на друг факт, от който следва по безсъмнен начин, че частния документ е съществувал.
Към настоящия казус и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че с оглед представите
по делото писмени доказателства е приложима последната хипотеза, доколкото предварителния
договор от
Предявеният иск в
конкретния спор между страните се позовава на твърдения за наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по предварителен договор за покупко –
продажба на собственото на ищеца МПС, съответно връщане на получена по този договор
авансова вноска в двоен размер, като изпълнение на договорните задължения (л.9
от Договора) с трето лице. От приобщеното по делото изпълнително производство
№1065/2018г. на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова, което е образувано въз основа
на обезпечителна заповед издадена в полза на ответника, се установява че ищецът
– длъжник в изпълнителното производство е уведомен за наложената обезпечителна
марка „Запор“ върху собственото му МПС на 13.02.2019г., което уведомяване е
осъществено чрез процесуалният му представител. Достоверната дата, на която
съдът прие, че в правния мир е възникнало това облигационно правоотношение по
предварителен договор за покупко – продажба, което е обективирано в частния
диспозитивен документ, е датата на сезиране на съда с исковата молба (09.09.2019г.), който момент следва момента на узнаване за
наложената обезпечителна мярка. Не преди да е узнал, а след като му е станало
известно, че собственото му МПС е предмет на обезпечителна мярка, ищецът е
обещал на трето на спора лице да му прехвърли собственост върху същото, като се
е задължил, че в случай, че това не бъде сторено да му възстанови полученото
капаро в двоен размер. Към момента на възникване на облигационното
правоотношение на ищеца се установява, че му е била известна причина, която да
възпрепятства прехвърляне правото на собственост, но въпреки това е поел такава
уговорка към бъдещия купувач. При тези данни по делото не може да бъде
възприето твърдението, че допуснатото обезпечение е в пряка и непосредствена
последица по отношение с настъпилите вреди, което е предпоставка за отхвърляне
на иска като неоснователен.
По изложените
съображения предявеният
иск от Д.И.И., ЕГН ********** *** срещу „М.К.“ ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие изплатена в двоен размер авансова вноска по предварителен договор за
покупка – продажба на моторно превозно средство от 28.01.2019г. в полза на
трето лице, с предмет лек автомобил
марка „Субару, модел „Легаси“,
рег. № ***, който л.а. е бил предмет на обезпечителна марка „Запор” наложена по
искане на ответника по изпълнително производство № 1065/2018г. по описа на ЧСИ
Дарина Сребезова – Славова с район на действие ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 09.09.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С оглед изложеното съдът намира, че в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 410 лева
съставляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявения иск от Д.И.И., ЕГН **********
*** срещу „М.К.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4000 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие изплатена в двоен размер авансова
вноска по предварителен договор за покупко – продажба на моторно превозно
средство от 28.01.2019г., с предмет лек автомобил марка „Субару,
модел „Легаси“, рег. № ***, който автомобил е бил
предмет на обезпечителна марка „Запор” наложена по искане на ответника по
изпълнително производство № 1065/2018г. по описа на ЧСИ Дарина Сребезова – Славова с район на действие ВОС, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
– 09.09.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 403, ал.1 ГПК.
Осъжда
Д.И.И., ЕГН ********** *** да заплати на „М.К.“ ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата от 410 (четиристотин и
десет) лева съставляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: