Решение по дело №9869/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  шести декември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Велизар Костадинов

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 869.... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от А.И.Ц. срещу решение № 143 094 от 14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 50 761/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав. В жалбата се твърди, че при постановяването съдът е обсъдил само наведените възражения от страна на ответника. В тази връзка  твърди, че атакуваната заповед не е мотивирана, не е поискал писмени обяснения, тъй като липсват доказателства за достигането до работника на това искане. Твърди, че от изслушаната СТЕ се установява, че записите могат да се манипулират. Твърди, че решението е едностранно, поради което моли съда да постанови ново, с което да отмени атакуваното и вместо него да уважи предявените искове, като претендира и разноски.

           Ответникът „Д.Б.“ ЕООД оспорва жалбата. Твърди, че съдът правилно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди, че между страните не е налице спор, че при извършването на проверките ищцата е присъствала, както и че такива проверки са ежедневие. Твърди, че от заключенията на експертизите и дадените обяснения от вещите лица не е налице твърдения за манипулация, а за възможност за това, но същите твърдят, че при такава остава следа. Твърди, че по отношение на искането на обяснения, възраженията са наведени едва с въззивната жалба, но от доказателствата се установява, че ищцата е била уведомена за тази възможност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски.

           Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 143 094 от 14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 50 761/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е отхвърлил предявените от А.И.Ц. срещу „Д.Б.“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване на извършеното със Заповед № 47/16.08.2016 год. дисциплинарно уволнение за незаконно и отмяната му, за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер“ в търговски обект „Д.П.“ на „Д.Б.“ ЕООД и за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лв., за 6 месеца от датата на уволнението от 16.08.2016 г. за оставането на ищеца без работа вследствие уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 08.09.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователни и е осъдил А.И.Ц. да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 1 760 лв. разноски по делото.

           Не се спори, а се установява и от представената заповед №47/16.08.2016 год., че на А. И.Ц. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” във вр. с извършена проверка, при която е установено, че на 12.08.2016 г. касиерите А.Ц. и Р.Х.са отразили връщане на стоки в 9 конкретни транзакции в периода от 13.37 ч. до 18.15 ч. на стойност 658,50 лв., като съвместно въвели касовите бележки за връщане на продуктите и извадили съответната стойност от касата, а след извършената проверка не била установена наличност на стоките по посочените транзакции, нито протоколи за върната стока, подписани от клиент, на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1 т. 4, предл.първо от КТ - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, чл.187, т.8 и т.9 КТ - „злоупотреба е доверието на работодателя” и „увреждане на имуществото на работодателя”.  Не се спори, а се установява и от доказателствата, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 16.08.2016 г. Не се спори, а се установява и от заповед №18/11.07.2016 г. на управителя на „Д.Б.” ЕООД, че М.И.е упълномощен от управителя на дружеството да подписва документи за прекратяване на трудови правоотношения и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата А.Ц. е работила при ответника по силата сключен трудов договор № 33/19.05.2016г. на длъжността „касиер”, е място на работа магазин Д., като договорът е сключен като такъв за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ, но с предвиден 6 /шест/ месечен срок на изпитване по см. на чл.70, ал.1 КТ, уговорен в полза на работодателя . В чл.10.2 от трудовия договор е отразено, че служителя дава съгласие за съхраняване, обработване, използване на данни от видеонаблюдение от работодателя.

           От приетата длъжностна характеристика на длъжността "касиер на търговски обект”, се установява, че задължение на ищцата е извършване на необходимите действия по оформяне на документите свързани с покупко-продажба на стоки, правилно попълване на документите за върната стока, като се спазват процедурите за регистриране и рекламации, а сред основните отговорности е отговорността за съхраняване на паричните средства, познаване на вътрешно-фирмената нормативна уредба и Правилника за вътрешния ред. Страните не спорят, че длъжностната характеристика е връчена на ищцата, както и по отношение на факта, че за периода 7-13 август 2016 г., че на 12.08.2016 г. ищцата е била на работа от 11.00 ч. до 20,30 ч.

           От приетия протокол за установяване на дисциплинарно нарушение съставен от управителя на магазин Д.„П.” е видно, че на 12.08.2016 г. след сигнал е извършена проверка, чрез преглеждане видеозаписите от охранителните камери, при което е установено, че служителите касиери А.Ц. и Р.Х.съвместно въвеждат касови бележки за връщане на продукти, които не са предоставени за връщане от клиент и не са налични в магазина, като след отразяване на връщането в електронната система на Каса 1, стойността на продуктите е извадена от касата и прибрана от едно от двете лица, е намерение за присвояване. Видно от съдържанието на същия, в него са изброени 9 конкретни транзакции на 12.08.2016 г. в периода от 13.37 ч. до 18.15 ч. със стоки на стойност 658,50 лв. от касиера А.Ц. е потребителско име АТА. Отразено е още, че от страна служителите М.И., М.Б.и Д.Б.е извършена информатична проверка и инвентаризация, изразяваща се в проверка на наличностите на продукти в магазина по данни от въведената от работодателя информационна електронна система за паричните и стоковите потоци (stores.com), при която е установено, че продуктите отразени като клиентски връщания не са налични магазина, както и документална проверка, при която е установено, че задължителните документи - касов бон и протокол за връщане подписан от клиент липсват в книгата за рекламации. В протокола е отразено предложението на управителя да бъдат наложени дисциплинарни наказания на двете служителки касиери, както и обстоятелството, че А.Ц. е отказала да даде писмени обяснения.

           В показанията си свидетелите М.Б.и Ц.М.твърдят, че ищцата А.Ц. в първите си работни дни в магазина ищцата е запозната с процедурите за работата на каса, както и е въведените „Д.Б.” ЕООД в процедури и информационна електронна система за паричните и стоковите потоци (stores.com) от свидетеля. Б., които е неин пряк ръководител. Същият твърди, че на 13.08.2016 г. отишъл в сървърнато помещение магазина и проследил системата stores.com, в която имало отразено връщане на стоки от касиера А.Ц. е потребителско име АТА от предния ден, като изгледал и видео записа от същия ден, на който се видяло, че никой клиент този ден не е връщал закупен продукт на каса 1 - единствената каса в магазина, на която може да се правят рекламации. Твърди, че в понеделник на 15.08.2016 г. по възлагане на управителя И.свидетелите М.Б.и Ц.М.заедно е оперативния мениджър Д. Б.извършили цялостна проверка на стоковите потоци по системата stores.com, като извадили всички транзакции от 12.08.2016 г., за който имало съмнения за нередности, като изгледали и час по час видеозаписите от охранителните камери за деня, за да установят има ли реално клиент, който да връща стока. Твърди, че установили, че при всички девет отразени в системата връщания на стоки, няма клиент на касата пред А.Ц. и няма оставен продукт. Свидетелят М.пояснява, че практиката за връщане е, когато дойде клиента да остави в съответна кошница продукта заедно е касовия бон за закупуването, при което се въвежда информацията в системата, генерира се протокол за връщане, който се подписва от клиента и се връщат парите на клиента. Свидетелите сочат, че след това извършили документална проверка, при която установили, че липсват такива протокол за връщане на стока подписани от клиент. Извършили и инвентаризация, контролирана от оперативния мениджър Д. Б.по системата и ръчно преброяване на продуктите, при което било установено, че стоките по транзакциите от 12.08.2016 г. не са налични липсват, за което докладвали на управителя М.И.. В показанията си свидетелят М.твърди, че на 16.08.2016 г. около 11 ч., заедно е управителя уведомили А.Ц. за установените нередности и я приканили да даде обяснения, но същата отказала категорично и се държала грубо.

           Свидетелят М.И.твърди, че работи като управител на магазин Д.„П.” в ответното дружество, като на 13.08.16 г., получил сигнал за странни движения на наличности в магазина. Наредил проверка, при която се установило, че в системата има отразени връщания на продукт, без да има клиент на касата. Проверката била извършена информатично по системата stores.com, документално и чрез инветаризация. Прегледани били и видео записите от деня - 12.08.2016 г. Документалната проверка установила, че липсват протоколи за връщане на стока, а инвентаризацията - липса на стоки отразени от ищцата в системата като върнати. Свидетелят И.сочи, че поискал обяснения от ищцата, как извършва връщания без да има клиент срещу нея, но тя отказала. Сочи, че юриста на компанията поискал от А.Ц. писмени обяснения, но тя отказала.

           Не се спори, а се установява и от представеното искане за обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, че такива са поискани на 16.08.2016 г. от ищцата, като същите са връчени при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.

           От заключението на комплексната съдебно- техническа и счетоводната експертиза се установява, че в „Д.Б.” ЕООД се използва уеб базиран софтуер - stores.com, в който се достъпва чрез потребителско име и парола. Установява се,  че всеки служител влиза със свое потребителско име и парола, които са обвързани с пълните имена на служителя и три буквено съкращение, като съкращението АТА инициализира служителя А.Ц.. Вещите лица са проследили последователно стъпките при връщане на стока от клиент в системата, като сочат, че след въвеждане на данните за продукта, се генерира касова бележка е отрицателна сума, което означава, че сумата е извадена от касата и е върната на клиента, но стоката се добавя в склада със знак +, тъй като се прибавя 1 бройка. От заключението е видно, че при покупка и връщане на стока, движенията се отразяват в системата и не могат да бъдат дописвани или изтривани от служител. Вещите лица са установили и отразените в системата връщания на продукти, вкл. продукт е номер 769251 извършено от А.Ц. е съкращение на потребителското име АТА.

           От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че складовото стопанство в магазин „Д.П.” се контролира със софтуерен продукт stores.com, което има мобилно приложение и в което може във всеки един момент да се влезе и да се провери наличността на даден артикул. Използвания софтуерен продукт има различни видове инвентаризации: Извънредна проверка - проверка на продукти избрани от системата по определен алгоритъм, напр. най-продавани или рязко спиране на продажбите на даден артикул; Проверка на определени продукти по групи - извършва се ежеседмично; годишна инвентаризация, момента такава. В.л. сочи, че от своя страна - Меню „Движение на наличности” е обвързано с меню „Каса”, а в меню „Каса” се ползва „Каса 1” - за връщане на продукти и пари, като продажбите, установяването на липсите и излишъците от складовото стопанство, автоматично се генерират като счетоводно записване по съответните счетоводни сметки. От заключението е видно, че при извършената текуща ревизия на 16.08.2016г. са констатирани липси на артикули, които по продукти и бройки, вещото лице е онагледило в нарочна таблица.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 143 094 от 14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 50 761/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е отхвърлил предявените от А.И.Ц. срещу „Д.Б.“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване на извършеното със Заповед № 47/16.08.2016 год. дисциплинарно уволнение за незаконно и отмяната му, за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер“ в търговски обект „Д.П.“ на „Д.Б.“ ЕООД и за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лв., за 6 месеца от датата на уволнението от 16.08.2016 г. за оставането на ищеца без работа вследствие уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 08.09.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователни и е осъдил А.И.Ц. да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 1 760 лв. разноски по делото.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица, в установените срокове, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

           Релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел и обсъдил само наведените от ответника доводи, че липсват доказателства за достигането на изявлението на работодателя за искане за писмени обяснения до работника, както и за липсата на изложени мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

    Така наведените доводи съдът намира за неоснователни. По отношение на наведеният довод, че съдът е обсъдил едностранно и възприел доказателствата представени от ответника съдът намира следното:

    В тежест на работодателя е да установи при условията на пълното и главно доказване, че работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, както и че е изпълнил вмененото му от закона задължение преди да наложи наказанието да поиска писмени обяснения от работника за констатираните нарушения. Поискването на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан, може да се установява е всякакви доказателства, като по делото са представени такива от страната, която носи доказателствената тежест за установяване законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение - работодателя, че такова поискване на обяснения, във връзка е предприетата дисциплинарна процедура, са били изисквани от ищеца. В тази връзка, видно от мотивите на първоинстанционния съд, същият се е съобразил със събраните писмени и гласни доказателства, които установяват по безспорен начин изпълнението на задълженията от страна работодателя, ответник в настоящето производство. В тази връзка неоснователно е и неподкрепено от събраните по делото доказателства, че искането е формално, без да са посочени дисциплинарните нарушения. Видно от самото искане, работодателят подробно е уточнил за които обстоятелства, свързани с работата на ищцата се искат обясненията.

По отношение на второто въведено основание за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с липса на мотиви за налагането на дисциплинарното наказание, както и с посочването на две служителки, извършили нарушенията, съдът в настоящия си състав намира, че е неоснователно. Видно от самата заповед работодателят не е посочил само текста на закона, но подробно е описал и допуснатите от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и вътрешните правила. В мотивите си към заповедта работодателят е посочил кои от нарушенията са извършени от ищцата, посочвайки лицето, извършило транзакцията чрез персоналния код на същото, в конкретния случай „АТА“. По отношение на този персонален код страните не спорят, че е на ищцата. Обстоятелството, че в заповедта извън посочените нарушения за ищцата са вписани и такива, които не са извършени от нея настоящият състав намира, че не опорочава издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ/решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС/.  

В останалата част и на основание чл.272 от ГПК следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения съдът намира, че въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата от 792 лв.

 Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 094 от 14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 50 761/16 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА А.И.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „*********** сумата от 792 (седемстотин деветдесет и два) лв., на основание чл.78 от ГПК.                   

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.