№ 2199
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 21453 от 29.12.2023 г., постановено по гр. д. №
38148/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 42-ри състав е признато
за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 7 б. „б“, вр.
чл. 5 б. „в“ от Регламент 261/2004 г. по отношение на „България еър“АД, че
съществува вземане на В. М. В., действащ със съгласието на родителите си Д.
П. У. и М. В. В., в размер от 782,33 лева, представляващи левовата
равностойност на 400 евро – обезщетение за отмяна на полет, насрочен за
17.04.2020 г. от София до Лондон – летище Хийтроу, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу така постановеното решение от ответника „България Еър“ АД е
постъпила въззивна жалба, в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с
материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че уважавайки
исковата претенция, решаващият съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като по делото били налични доказателства, че отмяната на
процесния полет е била вследствие на наличието на извънредни
обстоятелства, които освобождават превозвача от отговорност, а именно
извънредната епидемична обстановка, породена от COVID-19. Излага, че
мерките срещу разпространението на вируса включвали ограничения в
1
придвижването на гражданите, което се отразило на авиационния бизнес и
правело изпълнението на процесния полет търговски неизгоден за
изпълнение. Ето защо намира, че исковата претенция е неоснователна и
превозвачът не следва да носи отговорност, съответно да дължи обезщетение.
С оглед изложените в жалбата съображения е отправена молба до
въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване
на такова, с което искът да бъде отхвърлен.
В законоустановения срок въззИ.емият В. В., действащ със съгласието на
родителите си Д. У. и М. В., чрез адв. И. П., е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата като неоснователна. На първо място намира,
че въззивникът не е посочил в какво се изразяват сочените извънредни
обстоятелства и не е представил доказателства, от които да е видно, че във
връзка с пандемията от COVID-19 е имало някакви ограничения на
територията на Република България или Обединеното кралство, които да не
позволяват да бъде осъществен процесния полет. Счита, че твърденията за
извънредни обстоятелства се опровергават и от представените в хода на
производството пред СРС писмени доказателства, от които е видно, че
превозвачът е осъществяват полети в процесния период. Освен това посочва,
че това оплакване на въззивника се опровергава и от т. 10 на Раздел III от
Заповед № РД-01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, видно
от която е бил предвиден специален режим за членовете на екипажа на
въздухоплавателни средства до и от летища за обществено ползване на
територията на Република България, което на практика означавало, че
полетите с въздухоплавателни средства не са били забранени.
Във връзка с позоваването от страна на жалбоподателя на търговска
неизгодност за изпълнение на процесия полет въззИ.емият излага, че по
делото не са представени доказателства, които да обуславят извода, че
търговската неизгодност на полета представлява извънредно обстоятелство,
което да обоснове приложението на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. Намира още, че търговската неизгодност на полета не може изобщо да бъде
отнесена към категорията „извънредни обстоятелства", доколкото чл. 14 и чл.
15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/ 2004 г. свързва настъпването на
такИ. обстоятелства с външни за превозвача условия, а не с неговата
материална сигурност и/или обезпеченост, като в тази връзка се позовава на
практика на Съда на Европейския съюз. На последно място излага, че именно
в тежест на превозвача е възложено и да установи, че дори и да е използвал
всички свои налични ресурси, в това число и финансови, пак не би могъл да
избегне отмяната на полета, а по настоящото производство жалбоподателят не
бил представил доказателства в тази насока.
Ето защо е отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
2
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с тези, направени от районния съд в
атакувания съдебен акт (чл. 272 ГПК). При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
въззивна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК е с правно основание чл. 7, т. 1,
б. „б“, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети (Регламента). На основание член 5, пар. 1, б. „в“
от Регламента при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента – 400
евро за всички полети от 1500 км. до 3500 км.
При така предявения иск съобразно твърденията, наведени в исковата
молба, в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между
страните е налице сключен договор за превоз за полет на „България Еър“ АД
от София до Лондон на 17.04.2020 г.; че процесният полет е с разстояние от
1500 км до 3500 км; че същият е бил отменен.
Всички горепосочени обстоятелства се установяват от представените от
ищеца писмени доказателства, като същите не се и оспорват от ответника.
Основният спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата инстанция,
е дали отмяната на полета е обусловена от извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента, наличието на които биха освободили
превозвача от задължението му за заплащане на обезщетение.
В случая въззивникът твърди, че не следва да носи отговорност тъй като
отмяната на процесния полет се дължи на изключващи отговорността на
превозвача обстоятелства, а именно пандемията от COVID-19, въведеното в
Република България на 13.03.2020 г. извънредно положение и свързаните с
това ограничения в придвижването на територията на Република България.
Разпоредбата на чл. 5, пар. 3 от Регламента предвижда, че опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да
докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По
3
смисъла на Регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в
случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. По делото не са
събрани никакви доказателства, от които да може да се формира извод, че
процесният полет е бил отменен по посочените от ответника причини, а
именно – пандемията от COVID-19 и свързаните с това ограничения в
придвижването. В тази връзка ответникът не е въвел никакви твърдения,
съответно – не е ангажирал никакви доказателства, установяващи конкретната
причина, налагаща отмяна на полета на 17.04.2020 г.
Следва да се посочи още, че видно от кореспонденцията между
страните, въздушният превозвач след отмяната на полета, планиран за
17.04.2020 г., е предложил друг за следващия ден или за 20.04.2020 г., от което
следва, че отмяната не се дължи на обявеното извънредно положение, а на
други обстоятелства, за които обаче ответното дружество следва да отговаря.
Във въззивната жалба ответникът е коментирал пандемията от COVID-
19 в Република Чехия, вътрешните здравни мерки и ограничения в Чехия,
както и ограниченията за пътуване. Процесният казус обаче касае закупен
билет за пътуване със самолет до Обединеното кралство, поради което
здравните ограничения в Република Чехия и направените оплаквания в този
смисъл са ирелевантни за настоящото производство и не следва да бъдат
обсъждани.
Във връзка с позоваването от страна на въззивника на търговска
неизгодност за изпълнение на процесния полет следва да се посочи, че по
отношение на тези твърдения е настъпила процесуална преклузия, доколкото
се навеждат за първи път с въззивната жалба. Все пак за пълнота на
изложението следва да се посочи още, че според настоящия съдебен състав
търговската неизгодност на полета не представлява извънредно обстоятелство
по смисъла на член 5, пар. 3 от Регламента.
При това положение съдът счита, че по делото се установява по
безспорен начин, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет
на „България Еър“ АД от София до Лондон на 17.04.2020 г., че процесният
полет е с разстояние над 1500 км., че полетът е отменен от въздушния
превозвач по причини, за които последният носи отговорност. Следователно и
на основание чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от Регламента ищецът има право на
обезщетение в размер на 400 евро. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора на въззИ.емия на основание чл. 273 ГПК, вр. чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски. Същият претендира такИ. в размер на 400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено. Ето защо претенцията е основателна в пълния си размер.
4
Предвид цената на иска и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21453 от 29.12.2023 г., постановено по
гр. д. № 38148/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 42-ри състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД с ЕИК ********* да заплати на В. М.
В. с ЕГН **********, действаща със съгласието на родителите си Д. П. У. с
ЕГН ********** и М. В. В. с ЕГН ********** на основание чл. 273 ГПК, вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – разноски, направени в хода на
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5