ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. София, 03.11.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа докладваното търговско дело № 558 по описа
за 2021 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.У.“ ООД, ЕИК ******, с която срещу
„М.Е.“ ЕООД, ЕИК ******и „П.И.“ ЕООД, ЕИК ******, в
качеството им на съдружници в дружество по ЗЗД „В.Д.П.“, са предявени при
условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата 30000 лева
частично от 131289,09 лева.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът бил носител на вземания от „П.И.“ ЕООД, обективирани в изпълнителен лист, които се събирали
принудително в производството по изп. дело № 20208440401202 на ЧСИ С.Я.. В рамките
на изпълнителното производство до дружество по
ЗЗД „В.Д.П.“ било изпратено запорно съобщение дължимите на „П.И.“ ЕООД суми да бъдат преведени по сметка на съдебния изпълнител.
Въпреки наложения запор третото задължено лице - дружество
по ЗЗД „В.Д.П.“ не изпълнило задълженията си и запорираните вземания му били
възложени за събиране с постановление по реда на чл. 510 ГПК. В тази връзка
предявява в качеството на процесуален субституент на „П.И.“ ЕООД иск срещу „П.И.“
ЕООД и „М.Е.“ ЕООД, които да бъдат осъдени да заплатят на „П.И.“ ЕООД сумата 30000 лева –
частично от 131289,09 лева, която сума е следвало да бъде преведена по сметка
на съдебния изпълнител и при условията на евентуалност - иск за осъждане на „П.И.“
ЕООД и „М.Е.“ ЕООД да заплатят на „Т.У.“ ООД сумата, ако третото задължено лице -
дружество по ЗЗД „В.Д.П.“ е изпълнило задълженията си към „П.И.“ ЕООД.
При
дължимата служебна проверка на предявената искова молба съдът е констатирал
несъответствието й с изискванията на ГПК и с разпореждане от 20.04.2021 г. е
указал отстраняване на конкретни нередовности. От страна на ищеца е депозирана
на 12.05.2021 г. молба в изпълнение на указанията, но и молба, в която ищецът и
претендираните ответници изразяват общо съгласие за спиране на производството,
с оглед възнамерявано извънсъдебно уреждане на отношенията.
Предвид
обективираното от участващите в производството главни страни искане за временно
преустановяване на процесуалното развитие, с определение от 13.05.2021 г. и на
основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, производството по т. д. № 558/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VI-16 състав, е спряно, като определението е влязло в сила на
26.06.2021 г..
С молба от
01.11.2021 г. ищецът е поискал възобновяване на производството, с оглед
неизпълнение на сключеното между страните извънсъдебно споразумение, послужило
като основание за спирането. Молбата на „Т.У.“ ООД е
основателна и налага възобновяването на производството, тъй като е депозирана в
рамките на 6-месечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК.
Възобновяването
на производството налага нова проверка за редовност на исковата молба в
светлината на дадените с разпореждане от 20.04.2021 г. указания, а именно: след като ищецът предявява осъдителен иск срещу „М.Е.“ ЕООД, съгласно овластяването му от ЧСИ Я.,
то предявените от субституента вземания на „П.И.“ ЕООД трябва да бъдат ясно и
безпротиворечиво индивидуализирани, което означава посочване на правопораждащия
ги факт (конкретната сделка от която произтичат) и размера им. Посочването на
фактури не представлява конкретизиране на вземането, което е и посочено в
богато цитираната съдебна практика на ВКС, разясняваща естеството на фактурата.
На база тази практика за ищеца следва да е ясно, че фактурата е документ за
целите на счетоводната отчетност и данъчното облагане, но посочването на номера
и датата й на издаване не индивидуализират вземането. В този смисъл
субституентът твърди да предявява осъдителните искове на „П.И.“ ЕООД срещу „М.Е.“ ЕООД в общ размер от 30000 лева, частично
от 131289,09 лева, което налага да се уточни размера на частичния иск от всяко
едно вземане по всяка една от фактурите.
По отношение на евентуалния иск в уточнителната молба се твърди, че „П.И.“
ЕООД нямало вземания от „М.Е.“
ЕООД, което твърдение противоречи на фактическите твърдения
по главния иск, което противоречие се налага да бъде отстранено. След като
ищецът на собствено основание предявява иск при твърдения да е извършено
плащане на задължението от третото лице (участващите в неправосубектното
дружество юридически лица) в полза на длъжника „П.И.“ ЕООД, то съгласно чл.
452, ал. 3 ГПК ответник по този иск може да бъде само третото лице, неизпълнило
запора, но не и самият длъжник. Това налага искът по чл. 452, ал. 3 ГПК да бъде
насочен към единствено срещу „М.Е.“ ЕООД, което следва да е изпълнило на „П.И.“
ЕООД. Твърдението сам длъжникът „П.И.“ ЕООД да е платил на себе си противоречи
на правилата на облигационното право. По тази причина ищецът следва да насочи
искът по чл. 452, ал. 3 ГПК спрямо възможния процесуално легитимиран ответник и
да конкретизира в какъв размер твърди да е евентуално извършеното плащане, тъй
като в първоначалната искова молба този иск също е предявен като частичен, но в
уточнителната молба се посочват пълните размери на платените фактури.
В
изпълнение на така дадените от сезирания съд указания от 20.04.2021 г., ищецът
е депозирал молба, вх. № 316030/12.05.2021 г., в която изрично уточнява, че
предявените искове от него в качеството му на субституент на „П.И.“ ЕООД осъдителни искове срещу „М.Е.“ ЕООД имат за предмет вземания по
6 броя отделни фактури, всяка от които издадена с оглед самостоятелно
облигационно отношение - доставка на стоки, аванс по договор (неуточнен) и
възнаграждение за извършени услуги (също неуточнени), като претендира частично
заплащане на 5000 лева от стойността на всяка от подробно описаните фактури.
Евентуалните искове при установяване извършено след наложен запор плащане от
третото задължено лице (дружество по ЗЗД „В.Д.П.“, но с оглед
факта на притежавано от длъжника качество съдружник само съдружника „М.Е.“ ЕООД) в полза на длъжника „П.И.“ ЕООД също е уточнено да са частични – в размер на 5000 лева от платеното
след запора вземане по всяка издадена от дружество по ЗЗД „В.Д.П.“ фактура.
При така уточнените твърдения и
конкретизираните петитуми следва да се приеме, че предмет на предявените искове
са частични вземания, всяко от които в размер на сумата 5000 лева, поради което
никой от предявените искове (главни и евентуални) искове не е родово подсъден
на Софийски градски съд. С
предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част
от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на
делото е претендираната част от дължимата сума, в случая по всеки от исковете
25000 лева, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение – така
изрично Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето
защо и предвид разпоредбата на чл. 103 ГПК и по аргумент за обратното от чл.
104, т. 4 ГПК се налага изводът, че частичните искове, предмет на настоящото
производство, тъй като не са над
25000 лева, са подсъдни на районен съд като първа инстанция. Съгласно чл. 119,
ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и тъй като
цената на предявените като частични искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, изискващ разглеждането им от окръжен съд като първа инстанция,
компетентен да се произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото
следва да бъде изпратено по подсъдност.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 558/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VI-16 състав, спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, поради
изразено в молба, вх. № 316035/12.05.2021 г. общо съгласие на страните.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 558/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: