ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
Гр. Пловдив, 29.03.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание на двадесет и
девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ПОЛЯ САКУТОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ч .н . д.№ 1447 по описа на Районен съд - Пловдив за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена
от Д.М.Д., в качеството й на *** на М.Х.Д. чрез адв.
А.Б. *** против Постановление от 12.02.2019 г. на РП-Пловдив за прекратяване на
досъдебно производство № 458 /2017 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив ,
пр.пр. № 9629 по описа за 2017 г.на РП-Пловдив, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство,
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл.342, ал.1 от НК. С жалбата се правят
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна.
По досъдебното
производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.
Жалбата е допустима -
подадена е от пълномощник на законния представител на пострадалото лице, в
срока, предвиден в чл.243, ал.3 от НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения :
Наказателното производство
е образувано на 14.11.2017 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК за престъпление
по чл. 343, ал.1 б. „б” , вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за това, че на 14.11.2017
г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство с рег.№ ***, e нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
М.Х.Д. ***.
В хода на разследването
са били проведени разпити на свидетелите М.П.Ш., Х.М.Д., *** на пострадалата ,
пострадалата малолетна М.Х.Д., Е.С.К., Д.М.Д., изготвена е съдебно –медицинска
експертиза, автотехническа експертиза, съдебно
–психологическа експертиза.
Св. М. Д. е родена на ***
г. С решение №4366/22.12.2015 г. по гр.д.№ 16014/2015 г., V
бр.с.брака между св. Х. Д. и Д.Д. е бил прекратен,
като родителските права над родените от брака деца - М. и Д., са били
предоставени на св.Д.Д..
На 14.11.2017 г. около 18:00 ч. св. М. Д. се
намирала заедно с баща си св. Х.М.Д. и още две деца в гр.Пловдив, в посока ул. „Георги Войтех”. Движели се
пеш от страната на хотел „Реал”. Хотел „Реал” се намирал на ул. „Георги Войтех” № 2. Свидетелят носел в ръцете едното си дете, а
другите – М. Д., също негова дъщеря и В., който бил братовчед на М., се гонели на тротоара, тичайки напред в посока хотела и около свидетеля Х.. Д.,
като намерението им било да си поръчат пици от намиращата се в хотела пицария. Двете деца М. и В. първи се озовали
до вратите на хотела. При гонитбата М. съвсем сама скочила на пътното платно.
По същото време св. М.Ш.
се движела от ул. „Капитан Райчо” в посока ул. „Георги Войтех”,
завила наляво към ул. „Георги Войтех” и в момента, в
който взимала завоя с не повече от 10 км/ч, видяла на входа на
хотела, на тротоара, М. Д. с другото дете да се движат. В момента, в който св. Ш. ги подминала, чула,
че нещо се ударило в колата отзад, в задна дясна броня, след което чула и
писък. Св. Ш. спряла автоматично, слязла от автомобила и видяла, че бащата на
М. я бил взел в ръце, а М. плачела. Детето се оплаквало, че го боли крачето и било откарано в болницата. Била изготвена епикриза, която установила счупване на двете кости на
лявата подбедрица в долната трета.
В обжалваното
постановление прокурорът е приел, че са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени
действия . В тази връзка прокурорът е взел предвид показанията на разпитания
св. Х.М.Д. – родител на малолетната, който е посочил пред разследващите органи,
че съвсем случайно неговата дъщеря , в резултат на игра в близост до пътното
платно, е залитнала, спъвайки се, се е ударила в
задната част на автомобила.
Разпитана в качеството на
свидетел е и Е.К., която се намирала наблизо и която посочва, че автомобилът ,
управляван от св.Ш. се е движел бавно, а на тротоара играели деца. Когато
автомобилът вече подминавал, едно от децата внезапно скочило на пътното платно
и се ударило в колата.
В показания си св. М.Ш.
съобщава, че е видяла св.Х. Д. и М. Д. и още едно дете. Свидетелката посочва,
че двете деца са били в движение, а бащата св. Х. Д. бил на няколко крачки от
тях. В момента, в който св. Ш. ги
подминавала с автомобила, чула , че нещо се ударилио
в колата, след което чула и писък.
Пред разследващите
показания е дала и малолетната М. Д.. Според изготвената съдебно-психологична
експертиза пострадалата малолетна М. Д. е могла при даване на показания от
нейна страна да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, също и не е била податлива на
въздействия от трети лица при даване на показания.
За изясняване на
възникналата обстановка на пътя е разпитана и майката на пострадалата св. Д.Д., която посочва, че разбрала за случилото се от дъщеря й.
От изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че М. Д. е имала счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната трета , което увреждане е настъпило
вследствие на ПТП, за което се съобщава в досъдебното производство. Според
експертизата е било причинено трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник за около 5-6 месеца.
С оглед изготвената авто-техническа
експертиза преди удара водачът на МПС св. М.П.Ш. е управлявала л.а. „Пежо 206”
по платното за движение на ул. „Капитан Райчо” в посока от изток на запад, като е предприемала завой наляво към ул.
„Георги Войтех”. Скоростта на управляваното МПС е
била 10 км / ч. Пешеходецът М.Х.Д. е навлязла на платното за движение на ул.
„Георги Войтех” в посока от запад на изток , от дясно
на ляво спрямо л.а. „Пежо” 206. Вещото лице е приело, че ударът е настъпил в
дясната част на лекия автомобил и в левия крак на пешеходеца М. Д.. Като
основни причини за настъпването на ПТП вещото лице е посочило навлизането на М.
Д. на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, както и че водачът не е
реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходеца М. Д.. В експертизата е отбелязано, че водачът на МПС е забелязъл играта на двете деца, но е продължила движението
си, като с предната част на управлявания автомобил е подминала мястото, на
което те са се намирали. Така в един
момент М. Д. е навлязла на платното за движение в посока от запад на изток, от
дясно на ляво спрямо управлявания л.а. „Пежо 206”, където е настъпил неизбежния
удар в задната част на л.а. „Пежо 206” и в левия крак на М. Д..
Показанията на разпитаните
свидетели са последователни, логични, взаимнодопълващи
се и в съответствие със събраните по дулото писмени доказателства и изготвените
по досъдбеното производство експертизи
При тази доказателствена наличност съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 117 от ЗДвП
задължение за водач на ППС, включително и за водача М.Ш. е да намали скоростта,
а при необходимост да спре, при приближаване на място, където на пътя или в
близост до него се намират деца. От доказателствата по делото, включително
и от заключението по назначената по делото авто-
техническа експертиза се установява безспорно, че водачът Ш. е имала обективна
възможност да възприеме в предходен момент /преди М.Д. да стъпи на платното за
движение/ стоящата на тротоара пострадала, заедно с другите деца на нейната
възраст и с баща й. Същата е предприела
намаляване на скоростта на движение. В момента, когато е възприела децата,
двете деца са играели на тротоара, като никое от тях не е имало намерение да
излиза извън тротоара. Излизането на тротоара от страна на малолетната е
станало внезапно и след като колата е била подминала , след което пострадалата
се е ударила в задната дясна част на автомобила.
Принципно задължението за
намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от
момента на възникване на препятствието за движението, конкретно в случая
детето, независимо дали същото е на платното за движение, или извън него, но не
е без значение дали препятствието е било в зрителното поле да водача. В случая
излизането на платното от страна на пострадалата е станало, след като колата е
подминала, поради което и няма как да се приеме, че към момента на
преминаването водачът е възприел препятствието, за да е бил длъжен да намали
или да спре. Препятствието е възникнало в един
по-късен момент. От заключението на авто-техническата
експертиза е видно, че скоростта на автомобила, непосредствено преди
произшествието е била от порядъка на 10 км./ч., т.е. водачът е карал със
сравнително ниска скорост. По отношение на задължението му да спре, съдът взе
предвид резултатите от авто-техническата експертиза.
Дължината на опасната зона за спиране на автомобила, при скоростта му на
движение от 10 км./ч. е от порядъка на 3,31метра. Дистанцията , на която се е
намирал лекият автомобил в момента на навлизане на пешеходката е 0,89 м. При това положение водачът е нямал
възможност да установи автомобила преди мястото на удара. По отношение на това
дали водачът е бил длъжен да спре,
следва да се вземе предвид, че пострадалата се е намирала на пътя в
момент, в който водачът на МПС е бил подминал намиращите се на тротоара деца,
като същите по никакъв начин при преминаването на МПС-то, не са дали основание
на водача да приеме, че ще пресичат пътя, поради което и водачът не е бил
длъжен да спре. В този смисъл правилно и законосъобразно прокурорът е приел, че
в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и не е налице
виновно поведение от страна на св. М.Ш.
, управлявала л.а. „Пежо 206”. В
конкретния случай във вина на св. Ш. не може да се вмени
обстоятелството, че виждайки пострадалата, не е задействала ефективно
спирачната система, доколкто в момента на
възприемането й пострадалата е била на
тротоара без да е демонстрирала каквото и да е намерение да излиза извън него.
Излизането й на платното е станало внезапно, неочаквано и без да са били
налични каквито и да е основания, че
детето е имало намерение да излезе на пътя.
Предвид изложеното съдът
намира, че разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно. Взети
са предвид всички събрани доказателства. Прокурорът е обсъдил събраните
доказателства и изготвените по делото експертизи. Тези съображения налагат
извода, че постановлението на РП-Пловдив по воденото досъдебно производство
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
от 12.02.2019 г. на РП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство №458
/2017 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, пр.пр.
№ 9629 по описа за 2017 г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Препис от определението
да се изпрати на жалбоподателя и на Районна прокуратура - Пловдив.
Определението може да се
обжалва и протестира в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен
съд-Пловдив.
Районен съдия : .......................................
Вярно с оригинала: С.И.