Решение по дело №5679/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2292
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 24 декември 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330205679
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330205679 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Г. С. П. от гр.П., ЕГН ********** ,
чрез адв.С. П. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
6299662 издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ с който за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на
100 лева.
С жалбата се представят твърдения за издаване на ЕФ в нарушение на
материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна.
Представят се доводи по същество на искането.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от адв.С. П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на
ЕФ. Не ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията си
представи доводи по същество на искането си за отмяна на ЕФ, като
акцентува че нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя е подведено неправилно в ЕФ към уреждаща състава правна
норма, не е приложена правилно санкционна разпоредба на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, която е бланкетна и препраща към разпоредбите на чл.182, ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗДвП. Направи искане за присъждане на разноски и представи
доказателства за размера на направените такива.
Административно наказващия орган – редовно призован, в съдебно
1
заседание не се представлява. Преди даване ход на делото, в представено
подробно писмено становище по жалбата моли съдът да потвърди
електронния фиш като законосъобразен, а жалбата на Г. П. да бъде
отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.

Видно от представените по делото доказателства е, че против
жалбоподателя Г. С. П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 6299662 за това, че на 30.08.2022г. в 00:48 часа в гр.Пловдив, бул.Руски
срещу номер 79 посока ул.Гладстон е извършено нарушение за скорост с
МПС „ШЕВРОЛЕТ КРУЗ“ вид лек автомобил, с регистрационен номер ***
установено и заснето със система за автоматично фиксиране TFR1-M 546, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 кm/h в полза на водача,
при разрешена стойност на скоростта 50 кm/h, установена скорост 63 кm/h, и
превишена стойност на скоростта 13 кm/h. С издадения ЕФ, установеното е
определено като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5866097 и на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
С административната преписка пред съда е представен протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М
546 на дата 29.08.2022г. с начало на работа 22,00 часа и край на работа 02,00
часа, протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол с
последваща проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835.
Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който е
отразена измерена скорост в км/ч. - 66, като от същия не става ясно мястото
на извършване на нарушението. В обжалвания електронен фиш е изписано, че
разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената – 66
км/ч, превишената – 13 км/ч.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП,
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства и системи.
Безспорно е, с оглед приложените от АНО писмени доказателства, че в
2
случая движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на
посоченото място и в посоченото време е заснето с техническо средство за
измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR 1 – М 546.
Това фактическо обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с
преценка относно възможността при установяване и заснемане на
нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи да се издава електронен фиш
по реда на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС,
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините на
доброволно й заплащане.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирано техническо средство или система, а именно: уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Както бе посочено, от събраните по делото доказателства, и по –
конкретно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се
установява, че използваното техническо средство TFR1–М 546 представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Според обстоятелствата, изложени в ЕФ, нарушението е извършено при
условията на повторност. Жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право де се
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
В обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от
изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може
3
жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респективно за какво точно е
санкциониран. Нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочени
конкретно, без всякакво съмнение, като не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика.
Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните
три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент – повторност на
деянието, който изисква съответно описание чрез посочване освен на
нарушената конкретна норма, но и предходното НП (електронен фиш), с
което нарушителят е бил санкциониран в рамките на една година преди
извършване на деянието по обжалвания фиш.
В случая в диспозитива на ЕФ липсва конкретно посочване по коя от
изброените в нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП хипотези на повторност е
извършено нарушението и не е ясно на коя разпоредба се е позовал
наказващият орган, за да наложи санкция в този размер, което е пречка съдът
да извърши преценка за правилност на ЕФ, още повече, че в случая е приета
повторност на нарушението. В ЕФ е посочено че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5866097. От приложена по делото справка от АИС АНД на МВР – Списък с
намерени фишове е видно че ЕФ К/5866097 бил връчен на 07.07.2022г. и е
влязъл в законна сила на 22.07.2022г.. В посочената справка липсва
информация нарушението по ЗДвП по коя разпоредба на чл.182 от ЗДвП е
квалифицирано. Следователно представената справка не съдържа
доказателства за повторност на деянието тъй като не е посочен в текста на
процесния електронен фиш за какво нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
издаден, и тази непълнота на административното обвинение е абсолютно
основание за отмяна на наложеното наказание. Съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП,
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
Като не е посочил задължителните реквизити в съдържанието на
електронния фиш, административнонаказващият орган безспорно е нарушил
правото на защита на санкционираното лице.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият
електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, който прави такова и удостоверява размер на направени
такива от 300 лева, който размер е под минимално определения от
законодателя и следва да бъде уважен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане глоба за нарушение, установено с
4
автоматизирано техническо средство или система серия К № 6299662 издаден
от ОДМВР ПЛОВДИВ с който на Г. С. П. от гр.П., ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. П. от гр.П., ЕГН
********** сумата от 300 (триста) лева направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5