Р
Е Ш Е Н И Е № 1031
20.08.2018
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и
първи юни 2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 243 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В исковата молба се твърди, че
„Мобилтел“ЕАД и Г.И.И. са били обвързани от съществувал и валидно действал
договор № М3940845 от 23.12.2013г. Също, че на 05.11.2014г. мъжа се възползвал
от промоционална оферта, избирайки
условията на тарифен план „Трансфер М“ за ползвания от него мобилен
телефон с номер **********, с месечна абонаментна такса 24.90лв. с ДДС, за срок
от 2 години. Ищецът обяснява, че номера на договора представлявал и
индивидуален клиентски номер, с който всеки абонат фигурира в неговата система
като оператор, а Общите му условия /ОУ/ давали възможност под този номер на
клиента да се предоставят и други услуги, по други договори, а за задълженията
по всички тях се издавала една фактура. Това било положението и по случая на И., който под споменатия
индивидуален номер ползвал услуги на търговското дружество по няколко договора.
За тях последното издало фактури, сумите
по които клиента не обаче заплатил: фактура от 27.10.2014г. за отчетен период 23.09.2014г.-
22.10.2014., за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 82.57лв. и падеж
11.11.2014г.; фактура от 27.11.2014г., за отчетен период 23.10.- 22.11.2014г.,
за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 22.30лв., с падеж
12.12.2014г.; фактура от 28.12.2014г. за
отчетен период 23.11.-22.12.2014г., за ползвани далекосъобщителни услуги на
стойност 0.18лв. и падеж 12.01.2015г.; фактура от 26.01.2015г. за отчетен
период 23.12.2014г.- 22.01.2015г., за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност
0.12лв. и с падеж 10.02.2015г.
Ищецът излага, че това
неизпълнение не само превърнало И. в негов длъжник, но и му послужило за
основание да прекрати, едностранно, договорните отношения. Поради това начислил
на И. неустойка в размер на 394.25лв., за която издал фактура от 01.04.2015г.,
с падеж 01.04.2015г.
Твърди, че за тези вземания, а и
за мораторна лихва в размер на 28.11лв., му била издадена, в т.н. заповедно
производство, развило се в ч.гр.д.№ 5128/2017г., заповед за изпълнение, но И.
подал възражение по чл.414 от ГПК. Поради това дружеството предявява иск съда с
решението си да приеме за установено, че той му дължи главница в размер на
105.17лв. за предоставени далекосъобщителни услуги и 394.25лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
Претендира сторените от него, в
настоящото дело, разноски.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира
писмен отговор. Намира исковете за недопустими и изцяло неоснователни. Твърди,
че е ползвал номер на мобилен телефон, различен от посочения в исковата молба и
представения с нея договор- 0887 176009 и то чрез предплатени ваучери. Излага и
други, множество на брой, съображения, че не дължи, вкл. и защото не е представен
от ищцовото дружество договора, на който той основава вземането си- № М3940485
от 23.12.2013г., а пък представя друг договор, без номер, от 05.11.2014г.
Възразява и че в заявлението на И., представено като приложение на исковата
молба, за прекратяване на договор, е
посочен телефон с №, който той не е ползвал. Твърди и че не е ползвал услуги,
за стойността на които са издавани процесните фактури- видео разговори.
Претендира разноски по
делото.
В проведеното съдебно заседание
ищеца не бе представляван, но негов пълномощник депозира писмено становище, с
което по същество поддържа исковете. Ответникът не се яви, но бе представляван
от пълномощник-адвокат, чрез който поддържа възраженията си против исковете.
Поддържа и твърдението си, че е ползвал единствено GSM № в „Мобилтел“-
0887 176009, както и че първоначално го е ползвал чрез предплатени ваучери, а
след това, от 13.12.2013г. е преминал към тарифен план. В тази връзка представя
и документ, представляващ последното прието от съда доказателство- искане на И.
от същата дата, за преминаване към тарифен план.
Съдът,
след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.12.2013г. И. е подал, в магазин на
ищцовото дружество в гр.София- магазин Подуяне, искане ползвания от него
телефонен № **********, да премине от услугата М-Тел Прима на тарифен план.
На 09.09.2014г. И. е подал заявление,
подписано от него и представител на оператора, за прекратяване на договор №
М3940845 за номер **********, считано от 09.10.2014г.
На 05.11.2014г. ответника е подал, в магазин на партньор на „Мобилтел“ в
гр.Бургас- „Хенди Тел“ЕООД, за промяна на абонамента за GSM
№
**********, като премине на план „Трансфер М“. Явно за целта е бил сключен
договора, представляващ листи №№8 и 9 от делото- договор без №, за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, при условията на договора и общите условия на
„Мобилтел“ЕАД- т.3.1. Съгласно т.3.2.от него, всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги, вкл. и срок на ползване
и ценови условия, се описват в
приложения, представляващи неразделна част от договора, а за всяка ползвана от
абоната услуга се прилагат действащите ОУ на оператора за тази услуга, като
тези ОУ се посочват в цитираното приложение- т.3.3. Впрочем, именно в това приложение се уреждат
въпросите по влизането на договора в сила, неговата продължителност, условия за
подновяване или прекратяване на действието му, както и дължимите от абоната
неустойки или обезщетения- т.6.1.
Част от
доказателствения по делото материал е приложение № 1, без дата на съставяне, от
което се установява, че месечната абонаментна такса е 24.90лв.- т.3.1 от
приложението, като тя дава право на 300 стандартни и 300 промоционални,
безплатни, изходящи гласови повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в
страната, а след изчерпването им заплащането е по 0.34лв. на минута- т.3.5, а
цената на един SMS в страната е 0.14лв.. Подробно са
описани и други условия на договора, а съгл. т.6.2.1 срока му на действие е до
05.11.2016г. В приложение № 3, също без дата, е уговорен ценоразпис за ползване
на допълнителни електронни съобщителни услуги. И двете приложения са подписани
от И. и представител на ищцовото дружество, на 05.11.2014г.
Част от доказателствения
по делото материал са и цитираните в началото на това изложение 5 фактури.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск, положителен, за съществуването на две парични вземани, основани
на договор; конкретно на неизпълнение на задължения на ответника, по договор за
предоставяне на мобилни, далекосъобщителни услуги.
Твърдението на
ищеца е, че той и ответника са били обвързани от такъв договор; че му е
предоставил уговорените услуги, но И. не ги е заплатил. Както у процесуалния
представител на ответника, така и у съда, настъпи в хода на делото известно
объркване/неяснота, по въпроса на кой/какъв сключен между страните по делото
договор ищеца основа вземанията си. То се получи от обстоятелството, че в
исковата си молба „Мобилтел“ твърди, че страните са били обвързани от договор с
конкретен №, сключен на 23.12.2013г. Такъв обаче не се представи по делото, а
пък се представи договор без № и дата на сключване. Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства дава следната картина:
Със сигурност може да се направи извод, че
през процесния период от време, който обхваща месеци от 2014-та година –
октомври, ноември и декември и от 2015-та година- януари, страните по делото са
били в договорни отношения. Така е макар начало им /самото начало/ да не
установи от доказателствата по делото – тъй като от ангажираните писмени
доказателствени средства хронологично най-рано е съставено искането на Г.И. от
23.12.2013г. То със свидетелства за това , че към него момент мъжа е бил клиент
на ищцовото дружество и според съда доказва тезата, поддържана от пълномощника
му, че е ползвал услугите на „Мобилтел“ чрез т.н. ваучери, за GSM № **********.
Считано от тази дата обаче е преминал на тарифен план и това също не е спорно,
а дори признато от ответника обстоятелство- поддържано както в писмения
отговор, така и в съдебно заседание.
На такъв е бил
до 05.11.2014г., когато е подал в магазин -партньор на „Мобилтел“- „Хенди Тел“,
искане за преминаване на абонамент „Трансфер М“. Съвкупната преценка и
информацията, която дават този документ, както и договора без дата и № и
приложения №1 и №3, вкл. и датата, изписана в долния десен ъгъл на всеки от
тях- 05.11.2014г., налагат да се приеме, че договора, представляващ листи 8 и 9
от делото, е сключен именно на 05.11.2014г., за срок до 05.11.2016г. Впрочем,
дори само съдържанието на тази т.6.2.1 от договора налага този извод, защото е
записано, че договора влиза в сила от 05.11.2014г. На същата дата, вече предвид
изричното й изписване, е подписано и приложение №1 към договора- т.8 от него.
Видно от други
от приложенията на исковата молба- фактури, вкл. и приложенията, отпечатани на
„гърба“ им, ищцовото дружество ги е издавало за ползвани от И. далекосъобщителни услуги единствено
чрез GSM № **********.
Първата по ред
от тях, № ********** от 27.10.2014г. е за отчетен период 23.09.2014г.-
22.10.2014., за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 82.57лв.
Ответникът не ангажира доказателства, че е погасил това си задължение- чрез
плащане /или по друг начин/, а то, както при всяко подобно задължение, бе в
негова тежест. По тази причина съда приема, че задължението не е заплатено. Видно от приложение А към тази
фактура, сумата е формирана от предоставени на ответника далекосъобщителни
услуги. Според съда цялото вземане не се следва, при останалите доказателства,
на ищеца и е така, защото в този отчетен период страните не са били в договорни
отношения по тарифен план „Трансфер М“, вкл. и видно от видно от стойността на
месечната абонаментна такса за този период от време- 10.75лв. без ДДС. Вярно е,
че в исковата молба ищеца излага обстоятелства, че клиента се води при него под
един единствен индивидуален номер, в случая М3940485, но под него му се
предоставят услуги не само по един договор, а по всички сключени с него
договори, и за всички предоставяни му услуги. Това дори да е вярно, а е налице
индиция за това, тъй като съгл.т.5.1 от договора от 05.11.2014г., всички
предишни договори, подписани от страните преди него, стават неразделна част от
самия договор, а условията, визирани в предишните договори, запазват силата си,
доколкото в новия договор не е предвидено друго. От „Мобилтел“ обаче не се
ангажираха доказателства- самия предишен договор, евентуално и приложение към
него, ако такова се изисква според клаузите му, от които да се установи какви
са условията за ползване на далекосъобщителните услуги по тарифния план,
действал в периода 23.09.2014г.-
22.10.2014г., месечната абонаментна такса по който е била 10.75лв. без ДДС,вкл.
вид и цена на конкретните предоставяни услуги. По тази причина според съда
сумата по първата фактура не се следва на „Мобилтел“- оспореното от ответника
вземане остана недоказано от ищеца.
Следващата по
ред фактура- № ********** от 27.11.2014г., е за отчетен период 23.10.-
22.11.2014г., за ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 22.30лв. Видно
от приложение А към нея, сумата представлява стойността на ползвани от И.
услуги, по тарифен план с месечна абонаментна такса 20.75лв. без ДДС, което се
равнява на 24.90 с вкл. ДДС. Това означава, че задълженията са начислени по
договора, представен с исковата молба / а също и приложенията 1 и 3 към него/.
Т.е., основанието за възникването им, за разлика от задълженията по първата
фактура, е налице, доказано е.
Ответникът не ангажира доказателства, че го е погасил - чрез плащане /или по
друг начин/, а това, както при всяко подобно задължение, бе в негова тежест. По
тази причина съда приема, че задължението не е
заплатено. Видно от приложение А към тази фактура, сумата е формирана от
предоставени на ответника услуги, вкл. и видео разговори. И. обаче наведе
възражение, че такава услуга не е ползвал, а „Мобилтел“, в чиято тежест бе това
/защото като ищец трябва да проведе главно и по-важно- пълно, доказване/, не
ангажира доказателства, че ответника е провеждал такива разговори. По тази
причина от общото задължение следва да се приспадне сумата 1.96лв., а с
ДДС-2.35лв. Така задължението на И., за този отчетен период е в размер на
19.95лв.
Ответникът не
ангажира доказателства, че е заплатил задълженията си, които са в минимален
размер, за следващите два отчетни периода: 23.11.-22.12.2014г., за ползвани
далекосъобщителни услуги на стойност 0.18лв., за което е издадена фактура №
********** от 28.12.2014г. и за отчетен период 23.12.2014г.- 22.01.2015г., за
ползвани далекосъобщителни услуги на стойност 0.12лв., за което е издадена
фактура № ********** от 26.01.2015г.
„Мобилтел“ сочи
в исковата си молба падежа на задължението по всяка от тези фактури, съотв.
11.11.2014г., 12.12.2014г., 12.01.2015г. и 10.02.2015г. Нито в договора обаче,
нито пък в приложенията към него, е уговорен падеж на задължението за заплащане
стойността на предоставяните услуги. Явно, че той е предвиден в общите условия
- тъй като в този смисъл е т.3. от договора, а и на тях се позовава в исковата
си молба търговското дружество. Тези ОУ обаче не са ангажирани от ищеца като
писмено доказателство и по тази причина съда не може да установи съдържанието
им. Поради това ще приложи в случая общото правило, установено в Закона за
задълженията и договорите, за облигационни задължения, при които падежа не е
определен- те се дължат от момента, в който длъжника получи поканата на
кредитори си- чл.84 ал.2. В случая такава покана не е изпращана, но съгласно
отдавна и трайно установилата се съдебна практика, исковата молба представлява
покана за изпълнение. Тя със сигурност е връчена на ответника и поради това
вземанията в размер 19.95лв., 0.18лв. и
0.12лв. са изискуеми.
За задължението
по последната фактура- то е в размер на 394.25лв. и представлява неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, извършено от ищеца, поради неизпълнение на
задълженията на ответника да заплаща стойността на доставените
далекосъобщителни услуги. На първо място тук следва да се коментира, че в договора
от 05.11.2014г.-т.6.3, както и в приложение №1 към него- т.6.3.1, е предвидена
възможност оператора да прекрати едностранно договора, а също и да получи
неустойка, равняваща се на сбора на всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяването до изтичане на определения срок на
ползване на услугите му. Повече яснота по този въпрос обаче тези документи не
внасят. Такава явно е въведена в ОУ на „Мобилтел“, тъй като ищеца не веднъж се
позовава на тях в исковата молба, но, както се каза, ОУ не са ангажирани като
доказателство. Поради това съда не е в състояние да установи каква е уредбата в
тях- в кои точно хипотези, как и кога настъпва прекратяването действието на
договора; необходимо ли е изявление на оператора в този смисъл и как то достига
до клиента, съотв. от кой момент възниква вземането за неустойка. Освен това,
както се спомена по-горе, изискуемостта на вземанията на „Мобилтел“, за нуждите
на делото, се прие да е настъпила в хода на делото. Т.е., щом задълженията не
са били изискуеми през 2015г., то и за ищеца не е възниквало право да прекрати
действието на договора.
Изложеното
означава, че за ищеца не е възникнало вземане за неустойка и този иск ще бъде
отхвърлен изцяло.
По въпроса за
разноските- такива се търсят за исковия процес, и от двете страни. Съгласно
ал.1 и ал.3 от чл.78 от ГПК, с оглед изхода на делото както ищеца, така и
ответника, имат право на разноски. Направените от „Мобилтел“ са в размер на
255лв., от тях: 75лв.- довнесена държ.такса за образуване на делото и 180лв.-
адвокатско възнаграждение. Поради това му се следват разноски от 10.36лв.
Разноските на
ответника са в размер на уговореното и заплатено от него, възнаграждение на
пълномощника му -адвокат- 300лв. Ето защо, на това основание му се следва
сумата 287.82лв.
В края трябва да се отбележи, че в диспозитива на
решението ищеца ще бъде изписан с актуалната му фирма „А1“; промяна, настъпила
в хода на делото.
При изложеното, Сливенски
районен съд
Р Е
Ш И:
На осн.чл.415
ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Г.И.И. с ЕГН: ********** и
съдебен адресат адв.Ст.С. *** дължи на „А1“ЕАД, с ЕИК *********; със седалище
гр.София и съдебен адреат: адв.В.Г. от САК, последната на адрес: ***, част от
сумите, за които на търговското дружество, но с фирма „Мобилтел“, е издадена от
СлРС, в ч.гр.д.№ 5128/2017г., заповед за изпълнение №3354/17.09.2017г., а
именно- 20.25лв. /двадесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща стойност, с вкл.ДДС, на предоставени на И. далекосъобщителни
услуги за GSM № ********** по
тарифен план „Трансфер М“, за отчетни периоди: 23.11.-22.12.2014г. и
23.12.2014г.- 22.01.2015г. и част от задължението за отчетен период 23.10.-
22.11.2014г.,
а ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 20.25лв. до пълния заявен с исковата молба размер- 105.17лв.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „А1“ЕАД, с ЕИК ********* да бъде прието за установено, че
Г.И.И. с ЕГН: ********** му дължи неустойка в размер на 394.25лв., за
предсрочно прекратяване на договора от 05.11.2014г., по силата на който ищеца му предоставя далекосъобщителни услуги
по тарифен план „Трансфер М“.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН: **********
да заплати на „А1“ЕАД, с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
разноски по настоящото дело, съразмерно уважената чат от исковете- 10.36лв./десет
лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „А1“ЕАД, с ЕИК
********* да заплати на Г.И.И. с ЕГН: **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последния разноски по настоящото дело, съразмерно
отхвърлената част от исковете- 287.82лв. /двеста осемдесет и седем лева
и осемдесет и две стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски
окръжен съд, с въззивна жалба, която се подава чрез СлРС, в 2-седмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: