Решение по дело №4/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 281
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20221720200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш серия К, №5205064, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Б. Г. Г. с ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „****“ ООД, ЕИК ****, е наложена глоба в
размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Б.Г., в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното
административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Я.С. поддържа и допълва доводите в жалбата
и пледира за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 24.08.2021 г., 10.10 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, по път I-6, се
движело МПС – т.а. “Мерцедес 4141 К Актрос“, с рег. №****. В района на
км.75 на посочения път /до кметството/, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, №11743d0, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства в стационарен режим, като СПУКС било насочено
към гр. София и обхващало приближаващите се ППС. Разрешената скорост
на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 10.10 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил, движейки се в посока към гр. Радомир.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-8230/25.08.2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 73 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 76 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на „****“ ООД, ЕИК ****.
Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу управителя на
дружеството – Б. Г. Г. бил издаден електронен фиш, серия К №5205064, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
му била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.12.2021г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, справка за нарушител /водач, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0396117,
протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-8230/25.08.2021г. и снимка на
разположението на уреда, разпечатка с данни от Търговски регистър,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ,
протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г.
2
и 01-С-ИСИС/05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване“
към Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и
съоръжения“ на БИМ, заповед №313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР
– Перник, както и писмо, изх. №11-00-28/24.01.2022г. от директор Областно
пътно управление – Перник с приложена извадка от схема за организация на
движение..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетите удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г., протоколите за
първоначална и последваща проверка удостоверяват, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
която е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
3
фиш, е била технически изправна и годна да бъде използвана за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа с
АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на
техническото средство – гр. Перник, кв. Бела вода, път I-6, км. 75, времето на
работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на
контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на
контролираните МПС е София - Радомир и че същите са заснемани при
приближаване, съответстващо на снимковия материал, което напълно
кореспондира на въведените данни в издадения електронен фиш /че СПУКС е
насочено към град София/. Следователно, посоката на движение на
жалбоподателя /към град Радомир/ е установена по несъмнен начин. В пътния
участък към 24.08.2021г. не е било въведено различно ограничение на
скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената информация от
администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №11-
00-28/24.01.2022г. от директор Областно пътно управление – Перник и
приложенето към него.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0396117, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средств и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, се наблюдава именно автомобила, визиран в
4
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, при какъвто
режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за
използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., подписан е от полицейския служител, на когото е възложено
осъществяване на дейност по заснемане на нарушения на правилата за
движение по пътищата със СПУКС, който с полагането на подписа си е и
декларирал, че автоматизираното техническо средство е разположено,
настроено и използвано съгласно нормативните предписания и изискванията,
въведени в инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало
метрологична проверка и е годно за експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1
от Наредбата е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице,
в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият се цени като годно доказателствено средство за удостоверените в
съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения и приложен
снимков материал от записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било
използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Неоснователно е възражението, че протоколът не е подписан от
длъжностното лице, което го е съставило. Вярно е, че съгласно приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. документът следва
да съдържа име, фамилия и подпис на служителя, но съдът приема, че
наличният в случая ръкописен запис „Р. М.“ изпълва тези изисквания.
Известно е, че целта на подписа е да индивидуализира автора на документа,
под който е положен. Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Закона за гражданската
регистрация името, определено по реда на раздел II „Имена на българските
граждани” от същия закон, е сред основните данни, чрез които се
индивидуализира физическото лице. Поради това, с оглед посочената цел на
подписа, същият е саморъчното изписване на този индивидуализиращ
признак на лицето - автор на документа, а именно неговото име.
Задължителни изисквания относно начина, по който се полага подписа не са
установени в закона. Подписването може да се извърши с параф или с името
на физическото лице в различни вариации - изписване на трите имена, на
личното и фамилното име или само на фамилното име. Във всички тези
случаи ще е налице валидно положен подпис, като при парафа е необходимо
от него да може да се установи личността на издателя на документа. Законът
не само не установява правила относно начина на подписване на лицата, но и
5
не установява задължение те винаги да полагат подписа си в един и същи вид.
В случая подписването на протокола за използване на АТСС е извършено
чрез саморъчно изписване името на полицейския служител – личното чрез
инициал, фамилното - чрез пълно изписване, което удовлетворява
изискването документът да бъде подписан от съставителя и подписа да
индивидуализира неговият автор.
Предвид изложеното, протоколът се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства,
тъй като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а
впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис и дата на извършване на
проверката.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител на
ЮЛ – собственик на превозното средство. Б. Г. Г. не е упражнил
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
6
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Б.Г. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28а
от ЗАНН, тъй като отсъстват наведени от страната и установени от съда
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 23 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 100лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на Б.Г. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К, №5205064, издаден от ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Б. Г. Г. с ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на „****“ ООД, ЕИК ****, е
наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8