Решение по дело №5147/2020 на Районен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Русе, 29.04.2021 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, VI - ти граждански състав в публично заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      

Председател: Елена Балджиева

 

при секретаря Дарина Великова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5147 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД (АКПЗ) - гр. София, представляван от управителите И. Ц. К.и Я. Б. Я., чрез процесуалния си представител твърди, че на 03.04.2019г. ответникът Г.Н.Ц. сключил с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем №3493540, съгласно който дружеството му предоставило заем в размер на 1000 лв, които той усвоил. Задължил се да ги върне, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 1111.05 лв (главница и договорна лихва) на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка по 108.86 лв. По договора за паричен заем №3493540 ответникът извършил плащания в общ размер 330.00 лв, като понастоящем дължимата главница по същия възлиза на 815.72 лв, а начислената договорна лихва за периода от 19.04.2019г. – датата на първата вноска до 01.11.2019г. – датата на падежа на договора - на 73.12 лв. Съгласно условията на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения на задължението му по договора. Тъй като ответникът не е предоставил на заемодателя обезпечение, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 414.06 лв, като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Разпоредбите на договора предвиждат, че при забава плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя разходи в размер на по 9 лв за всеки следващ 30-дневен период до максимален размер 45 лв. В случая ответникът дължи разходи и такса извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Срокът на договора е изтекъл на 01.11.2019г., но той продължава да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 52.09 лв за периода от 02.11.2019г. до 27.08.2020г.

На 30.01.2017г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) с Приложение №1/02.12.2019г. към него, по силата на който му е прехвърлено вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3781/2020г. на Русенски районен съд. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли да се признае за установено, че Г.Н.Ц. му дължи сумите 815.72 лв. главница по Договор за паричен заем №3493540/03.04.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 73.12 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2019г. до 01.11.2019г., 414.06 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 45.00лв. разходи и такси за извънредно събиране на просроченото  задължение; 52.09 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода от 02.11.2019г. до 27.08.2020г. Претендира направените разноски по ч.гр.д. №3781/2020г. на РРС и тези по настоящото дело.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни, за което излага правни и фактически доводи и възражения. Обективира възражение за унищожаемост на процесните договори, сочейки аргументи, както и възражение за нищожност на клаузите за неустойка, направено в случай, че не бе бъде уважено възражението за унищожаемост на договорите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№3781/2020 г. по описа на РРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата в размер на 815.72 лв. главница по Договор за паричен заем №3493540/03.04.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 73.12 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2019г. до 01.11.2019г., 414.06 лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 45.00лв. разходи и такси за извънредно събиране на просроченото  задължение; 52.09 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода от 02.11.2019г. до 27.08.2020г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответникът е сключен  Договор за паричен заем №3493540/03.04.2019г. Ответникът въведе възражение за недействителност на тези договори, излагайки твърдения, че е поставен под ограничено запрещение, като за сключване на договора не е налице съгласие от попечителя му Никола Петров Николов. Видно от представените от ответната страна писмени доказателства /Решение№146/14.04.2016 г., постановено по гр.д.№843/2015 г. по описа на РОС и удостоверение от Община Русе, по протокол №42/02.09.2019г./, безспорно се установява, че ответникът, преди сключване на процесния договор, е поставен под ограничено запрещение, т.е. че е ограничено дееспособен, като за негов попечител по право е определен баща му Никола Петров Николов, ЕГН **********. За правните действия на ограничено запретените лица е приложим режимът по чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС, чл.5, ал.3 от ЗЛС/. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЛС, непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Законът допуска ограничено дееспособните лица да сключват, без съгласието на своите попечители, обикновени дребни сделки за задоволяване текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд, но преценката дали дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите нужди на ограничено дееспособния следва да се извършва при всеки конкретен случай. Според правната доктрина и съдебната практика обикновените дребни сделки са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, като за тях се изразходват неголеми по количества средства. Тези сделки се изпълняват още със сключването си и правоотношенията по тях се прекратяват. Преценката дали дадена сделка е дребна следва да се извършва като се съобразят обстоятелствата на конкретния случай. Разглежданият казус, безспорно се отнася за сделки с продължително изпълнение, като стойността на договорите /тези за парични заеми/, предвид продължителността на срока, не е ниска. За договора за паричен заем №349354, сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата, дружеството  е предоставило на Ц. заем в размер на 1000 лв, които последната е усвоила. Задължила се е да ги върне, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 1111.05 лв (главница и договорна лихва) на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка по 108.86 лв. Безспорно се установи,    че договора за предоставяне на заем е сключен на 03.04.2019г., като срокът на действие е 8 месеца, при двуседмични погасителни вноски от 108.86 лева. Видът, стойността и продължителността на този договор дава основание на съда да направи извод, че същия не представлява дребна сделка по смисъла на закона, служеща за задоволяване текущите нужди на ограничено запретения. Ето защо, заключава, че процесния договор е унищожаем и като такъв не следва да породи предвидените в него правни последици за страните. Няма ангажирани доказателства за потвърждаване на договора, дори напротив категорично св.Никола Николов заяви в о.с.з. на 08.04.2021г. че не е знаел за сключения от дъщеря му договор и е ибл категорично против. Липсват доказателства за последващо, след сключване на договора, изрично писмено потвърждаване на оспорената сделка от законния попечител на ответника. Не са налице и доказателства, че договора е потвърден и с конклудентни действия, чрез изпълняване задълженията на потребителя, тъй като лисват доказателства, че това изпълнение е извършвано със знанието и съгласието на попечителя. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че когато ограничено дееспособните лица потвърждават унищожаема сделка, е необходимо изрично волеизявление за одобрение и на родителя или попечителя. Предвид установения порок на процесния договор, съдът стига до извода, че същия не може да породи предвидените в него права и задължения за страните, в това число и заявените с настоящата искова молба права на ищеца да получи стойността на договорени услуги и предоставени устройства за ползване. Ето защо заключава, че така предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

    На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. В случая ответникът не е заплатил разноски за адвокат, но е бил представляван от адвокат при условията на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА в настоящото исково производство, поради и което съдът уважава дължимото се на адвоката възнаграждение до сумата 328.00 лв.

Водим от горното, съдът  

                                                       Р Е Ш И: 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К., ЕИК *********, срещу Г.Н.Ц., ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на вземането му за сумите 815.72 лв. главница по Договор за паричен заем №3493540/03.04.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 73.12 лв. -договорна лихва за периода от 19.04.2019г. до 01.11.2019г., 414.06 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение, 45.00лв. -разходи и такси за извънредно събиране на просроченото  задължение; 52.09 лв.- лихва за забава върху непогасената главница за периода от 02.11.2019г. до 27.08.2020г.

ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД да заплати на на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И.М. *** сумата 328,00 лева за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

Районен съдия: