Решение по дело №890/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът А. Д. Ш. от [населено място], [улица], чрез адвокат А. А., съдебен адрес: [населено място], [улица], е оспорил решение № 26/12.04.2024г., постановено по АНД № 53/2024г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 4635а-1/05.02.2024г. на началник РУ Приморско при ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.1 от същия закон на касатора е наложена глоба, в размер [рег. номер].

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил закона. При разглеждане на делото е допуснал нарушение на процесуалните правила, уреждащи правото на защита и осигуряващи обективното, всестранно и пълно изясняване на обстановката по делото. Твърди се, че при разпита на свидетелите са били налице разминавания, защото единият е твърдял, че нарушението е станало на 20.12.2023г., а другият – че е извършено на 03.01.2024г. Освен това не е установено лицето купувач да притежава касова бележка от магазина. Затова касаторът счита, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че той е извършил нарушение по Закона за закрила на детето. Твърди се още, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен от лица, които не са очевидци и не са присъствали при установяване на административното нарушение. Освен това се твърди, че връченият на касатора екземпляр от АУАН не може да бъде разчетен, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита в административнонаказателното производство. Иска обжалваното решение на Районен съд Царево да бъде отменено, а по същество на спора да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат А., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация началник РУ Приморско при ОД на МВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. След съдебно заседание по делото е постъпило становище от ответника, с което иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд с обжалваното решение е приел, че процесният касатор е извършил нарушение на чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето. Счел е, че са доказани всички обективни и субективни елементи на състава на нарушението. Според съда събраните гласни доказателства по несъмнен начин установяват извършването на нарушението. Приел е за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения. Съдът е обсъдил и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че не са налице предпоставки за това. Обсъдил е и размера на наложеното наказание, като е приел, че правилно е определена санкционната норма, както и че е наложен най-ниският предвиден размер на наказанието глоба. С тези мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Административнонаказателната отговорност на А. Ш. е ангажирана за това, че на 20.12.2023г., около 10:20 часа, в [населено място], [улица], в качеството на продавач-консултант в магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари, стопанисван от „Триел 20“ ЕООД е продал тютюнево изделие – 1 бр. кутия цигари [Марка] на непълнолетното лице С.Й.А., родено на 28.08.2007г., с което виновно е нарушил чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 5б, ал.3 от Закона за закрила на детето се забранява предлагането и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи и свързани с тях изделия и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, на деца.

Според чл.2 от Закона за закрила на детето дете е всяко физическо лице до навършване на [възраст] възраст.

Според чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето който извърши нарушение на чл. 5б, ал. 3 се наказва с глоба или имуществена санкция [рег. номер] 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение се предприемат принудителни мерки за временно спиране на дейността за определен срок, но не по-дълъг от една година.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Неоснователно е възражението, наведено в касационната жалба, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Според тази разпоредба актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Възражението е, че в конкретния случай актът е съставен от лица, които нито са присъствали при извършване на нарушението, нито при неговото установяване. Това твърдение е вярно, но законодателят в чл.40, ал.3, предл.второ от ЗАНН е предвидил и друга хипотеза, освен цитираната в ал.1, а именно, че при невъзможност да се състави акт в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай актът е съставен от И. П. – полицейски инспектор в РУ Приморско, в присъствието на свидетеля И. И., като изрично е отбелязано, че той е свидетел на съставянето на акта, тоест актът е съставен в хипотезата на чл.40, ал.3, предл. второ от ЗАНН.

Неоснователно е и другото възражение относно четливостта на АУАН. Копието, което е връчено на касатора, е представено по делото пред районния съд и то действително е твърде бледо, но изписаното в него може да бъде прочетено, така че всички възражения относно правото на защита в случая са неоснователни.

Н. последно място неоснователно е възражението относно липсата на достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод за извършеното нарушение. Нарушението се изразява в продажба на една кутия цигари [Марка] на непълнолетно лице, посочено в наказателното постановление с инициали и дата на раждане. Фактическата обстановка е установена от Б. А. Б. и П. Т. Й., двамата полицейски инспектори в РУ Приморско. Тя е описана в докладна записка, съставена от Б. Б. и представена по делото с дата 20.12.2023г. Двамата полицейски инспектори са служителите, установили нарушението. По делото са снети и сведения от двете непълнолетни лица, които са хванати да пушат пред магазина на касатора и след проведена беседа с тях е било установено, че са закупили цигарите от А. Ш.. Техните сведения също са представени по делото. Те се последователни, логични и еднозначно сочат А. Ш. като лицето, което е продало кутията цигари на едно от двете деца с инициали С.Й.А.

Настоящият съдебен състав счита, както и районният съд, че събраните пред съда свидетелски показания, докладната записка на полицейски инспектор Б. Б. и сведенията на двете непълнолетни деца, които са на 16 години, кореспондират помежду си, установяват едни и същи факти, логически подредени са и са последователни. С тях по несъмнен начин се установява авторството на деянието, а именно, че касаторът е лицето, което е продало на едно от непълнолетните лица описаната в наказателното постановление кутия цигари и с това е нарушило разпоредбата на чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 26/12.04.2024г., постановено по АНД № 53/2024г. по описа на Районен съд Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.