№
град Разград, 04.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 13.05.2019 г. в състав:
Председател: Анелия Йорданова
Членове: Атанас
Христов
Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 117
по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 60 от 01.03.2019 г. по гр.д № 993/2018 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН **********,***, че М.И.И., ЕГН ********** и А.М.И., ЕГН **********,*** са собственици на 25кв.м., находящи се в
югоизточната част на собственият им имот УПИ IX-787, заемащи формата на триъгълник,
защрихован в зелен цвят на скица, находяща се на л.82 от делото, заключен
между: изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на север,1
юг-към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м., мерени от
ръба на гаража в западна посока и от запад- дворищнорегулационна линия по плана
от 2007г.,съвпадаща с кадастралната граница между имоти 787 и 788 по кад.план
от 1976г.-нематериализирана на место, които
ответниците владеят без основание, КАТО ОСЪЖДА Н.И.Н. и С.М.Н. да предадат на М. И. И. и А.М.И. владението върху гореописаната реална част от 25кв.м.
ОСЪЖДА Н.И.Н.
и С.М.Н. да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост
на М. И. И. и А.М.И. като разрушат /съборят/ за своя сметка част от 2.10м. от
построената от тях плътна бетонова ограда с височина от 1.70м., находяща се на
уличнорегулационната линия на УПИ IX-787.
ОСЪЖДА Н.И.Н.
и С.М.Н. да заплатят на М. И. И. и А.М.И. сумата от 1080лв., разноски по
производството.
Недоволни
от това решение останали жалбоподателите Н.И.Н. и С.М.Н., които чрез
пълномощника си адвокат И.К.И. ***, го
обжалват. Намират обжалваното решение за недопустимо, неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон. Излагат подробни съображения. Молят за
неговата отмяна, ведно с всички законни последици от това. В открито съдебно
заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят Н.И.Н. не се явява,
явява се жалбоподателят С.М.Н.. За двамата жалбоподатели се явява пълномощника
им адвокат И.К.И. ***, който поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения, претендира и разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другите страни -
М.И.И. и А.М.И., чрез
пълномощника си адвокат Н.В. ***, депозират отговор на жалбата. Намират жалбата за допустима, но
неоснователна. Сочат, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно,
поради и което сочат че следва да бъде потвърдено. Излагат подробни
съображения. Претендират разноски. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, въззиваемите не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат Н.В.
***, който поддържа отговора на жалбата и излага допълнителни съображения,
претендира и разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС, с изменение по реда на чл. 214,
ал.1 ГПК /л. 86 и 89 дело РС/.
С обжалваното решение исковите претенции по чл. 108 и чл. 109 ЗС са уважени, като основателни.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
По
допустимостта на производството.
Настоящият
състав не споделя възражението на жалбоподателите, че производството по чл. 108
ЗС е недопустимо, на осн. чл. 299 ГПК. С влязло в сила като необжалвано Решение
№ 48 от 29.06.2017г. по в.гр.д. № 7/2017г. по описа на Окръжен съд - Разград, е
било потвърдено Решение № 451 от 16.12.2016г. постановено по гр.д. №
1204/2015г. по описа на Районен съд – Разград, поправено с Решение № 109 от
16.01.2017г. по гр.д. № 1204/2015г. по описа на Районен съд - Разград, в частта
му с която съдът е постановил следното: „ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.И., ЕГН ********** и А.М.И. и двамата с
постоянен адрес ***, че Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН ********** *** са
собственици на поземлен имот №788 в кв.41 по плана на село Я.,
одобрен със Заповед №344/1976 г. и №1428/2007 г., състоящ се от дворно място с площ 1778
кв.м. /неурегулирана площ по скица
№565/09.09.2015 г., издадена от Община Разград/ и построена в него жилищна
сграда при граници и съседи: юг- улица „Трети март“, изток – поземлен имот
№789, север – КВС и запад урегулиран поземлен имот №787.“
Така в диспозитива на Решение № 451 от
16.12.2016г. постановено по гр.д. № 1204/2015г. по описа на Районен съд –
Разград е налице произнасяне съгласно, което е прието за установено по
отношение на настоящите ищци, че настоящите ответници са собственици на процесния
поземлен имот № 788. По настоящото дело ищците не оспорват правото на собственост
върху този имот. Те обаче твърдят, че процесните 25 кв.м. не са част от
въпросния поземлен имот № 788, а са част от техният УПИ № IХ-787, която
ответниците неоснователно владеят.
Според
практиката на ВКС (решение № 393 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 31 от 2012 г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 154 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4251 от 2017 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., решение № 2 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 5004 от 2014 г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 179 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 2207 от 2015 г. на
ВКС, ГК, I г. о., решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д № 4301 от 2014 г. на
ВКС, ГК, IV г. о. и други), съгласно чл. 224 от ГПК (отм.); , респективно чл. 299 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да
бъде пререшаван освен в случаите, изрично предвидени в закона. Недопустимостта
на по-късно предявения иск предполага идентичност на страните и предмета по
двете дела и липса на последващи факти и обстоятелства, настъпили след влизане
в сила на решението. Това е така, защото решението влиза в сила само между
страните и правоприемниците им, придобили права след предявяване на иска, за
предявеното искане и на предявеното основание. С влизането му в сила се
преклудират фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред
въззивна инстанция. За да е налице res judikata е необходимо съвпадение не само
на страните, но и на правопроизводящите факти и направеното искане, които,
установени с диспозитива на
решението, се ползват със законна сила и наличието на които е основание за
отвод за пресъдено нещо при последващ спор със същия предмет. Обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението обаче не обхващат преюдициалните правоотношения, както и
възраженията на страните, освен ако те не са въведени като предмет на делото
чрез инцидентен установителен или насрещен иск.
Така и Определение № 575 от 18.12.2018
г. на ВКС по к. гр. д. № 2198/2018 г. I г.о., ГК.
В този смисъл вж и т. 5 от ТР
№ 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено,
че Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите
на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения.
Тъй като относно процесните 25 кв.м. изводи са изложени само в мотивите на
предходното решение, които се излагат към решението, а не са част от него,
съгласно чл. 236, ал.2 от ГПК,
настоящата инстанция приема, че обжалваното решението е допустимо. В
този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 528 от
11.06.2010 г. по гр.дело 1218 /2009 г. на ВКС, I г.о. ГК.
Ето защо, съдът намира за
неоснователно възражението за недопустимост на настоящото съдебно производство искането
прекратяването му, на осн. чл. 299, ал.2 ГПК.
По съществото на правния спор
настоящият съдебен състав приема следното:
Решението е постановено при изяснена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводите
на първоинстанционния съд, досежно неоснователността на възражението на
ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, с които е обоснована
основателността на исковите претенции.
Фактическият състав на нормата на чл. 108 ЗС, на която ищците основават претенцията си, изисква
установяването при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна в
процеса на следните елементи: правото й на собственост върху процесния имот на
заявеното правно основание и упражнявано от ответната страна владение върху
имота. От своя страна, ответната страна носи доказателствената тежест да
установи наличието на правно основание за упражняваното владение, ако поддържа
съществуването на такова.
Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че:
С нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка
№100 т.1 д.№190/ 01.03.1966г. по описа
на РС Разград И. И. С. е признат за собственик на дворно място в с. Я.
от 1075кв.м., за което е отреден парцел VI-703 от кв.29 по плана на селото
/л.12 РС/. С нотариален акт №163 т.2 дело №816/1984г. по описа на РС Разград И.
И. С. е признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение на
празно дворно място от 1050кв.м., находящо се в с.Я., представляващо урегулиран
парцел Х-787 в кв.41 по плана на селото и празно дворно място от 980 кв.м.
в с.Я., представляващо урегулиран парцел XI-787 от кв.41 по плана на същото
село /л.13 РС/.
Ищецът М.И. И. с нотариален акт №162 т.6, дело №841/2007г. по описа на Б. К. – нотариус в район на
действие РС Разград, рег. № 282 на НК / л.9 РС/, е закупил от своите родители правото на
собственост на поземлен имот – дворно място с площ 1237 кв. м., находящо се в
с. Я., ул.Трети март №47, представляващо урегулиран поземлен имот IХ-787 в
кв.41 по плана на същото село при съседи на имота :изток – урегулиран поземлен
имот Х-787, юг – улица „Трети март“, запад – урегулиран поземлен имот VIII-788, север
– край на регулацията заедно с построените в същия поземлен имот самостоятелен
обект – жилище – полумасивно, построено на един етаж през 1965 г. в
югозападната част на имота със сутерен със застроена площ 63кв.м. и масивна
сграда, построена в югозападната част на имота със застроена площ 10,40кв.м.,
гараж, масивен на уличната регулационна линия със застроена площ 24кв.м. и
пристройка от източната част на гаража – лятна кухня с площ 21кв.м. и стопанска
сграда построена през 1970г. в източната част на имота със застроена
площ 48,00кв.м. Преди извършването на покупко-продажбата е
одобрен план за регулация на част от кв.41 за поземлен имот 787 по плана на с. Я.,
за изменение на дворищно-регулационен план, като вътрешно регулационната линия
на урегулиран поземлен имот IX- 787 по съществуващата
имотна граница по зелените щрихи и поправки.
С нотариален акт №165, т.2, дело №898/1975г. по описа
на РС – Разград /л.14 РС/, ответникът Н.И.Н. е бил признат за собственик по
давностно владение на дворно място от 1770кв.м., урегулирано, намиращо се в с. Я.,
при съседи улица, А. И. С., И. И. С. и А. И. С., за което е отреден парцел IV-700 в кв.29
по плана на селото заедно с построената в него къща.
Според показанията на разпитаните като свидетели по
делото В. Х. /без родство със страните/ и З. Н. /съпруга на брата на ответника М.И./,
че гаража на ищеца е построен точно на границата между двата имота. Оградата
между двата имота първо е по гаража на М., след това по едни стари постройки, а
след това има мрежа. Мястото, което се намира непосредствено до гаража на ищеца
се ползва от ответника. Ответниците обновили оградата откъм улицата, към
двора нищо не са променяли. Оградата си е
така още от 1985г. /л. 76 РС/.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като
пълно, ясно и правилно /л. 80-83, 87-89 РС/. Същото установява, че частта от
УПИ IX-787 в кв.41 по
плана на с.Я., която се владее от ответниците, е в размер на 25кв.м. и е
разположена в югоизточната част на имота, при граници:изток-стена на
съществуващ гараж на ищците, продължаваща на север,1 юг-към улица масивна
ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м., мерени от ръба на гаража в западна
посока и от запад- дворищнорегулационна линия по плана от 2007г., съвпадаща с
кадастралната граница между имоти 787 и 788 по кад.план от 1976г.-
нематериализирана на место. В югоизточната част на имот УПИ IX-787 има две
сгради-гараж на граница и лятна кухня, източно от гаража, с навес до нея. Изградената
плътна масивна ограда с височина от 1.7м. по южната регулационна линия на имот
УПИ VIII-788 не
отговаря на изискванията на чл.48 ЗУТ и няма разрешение за строеж. Тази част от
оградата с дължина от 2.10м. е разположена по уличнорегулационната линия на УПИ IX-787. Съществуващата
на место вътрешноимотна граница между имоти 787 и 788 в участъка не съвпада с
кадастралната граница по плана от 1976г., по която през 2007г. е поставена
дворищнорегулационната линия между УПИ VIII-788 и УПИ IX-787 по искане на ищеца М.И.И.. Към
проекта за частично изменение на плана за регулация, одобрен през 2007г. със
Заповед №1428 няма приложени данни за заснемане. Площта на имота на ответниците
по плана от 1976г. е 1075кв.м., а с изменението
от 2007г. намалена на 1052кв.м. Местоположението на сградите в имота на
ищците не съответства на отразените в кадастралния план. Гаражът на ищците не е
разположен нито на регулационна, нито на кадастрална граница.
Няма спор между страните, като това обстоятелство се
признава изрично от ответниците, че те владеят процесните 25 кв.м. и към датата
на приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция.
Съгласно представените актове за собственост и
изслушаното заключение ищците са собственици на УПИ IX-787, от който ответниците владеят
реална част, от югоизточната му част от 25кв.м. с формата на триъгълник
заключена между: изток-стена на съществуващ гараж на ищците, продължаваща на
север,1 юг-към улица масивна ограда от бетонни блокчета с дължина 2.10м.,
мерени от ръба на гаража в западна посока и от запад- дворищнорегулационна
линия по плана от 2007г., съвпадаща с кадастралната граница между имоти 787 и
788 по кадастралния план от 1976г.-нематериализирана на место. Вещото лице е
защриховало процесната част в зелено видно от скицата на л.82 от първоинстанционното
дело. Дворищната регулация от 2007г. отразява имотната граница по кадастралния
план от 1976г., тъй като не е приложена дворищната регулация от 1976г. Кадастралната граница между имоти 788 и 787
по плана от 1976г. почти съвпада с кадастралната граница между имоти 700 и 703
по кадастралния план от 1935г., при който също липсва приложена регулация.
Проблемът по делото е, че установената граница на место не съвпада в нито
една от отразените с плановете граници: нито на кадастралната граница по кад.план
от 1935г., нито на дворищнорегулационната линия
по рег.план от 1935г, нито на кадастралната граница на кад.план от
1976г., нито на дворищнорегулационнета линия на рег.план от 1976г., а би
следвало кадастралния план да отразява имотните граници на место и по
документи. Ответниците твърдят, че тази граница винаги е съществувала, но при
направените през годините заснемания тя не е била отразена, а е отразявана като
нематериализирана.
При действащите кад. планове и неприложени
регулационни планове от 1935г. и 1976г. вътрушнорегулационната линия между
имотите на ищците и на ответниците никога не е била в граници, в които
ответниците упражняват фактическата власт. Видно от приложената скица на л.83 от
първонистанционото дело отразената граница на место е изтеглена навътре в имот
УПИ IX-787 на
ответниците и не отразява нито една от кадастралните граници, нито от 1935г,
нито от 1976г.
С оглед събраните доказателства по делото, в т.ч. и
горепосоченото заключение на съдебно техническата експертиза, съдът приема че
процесните 25 кв.м. са били част от УПИ IХ-787,
собственост на ищците.
Горното води до необходимост да се разгледа
направеното от ответниците евентуално възражение за придобивна давност на
процесните 25 кв.м.
По п
равният спор по заявеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност,
противопоставена като оригинерно основание за притежанието на правото на
собственост от тях, като в настоящият процес ответниците с отговора на ИМ сочат
като начален момент на давността – 1985 г.
Съгласно практика на ВКС /постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 219/10.12.15 по г. д. № 1716/15, I ГО/, забраната
за придобиване на реално определени части се отнася само за
дворищнорегулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищнорегулационен
план имоти. С дворищно регулационния план от неурегулираните дотогава недвижими
имоти се образуват дворищнорегулационни парцели за индивидуално и кооперативно
жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на
определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за
извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части
от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за
осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на
разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. Очертанията и размерите на
недвижимите имоти преди регулацията не влияят върху осъществяването на
градоустройствените предВ.ия, поради което и в ЗТСУ (отм.) няма
норма, забраняваща извършването на разпоредителни сделки с реални части от
такива имоти.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че
забраната за придобиване на реално определени части по давност по чл. 59 ЗТСУ (отм.) се отнася само за дворищнорегулационни парцели,
не и за неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 126 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5257/2016 г., III г. о., ГК. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 112 от 29.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4681/2017г., I г.о., ГК.
В ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, ВКС, т. 2, се приема, че
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС урежда волевото изявление /позоваването/ на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Така и Определение № 273 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3465/2017 г., II г. о., ГК.
Ето защо, с оглед посочения начален момент на
давността – 1985 г., следва да се извърши преценка дали ответниците са могли да
станат собственици на процесните 25 кв.м. към 1995 г. - момента на изтичане на
законно определения срок по чл. 79, ал.1 ЗС.
По делото не се спори,
че за периода 1985г. - 1995г. имотите на ищците и на ответниците не са
били урегулирани.
Безспорно е и че след присъединяването на процесните
25 кв.м. към имота на ответниците, то оставащата част имота на ищците отговаря
на изискванията за минимални размери за площ и лице по см. на чл. 54 от Правилника
за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява фактът на изтекла в полза на ответниците придобивна
давност в периода 1985 г. – 1995 г. Безспорно се установява фактът на
упражнявана от ответниците фактическа власт върху процесния имот, с намерението
за своене, установено от неопроверганата по делото презумпция по чл. 69 от ЗС, както и обстоятелството, че това владение е било
противопоставено на праводателите на ищците, като съответно е било отблъснато
владението на последните. При така доказаното упражнявано владение в
продължение на законоустановения 10 годишен период от време от 1985 г. до 1995
г., настоящият съдебен състав приема, че ответниците са придобили собствеността
върху процесните 25 кв.м. през 1995 г. на заявеното от тях оригинерно основание
по чл. 79, ал.1 от ЗС - по давностно владение.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява активната материално-правна легитимация на
ищците, като собственици на процесните 25 кв.м., предвид доказаното придобиване
на същия преди датата на предявяване на исковата молба от ответниците на
оригинерно основание - по давностно владение. Ето защо и предявения иск по чл. 108 от ЗС съдът приема, че следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика на имота,
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което ограничава,
смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото
предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на
действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право, и
да се задължи това трето лице да преустанови това неправомерно действие или да
премахне последиците от него.
Тъй като ищците не са собственици на
процесната площ от 25 кв.м., неоснователен се явява и като такъв следва да се
отхвърли и искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат намираща се в
тази площ ограда.
Тъй като изводите настоящата
инстанция не съвпадат с тази на първата, обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него- постановено друго, с което исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС и да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По
разноските.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 81 ГПК във връзка
с чл. 78, ал.3 ГПК ищците са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените от тях разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 1 540 лв., представляващи 1 200
лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции, 40 лв. държавна такса за
въззивната жалба и 300 лв. възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 60 от 01.03.2019 г. по гр.д № 993/2018 г. по описа на РС - Разград, вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от:
-
М.И.И., ЕГН **********
и А.М.И., ЕГН **********, двамата с адрес,***
СРЕЩУ
-
Н.И.Н., ЕГН **********
и С.М.Н., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 108 ЗС,
с предмет- признаване за установено правото на собственост на М.И.И., ЕГН ********** и А.М.И.,
ЕГН ********** на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт №162 т.6, дело № 841/2007г. по описа на Б. К. – нотариус в район на
действие РС Разград, рег. № 282 на НК, по отношение на Н.И.Н., ЕГН ********** и
С.М.Н., ЕГН **********, върху следния недвижим имот: недвижим имот, представляващ
реална част с площ от 25 /двадесет и пет/ квадратни метра от поземлен
имот – дворно място находящо се в село Я., община Разград, област Разград,
улица Трети март № 47, представляващо урегулиран поземлен имот № IХ -787
/девет римско от планоснимачен номер седемстотин осемдесет и седем арабско/, в
квартал № 41 по плана на същото село, с площ от 1237 кв.м. по нотариален акт,
при съседи на имота: изток – имот Х-787, юг-улица Трети март, запад имот VIII -788, север –
край на регулацията, като тази реална
част е оцветена със зелен цвят на изготвената от вещото лице скица на лист 82
от първоинстанционното производство, която скица приподписана от
настоящия състав, представлява неразделна част от решението, както и ОТХВЪРЛЯ
искането за осъждане Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН ********** да
предадат на М.И.И., ЕГН ********** и А.М.И., ЕГН ********** владението на
гореописаната реална част с площ от 25 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният иск по чл. 109 ЗС от М.И.И., ЕГН **********
и А.М.И., ЕГН **********, двамата с адрес,***, за осъждане на Н.И.Н., ЕГН **********
и С.М.Н., ЕГН **********,***, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ действията, с които нарушават
правото на собственост на М.И.И. и А.М.И. като разрушат /съборят/ за своя
сметка част от 2.10м. от построената от тях плътна бетонова ограда с височина
от 1.70м., находяща се на уличнорегулационната линия на УПИ IX-787.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, М.И.И., ЕГН ********** и А.М.И., ЕГН **********,
двамата с адрес,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.И.Н., ЕГН ********** и С.М.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 1 540 /хиляда петстотин и
четиридесет/ лева представляваща направени разноски пред първата и пред
въззивната инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.