РЕШЕНИЕ
№ ……….гр. Варна, ………….2016година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести септември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря С.В., разгледа докладваното от съдия Наталия
Дичева административно дело № 1873/2016г. по описа на XXIII-ти
състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 226 АПК , вр. чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на
труда. Образувано е по жалба от „ЕР–5“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК*********, срещу
Постановление от 18.12.2014 година, издадено от старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от
Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово правоотношение между
дружеството и Г.С. ***, ЕГН **********.
В жалбата се твърди, че Г. е непознат за дружеството и то не му е
възлагало никаква дейност, поради което изводите на контролните органи за
наличие на трудово правоотношение са необосновани и незаконосъобразни. Иска се
отмяна на постановлението.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна /съгл.
Решение № 7803/28.06.2016г. ВАС по адм.д. № 13406/2015г./, посочва, че са
установени както наличието на отношения по престиране на труд между дружеството
и Г., така и съществените елементи на трудовото правоотношение. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Г.С.Г. моли жалбата да бъде отхвърлена. Посочва,
че е полагал труд по договореност с дружеството, поради което правилно е било
обявено съществуването на трудово правоотношение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен
интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Постановление от 18.12.2014 година, издадено от старши
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.
405а, ал. 1 от Кодекса на труда е обявено съществуването на трудово
правоотношение между „ЕР-5“ ЕООД – гр. Варна и Г.С.Г..
Въз основа на приложените в преписката и събраните в съдебната фаза
доказателства се установява, че производството е започнало по подаден на
05.12.2014 година сигнал от Г. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, в
който е посочил, че при извършвана от него ремонтна дейност на 07.11.2014
година е пострадал при инцидент, но няма подписан трудов договор въпреки
обещанията. В сигнала е посочено дружеството-работодател и обекта – зала за
тенис на маса в „Мол Варна“. Представена е декларация от 15.12.2014 година от
същото лице, в която посочва, че от 28.10 до 07.11 (датата на инцидента) е
работил като строителен работник за „Ер-5“ ЕООД с работно време от 6,30 до
17,00 часа, и трудово възнаграждение на ден 50 лева, почивни дни на седмица –
2, почивки в работния ден от 10 до 10,30 часа. Приложено е обяснение от
15.12.2014 година относно естеството на работата, периода, възнаграждението. В
хода на административното производство са изискани доказателства от инвеститора
на ремонта „Мол Варна“, от които се установява, че СМР са възложени на „ЕР-5“
ЕООД по договор от 28.10.2014г. в обхват демонтаж на гипскартонена стена,
отремонтиране на подова настилка, ремонт на вертикални елементи след демонтажа,
изкърпване, боядисване на стени и остъкляване на фасада. Работната площадка е
предадена с протокол от 29.10.2014 година. Съгласно декларацията на оперативния
мениджър на „Мол Варна“ не е известно в хода на ремонтните дейности
изпълнителят да е ползвал подизпълнители. Представено е споразумение за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обекта между „Мол
Варна“ и „ЕР 5“ ЕООД. Въз основа на тези доказателства, контролният орган е
приел, че е налице трудово правоотношение между „ЕР 5“ ЕООД и Г., което не е
оформено в писмен вид, и е издал обжалваното постановление.
В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото от
страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства: 1/ граждански
договори от 01.11.2014 година с Л.К за изпълнение на дейности лепене на
теракотни плочки, коригиране на стени и тавани, боядисване на стени на обекта и
приемо-предавателен протокол за тези работи, без дата. 2/.Представен е
граждански договор с М.В.С за възложени работи по монтаж на гипскартон,
коригиране на стени и тавани и боядисване на стени, с приемо-предавателен
протокол за тези работи, без дата, като в с.з. С. отрича да е подписвал
договора и протокола. 3/ Граждански договор от 11.11.2014 година с В.К. К за
възложен демонтаж на преградни стени и изхвърляне на строителни отпадъци, с
приемо-предавателен протокол без дата.
По делото е приложена медицинската епикриза на пострадалото лице Г., с
анамнеза травма на гръден кош и корем, получена вследствие падане от стълба, диагноза
травма на далака, наложила спленектомия. В описанието на обективното състояние
на пациента при приемането е отбелязано „паднал от височина 4 м“.
От страна на „Мол Варна“ са изискани и представени обяснения относно
начина на организация на ремонтни дейности, съгласно които при извършване на
конкретните СМР фирмата е „ЕР-5“ ЕООД, за периода 01.11.2014-30.11.2014 година,
с отговорник В. К.
Изслушани са контролни органи при Дирекция „Инспекция по труда“ -
инспекторът, издал обжалваното постановление, и инспектор, присъствал при
проверките, които поясняват, че производството е образувано след подадения
сигнал.
Разпитани са свидетелите В.К. К, Л. Г. К и М.В.С.
В.К. К, работил на обекта към момента на инцидента с Г., посочва, че
познава Г. отдавна и са работили заедно на обекта, като са били наети от Р.Д.
за извършване на обща строителна работа – събаряне, монтиране на гипскартон, и
той е плащал трудовите възнаграждения по 50 лева на ден. На 07.11.2014 година в
присъствието на Р.Д. на обекта Г. е паднал от стълба, получил е наранявания е и
бил отведен в болницата с неговия автомобил от К. К посочва, че договореностите
с Р. не са били за определена работа или период, а общо – за демонтаж и монтаж
на гипскартон и изхвърляне на отпадъци. Посочва и работното време от 6 – 6,30
часа до 16-17,00 часа, като заявява, че са работили заедно с Г. и други лица.
За Л. обяснява, че е доставял материали, но не е работил на обекта, а М. е
боядисвал. Посочва, че е подписал граждански договор след датата на инцидента.
Л.Г.К пояснява, че по принцип води счетоводството на
дружеството-жалбоподател, но поема и строителни дейности, има граждански
договор за обекта за бояджийски работи. Работил заедно с М. и братята му,
познава В., когото е виждал да извършва демонтажа сам, а за Г. твърди, че го е
виждал два пъти – първия път, когато е отишъл в офиса да иска пари за
злополуката, и втория – в съдебната зала. Твърди, че за възлагането на работи
са сключвани граждански договори с всички изпълнители. Не му е известно дали
изплатените възнаграждения на лицата по граждански договори са били съответно
декларирани и удържани данъци.
М.В.С посочва, че познава отдавна собственика на
дружеството-жалбоподател, понякога извършва строителни услуги за фирмата, по
принцип не е имал договори. Възнагражденията му е плащал Р.Д.. Във връзка с
обекта в „Мол Варна“ посочва, че заедно с В. К и заинтересованата страна Г. са
били ангажирани да събарят стената и да боядисват. Не му е известно дали Г. е
имал договор. Заварил е Г. да работи на обекта, дотогава не го е познавал,
присъствал е на инцидента, като в този момент в залата са се намирали той, В., Р.
и Ж.. Виждал е на обекта К., който не е работил, а е бил „нещо като началник“,
„нещо със снабдяването“. След инцидента той е довършил работата.
При настоящото разглеждане на делото не са представени нови
доказателства като е спазена разпоредбата на чл.226 ал.2 АПК.
При
така установените факти, след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, който е оправомощен съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с административни
правомощия по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда. Спазени са изискванията за
форма на акта, като изложените в него фактически и правни основания за
издаването му позволяват упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.
Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта.
Съдът
намира изводите на контролния орган за наличие на трудово правоотношение за
обосновани от събраните по делото доказателства по следните съображения:
По
делото не се оспорва, че към момента на злополуката Г. се е намирал в обекта, където
са извършвани СМР от дружеството-жалбоподател. Г. е извършвал определена
дейност, изразяваща се в демонтаж на гипскартон на голяма височина, от което е
настъпил инцидента. Макар първоначално в жалбата този факт да е оспорен от
жалбоподателя, чийто управител твърди, че не познава Г., в писмената защита при
първото разглеждане на делото, се посочва, че К, на когото била възложена
цялата работа, е извикал на работа своя приятел Г., като му е обещал, че ще му
се плаща, и за тази уговорка управителят на дружеството-жалбоподател не е
знаел. Тези твърдения на заинтересовано от изхода на спора лице, които са
непоследователни и вътрешно противоречиви, съдът възприема като защитна теза,
променяща се с времето. Те не могат да бъдат кредитирани от съда и поради
тяхното противоречие с обясненията на свидетелите, и по-специално тези на свидетеля
С., лице без интерес от изхода на спора, който категорично твърди, че е бил
свидетел на инцидента, към който момент в обекта е присъствал и управителя на
дружеството. Не може да се приеме и тезата, че Г. е присъствал в обекта, тъй
като работа му е обещал К, който се бил ангажирал за целия обем дейност по демонтаж.
От обясненията на С., К и Г. и декларациите на последния пред органа се
установява, че той работи на обекта от края на м. октомври 2014г., докато
подписаният с К граждански договор е с дата 11.11.2014 година, тоест след
инцидента. След като на К работата е възложена на 11.11.2014 година, не е ясно
как той би превъзложил тази работа предварително на Г.. Доколкото според
инвеститора „Мол Варна“ жалбоподателят „ЕР-5“ ЕООД не е ползвал подизпълнители
за обекта, положеният от Г. труд е в полза на последното дружество, тъй като е
насочен към изпълнение на задълженията му по договора за СМР с инвеститора.
Няма логическо обяснение и защо управителят на дружеството, който е присъствал
в момента на инцидента, като лице, отговорно пред инвеститора за спазване на
здравословните и безопасни условия на труд, е допуснал на висока стълба в
обекта, да се намира и да полага труд лице, за което няма информация в какво
качество е там, и което не познава. Ето защо съдът счита, че в момента на
инцидента Г. е предоставял работна сила в полза на „ЕР-5“ ЕООД.
По
отношение на елементите на трудовото правоотношение съдът приема, че е
установено работното място, трудовите функции и времето, през което е следвало
да се извършват, както и
възнаграждението, договорени между страните. Не може да се приеме, че
отношенията са такива по граждански договор, доколкото няма данни за договаряне
на работа в определен обем или за определен резултат, а за извършване на
определени действия, отговарящи на трудова
дейност без договорен период (по данни от свидетеля К). Не се установява и да е
била налице самостоятелност при изпълнението на възложените задачи, след като К
е бил определен като лице за контакт с инвеститора, но няма данни да е действал
като подизпълнител от собствено име, а като представител на „ЕР-5“ ЕООД.
Съответно, след като жалбоподателят твърди, че Г. няма възложени от него задачи
или дейности, няма как да се обоснове и извод за самостоятелност при
извършването им.
Наведените
твърдения в писмените бележки за изнудване от страна на Г. към дружеството, са
неотносими към спора. Жалбоподателят разполага с възможността да сезира
съответните компетентни органи, ако счита, че спрямо него се извършват
неправомерни действия с цел получаване на имотна облага.
Според
разпоредбата на чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото се установи
наличието на всички елементи на трудово правоотношение – възлагане на
определени действия, отговарящи на трудова дейност, работно място и работно
време, договорено възнаграждение, поради което съдът приема, че са налице
предпоставките за издаване на постановление по реда на чл. 405а, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда, и съответно, че обжалваното постановление, с което административният
орган е обявил съществуването на трудово правоотношение между Г. и „ЕР-5“ ЕООД,
е правилно и законосъобразно.
Доколкото
не се установяват основания за незаконосъобразност на постановлението, жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена. При този изход на производството, в полза
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева, определено по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в полза на
заинтересованото лице Г. направените разноски в размер на 400 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕР–5“
ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Постановление от 18.12.2014 година,
издадено от старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с
което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, е обявено
съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Г.С. ***, ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЕР–5“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна
сумата 200 (Двеста) лева.
ОСЪЖДА „ЕР–5“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК ********* да заплати на Г.С. ***, ЕГН ********** сумата 400
(Четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: