Р Е
Ш Е Н
И Е № 436
гр. Стара Загора, 28.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на
четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка
Маринова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 423 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от И.Г.И.
*** против Решение № 336/ 10.06.2019 г., постановено по АНД № 619/ 2019 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 28/ 10.01.2019 г., издадено
от Кмета на Община Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, които се свеждат до постановяване при
неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на
съда, че е извършител на вмененото нарушение. Счита, че да негово противоправно
поведение не са събрани никакви доказателства. По изложените съображения е
направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да
бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – Община гр.
Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не
изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 28/ 10.01.2019 г.,
издадено от Кмета на Община Стара Загора въз основа на АУАН № 22982/ 23.11.2018г.,
с което на И.Г.И. *** на основание чл.13, б.“б“ от ЗАНН във връзка с чл.68,
ал.1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗЗЖ. Като административно нарушение са
преценени следните обстоятелства: На 22.11.2018г около 15:00ч в гр.Стара
Загора, местност „Високия хълм“-Табашка река, е допуснал отглежданото от него
животно компаньон – куче от неизвестна порода, бяло на цвят, да напусне само
мястото си на отглеждане като е навлязло в обществено място. В НП е отразено,
че е приложен снимков материал.
При осъществения контрол за законосъобразност въз основа на събраните и
обсъдени в решението доказателства и установената от тях фактическа обстановка
Старозагорският районен съд приема, че И.Г. е извършил деяние, с което е
осъществил състава на чл.35, ал.1 от ЗЗЖ като е допуснал кучето му да напусне
мястото на отглеждане. Не констатира съществени нарушения на процесуални
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. За извършеното нарушение е
наложено минималното предвидено в закона наказание. По тези съображения намира
НП за законосъобразно и го потвърждава.
Решението на
Районен съд Стара Загора е постановено при неправилно
приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на И.Г.И. е ангажирана за нарушение на чл.35, ал.1 от Закона за
защита на животните, съгласно която собственикът на животно-компаньон взема
мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза
в чужда собственост или на обществени места. От фактическа страна е мотивирано
с допускане отглежданото от И. животно компаньон – куче от неизвестна порода,
бяло на цвят, да напусне само мястото си на отглеждане и да навлезе в
обществено място.
С оглед така
повдигнатото фактическо обвинение настоящата инстанция намира за неправилен
извода на въззвивния съд по съществото на спора, че нарушението за установено
по безспорен начин. Приетата за нарушена разпоредба на чл.35, ал.1 от ЗЗЖ
предвижда задължение за собственика на
животно-компаньон да взема мерки да не допуска животното само да напуска
мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Според нормата на § 1, т.9 от ДР на ЗЗЖ
животни–компаньони са животни, които се отглеждат в домакинството или от
интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени
животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови,
гълъбови и животни от клас Риби.
От показанията на свидетелката
Ройдева се установява, че И.Г. не е собственик на кучето, за което е извършена
проверката, но го отглежда и не го връзва. Цитираният в НП снимков материал не
е представен по делото, а наказаното лице в жалбата оспорва факта, че е заснето
отглежданото от него куче. Твърди, че „неговото куче“ винаги върви с него. От описанието
в НП и събраните по делото доказателства не става ясно кое е мястото на
отглеждане на визираното в НП куче и къде е навлязло след напускане на това
място, т.е. допуснато ли е животното само /без придружител/ да напусне мястото
на отглеждане. Не е доказано и обстоятелството дали отразената в НП местност „Високия
хълм“-Табашка река представлява обществено място доколкото се твърди от
касатора, че там живеят хора и предназначението не е за обществено ползване. В
тази връзка трябва да се отбележи, че не са събрани и необходимите данни, от
които може да се направи преценка за степента на обществена опасност на
деянието и дееца /например каква е големината на кучето, къде е намерено, има
ли повод, каишка или намордник и др/. Тежестта на доказване в административнонаказателното
производство е възложена на наказващия орган, който е длъжен с допустимите
доказателствени средства при условията на пълно главно доказване да установи наличието
на релевантните факти и обстоятелства за ангажирането на отговорността лицето. Липсата
на такива представени доказателства от страната, в чиято тежест е да докаже
наличието на съставомерно деяние по вмененото на санкционираното лице
нарушение, обуславя извод за фактическа и правна необоснованост на
административнонаказателното обвинение.
По изложените съображения касационната жалба
се явява основателна. Решението, с което районният
съд е приел, че административнонаказващият орган законосъобразно е
ангажирал отговорността на И.Г.И. за нарушение на чл.35, ал.1 от ЗЗЖ и е
потвърдил НП, следва да бъде
отменено, а вместо него да се постанови отмяна на НП като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 336/ 10.06.2019 г. по
АНД № 619/ 2019 г. по описа на Районен съд
Стара Загора, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28/
10.01.2019 г., издадено от Кмета на Община Стара Загора, с което на И.Г.И. ***
на основание чл.13, б.“б“ от ЗАНН във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита
на животните е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
за нарушение на чл.35, ал.1 от Закона за защита на животните, като
незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.