№
гр. Кърджали, 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело
№ 139 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4
от Закона да данък
върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба от
„Наркооп-04“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ)
№ФК-143-0015740/12.04.2021 г., издадена от началник отдел
“Оперативни дейности"
- Пловдив в ЦУ
на НАП, с която
на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е постановено запечатване
за срок от
14 дни, на търговски
обект – магазин за домашни потреби,
находящ се в ***, стопанисван от
дружеството, както и забрана на достъпа
до горния обект.
Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспорената
заповед,
като издадена при неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение
на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, тъй като в случая не била
установена продажба,
за която не е издаден
съответен документ. Излага подробни съображения за липса на конкретни
мотиви относно срока, за който е наложена
ПАМ. Твърди и несъразмерност на
наложената ПАМ, респ.,
несъответствие с целта на закона. По горните съображения иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. В о.с.з. чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
Ответникът –
Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ
на НАП, чрез процесуалния си
представител, в о.с.з. и в писмено становище, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена
от компетентен орган, с подробно
изложени мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59
АПК.
Излагат се съображения
за наличие на предпоставките на чл.186 от ЗДДС, за налагане на принудителната
административна мярка,
както и за обоснованост на срока, за който е наложена. В тази връзка твърди, че административният орган
се е позовал на конкретни факти
и обстоятелства, констатирани при извършената проверка. По горните съображения счита,
че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе
предвид доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Видно
от Протокол серия ***, №***, на 06.04.2021 г., в магазин за домашни потреби, находящ се в ***, стопанисван от „Наркооп
- 04“ ЕООД, е извършена проверка от служители при ЦУ на НАП. В протокола е отразена
извършена контролна покупка на 1 пакет носни кърпи, на стойност 1,10 лева, платена в брой от проверяващ
служител, за която покупка е бил издаден
касов бон от работещото в обекта лице – З. Т. Ф. При извършване на проверката са
засечени и паричните средства в касата на проверявания обект, съгласно приложен
опис, като е разчетена касова наличност от
ФУ- *** лева при фактическа наличност - ***
лева и въведена сума в касата – *** лв. Посочено е, че установената разлика се дължи
на неиздаване на фискални касови бонове за извършени продажби.
Според
приложения Опис на наличните парични средства към момента на започване на проверката,
изготвен на 06.04.2021 г. от З. Т. Ф. – продавач в проверявания магазин, фактическата
наличност на паричните средства в касата
е *** лв. По отношение на разликата в размер на *** лв., между фактическата
наличност и разчетената касова наличност, Ф. е посочила, че последната се дължи
на неиздаване на касови бележки от наличното в обекта ФУ, Посочила е също, че при
наличие на повече купувачи, издава касовите бележки в края на работния ден.
Със Заповед №ФК-875-0411607/02.12.2019
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, предмет
на настоящия спор, на „Наркооп-04” ЕООД, *** е наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – магазин за домашни потреби, находящ се в ***, както и забрана за достъпа до него, за срок
от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Мярката
е приложена за това, че като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г., дружеството
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез
издаване на касови бележки от фискалното устройство, установено при съпоставка между
разчетената касова наличност по фискалното устройство и фактическата наличност в
касата на обекта. Посочено е, че общият размер на отчетената наличност чрез фискалното
устройство е в размер на *** лв., а фактическата наличност в касата на обекта /установена
след преброяване на парите в касата/, е в размер на *** лева. Положителната разлика в размер на *** лв. е прието че се дължи на нерегистрирани
и неотчетени продажби на стоки, чрез издаване на касови бележки от функциониращото
в обекта фискално устройство. Изложени са съображения, че с процесното
нарушение се засягат редът за отчитане на извършените от продажби; препятства се
установяването на реализираните обороти; извършването на данъчна проверка и установяването
на дължимите данъци. При определяне продължителността на срока е взето предвид обстоятелството,
че търговският обект предлага разнообразен асортимент от стоки за бита, повишено
търсене и има значителен оборот. Прието е, че извършеното деяние сочи поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, като организацията в
търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство. Въведени са
и мотиви относно целите на ПАМ – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще осигурят бюджетните приходи и надлежното деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти, както и да се преустанови ново нарушение,
от което за фиска ще настъпят трудно поправими вреди,
засягащи пряко интересите на държавата. Посочено е, че срокът на ПАМ е съобразен
с целената превенция и преустановяване на незаконосъобразната практика на неотчитане
на извършените в обекта продажби, както и необходимото време за създаване на необходимата
организация за отчитане на дейността от търговеца.
Заповедта
е надлежно връчена на 14.05.2021 г., а жалбата срещу нея е заведена в деловодството
на административния орган, на 25.05.2021 г.
За
констатираното нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., срещу дружеството
– жалбоподател е съставен и АУАН №F 608158/06.04.2021 г.
По
делото са представени и финансови отчети, касаещи извършените в процесния обект продажби.
С оглед установеното
от фактическа страна,
след преценка
на допустимостта на жалбата и след
като извърши проверка на обжалвания
акт по чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването,
а разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ
на НАП, упълномощен със Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, приложена по
делото.
Съдът
намира,
че при издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените
реквизити. Посочени са фактическите и правни основания за
издаването й, поради което актът отговаря на изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложени са и подробни мотиви, по отношение на
продължителността на срока, за който се налага ПАМ. Проверката в търговския обект
е извършена от органи по приходите, като констатациите от
проверката са отразени в Протокол за извършена проверка серия ***, №***/ *** г.,
съставен в присъствието на З. Ф.
- служител на „Наркооп-04“ ЕООД и подписан
от нея без възражения. Констатираната
разлика между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от
ФУ, е основана на опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, изготвен от горното
лице.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя
за несъответствие на оспорения акт с материалния закон и с неговата цел.
Според
разпоредбата на чл. 186, ал.1,
т.1 б. "а"
от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба
по чл. 118.
Съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали
е поискан друг данъчен документ.
От
своя страна, в чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е регламентирано задължение за регистриране и отчитане
на извършваните продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Съгласно чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/2006г., извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай безспорно се установява
по делото, че на посочената дата и място, при извършена проверка
в търговски обект на жабоподателя е установена разлика, в размер на ***
лв., между разчетената касова наличност по фискалното
устройство и фактическата наличност в касата на обекта. Няма спор, че в търговския обект е инсталирано
и регистрирано ФУ. Предвид приложените писмени доказателства,
в т.ч. и писмените
обяснения на служителката Ф., правилно е прието, че горната положителна разлика се дължи на нерегистрирани и неотчетени
продажби на стоки, чрез дължимото издаване на касови бележки.
При това, при съпоставка между продажбите,
отчетени чрез фискалното устройство и нерегистрираните такива се
констатира, че
се касае за системно, а не инцидентно
неиздаване на касови бележки. В случая от жалбоподателя
не са представени други доказателства, които да оборят направените
фактически констатации и изводи от инспекторите по приходите. Издаването на фискална касова бележка за извършените продажби на стоки
е било дължимо, но това задължение не е било изпълнено.
Следователно, налице е неизпълнение от
страна на жалбоподателя на задължението по чл. 118, ал.
1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания
от него обект продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ
- запечатване на обекта по чл. 186, ал.
1, б. “а“ от ЗДДС. При наличие на предпоставките на чл. 186, ал.
1 ЗДДС, органът действа при условията на
обвързана компетентност, т.е.
длъжен е да издаде заповед за налагане на принудителна административна
мярка, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. Следва да се отбележи, че протоколът за проверка, съставен по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила
за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването
на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При
определяне продължителността
на срока на мярката административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност,
като съобразява същия с всички относими
факти и обстоятелства.
В случая е определен срок от 14 дни
/приблизително към средния размер/, като
са изложени обстоятелствата, взети предвид при определянето
му. Посочено е, че с установеното
по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта
чрез издаване на фискална касова бележка се засягат редът за отчитане на извършените
от продажби; препятства се установяването на реализираните
обороти; извършването на данъчна проверка и установяването
на дължимите данъци. При определяне продължителността на
срока е взето предвид обстоятелството, че търговският обект
предлага разнообразен асортимент от стоки за бита, повишено
търсене и има значителен оборот. В тази връзка по делото
е приложен и съкратен финансов отчет за 2020 г. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания
и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта
на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен с факта, че при проверката
в търговския обект е констатирана разлика между фактическата касова наличност и
тази по фискалното устройство. Изложени са достатъчно мотиви,
позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК. Мярката цели постигне
на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността,
а индиректният- недопускане вреда за фиска. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект”
е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено
плащане. Предвид това съдът приема,
че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на констатираното нарушение
и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта.
Предвид
изложеното,
съдът намира оспорения административен акт за законосъобразен, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото и с оглед надлежно заявеното от ответника искане, следва да
бъде осъден „Наркооп-04“ ЕООД, да
заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр.
с чл. 27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2, пред. 5-то от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Наркооп-04“ ЕООД,
***, ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) №ФК-143-0015740/12.04.2021 г., издадена от началник отдел “Оперативни дейности"
- Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Наркооп-04“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Национална агенция за приходите,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: