Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 11.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на девети ноември две хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№697 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът Г.Н.С. поддържа, че е собственик на ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор *** по КК на Димитровград, одобрена през
2006г., целия с площ 419 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда
идентификатор ***.1, с предназначение „жилище“ с площ 92,80 кв.м., находящо се
на първи етаж от многофамилна жилищна сграда в Димитровград, ул.“***, ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
както и самостоятелна сграда, построена в същия поземлен имот с идентификатор ***.3
с предназначение „сграда за търговия“. Правото си на собственост придобил с
Нотариален акт №78, т.ХVІІ, дело №1790/2014г. на СВп при РС-Димитровград.
Твърди, че с Нотариален акт №75, т.Х, дело №2113/2005г. на СВп при
РС-Димитровград ответникът Д.М.Т. продала на ответниците К.З.П. и С.П.П.
½ ид.ч. от УПИ ХІV-1181, целия с площ 417,953 кв.м., находящ се в
кв.148, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с втория етаж от
западната половина на двуетажната жилищна сграда тип „близнак“ с площ 110
кв.м., представляваща ПИ с идентификатор ***, ведно с таванско помещение с площ
110 кв.м. и двете южни избени помещения с площ 50 кв.м. и гараж с площ 25 кв.м.
Ищецът счита, че продажбата на цялото таванско помещение е нищожна на основание
чл.26 ал.2 от ЗЗД. Жилищната сграда, в която се намирало това таванско
помещение, била построена върху ПИ *** по КККР на Димитровград с площ 419
кв.м., който е собственост при равни дялове между ищеца и купувачите по
сделката. През 1969г., когато праводателите на страните решили да построят
сградата, те се разбрали първия етаж от нея, заедно с три мазета- западно, южно
и северно, да бъде за праводателя на ищеца, а втория, заедно с две южни мазета,
за праводателите на първия ответник. Извън предмета на правото на строеж
останал тавана, който се явявал обща част по предназначение на жилищната
сграда, съгласно чл.38 от ЗС. Към момента на построяването, сградата имала
статут на етажна собственост, а тавана- статут на обща част по предназначение.
Поради това и тавана не можел да бъде обект на прехвърлителни сделки. В тази
връзка, въпросния таван не бил предмет и на дарението, извършено с Нотариален
акт №87, т.ІХ, дело №2674/1997г. в полза на ответника Д.М.Т.. С оглед
изложеното, ищецът заявява, че продажбата от първия ответник на останалите
двама ответници в частта на таванското помещение с площ 110 кв.м. се явява
нищожна, поради невъзможен предмет- основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД. От това
таванско помещение ищецът притежавал ½ ид.ч., отговаряща на участието му
в общите части на сградата, като етажен собственик.
С посоченият нотариален акт за покупко-продажба,
първият ответник продал на останалите ответници и двете южни избени помещения с
площ от 50 кв.м. За тези помещения първия ответник не притежавал документ за
собственост, тъй като такъв документ не притежавал и нейния праводател- М.Д.Т..
Първоначалните собственици на терена били постигнали договорка избените помещения
да се разделят, като праводателя на ищеца получи три от тях-южно, западно и
северно мазе, а праводателя на ответника- две южни мазета.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД
вр.чл.38 ЗС на извършената с Нотариален
акт №75, т.Х, дело №2113/2005г. на СВп при РС-Димитровград продажба на таванско
помещение с площ 110 кв.м.; да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на ½ ид.ч. от тавана на жилищна
сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград, одобрена със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който
таван се явява обща част на сградата; да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на 3 избени помещения, разположени в
жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград, одобрена със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
принадлежащи към СОС ***.1, а именно: едно западно, едно южно и едно северно
помещение с обща площ 50 кв.м., обособени в западната част на сградата, с общ
самостоятелен вход от запад. Претендира присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът Д.М.Т. представя отговор на исковата молба,
в който поддържа, че иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е допустим, но неоснователен, а
исковете с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК са недопустими по отношение на
нея. Поддържа, че с нотариален акт №181, том ІІІ, рег.№6940, дело №581, тя е
продала спорното таванско помещение на втория и третия ответник по делото, като
им е предала и владението върху него. Поради това, ищецът нямал правен интерес
да установява собственически права върху таванското помещение и спрямо Д.М.Т.,
която не се легитимира като собственик на това помещение към датата на
предявяване на иска, нито упражнява върху него владение или друга фактическа
власт. Обстоятелството, че е праводател на другите двама ответника по делото,
както и че е предявен иск за нищожност на сделката, не обосновавали наличие на
правен интерес за ищеца да насочи установителния иск и против нея, тъй като тя
вече не била собственик на процесното таванско помещение. По аналогични
съображения недопустим се явявал и втория иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК досежно установяване на правото на собственост на ищеца спрямо Д.Т. върху
процесните три избени помещения. Поради изложеното иска производството по
делото в частта му по отношение на предявените срещу нея два иска с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прекратено, като й бъдат присъдени и
деловодни разноски.
На следващо място, оспорва трите иска по основание. По
отношение на иска с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, счита ,че таванското
помещение е самостоятелна част от жилищната сграда, а не обща част на същата.
То се ползвало като складово помещение и обслужвало само втория жилищен етаж,
откъдето бил и единствения достъп до него. Заявява, че постигнатата уговорка с
НА №102, том І, дело №199/1969г. между праводателите на страните е била
таванското помещение да е складово помещение, обслужващо единствено жилището на
втория етаж от сградата, срещу което собственика на първия етаж бил компенсиран
с получаването на едно мазе в повече. Достъпът до таванското помещение бил
възможен само от втория жилищен етаж, което отговаряло и на одобрения
архитектурен проект на сградата. От момента на построяване на сградата през
1970г. само собствениците на втория етаж владеели самостоятелно, непрекъснато и
необезпокоявано от собствениците на първия етаж, това таванско помещение. Това
владение е продължило повече от 10 години, поради което ответника заявява, че
към 12.08.2005г. е придобила собствеността върху таванското помещение чрез
давностно владение. Дори да се приемело, че към датата на отчуждаването на
таванското помещение ответницата Т. не е била негов собственик, то втория и
третия ответник са придобили същото чрез добросъвестно и непрекъснато владение
в продължение на повече от 5 години, считано от 12.08.2005г.
Иска предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК да бъдат отхвърлени като неоснователни, в случай, че съдът не приеме, че
същите са недопустими по отношение на нея. По отношение на таванското помещение
поддържа, че то не е обща част от сградата, а се притежава само от
собствениците на втория етаж на сградата. По отношение на иска за избените
помещения, счита, че той е неоснователен, тъй като липсвал правен интерес от
страна на ищеца да установява собственически права върху 3-те избени помещения,
които не се оспорват от ответниците.
От своя страна ответниците К.З.П. и С.П.П. депозират
отговор, в който поддържат, че иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е допустим, но неоснователен,
като такъв бил и иска по чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на таванското
помещение. Третият иск- този с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за трите
избени помещения бил недопустим по отношение на тези двама ответници, тъй като
ищеца нямал правен интерес от неговото предявяване, доколкото те не оспорвали
правото на собственост на ищеца върху трите мазета и не му пречели да упражнява
същото върху тях. Искат производството в
тази му част да бъде прекратено, както и да им бъдат присъдени направените деловодни
разноски.
От друга страна, двамата ответници оспорват
твърдението, че таванското помещение е обща част на сградата, като поддържат,
че то по съгласие на всички собственици е станало складово помещение, което
обслужва само втория етаж и е самостоятелен обект на правото на собственост,
който може да бъде придобиван, както чрез сделка, така и по давност. Поддържат,
че двамата праводатели на страните постигнали съгласие собственика на втория
етаж на къщата да я дострои с таванско помещение, което да обслужва само него и
съответно само той да има достъп до този таван. Именно с тази уговорка двамата
собственици на етажи променили предназначението на таванското помещение от обща
част която да обслужва и двата етажа в складово помещение, което да обслужва само
втория етаж. От момента на построяване на къщата през 1970г. само собственика
на втория етаж имал достъп до въпросното таванско помещение, като го ползвал
самостоятелно, необезпокоявано, явно, непрекъснато и със съзнанието, че е
собственик на същото. След 12.08.2005г., когато Д.Т. продала имота на другите
двама ответници, те повече от 10 години, също самостоятелно, необезпокоявано,
явно и непрекъснато владеели таванското помещение, като сами осигурявали
неговата поддръжка. Поддържат, че въпросното таванско помещение не е обща част
на сградата към настоящия момент, като е загубило това си предназначение по
съгласие на собствениците на обектите в
сградата, изразено чрез фактически и конклудентни действия.
На следващо място поддържат, че праводателите на
страните са разпределили ползването на мазетата в жилищната сграда, като този
на ответниците трябвало да ползва две южни мазета, а този на ищеца- три мазета-
южно, западно и северно. Мазетата се ползвали от страните по така уговорения
начин и до момента, като ответниците не оспорвали правото на собственост на
ищеца, нито му били дали основание за завеждане на този иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №102, том І, дело №199/1969г., съставен от съдия при
РС-Димитровград, на 23.04.1969г., М.Д.Т. е продал на Н.Г.С. следния свой
недвижими имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 400 кв.м.,
находящо се в Димитровград, кв.“***“, при граници на цялото: улица, М.В., Я.С.
и И.Д., съставляващо парцел V в квартал 110 по плана на квартал „***“, за
сумата от 1800 лева. Двамата договарящи се съгласили да построят обща жилищна
сграда върху горния парцел, на два етажа, като първия етаж е на Н.Г.С., а
втория –на М.Д.Т., съгласно утвърден архитектурен план.
Според
представения от ищците заверен препис от Протокол от 29.04.1969г. М.Д.Т. и Н.Г.С.
са се споразумели да изградят жилищна сграда на 2 етажа, като първия етаж с три
мазета- южно, западно и северно, ще бъде за Н.С., а втория етаж и две южни
мазета- за М.Т..
Съгласно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №87, том ІХ, дело 2674/1997г. на
нотариус Р.С.при РС-Димитровград, П.Ц.Т.дарила на дъщеря си Д.М.Т.
притежаваните от нея ¾ ид.ч. от следния недвижим имот: ½ ид.ч. от
дворно място цялото с площ от 400 кв.м., съставляващо имот пл.№1181, отреден за
парцел ХІV, квартал 148 по плана на града, ведно с втори етаж от построената в
имота западна половина на двуетажна жилищна сграда тип „близнак“, при граници
на парцела: улица, М.В., Я.С. и И.Д., като дарителя запазва за себе си правото
да ползва имота, докато е жива.
С Нотариален
акт за дарение на недвижими имоти със запазване право на ползване №176, том V,
рег.8778, дело 702/2014г. на нотариус М.Г., Н.Г.С. и П.Г. С. са дарили на сина
си Г.Н.С. свои недвижими имоти, придобити по време на брака им: ½ ид.ч.
от поземлен имот, находящ се в Димитровград, кв.“***“, ул.“***, съставляващ
имот с идентификатор ***, целия с площ 419кв.м., с трайно предназначение на
имота: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с
номер по предходен план 1181, квартал 148, парцел ХІV, при съседи на имота:
21052.1014.304, 21052.1014.212, 21052.1014.211, 21052.1014.208, 21052.1014.209
и 21052.1014.177, ведно с първи етаж от построената в имота многофамилна
жилищна сграда на два етажа, построена съгласно разрешение за строеж
№94/17.09.1968г. на Община Димитровград и съставляващ самостоятелен обект в
сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***, етаж първи,
съставляващ съгласно кадастралната карта на Димитровград имот с идентификатор ***.1,
който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ №***, на едно ниво, при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж- няма, под обекта-няма и над обекта-
имот №***.2, със застроена площ 92,80 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и ведно с
построената в същия имот сграда за търговия с идентификатор ***.3, като двамата
дарители си запазват правото да ползват имотите до края на живота си.
Видно от
приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №181, том ІІІ, рег.№6940, дело №581/2005г. на нотариус Р.С., на
12.08.2005г. Д.М.Т. е продала на К.З.П. и С.П.П., следния свой недвижим имот, а
именно: 1/2 ид.ч. от УПИ ХІV, с планоснимачен №1181, целият с площ от 417,953
кв.м., находящ се в квартал 148 по плана на Димитровград, ведно с построения в
същия парцел втори етаж от западна половина на двуетажна жилищна сграда тип
„близнак“, с площ 110 кв.м., ведно с таванско помещение с площ 110 кв.м. и
двете южни избени помещения с площ от 50 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м., при
граници на целия имот: УПИ ХІІІ-1180, улица, УПИ ХV-1182, УПИ-VІІ-1179.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно това заключение, изготвено от вещото
лице М.Х.И., на същата не е бил предоставен архитектурен проект на сградата,
като такъв не е открила и в Община Димитровград. Достъпът до тавана се осъществявал
чрез самостоятелен вход за втори жилищен етаж. Достъп до таванското помещение
имат собствениците на втория етаж К.З.П. и С.П.П.. Площта на тавана е 110
кв.м., светлата височина е 1,00 м. в най-ниската си част, а в най-високата е
3,60 м., като тавана е с прозорци. Според вещото лице, подпокривното
пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на
самостоятелни обекти или обслужващи помещения. Преустройството на таванското
помещение в самостоятелен обект задължително се извършвало въз основа на
одобрен архитектурен проект. Собствениците, които извършват преустройството,
трябвало да сключат договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма
с останалите собственици на сградата. Разрешение за строеж се издавало въз основа
на одобрения проект и договора. Когато подпокривното пространство е обща част
по предназначение, етажните собственици могат с единодушно съгласие да променят
това му предназначение. В подпокривното пространство или част от него не са
изградени съобразно строителните правила складови помещения, а то представлява
общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция.
Когато таванът представлява общ незастроен обем между плочата на последния етаж
и покривната конструкция, то е обща част и няма характер на складово помещение.
Според заключението на вещото лице, подпокривното пространство между покривната
плоча на втория етаж и покривната
конструкция представлява обща част на сграда по естеството си, когато в нея не
могат да бъдат обособени тавански помещения, а когато с оглед височината му
това е възможно, но такива не са изпълнени, то е обща част по предназначение. Съгласно
чл.38 от ЗС, тавана представлява обща част на сградата. В настоящия случай
мазетата са разпределени, съгласно устно споразумение, като Н.Г.С. е получил
едно южно, едно западно и едно северно мазе, а М.Д.Т. е получил двете южни
мазета. Собствениците са декларирали мазета с обща площ 50 кв.м. Мазето няма
самостоятелен статут, като то по правило е прилежаща част към жилището.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните, съдът допусна и
разпита в качеството на свидетели Н.Г.С., С.Г.Д., И.Г.Г., Н.Р.Д., Х.А.Т., Д.А.Т.,
З.Ж.В.и С.П.В..
В своите
показания свид.С. поддържа ,че е баща на ищеца, като за да задоволи жилищните
нужди на семейството си решил да построи къща. В тази връзка намерил собственик
на парцел, който бил съгласен да се включи в изграждането на къщата, като
предостави и земята, върху която да се построи тя. Двамата съдружници се
разбрали първия етаж да бъде на свидетеля, а втория на собственика на парцела М.Т..
Споразумели се също, за двата имота да има самостоятелни един от друг входове,
въпреки, че по този начин се намалявала площта на жилището на Н.С.. Според
свидетелят, когато къщата била построена, двамата съдружници си направили свой
договор, в който описали кой от тях какво ще има. Таванът не бил посочен в този
договор, като разпределени били с него двата етажа и мазетата. Страните нямали
уговорка кой ще ползва тавана. Свидетелят поддържа, че със съдружника му никога
не били имали спорове за таванското помещение, като на тавана държал и антената
за телевизора си. В таванското помещение нямало нищо, като проблеми за него
между съседите никога през годините не било имало. Свидетелят твърди ,че никога
не му било пречено да отиде на тавана, въпреки че нямал ключ за него.
Половината улуци на покрива се поддържали от него, а другата половина от съседа
му. След като втория етаж бил продаден на нови собственици, започнали и
проблемите с ходенето до таванското помещение. Докато бил жив М.Т., винаги
когато свидетелят поискал ключ за тавана, той му го давал. Стълбището било общо
–за тавана и за жилището на втория етаж. Таванът никога не се заключвал.
Поддържа, че през годините ползвал тавана само, ако се налагало да наглася
антената на телевизора.
Според
показанията на свид.С.Д., чичо на ищеца, през 1968г. брат му Н.С. го запознал с
човек на име М., с който се бил договорил заедно да строят къща. Въпросният
човек имал земя, като се уговорили с брат му как да извършат строеж на къща
върху нея. Свидетелят поддържа, че участвал при самото изграждане на въпросната
къща. Уговорката била М. да изгради мазетата до първа плоча, след което до
покрива строежа да се извърши от свид. Н.С.. Посочва ,че съдружниците се
разбрали всеки етаж да има самостоятелен вход, като брат му се съгласил да
вземе първия етаж, а съдружника му да получи втория етаж на къщата. Свидетелят
не знаел за уговорки за ползване на мазетата и тавана. На самия таван се качвал
само ако трябвало да нагласят антените на телевизорите.
От
показанията на свид.И.Г.се установява, че той е съсед на къщата на Н.и М.. Това
което знаел от М., с когото бил приятел е, че срещу половината място Н.трябвало
да построи къща до покрив. Свидетелят не знаел за спорове между Н.и М.. За
първия етаж на къщата имало вход от западната страна. Входа за приземните
помещения е този, който е изграден от западната страна на къщата. От входа на М.
можело да се влезе само в неговите мазета. Този вход бил и за втория етаж на
къщата, като по неговите стълби се стигало и до тавана. Семейството на М. заключвало
входа само отдолу.
Видно от
показанията на Н.Д., неговия вуйчо М. имал уговорка със съдружника в
изграждането на къщата всеки от тях да има отделен вход към своето жилище. От
мазетата, две били отделени за вуйчо му, а три за Н.. Това разпределение,
според свидетеля, било направено така, защото тавана имал само един вход и бил
предоставен на вуйчо му. За мазетата всеки от съседите имал собствен достъп,
като те били изолирани един от друг. Свидетелят се качвал на тавана, като според
него той бил складово помещение. През цялото време тавана се ползвал само от
вуйчо му, тъй като бил негов. Там той слагал ненужни вещи и го използвал като
склад. През годините, Данев не знаел за спорове между съсобствениците относно
ползването на таванския етаж. М. поемал ремонтите на покрива, тъй като Н.твърдял,
че тавана си е негов. Входната врата за тавана се заключвала с ключ от вуйчо му
и за да влезнел в него Н.трябвало да иска ключа. Той обаче не взимал ключа, тъй
като никога не се качвал на тавана.
Според свид.Х.Т.-
съпруг на ответника Д.Т., той и съпругата му били женени от 1990г., като от
тогава имал впечатления и за нейния дом. За тавана се влизало от северния край,
като входа бил отделен и е на дядо му М.. През същия вход се влизало и в
мазетата на М.. Въпросните мазета нямали връзка с мазетата на Н.. Таванът имал
входна врата, която се заключвала. Въпреки това, той винаги бил отключен. Свидетелят
поддържа ,че въпросния таван винаги се ползвал само от дядо му М.. Спорове
относно ползването между него и съседа му Н.не е имало, като последния нямал
претенции за тавана. Самото таванско помещение се ползвало за склад. Според
свидетелят, антената за телевизора на Н.била монтирана на терасата на първия
етаж. През 1994г. свидетелят наел хора за ремонт на покрива и поискал да се
разбере за парите със съседа Н.. Последният отговорил, че той няма таван и няма
да даде пари за ремонт на покрива.
От
показанията на свид.Д.Т.се установява, че след 1990г. той многократно посещавал
процесния имот. Качвал се също така и на тавана. Той представлявал едно общо
празно помещение, което се ползвало за склад от М.. Пред него родителите на
ответника Т. споделяли, че тавана е техен. Потвърждава казаното от своя
брат-свид.Х.Т., че за извършения ремонт на покрива Н.отказал да даде пари, тъй
като той нямал таван. Когато свидетелят се качвал на тавана, там имало само
една антена и стар багаж, за който предполага ,че е бил на М..
Видно от
показанията на свид.З.В., баща на ответника К.З.П., когато се е строила
процесната къща, уговорката между съдружниците била първия етаж да е за Н., а
втория за М.. Тъй като на Н.парите свършили, М. поел разходите за направата на
тавана и покрива. Достъп до таванското помещение имал само стария собственик –М..
Комшиите от първия етаж не ползвали тавана и нямали достъп до него. През
миналата година ищеца отказал да даде пари за ремонт на покрива, като заявил,
че той няма такъв. От 2005г. до момента на започване на делото между двете
страни нямало спорове относно таванското помещение. Съседите от първия етаж не
предявявали и претенции да оставят свой багаж там. Когато дъщерята на свидетеля
закупила втория етаж, почистили багажа от тавана, като всичко изхвърлили навън.
Комшиите не казали, че сред този багаж има и техни вещи. От тогава само дъщеря
му ползвала тавана, като ключ за него имала само тя.
От
показанията на свид.С.В.се установява, че през 2006г. правили ремонт на
покрива, тъй като имало много счупени керемиди и той течал. Вещите, които били
на тавана всички били на М.. Когато ги изхвърляли съседите им нямали претенции,
че сред тези вещи има и техни. Според свидетелят, Н.никога не е имал ключ за
тавана и съответно достъп до него. Това таванско помещение се захранвало с
ел.ток от втория етаж, като ключа за него бил в собственика на този етаж.
Миналото лято ответниците поискали ищеца да се включи в ремонта на покрива на
къщата, но той отказал, като заявил, че няма таван.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По делото не се
спори, че ищецът е собственик на първия етаж, а втория и третия ответник са
собственици на втория етаж на процесната сграда, намираща се в Димитровград,
ул.“***. Няма спор и относно това ,че първия ответник е продал на втория и
третия ответник на 12.08.2005г. въпросния втори етаж от сградата, ведно с
таванско помещение от 110 кв.м. и две южни избени помещения с площ от 50 кв.м.
Спорно по делото е допустими
ли са предявените установителни искове по отношение на първия ответник; представлявало
ли е така продаденото таванско помещение обща част от сградата или той е бил
индивидуална собственост на първия ответник; имал ли е право последния да се
разпореди с това таванско помещение; променен ли е бил неговия статут, както и
придобито ли е било то от ответниците по давност. На следващо място, спорно по
делото е и налице ли е за ищеца правен интерес от предявения установителен иск,
с който иска да бъде признато по отношение на тримата ответници, че той е
собственик на разположените в процесната сграда три избени помещения- едно
южно, едно западно и едно северно.
Предявените от ищеца
три обективно съединени иска са насочени едновременно против продавача на
втория етаж и таванското помещение на процесната сграда и техните двама
купувачи. С отговора на исковата молба, първият ответник- Д.М.Т., която е
продавач на въпросния имот, поддържа, че така предявените по отношения на нея
искове с правно основание чл.124 от ГПК, касаещи установяване правото на
собственост на таванското помещение и изградените в сградата три избени
помещения, са недопустими предвид това, че тя вече не е собственик на имота,
повече от 10 години. Поради това за ищеца не бил налице правен интерес от
предявяване на тези установителни искове против Д.Т., която вече не се
легитимирала като собственик на въпросните помещения, нито упражнявала владение
или друга фактическа власт над тях.
Съдът намира това
възражение за недопустимост на предявените от ищеца два установителни иска по
чл.124 от ГПК за собственост на намиращите се в процесната сграда таванско
помещение и три мазета против ответника Д.Т., за неоснователно. Действително,
по делото от пълномощника на този ответник беше представено Решение
№271/06.03.2014г. по гр.д.№14/2013г. на ВКС, І г.о., в което са изложени
доводи, в подкрепа на възражението за недопустимост на така предявените два
иска против ответника-продавач на имота. Към настоящия момент обаче, налице е
постановено Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. на ВКС по тълк.дело
№4/2014г. на ОСГК на ВКС, което дава разрешение в противна насока. Според това
Тълкувателно решение, действителният собственик има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу
праводателя на ответника, който с действията си по разпореждане с него, фактически
е оспорил правото му на собственост. Наличието на правен интерес от така
предявените установителни искове за собственост винаги е налице, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта, а ответника оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия. Сред тези действия спада и
извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, тъй като тогава в
най-сериозна степен се оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик. В случай, че
собственикът предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено,
че последния не е придобил правото на собственост от лице, което не е
собственик, праводателя няма да бъде обвързан от постановеното решение, тъй
като не е бил страна по делото. Това от своя страна ще наложи да се води нов
процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично. Затова
действителния собственик има правен интерес да установи правото си на
собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия- изявена воля
за прехвърляне на несобствения имот, фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. Насочвайки иска, както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът си осигурява
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на тримата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
Предвид изложеното,
съдът счита, че налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост и
против ответника Д.Т., която се е разпоредила със спорното таванско помещение,
преди завеждането на исковата молба.
По отношение на
втория установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и предмет 3 избени
помещения, принадлежащи към първия жилищен етаж, а именно: едно южно, едно
западно и едно северно помещение, с обща площ от 50 кв.м., съдът намира
възражението на пълномощника на ответника Д.Т. за недопустимост, поради това,
че тя не е собственик на въпросните три мазета за неоснователно по изложените
по-горе съображения. Основателни обаче са възраженията на тримата ответници за
недопустимост на така предявения установителен иск за собственост на тези три
избени помещения, предвид липсата на правен интерес за ищеца въобще да предяви
по отношение на тях такъв иск. За да е налице правен интерес от предявяване на
този установителен иск против ответниците, то между страните следва да има
възникнал спор относно собствеността на трите избени помещения. Такъв спор
обаче не се установи да е съществувал нито към настоящия момент, нито когато и
да е след построяване на сградата и процесните избени помещения през 1969г.
Видно от приетия като доказателство по делото и не оспорен от никоя от страните
заверен препис от Протокол от 29.04.1969г., подписан от техните праводатели,
същите доброволно са решили да построят процесната жилищна сграда на два етажа,
като първия етаж да бъде за праводателя на ищеца, а втория- за този на
ответниците. Същевременно те изначално са се споразумели собственика на втория
етаж да получи две южни мазета, а собственика на първия етаж да получи три
мазета- едно южно, едно западно и едно северно. От този момент до сега, нито
праводателите на страните, нито самите страни са имали спор относно
разпределението и ползването на въпросните три избени помещения, предоставени
съгласно горепосочения протокол на собственика на първия етаж. Безспорно по
делото се установи, че винаги до настоящия момент ищеца, както и неговия
праводател, са ползвали и владели необезпокоявано процесните три избени
помещения, като никога ответниците не са оспорвали това тяхно право. Поради
тази причина и същите три мазета не са били предмет на извършената от първия
ответник продажба съгласно Нотариален акт №181, том ІІІ, рег.№6940, дело №581/2005г.,
като в него фигурират само двете южни мазета, предоставени за ползване,
съгласно протокола от 1969г. на собственика на втория етаж от сградата. Липсата
на каквото и да е оспорване от страна на тримата ответници на правото на
собственост на ищеца върху процесните три избени помещения, ползвани от него,
води до извод, че предявения установителен иск по чл.124 от ГПК за признаване
правото му на собственост върху тях, е недопустим предвид липсата на спорен
предмет и съответно правен интерес от предявяването му.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения от ищеца против тримата ответници иск с правно
основание чл.124 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, по
отношение на Д.Т., К.П. и С.П., че Г.Н.С. е собственик на 3 избени помещения,
разположени в жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград,
одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г., разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, принадлежащи към СОС ***.1, а именно: едно западно, едно
южно и едно северно помещение с обща площ 50 кв.м., обособени в западната част
на сградата, с общ самостоятелен вход от запад, е недопустим. Поради това и
производството в тази му част, по отношение на този иск, следва да бъде
прекратено.
На следващо място,
от събраните по делото доказателства, съдът установи, че спорното таванско
помещение е изграден като едно общо помещение, което обхваща целия тавански
етаж на процесната жилищна сграда. Съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза, таванът на сградата представлява едно общо
помещение, без обособени в него други самостоятелни обекти. В най-ниската си
част същия има светла височина от 1 метър, а в най-високата част- 3,60 метра.
Площта на тавана е 110 кв.м., като същия е с прозорци. В таванското помещение
не са изградени складови помещения, съобразно строителните правила, като то
представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната
конструкция. Тези характеристики определят спорния таван, като обща част на
сградата. Този извод може да бъде направен и от приетия като доказателство по
делото и неоспорен от страните заверен препис от Протокол от 29.04.1969г.,
подписан от техните праводатели, в който първоначалните собственици на сградата
подробно са описали на кого кой етаж и кои мазета се поставят в собственост, но
липсва такова разпределение по отношение на таванското помещение. Съдът не
приема направеното от страна на ответниците възражение, че таванът е бил
оставен в собственост на приобретателя на втория етаж, като в замяна
собственика на първия етаж получил още едно мазе. По делото не бяха представени
никакви доказателства, че площта на двете южни мазета, ползвани от собственика
на втория етаж, която според Нотариален акт №181, том ІІІ, рег.№6940, дело
№581/2005г. е 50 кв.м., е по-малка от тази на останалите три мазета, изначално
предоставени за ползване на собственика на първия етаж. Предвид това ,че площта
на спорното таванско помещение е 110 кв.м., то логично е общата площ на
избените помещения също да е с такъв или близък до този размер. В този смисъл
липсва логика съдружниците да са приели, че собственика на втория етаж става
собственик на таванско помещения от 110 кв.м., като собственика на първия етаж
се компенсира с три мазета, чиято обща площ в най-добрия случай би могла да е
60 кв.м., предвид това, че другите две мазета имат площ от 50 кв.м. С оглед
липсата на уговорка в този протокол между първоначалните собственици, построили
жилищната сграда, за ползването на таванското помещение само от един от тях, то
същите очевидно са приели, че то представлява обща част от сградата. Именно
поради тази причина и в последствие те никога не са включвали таванското
помещение към обектите, за които през годините са съставяни нотариални актове,
като в този смисъл следва да се има предвид и обстоятелството, че въпросния
таван не е бил предмет на дарението, извършено с Нотариален акт №87, т.ІХ, дело
№2674/1997г. в полза на ответника Д.М.Т.. От показанията на ангажираните от
страна на ответниците свидетели, също не се установи страните или техните
праводатели да са постигали през годините договорки по отношение ползването на
тавана само от един от собствениците на етажи в сградата и в частност от този
собственик на втория етаж.
Подпокривното
пространство, каквото представлява тавана, на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа
дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни
помещения към такива, е обща част от сградата. Подпокривното пространство- обща
част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до който има
нормален достъп от стълба и от което могат при спазване на съответните законни
изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в
долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на
отделни обекти или сервизни помещения може да стане единствено по съгласие на
всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на
преустройството. Подпокривното пространство, което е обща част от сградата, не
може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се
придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.
От своя страна отделните етажни собственици не могат да извършват
разпоредителни действия със своята идеална част от него.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът счита ,че процесното таванско помещение се явява
обща част на сградата по предназначение. Поради това, то не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка, докато не се промени това негово
предназначение. Самата промяна може да се извърши единствено след съгласието на
всички етажни собственици, каквото по делото не се установи да е постигано от
построяването на процесната сграда до момента. Без съгласието на всички етажни
собственици за промяна предназначението на таванското помещение, то продължава
да има характеристиката на обща част на сградата, която не може да бъде обект
на прехвърлителна сделка. В настоящото производство ответниците не доказаха, че
те или техния праводател са получили съгласие от другия етажен собственик на
сградата за промяна на предназначението на таванския етаж, поради което той
продължава да бъде обща част на сградата по предназначение. Предвид това,
процесното таванско помещение не може да бъде придобито нито чрез давностно
владение от някой от етажните собственици, нито пък да бъде предмет на
прехвърлителна сделка.
Ето защо, съдът
намира, че извършената от ответника Д.Т. сделка за покупко –продажба с
ответниците К.П. и С.П. на цялото таванско помещение с площ от 110 кв.м. на
процесната жилищна сграда се явява нищожна, поради невъзможен предмет.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожността на извършената с Нотариален акт №75, т.Х, дело
№2113/2005г. на СВп при РС-Димитровград продажба на таванско помещение с площ
110 кв.м., за основателен.
С оглед на това,
както и на обстоятелството, че процесното таванско помещение се явява обща част
на жилищната сграда, в която има двама етажни собственика, основателен се явява
и предявения установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищеца
иска да бъде признато за установено по отношение на тримата ответници, че той е
собственик на ½ ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор *** по
КККР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г., разположена
в поземлен имот с идентификатор ***.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска. По настоящото дело ищецът представя списък на
разноските, от който се установява, че направените от него такива в
производството са в общ размер на 832,40 лева. Доколкото по делото са предявени
общо три иска, от които два са приети за основателни и доказани, а по един
производството е прекратено като недопустимо, съдът счита, че ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на
554,93 лева.
На основание чл.78
ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по делото
деловодни разноски във връзка с прекратеното производство по втория от
предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК. Видно от представения от
ответника Д.Т. списък на разноски, за предявения против нея иск с правно
основание чл.124 от ГПК тя е заплатила адвокатско възнаграждение от 100 лева,
като същевременно е платила и възнаграждение за вещо лице също в размер на 100
лева. Предвид това, ищеца следва да бъде осъден да заплати на този ответник
сумата от 100 лева-възнаграждение за адвокат, както и от 33,33 лева
възнаграждение за вещо лице. Ответниците К.П. и С.П. са платили адвокатско
възнаграждение в размер на по 500 лева всеки от тях, както и 200 лева
възнаграждение за вещо лице. Доколкото по делото са предявени общо три иска, от
които два са приети за основателни и доказани, а по един производството е
прекратено като недопустимо, съдът счита, че за така прекратеното производство
по единия установителен иск, който съдът е приел за недопустим, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на тези двама ответници деловодни разноски в размер на
по 200 лева за всеки от тях.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№697/2017г. по описа на РС-Димитровград, в частта му по отношение на предявения от Г.Н.С., с ЕГН **********,***,
против Д.М.Т., с ЕГН **********,***, К.З.П., с ЕГН **********,*** и С.П.П., с
ЕГН **********,***, установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д.М.Т., К.З.П.
и С.П.П., че ищеца Г.Н.С. е собственик на 3 избени помещения,
разположени в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград,
одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, принадлежащи към самостоятелен обект в сграда- жилище апартамент, с
идентификатор
***.1, а именно: едно западно, едно южно и едно северно
помещение с обща площ 50 кв.м., обособени в западната част на сградата, с общ
самостоятелен вход от запад, като НЕДОПУСТИМО.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, на Договор за продажба
на недвижим имот от 12.08.2005г., сключен между Д.М.Т., с ЕГН **********, и К.З.П.,
с ЕГН **********, и С.П.П., с ЕГН **********, оформен с Нотариален акт за
продажба на недвижими имот №181, том ІІІ, вх.рег.№6940, дело №581/2005г. на
нотариус Р.С.с рег.№096 по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, в частта му касаеща
продажбата на таванско помещение с площ 110 кв.м, от жилищна
сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград, одобрена със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК, разположена в поземлен имот с идентификатор
***.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.М.Т., с ЕГН **********,***, К.З.П., с ЕГН **********,*** и С.П.П.,
с ЕГН **********,***, че Г.Н.С., с ЕГН **********,***, е
собственик на ½ ид.ч. от таванското
помещение на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на
Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на АК,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, което таванско
помещение се явява обща част на сградата.
ОСЪЖДА Д.М.Т., с ЕГН **********,***, К.З.П., с ЕГН **********,***
и С.П.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Н.С., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 554,93
лева /петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Н.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски: на Д.М.Т., с ЕГН **********,***, в размер на 133,33 лева
/сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/; на К.З.П., с ЕГН **********,***
в размер на 200 /двеста/ лева; на С.П.П., с ЕГН **********,***, в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: