№ 5298
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102713 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС срещу „ФИРМА” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС , представлявано от Т И Г, с която се моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ размер на 128,51 лева.,
представляваща сбор от претендирани от „ФИРМА” АД суми за доставена, отведена и
пречистена вода за кл. № **** за имот, находящ се АДРЕС, а именно: 1. сумата в размер
на 24.19лв„ представляваща главно вземане по Фактура № ********** от 13.01.2010 г„ 2
сумата в размер на 19,63 лв., представляваща главно вземане по Фактура № ********** от
10.02.2010 г., 3. сумата в размер на 25,01 лв., представляваща главно вземане по Фактура №
********** от11.03.2010г., 4. сумата в размер на 29,57 лв., представляваща главно вземане
по Фактура № ********** от 09.04.2010 г., 5. сумата в размер на 30,11 лв., представляваща
главно вземане по Фактура № ********** от 05.05.2010 г„
Ищецът твърди, че след справка в интернет и на гище установил, че ответното
дружество претендира заплащане на процесната сума. Ищецът сочи, че има качеството в
качеството си на собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в АДРЕС. Твърди
се, че количеството доставена вода и свързаните с нея услуги не са реално доставени, а
сумите са произволно начислени от ответника. Оспорва се метрологичната годност на
водомера, както и валидно ценово решение на КЕВР за определяне на цени на ВиК
оператора. Оспорва се дължимостта на процесните суми както по основание, така и по
размер.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че ищецът Н. Д.
Н. с ЕГН: ********** е титуляр на партида с клиентски № **** за обект с адрес: АДРЕС
като се сочи, че задълженията по партидата са в размер на 187,36 лв., като те не са по не са
по процесните фактури посочени от ищеца.
Сочи се, че „ФИРМА“ АД е подало на 18.08.2014г. заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Д. Н. и Й Й Н.а. За образуваното ч.гр.д. №
2404/2014г. е издадена Заповед за изпълнение № 176 от Районен съд - гр. Д на 18.08.2014г.
за задълженията с период от 07.04.2009г. до 09.02.2014г. за обект с адрес: АДРЕС. Същата
Заповед за изпълнение № 176 издадена от Районен съд - гр. Д на 18.08.2014г. е обезсилена
на 20.11,2014г., поради факта, че „ ФИРМА“ АД в указания от съда срок, не е предявил иск
относно вземането си.
Твърди се, че ответното дружество не е изпращало Покани за доброволно изпълнение,
нито е престъпвало към изпълнителни действия, както и по никакъв начин е обезпокоявало
ищеца Н. Д. Н., от което следва, че „ФИРМА“ АД, не е дало повод за образуване на делото.
Изложени са твърдения, че общите условия на ответника са действащи спрямо ищеца.
Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че начисленото количество
доставена вода и свързаните с нея услуги за периода от 09.12.2009г. до 04.05.2010г. на обща
стойност 128,51 лв. не е реално доставено, като се сочи, че цените са определени съгласно
Решение № Ц-25 от 29.06.2009г. на ДКЕВР.
Претендират се разноски.
С молба, депозирана преди първото съдебно заседание ищецът прави изменение на
основанието на иска като отрича дължимосттта на процесните суми поради погасяването им
по давност. С протоколно определение от 17.05.2022 г. съдът е приел направеното
изменение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал 1
от ГПК. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответникът следва да установи, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ищеца определено
количество вода, както и обема на реално доставените на ищеца В и К услуги в размер на
процесната стойност. С оглед възражението за погасяване на сумите по давност в тежест на
ответника е да посочи обстоятелства за спиране и прекъсване на давностния срок.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
2
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ответника, представени по делото са одобрени с Решение №ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКВР, т.е те са относими за период, следващ процесния.
По делото от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за възникване на облигационно правоотношение между страните.
Както бе посочено по-горе по силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по
смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл.2, ал.1 т.1 от ОУ
на ищеца потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица -собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От събраните доказателства по делото не се установява по никакъв начин, че ищеца е
бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца
лице. Няма данни по делото ответникът да е собственик/съсобственик или да е ползвал
имота на каквото и да е правно основание.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е провел доказване и
за обема на реално доставените на ищеца В и К услуги/ количество вода/ в размер на
процесната стойност. Размера не може да бъде установен и от представените справки за
неплатени задължения и фактури/ частни свидетелстващи документи,изготвени от ответната
страна удостоверяващи изгодни за нея факти/.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите твърдения.
Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите искове, а
именно наличието на облигационна връзка между страните на соченото основание/ доставка
на Ви К услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на
отпадъчни води/.
Следва да се посочи и, че вземанията на ответника са оспорени от ищеца със заявено
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
3
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Най-късно изискуемото вземане за процесния период се е погасило по-давност на
05.06.2013 г.- повече от осем години преди предявяване на настоящия иск на 10.01.2022
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
Не е налице е сочената от ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК за
освобождаването му от отговорността му за разноски и присъждане на разноски в негова
полза. Не е налице признание на иска от страна на ответника, напротив изрично се иска
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като се твърди наличие на
облигационно отношение между страните.
С оглед основателността на исковата претенция ищеца на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 300 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: АДРЕС , представлявано от Т И Г, по предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС не дължи
сума в общ размер на 128,51 лева., представляваща сбор от претендирани от
„ФИРМА” АД суми за доставена, отведена и пречистена вода за кл. № **** за имот,
находящ се АДРЕС ,а именно: 1. сумата в размер на 24.19лв„ представляваща главно
вземане по Фактура № ********** от 13.01.2010 г., 2 сумата в размер на 19,63 лв,,
представляваща главно вземане по Фактура № ********** от 10.02.2010 г., 3. сумата в
размер на 25,01 лв., представляваща главно вземане по Фактура № **********
от11.03.2010г., 4. сумата в размер на 29,57 лв., представляваща главно вземане по Фактура
№ ********** от 09.04.2010 г., 5. сумата в размер на 30,11 лв., представляваща главно
вземане по Фактура № ********** от 05.05.2010 .
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********, да заплати Н. Д. Н., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата на адв. Д.Н. Д, ЕГН 8602237950м адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4