Решение по дело №887/2010 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 320
Дата: 26 май 2011 г. (в сила от 3 ноември 2011 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20103200100887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2010 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                               ,26.05.2011 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и седми април две хиляди и единадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

       

 Секретар С.Д.    

 като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

 гражданско дело номер 887 по описа за 2010 година,намира следното :

 

 

 

                   Предявените с искова молба ( с вх.№ 10219/30.04.2010 г. по регистратурата на ВРС) от Ц.М.Ц. *** срещу Д. П.Д., Р.Г.Д. и Е.П. *** пасивно субективно съединени искове по член 124, ал.1 във връзка с член 415,ал.1 от ГПК са за установяване на вземания в размер от 100 000 ( сто хиляди ) евро срещу ответниците, в качеството на издател ( Д.Д.) и авалисти ( Р.Д. и Е.Д.)  по запис на заповед, издаден в град В. на дата 12.06.2008 г, ведно със законните лихви от 9.10.2009 г. и разноски.

         Твърдяно е, с издаването на записа на заповед първият ответник поел задължение за плащане на сумата от 100 000 евро с падеж 12.08.2008 г, а вторите двата ответници - да изпълнят това задължение.По заявление (след липса на плащане в срок ) в полза на ищеца била издадена  заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 7624/2008 г.,по описа на ВРС, ІХ състав . Правният интерес от установяването на вземанията се обосновава с депозиране от длъжниците на възражения по член 414,ал.1 от ГПК .

         Ответниците Д.П.Д., Р.Г.Д. и Е. П.Д. противопоставят в общ отговор от 21.06.2010 година възражение, че не са подписвали документа за записа на заповед. Пълномощниците им – адвокат Р.Б. и адвокат С.Р. поддържат доводи за липса на задължения, породени от записа на заповед, който не съдържал задължителен реквизит – техни подписи за издател и авалисти.     

         Правният интерес от воденето на установителните искове е доказан с приложеното ч.гр.д.№ 7624/2008 г по описа на ВРС - образувано по заявление на ищеца № 15714/ 9.10.2008 г. заповедно производство. Съдът издал  заповед № 2191 от 12.10.2008 г. за незабавно изпълнение на същите вземания, основани на същия документ по член 417,т. 9 от ГПК - записа на заповед в размер на сумата от 100 000 евро, ведно с лихви от 9.10.2008 г. до окончателно плащане и разноски от 9 426,66 лева. Пред държавния съдебен изпълнител при ВРС било образувано изп.д.№ 20093110412085. Следва да се приеме ( при данни за връчване на заповедта на 28.01.2010 г., респ. на 16.03.2010г. с оглед писмо на л.21 и покани за доброволно изпълнение на л.22,23 и сл. от ч.гр.д.№ 7624/2008 ),че подаването на възраженията на 29.10.2009 г. е станало при узнаване от длъжниците на издадената заповед за незабавно изпълнение и в срока по член 419,ал.1 от ГПК. Оспорването на вземанията обуславя процесуалната допустимост на установителните искове на заявителя.       

         Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното : представен е ( л.6 от ч.гр.д.№ 7624/2008 г.) запис на заповед, издаден на 12.06.208 г. в град В. , подписан от ответника Д.П.Д. ,като платец и Р.Г.Д. и Е.П. Д., като поръчители. Поетото от издателя задължение е за плащане на сумата от 100 000 евро на дата 12.08.2008 г. в полза на ищеца Ц.. Същите лица са подписали документа за предявяването на записа на дата 12.08.2008 г.

         В заключение от 3.12.2010 г. по назначената почеркова експертиза вещото лице А.С. е установило, че ответникът Д.П. не е автор на подписа, положен за „ платец ” при издаването ( а и при предявяването ) на записа. Експертът е агументирал извода си с открити шест на брой различия ( при три съвпадения ) с подписи - образци по общи и частни графически признаци : буквен строеж в началната част ;степен на свързаност и темп на изпълнение ; вид на връзката между съответните елементи ,обозначена графично в т.2 и т.6 ; форма на движението в изпълнението на елементите, обозначени в т.1 и в парафните елементи от заключителната част в т.5; размер на движението по вертикала при изпълнението на последния от редовите щрихови елементи в т.4 ; относително разположение спрямо вертикалните оси на редовите елементи в т.3.  

         Със същото заключение е установено, че ответникът Р. П. не е автор на подписа, положен за „ поръчител ”  при издаването ( както и при предявяването) на записа на заповед . Вещото лице е обосновало извода си с открити различия с подписите -образци по частни графически приз-наци : изпълнение на елементите от буквата „Р” – линейно ъгловидна вмес-то по полуовална по обозначенията в т.2 ; разположение на редовата ли-ния, образувана от буквата „Р” и останалите редови елементи , графично изобразено в т.1 ; движения по хоризонтала и вертикала при изписване на буквата „Р” – резтегната по вертикал вместо по хоризонтал .

         В заключението е установено, че ответникът Е.Д. не е автор на подписа , положен за „ поръчител ” при издаването ( както и при предявяването ) на записа на заповед . Този подпис е изпълнен чрез технически метод на пренасяне на чужд подпис „копиране” , защото са открити признаци ( липсващи в образците ) за : постоянен силен натиск при изпъл-нение на отделните елементи ; нарушена плавност и равномерност при из-писването.

         Еднопосочно ( на първоначалното ) е заключението от 22.02.2011 г. с допълнението от 14.03.2011 г., на състава от две вещи лица - М. Н. и Е.Х.. В т.1.2 от допълнението са констатирани 17 на брой различия ( показани в графическата част на л.90 от делото в червен цвят ) по частни признаци между подписа, положен за „платец” от Д.П. и подписа - образец. В т.2.2. от допълнението са установени 8 на брой ( без посоченото в .17 ) различия ( показани в графическата част на заключение-то на л.92 от делото в червен цвят ) по частни признаци между подписа, положен за първи „ поръчител ” от Р.Д. и подписа й – образец . В т.3. от допълнението на вещите лица са констатирани 7 на брой различия по общи признаци ( показани в графическата част към заключението на л.94 от делото ) между подписа, положен за втори „ поръчител” от Е.Д. и подписа – образец. Тези вещи лица са заключили, че подписите в записа на заповед не са положени от ответниците ,в частност че подписът за поръчителя Д. е изпълнен по метода на пренасяне чрез контактно копиране или рисуване.

         Назначените по реда на член 195,ал.1 и ал.2 от ГПК експерти са да-ли обосновани, обективни ,съответстващи едно на друго, допълващи ( на състава от две вещи лица ) в частта на констатациите и изцяло съвпадащи в частта на крайните изводи за авторството на подписите заключения. Съдът ги възприема като опора на извод, че записът на заповед е неистински документ относно съдържащите се в него волеизявления на платеца (издател) и на двамата авалисти.

         Главното задължение на издателя и задължението на авалиста възникват, ако са спазени изискванията за форма, за реквизит на съответните сделки – записа на заповед и авала. В съгласие с член 535,т.7 от ТЗ записът на заповед трябва да съдържа подпис на издателя . В съгласие с член 484, ал.1 от ТЗ във връзка с член 537 от ТЗ авалът се учредява с подпис на по-ръчителя върху записа на заповед. Щом документът не е подписан от ответниците в качеството им на издател ,съответно поръчители ,следва да се приеме, че двете сделки са недействителни на самостоятелно  основание-  по член 536,ал.1 от ТЗ във връзка с член 535,т.7 от ТЗ ( за записа на запо-вед ) и по член 485,ал.2 от ТЗ ,към който препраща член 537 от ТЗ ( за по-ръчителството ) и не са породили в полза на ищеца претендираните вземания в размер от 100 000 евро . Исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

На основание член 78,ал.ал.3 от ГПК всеки от ответниците Р.Д. и Д.Д. има право на сторените разноски от 580 лева ( от тях 500 лева – адвокатско възнаграждение за общия им пълномощник ) , а ответникът Е.Д. – разноски от 830 лева ( от тях 750 лева – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат ).

         Воден от горните съображения ,ОКРЪЖНИЯТ СЪД

                                               Р      Е    Ш     И     :

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.М.Ц., ЕГН: ****-*** ,със съдебен адрес адвокат Г.Г. *** срещу Д.П.Д., ЕГН: ********** , Р.Г.Д., ЕГН: ********** *** и Е.П.Д., ЕГН: ********** ***  искове за установяване на парични вземания в размер от 100 000 (сто хиля-ди) евро срещу Д.П.Д. ,като издател и срещу Р. Г. Д. и Е.П.Д., като поръчители, по запис на заповед, издаден в град Варна на 12.06.2008 г, ведно със законните лихви ,считано от 9.10.2009 г.

         ОСЪЖДА Ц.М.Ц. ЕГН: **********  да заплати на

Д.П.Д., ЕГН: ********** сумата от 580 / петстотин и осемдесет / лева, сторени по делото разноски.

         ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН: ********** ***-на да заплати на Р.Г.Д., ЕГН: ********** сумата от 580 / петстотин и осемдесет / лева, сторени по делото разноски.

         ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН: ********** ***-на да заплати на Е.П.Д., ЕГН: ********** сумата от 830

/осемстотин и тридесет / лева, сторени по делото разноски.

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Вар-ненския апелативен съд н двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :