РЕШЕНИЕ
№ 951
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Т. Т. против Решение №
260012/26.04.2022г., пост. по гр.д.№ 334/2020, РС, П., с което са отхвърлени
обективно кумулативно съединени искове, предявени от жалбоподателя
срещу С. А. А. за присъждане на сумата от 203,00лв., представляваща наемна
цена за стопанската 2019/2020 г. по сключен между страните Договор от
04.12.2019 г. за наем на реален участък с площ от 4.000 дка от поземлен имот
№ 016007 по плана за земеразделяне с начин на трайно ползване: нива, и с
площ от 12.195 дка, находящ се в местността „**********, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 100,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на договорното неизпълнение.
Жалбоподателят Н. Т. Т. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е уведомил ответника, че
1
е закупил имота, който последния обработва и че устно са се разбрали , че
наемният договор продължава с него, при наемна цена от 50лв. на декар за
стопанската 2019-20г. Съдебното решение едностранчиво обсъжда събраните
доказателства и не е обсъдило представените от него такива. Развива доводи
и за влошаване на здравословното си състояние, като представя и
доказателства в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното решене и да
постанови ново такова, с което уважи иска. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна С. А. А. е подал писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че е трето добросъвестно лице и че не е
сключвал договор с ищеца. Наемното правоотношение е възникнало с
предишните собственици и наемът е платен именно на тях. Моли за
потвърждаване на решението.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния
съд, сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
суми, съставляващи неплатена наемна цена и обезщетение за неимуществени
вреди от неизпъление на наемния договор.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в
законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
По иска за заплащане на наемната цена:
Твърденията в исковата молба са, че между страните е сключен устен
договор за наем на 04.12.2019г. В подкрепа на тези си твърдения, ищецът Т. е
събирал гласни доказателства – по делото е разпитвана сестра му З. Т., която
твърди, че живее в гр. П., но посещава родното си село и отсяда в къщата на
брат си. Знае, че той е закупил част от нива в м. Л. към края на 2019г. Той й
2
споделил, че нивата била дадена под аренда от стария собственик. Споделил й
че е говорил с арендатора и са се разбрали за арендна цена от 50лв. на декар.
Свидетелката твърди, че знае от брат си, че когато арендаторът ожънал
нивата не му платил наемната вноска.
Разпитван е и свидетелят С. Г., който е един от собствениците,
прехвърлили процесната нива на ищеца. Твърди че три –четири години преди
тази сделка са дали на ответника С. да работи процесната нива. Там той сеел
различни култури, като последната година сял жито. Тяхната част от нивата
била 4,1дка, а цялата – 12дка. Уговорката им била за заплащане на наем от
100лв. на година общо за ползваната част. Твърди, че 2020г. С. им платил
уговорените 100лв. за последната стопанска година. Тези пари майка му Т.
занесла на новия собственик. Свидетелят не знае дали между С. и новия
собственик има някакви взаимоотношения.
Постъпила е и молба от ищеца, в който признава факта, че е получил
след завеждане на исковата молба сумата от 100лв. от Т.
Представен е и нотариален акт № ***********г. на нотариус Н.К., с
район на действие ПР-П., от който се установява, че Т. Г., С. Г. и В. Г. даряват
на Н.Т. 1/3ид.ч. от нива от 12,195дка в м. Л. в землището на с. Г., подробно
индивидуализирана.
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже
сключването на наемния договор, условията по него, а ответникът – че е
заплатил наемната цена. Според настоящата инстанция по делото не се
установява наличието на сключен наемен договор между страните. Доколкото
нито се твърди, нито се доказва да е сключван договор по специалния
приложим Закон за арендата, няма да се обсъжда този въпрос. Събраните
гласни доказателства не установяват сключването на договор между ищеца и
ответника, още по-малко уговорки за конкретна наемна цена. По делото няма
нито едно доказателство в тази насока. Показанията на свидетелката Тонева
съставляват преразказ на разказаното от брат й и по същество не установяват
сключване на договор между страните. На заявеното в исковата молба
основание не се установява дължимост на претендираната наемна вноска.
Предвид липсата на твърдяното облигационно отношение, то не е и налице
възникнало задължение за плащане. Предявеният иск за заплащане на наемна
цена за стопанската 2019-2020г. се явява неоснователен и следва да бъде
3
отхъврлен.
По отношение на иска на неимуществени вреди от неизпълнението на
договора за наем се установява следното :
Този иск се явява обусловен от доказването на наемен договор. При
установяване на липса на такъв се установява и липса на основание за
претендиране на неимуществени вреди от неизпълнението им. Този иск се
явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260012/26.04.2022г., пост. по гр.д.№
334/2020, РС, Първомай.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4