№ 277
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500522 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ИСКР. Г. Г., М. Г. Д., Д. Г. Д., П. Г. Д. и ИВ. М. П. обжалват Решение №
260038 от 09.04.2021г, постановено по гр.д.№ 39/20 по описа на Районен съд-
гр.Бяла, с което съдът е признал за установено от отношение на тях, че М. М.
М. е собственик по наследство при права 6/27ид.ч. на земеделски недвижими
имоти, находящи се в с.Дряновец, община Бяла, обл.Русе, а именно : нива от
2.900дка, пета категория, местност „Горни ливади“, имот № 0490022; лозе от
1.754дка, трета категория, местност „ Кортарла“, имот № 053072; нива от
0.55дка, пета категория, местност „Гогопараса“, имот № 070005; нива от 8.346
дка, трета категория, местност „Долни ниви“, имот № 086004; нива от 6.5дка,
седма категория, местност „Чакъла“, имот № 107031; нива от 10.099дка, пета
категория, местност „Седикени“, имот № 112007 и нива от 9.102дка, пета
категория, местност „Кукулица“, имот № 128006. Отменил е Нотариален акт
за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, акт № 11,т.13,
д.№ 2545 от 1998г от 11.06.1998г на Нотариус с район на действие РС-Бяла в
частта му до размера на претендираните от ищеца 6/27 ид.ч. и е присъдил в
тежест на ответниците направените по делото разноски. Считат
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
непълен и неправилен анализ на доказателствата в производството, при
противоречие на материалния закон и при противоречие на доказателствата
по делото, при постановяване на погрешни и необосновани правни изводи.
Искат от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
и постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. Претендират
1
направените от тях съдебни разноски.
Въззиваемият М. М. М. в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, счита
жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено. Претендира направените във
въззивната инстанция съдебни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С Решение № 35 от 14.09.1994г на ПК-гр.Бяла е възстановено правото на
собственост на наследниците на Й.И.С.,бивш жител на с.Дряновец, общ.Бяла,
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Дряновец, както следва :
1. Нива от 2.900дка,5 категория, местност “Горни ливади”, имот № 049022
по плана за земеразделяне;
2. Лозе от 1.754дка, 3 категория, местност “Кортарла”, имот № 053072 по
плана за земеразделяне;
3. Нива от 0.500дка, 5 категория, местност”Гогопараса”, имот № 070005 по
плана за земеразделяне;
4. Нива от 8.346дка, 3 категорие, местност “Долни ниви”, имот № 086004
по плана за земеразделяне;
5. Нива от 6.500дка, 7 категория, местност “Чакъла”, имот № 107031, нива
от 10.099дка, 5 категория, местност “Седикени”, имот № 112007 по
плана за земеразделяне;
6. Нива от 10.099дка, 5 категория, местност”Седикени”, имот № 112007 по
плана за земеразделяне и
7. Нива от 9.102дка, 5 категория, местност “Кукулица”, имот 0 128006 по
плана за земеразделяне.
С НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за
собствеността и ползването на земеделските земи № 11,т.ХIII,д.№ 2545 от
1998г на Нотариус с район на действие РС-гр.Бяла на 11.06.1998г ИВ. М. П.,
ИСКР. Г. Г., Д.М. П. са признати за собственици на същите земеделдски земи,
на основание посоченото по-горе решение на ПК-гр.Бяла по наследство на
Й.И.С..
Видно обаче от представеното удостоверение за наследници на Й.И.С.,
починал на 04.04.1983г. негови наследници са П.И.М.-сестра, починала на
22.12.1990г, чиито наследници са ответниците по делото, които са признати
за собственици с посоченият нотариален акт, но и И.Г.С.-негова съпруга,
починала на 08.11.1997г. След нейната смърт собственици на притежаваните
от нея 2/3 ид.ч. от възстановените земеделски земи по наследство са Б.Г.П.,
С.Г.П. и К.Г.П.. Ищецът М. М. М. е един от наследниците на Б.Г.П..
2
Спорно по делото е дали след снабдяването на констативен нотариален
акт през 1998г ИВ. М. П., ИСКР. Г. Г., Д.М. П., последната починала на
10.01.2014г, чиито наследници са част от ответниците по спора, са придобили
имотите по давност, респективно дали са демонстрирали пред ищеца, че
фактическата власт върху притежаваните от него идеални части от
недвижимите имот чрез едностранни действия са превърнали държанието
върху тези чужди права във владение. Правилно първоинстанционният съд е
приел,че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици, в случая ищеца по делото. Изводите на първоинстанционния
съд, че по делото не са събрани доказателства в този смисъл също са
правилни. Обстоятелството, че ответниците са сключвали договори за аренда
на същите земеделски земи и са получавали дължимите арендни плащания, не
доказва манифестиране на права на собственост, тъй като сключването на
договор за аренда представлява действие на управление със съсобствената
вещ и законът допуска такъв договор да бъде сключен само с един от
съсобствениците. От събраните по делото доказателства и гласни и писмени
се установява, че ответниците по никакъв начин в тези 22 години не са
демонстирирали пред ищеца като един от съсобствениците на възстановените
земеделски земи, че фактическата власт върху притежаваните от него
идеални части от имотите упражняват не като държатели, а като собственици.
В случая е ирелевантно демонстрацията на право на собственост пред трети
лица, за да може ответниците да придобият по давност правото на
собственост върху земеделските земи, които ищецът притежава, същите
следва да демонстрират промяната на намерението си за превръщането на
държането върху собствеността на ищеца в тяхна собственост, което те не са
установили в процеса.
С оглед изложеното правилно първоинтанционният съд е приел, че
ищецът е собственик на 6/27 идеални части от наследствените земеделски
земи и е уважил предявеният установителен иск за собственост, респективно
правилно е отменил нотариалният акт от 1998г, с които ответниците се
легитимират като собственици на земеделските земи до размер на
притежаваните от ищеца права-6/27ид.части.
В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 800лв, представляващи изплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260038 от 09.04.2021,
постановено по гр.д.№ 39/20 по описа на Районен съд-гр.Бяла.
ОСЪЖДА ИСКР. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Р., бул.”Ц.О.” № **, ет.*,
ап.*;М. Г. Д., ЕГН ********** от с.Д., общ. Б., ул.”Б.К.” № *; Д. Г. Д., ЕГН
********** от с.Д., общ. Б., ул.”Б.К.” № *; П. Г. Д., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул.”Т.М.” № ***, вх.*, ет.*, ап.** и ИВ. М. П., ЕГН ********** от гр.Р.,
ул.”Т.” № *, вх.*, ап.* да платят на М. М. М., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р.,
3
ул.”К.“ № ** сумата от 800лв, представляваща разноски във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4