Определение по дело №1447/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 608
Дата: 29 март 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330201447
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 608

  Гр. Пловдив, 29.03.2019 г.

 

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПОЛЯ САКУТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията ч .н . д.№ 1447 по описа на Районен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д.М.Д., в качеството й на *** на М.Х.Д. чрез адв. А.Б. *** против Постановление от 12.02.2019 г. на РП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство № 458 /2017 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив , пр.пр. № 9629 по описа за 2017 г.на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство,  водено за  престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл.342, ал.1 от НК. С жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.

По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност  лице.

Жалбата е допустима - подадена е от пълномощник на законния представител на пострадалото лице, в срока, предвиден в чл.243, ал.3 от НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :

Наказателното производство е образувано на 14.11.2017 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл. 343, ал.1 б. „б” , вр. чл.342, ал.1 от НК,  а именно за това, че на 14.11.2017 г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство с рег.№ ***, e нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Х.Д. ***.

В хода на разследването са били проведени разпити на свидетелите М.П.Ш., Х.М.Д., *** на пострадалата , пострадалата малолетна М.Х.Д., Е.С.К., Д.М.Д., изготвена е съдебно –медицинска експертиза, автотехническа експертиза, съдебно –психологическа експертиза.

Св. М. Д. е родена на *** г. С решение №4366/22.12.2015 г. по гр.д.№ 16014/2015 г., V бр.с.брака между св. Х. Д. и Д.Д. е бил прекратен, като родителските права над родените от брака деца - М. и Д., са били предоставени на  св.Д.Д..

 На 14.11.2017 г. около 18:00 ч. св. М. Д. се намирала заедно с баща си св. Х.М.Д. и още две деца  в гр.Пловдив, в посока ул. „Георги Войтех”. Движели се  пеш от страната на хотел „Реал”. Хотел „Реал” се намирал на ул. „Георги Войтех” № 2. Свидетелят носел в ръцете едното си дете, а другите – М. Д., също негова дъщеря и В., който бил братовчед на М.,  се гонели на тротоара, тичайки напред  в посока хотела и около свидетеля Х.. Д., като намерението им било да си поръчат пици от намиращата се в хотела  пицария. Двете деца М. и В. първи се озовали до вратите на хотела. При гонитбата М. съвсем сама скочила на пътното платно.

По същото време св. М.Ш. се движела от ул. „Капитан Райчо” в посока ул. „Георги Войтех”, завила наляво към ул. „Георги Войтех” и в момента, в който  взимала завоя  с не повече от 10 км/ч, видяла на входа на хотела, на тротоара, М. Д. с другото дете да се движат.  В момента, в който св. Ш. ги подминала, чула, че нещо се ударило в колата отзад, в задна дясна броня, след което чула и писък. Св. Ш. спряла автоматично, слязла от автомобила и видяла, че бащата на М. я бил взел в ръце, а М. плачела. Детето се оплаквало, че го боли крачето и било откарано в болницата. Била изготвена епикриза, която установила счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната трета.

В обжалваното постановление прокурорът е приел, че са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия . В тази връзка прокурорът е взел предвид показанията на разпитания св. Х.М.Д. – родител на малолетната, който е посочил пред разследващите органи, че съвсем случайно неговата дъщеря , в резултат на игра в близост до пътното платно, е залитнала, спъвайки се, се е ударила в задната част на автомобила.

Разпитана в качеството на свидетел е и Е.К., която се намирала наблизо и която посочва, че автомобилът , управляван от св.Ш. се е движел бавно, а на тротоара играели деца. Когато автомобилът вече подминавал, едно от децата внезапно скочило на пътното платно и се ударило в колата.

В показания си св. М.Ш. съобщава, че е видяла св.Х. Д. и М. Д. и още едно дете. Свидетелката посочва, че двете деца са били в движение, а бащата св. Х. Д. бил на няколко крачки от тях. В момента,  в който св. Ш. ги подминавала с автомобила, чула , че нещо се ударилио в колата, след което чула и писък.

Пред разследващите показания е дала и малолетната М. Д.. Според изготвената съдебно-психологична експертиза пострадалата малолетна М. Д. е могла при даване на показания от нейна страна да  възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, също и не  е била податлива на въздействия от трети лица при даване на показания.

За изясняване на възникналата обстановка на пътя е разпитана и майката на пострадалата св. Д.Д., която посочва, че разбрала за случилото се от дъщеря й.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че М. Д. е имала  счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната трета , което увреждане е настъпило вследствие на ПТП, за което се съобщава в досъдебното производство. Според експертизата е било причинено трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 5-6 месеца.

С оглед  изготвената авто-техническа експертиза преди удара водачът на МПС св. М.П.Ш. е управлявала л.а. „Пежо 206” по платното за движение на ул. „Капитан Райчо” в посока от изток на запад,  като е предприемала завой наляво към ул. „Георги Войтех”. Скоростта на управляваното МПС е била 10 км / ч. Пешеходецът М.Х.Д. е навлязла на платното за движение на ул. „Георги Войтех” в посока от запад на изток , от дясно на ляво спрямо л.а. „Пежо” 206. Вещото лице е приело, че ударът е настъпил в дясната част на лекия автомобил и в левия крак на пешеходеца М. Д.. Като основни причини за настъпването на ПТП вещото лице е посочило навлизането на М. Д. на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и че водачът  не е реагирал своевременно  на опасността от удар с пешеходеца М. Д.. В експертизата е отбелязано, че водачът на МПС е забелязъл играта на двете деца, но е продължила движението си, като с предната част на управлявания автомобил е подминала мястото, на което те са се намирали.  Така в един момент М. Д. е навлязла на платното за движение в посока от запад на изток, от дясно на ляво спрямо управлявания л.а. „Пежо 206”, където е настъпил неизбежния удар в задната част на л.а. „Пежо 206” и в левия крак на М. Д..

Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични, взаимнодопълващи се и в съответствие със събраните по дулото писмени доказателства и изготвените по досъдбеното производство експертизи

При тази доказателствена наличност съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 117 от ЗДвП задължение за водач на ППС, включително и за водача М.Ш. е да намали скоростта, а при необходимост да спре, при приближаване на място, където на пътя или в близост до него се намират деца. От доказателствата по делото, включително и от заключението по назначената по делото авто- техническа експертиза се установява безспорно, че водачът Ш. е имала обективна възможност да възприеме в предходен момент /преди М.Д. да стъпи на платното за движение/ стоящата на тротоара пострадала, заедно с другите деца на нейната възраст и с баща й. Същата  е предприела намаляване на скоростта на движение. В момента, когато е възприела децата, двете деца са играели на тротоара, като никое от тях не е имало намерение да излиза извън тротоара. Излизането на тротоара от страна на малолетната е станало внезапно и след като колата е била подминала , след което пострадалата се е ударила в задната дясна част на автомобила.

Принципно задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, конкретно в случая детето, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него, но не е без значение дали препятствието е било в зрителното поле да водача. В случая излизането на платното от страна на пострадалата е станало, след като колата е подминала, поради което и няма как да се приеме, че към момента на преминаването водачът е възприел препятствието, за да е бил длъжен да намали или да спре. Препятствието е възникнало в един  по-късен момент. От заключението на авто-техническата експертиза е видно, че скоростта на автомобила, непосредствено преди произшествието е била от порядъка на 10 км./ч., т.е. водачът е карал със сравнително ниска скорост. По отношение на задължението му да спре, съдът взе предвид резултатите от авто-техническата експертиза. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила, при скоростта му на движение от 10 км./ч. е от порядъка на 3,31метра. Дистанцията , на която се е намирал лекият автомобил в момента на навлизане на пешеходката  е 0,89 м. При това положение водачът е нямал възможност да установи автомобила преди мястото на удара. По отношение на това дали водачът  е бил длъжен да спре, следва да се вземе предвид, че пострадалата се е намирала на  пътя  в момент, в който водачът на МПС е бил подминал намиращите се на тротоара деца, като същите по никакъв начин при преминаването на МПС-то, не са дали основание на водача да приеме, че ще пресичат пътя, поради което и водачът не е бил длъжен да спре. В този смисъл правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и не е налице виновно поведение от страна на св.  М.Ш. , управлявала л.а. „Пежо 206”. В   конкретния случай във вина на св. Ш. не може да се вмени обстоятелството, че виждайки пострадалата, не е задействала ефективно спирачната система, доколкто в момента на възприемането й  пострадалата е била на тротоара без да е демонстрирала каквото и да е намерение да излиза извън него. Излизането й на платното е станало внезапно, неочаквано и без да са били налични  каквито и да е основания, че детето е имало намерение да излезе на пътя.

Предвид изложеното съдът намира, че разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно. Взети са предвид всички събрани доказателства. Прокурорът е обсъдил събраните доказателства и изготвените по делото експертизи. Тези съображения налагат извода, че постановлението на РП-Пловдив по воденото досъдебно производство следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно

Водим от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.02.2019 г. на РП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство №458 /2017 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, пр.пр. № 9629 по описа за 2017 г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл.342, ал.1 от НК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на Районна прокуратура - Пловдив.

Определението може да се обжалва и протестира в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд-Пловдив.

 

                                                  Районен съдия : .......................................

Вярно с оригинала: С.И.