№ 400
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110151935 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на П. П. М. срещу „ЕЙЧ ДЖИ – КРЕДИТ
ГРУП“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ищецът е поискал да бъде задължен ответникът да представи посочените в т. 1 и т. 2
от доказателствената част на исковата молба документи, но искането му е основателно само
по отношение на документа по т. 1, защото договорът за потребителски кредит вече е
представен с исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 10:50 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи справка за извършените
плащания от ищцата по Договор за потребителски кредит № 40020828/01.07.2021 г., като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането относно документа по т. 2.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от П. П. М. срещу „Ейч Джи – Кредит Груп“ ООД искове за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 21 от Договор за потребителски кредит №
40020828/01.07.2021 г., предвиждаща задължение за неустойка в размер на 289.10 лв.
Доколкото се иска прогласяване нищожността на различни основания и съобразявайки
съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І
ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че
1
се касае за обективно съединени искове, които с оглед на основанията си следва да се
разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а
именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност
поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК
– нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно съединен с тях
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 100 лв. – платена от нея без основание сума по нищожната
неустоечна клауза, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №
40020828/01.07.2021 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 500 лв.,
като се задължила да върне сума в общ размер на 545.90 лв., дължима на 5 вноски, при ГПР
в размер на 42.59 %, както и била задължена да осигури поръчител в тридневен срок от
сключването на договора. Излага, че поради непредставянето на обезпечение й била
начислена неустойка съгласно чл. 21 от договора в размер на 289.10 лв., разсрочена на 5
вноски. Сочи, че по договора е заплатила сума в общ размер на 645.90 лв., вкючваща 500 лв.
– главница, 45.90 лв. – лихва, и 100 лв. – неустойка. Намира неустоечната клауза за
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално
уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока, както и че по съществото си тя е
добавък към възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не
съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика. Сочи,
че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща ГПР до пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, както и на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за
нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за
справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита, че неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Поради това
претендира платената от нея сума от 100 лв. по нищожната клауза, като платена без
основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на процесната клауза е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 40020828/01.07.2021 г.
с посоченото съдържание, по който ответникът й е предоставил в заем сумата от 500 лв.;
твърдяната неравноправност на клаузата за неустойка; твърдяното заобикаляне на закона;
твърдяното накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, за което
не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от нея в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 100 лв.; получаване на
сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
2
УКАЗВА на ответника, че след като не представил в срок отговор на исковата молба,
ако не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение по искане на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3