МОТИВИ към
Присъда № 30 от 09.04.2013 г.
на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 264 по описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия С.И.С. *** обвинителен
акт, с който на същия е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от Наказателния кодекс, за това, че в периода от 05.03.2010 г. до 18.03.2010 г.
в град Хасково, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.Ч., представител на „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД, А.М.Д., представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Дияна Г.Д., представител на „Ти Би Ай кредит”
ЕАД, представяйки се, че е лицето Г.П.Д. с ЕГН: ********** *** и с това причинил
имотна вреда на „Уникредит Кюпсюмър
Файненсинг” АД в размер на 1297,55 лева, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в размер на 1780,23 лева и на „Ти Би Ай кредит”
ЕАД в размер на 1 085.10 лева, всичко на обща стойност 4 162.88 лева и за
извършено престъпление по чл. 309, ал.1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК за това, че в периода от 05.03.2010 г. до 18.03.2010 г. в град Хасково,
при условията па продължавано престъпление, съставил неистински частни документи,
а именно: 1. Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX - 02338404;
2. Искане — договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем и 3. Договор за
потребителски кредит **********, сключени между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД”; „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД и „Ти Би Ай кредит” ЕАД от една страна и Г.П.Д.,
от друга, на които е придал вид, че са сключени от името на Г.П.Д., за да докаже,
че съществуват договорни отношения между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД; „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД и „Ти Би Ай кредит” ЕАД и Г.П.Д. с ЕГН: **********
от Димитровград.
Предявени са и прието за съвместно
разглеждане от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията към МП, с ЕИК: *********, представлявано от
Валентин Ангелов Гълъбов - Изпълнителен директор и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, ет. 14, представлявано от Луик Льо Пишу
против подс. С.И.С. граждански искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД съответно за
сумата в размер на 1085.10 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието
по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2010г. до окончателното
й изплащане, както и сумата в размер на 100.00 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт и за сумата в размер
на 1780.23 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2010 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата в размер на 246.81 лева, представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин за всяко от визираните в него деяния. Предлага съдът, при индивидуализация
на наказанието, да отчете като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия и положителното
му процесуално поведение, като счита, че наказанието следва да му бъде наложено
наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изпълнение бъде отложено след приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за
срок от 3 години за деянието по чл. 209, ал.1 ,вр.
чл. 26, ал. 1 НК и наказание „лишаване от свобода” за срок 1 година, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 23 НК счита, че е необходимо да се определи на подсъдимия едно общо наказание измежду
тези, предложени от прокуратурата, а именно най – тежкото измежду тях - „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на така определеното общо и най – тежко наказание – отложено за срок от 3 години.
В тежест на подсъдимия следвало да бъдат възложени и направените по делото
разноски.
Гражданският ищец – „Ти Би Ай Кредит”
ЕАД, град София, чрез процесуалния си представител – юриск.
Борислав Кобуров поддържа предявения против
подсъдимия граждански иск и моли същият да бъде уважен, а в полза на
представляваното от него дружество – присъдени направените по делото разноски.
Гражданският ищец - „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, град София, чрез процесуалния си представител
– юриск. П.Л. също поддържа предявения против
подсъдимия С. граждански иск за причинените от деянието имуществени вреди и
моли същия да бъде осъден да заплати претендираната
сума, както и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия С.И.С. –
адв. Т.Д. *** пледира при произнасянето на присъдата да се вземат под внимание
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно минало и
съдействието при извършване на действията по разследване и моли за
престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. НК – отложено с изпитателен срок от
3 години, а за деянието по чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК – наказание „лишаване от свобода”, съобразно установения в закона
общ минимум.
Подсъдимият С.И.С. разбира обвинението и
на съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и
вината си. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното
от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.И.С. е роден на *** г. в Димитровград, същият по произход
е българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с
постоянен адрес: град Д, бул. „Т м” .
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 349, издадена от Районен
съд – Димитровград на 29.03.2012 г., подс. С.С. не е осъждан. От представената по досъдебното производство характеристична справка за
подсъдимия се установява, че същият няма криминалистически
регистрации. Ползва се с добро име и авторитет сред съседите си и с поведението
си не е нарушавал обществения ред.
Установено в хода на разследването е,
че свидетелят Г. *** и към началото на 2010 година същият изпитвал силни финансови
затруднения. В дните на месец февруари 2010 г. свид. Д. посетил
магазин за хранителни стоки в Димитровград, като желаел да закупи алкохолни напитки
и цигари. Тъй като обаче нямал пари в себе си, предложил на продавачката в магазина
- свид. Б.М. да му даде исканите стоки на разсрочено плащане,
а като гаранция Д. щял да остави личната си карта. След известни преговори между
двамата, относно обезпечаването на сделката, свид. М.
се съгласила даде на Д. стоките на изплащане, а като гаранция взела личната му карта
с номер: *********, издадена от МВР — Хасково. Още на другия ден свид. Д. взел своята пенсия и посетил хранителния магазин, за
да погаси задълженията си и да вземе документа си за самоличност. Междувременно
обаче по неустановен по делото начин подс. С.С. успял
да направи фотокопия на личната карта на свид. Д. и по
неустановен начин манипулирал така създаденото копие на документ за самоличност,
като поставил своя снимка върху него. Сдобивайки се с копие на личната карта на
свид. Д. и с извършената манипулация върху снимката на
титуляра. подс. С. решил да я използва, представяйки се
за свид. Г.Д., с цел да се сдобие с различни движими вещи.
Идеята била да получи стоките на лизинг от различни финансови институции, легитимирайки
се под чуждо име, да придобие ценни вещи, за които да не поема реално финансови
задължения по изплащане на цената им. Избрал за целта си магазините „Техномаркет” и „Зора” в град Хасково, като разбрал, че в тях
се продавали на изплащане различни стоки.
На 05.03.2010 г. подс.
С.С. посетил магазин „Техномаркет” в град Хасково, собственост
на „К енд К електроникс” ЕАД.
Там пред служителите подс. С. заявил, че желаел да закупи
лаптоп на изплащане. Насочили го към св. С.Ч., представител към онзи момент на
„Упикредит Кюнсюмър Файненсинг” АД. Подс. С. възприел
свид. Ч. и поискал пред нея да закупи преносим компютър
на изплащане - лаптоп. Процедурата била много опростена - следвало да се подаде
бланкова заявка през интернет до съответната финансова институция, при която купувача
въвеждал личните си данни. В кратък срок от време дружеството - кредитор се свързвало
директно с купувача и след това подавало знак на продавача, дали лицето е одобрено
за получаване на кредит. „К енд К електроникс”
ЕАД имало финансов интерес да бъдат осъществени повече такива сделки, тъй като стока
им се изплащала директно от кредитора след одобрение. Този род сделки също били
много разпространени в изследваният период от време, имало значителен брой клиенти,
включително и от магазина на „Техномаркет” в град Хасково.
Това способствало същият да занижи значително критериите по проверката на личността
на купувачите. Подс. С. използвал успешно създалата се
ситуация и представил копие от лична карта с номер: *********, издадена на
08.12.2001 от МВР - Хасково на името на свид. Г.Д. със
своя снимка върху него, поискал да закупи преносим компютър. Изпълнявайки процедурата,
представяйки се пред свид. Ч. за Г.Д., подс. С. подал искане- договор за отпускане на стоков кредит
и паричен заем от 05.03.2010 г., вписвайки саморъчно имената на Г.Д. на същия и
поставяйки измислен от него подпис. Подс. С. въвел данните
в бланка и получил одобрение от страна на „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД. Така се спрял
на преносим компютър „ACERASPIRE” 5738ZG на стойност в размер от 1297.55 лв. Съответно
между свид. Ч., като представител на „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД, и подс. С., като купувач
било изготвено и подписано искане - договор за отпускане на стоков кредит и паричен
заем от 05.03.2010 г. в което подс. С. бил легитимиран
вече като Г.П.Д.. Последният положил отново подпис в графа „потребител”, полагайки
подобен на първият подпис, сочещ, че е на свид. Г.П.Д..
Според условията на договора, потребителя ставал собственик на закупената стока
в момента на покупката, освен ако между него и продавача на стоката не е уговорено
друго. В случая такава уговорка липсвала. Към документацията за извършване на тази
сделка оставала и копие от лична карта, на което ръкописно подс.
С. положил надпис „вярно с оригинала” и отново се подписал по подобен начин. След
което подс. С. получил от магазина на „Техномаркет” желаната от него стока, а „Уникредит
Кюнсюмър Файненсинг” АД заплатило
на „К енд К електроникс” ЕАД
сумата от 1297.55 лева. Подс. С. на същия ден
05.03.2010 г., обаче поискал закупуване и на втори компютър, но вече през друга
финансова институция. Продължавайки да се представя за свид.
Г.П.Д., подс. С. изпълнил аналогична операция вече към
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД този път в магазина „Зора” в град Хасково. Пред
свид. А.Д. — представител на финансовата институция. подс. С. отново се представил за свид.
Г.П.Д.. Предмет на сделката бил персонален компютър марка „HP”, модел 4510S на стойност
от 1 219.00 лв., но тук вече финансовата институция предлагала условия за кредитиране
с оскъпяване, като при 24 месечни вноски общата сума по кредита възлизала на 1
780.23 лв. Между подс. С. и свид.
А.Д. бил оформен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX
-02338404 от 05.03.2010 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г.П.Д., подс. С. поставил подпис, с който трябвало да се легитимира
като свид. Г.П.Д., отново манипулирано копие от личната
карта Д., където написал „вярно с оригинала” и нов подпис, подобен на първият. След
което подс. С. получил желаната от него стока и напуснал
търговския обект.
На 18.03.2010 г. подс.
С. отново решил да повтори действията си, като тези от 05.03.2010 г. Въпросната
дата подс. С. посетил магазин на „Техномаркет”
в гр. Хасково, собственост на „К енд К електроникс” ЕАД Там пред служителите подс.
С. заявил, че желаел да закупи хладилник с фризер на изплащане.
Насочили го към свид. Д.Д., представител към онзи момент
на Ти Би Ай кредит ЕАД. Подс. С. възприел свид. Д. и поискал пред нея да закупи хладилник с фризер на изплащане. С.С. се представител пред свид. Д. отново за свид. Г.П.Д. и
попълнил от името на последния Искане — Декларация за потребителски кредит от
18.03.10 г., вписвайки саморъчно имената на Г.П.Д. ЕГН на същия и поставяйки измислен
от него подпис. Подс. С. въвел данните в бланка и получил
одобрение от страна на „Ти Би Ай кредит” ЕАД. Така се спрял на хладилник с фризер марка „Samsung” на стойност
от 1085.10 лв. Съответно между свид. Д., като продавач
и свид. С. като купувач бил сключен Договор за потребителски
кредит ********** от 18.03.2010 г. като подс. С., легитимиран
вече като Г.П.Д., положил отново подпис в графа „потребител”, полагайки подобен
на първият подпис, сочещ, че е на свид. Г.П.Д.. Според
условията на договора, потребителят ставал собственик на закупената стока в момента
на покупката, освен ако между него и продавача на стоката не е уговорено друго.
В случаят такава уговорка липсвала. Към документацията за извършване на тази сделка
оставила и копие от лична карта, на което ръкописно лично той положил надпис „вярно
с оригинала” и отново се подписал по подобен начин. След което подс. С. получил от магазина на „Техномаркет”
желаната от него стока, а „Ти Би Ай кредит” ЕАД заплатило на „К енд К електроникс” ЕАД сумата от
1 085.10 лева.
За посочените по горе договори за потребителски
кредити подс. С.С. не уведомил свид.
Г.П.Д., като след това не обслужвал нито един от трите договора. Облигационните
отношения пред финансовите институции обаче били възникнали и същите започнали да
изпращат напомнителни писма на св. Г.П.Д. за необслужваните кредит. Стигнало се дори до завеждане на частно
гражданско дело 1605/2010 г. по описа PC - Димитровград. Свид.
Д. подал сигнал в РУП -Димитровград и по случая била извършена проверка, като бил
установен извършителя на деянията — подс. С.С..
От заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-почеркова експертиза № 81 се
установява, че подписите, положени в приобщените по делото частни документи — искания
и договори за стоков кредит с посочен издател Г.П.Д. са изпълнени от подс. С.И.С..
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, декларация за семейно и имуществено състояние, от заключението на вещото лице по назначената съдебно - почеркова експертиза, всички преценени във връзка с
изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от
него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършените деяния,
се
налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С.И.С. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото й обвинение е привлечен към
наказателна отговорност,
тъй като На 05.03.2010 г. възбудил и поддържал заблуждение относно
действителната си самоличност у С.С.Ч. представител на „Уникредит
Кюнсюмър Файненсинг” АД, представявяйки се за лицето Г.П.Д. с ЕГН: ********** от Димитровград
и с това причинил имотна вреда на „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД в размер на
1297, 55 лева, на 05.03.2010 г. възбудил и поддържал заблуждение у А.М.Д., представител
на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД представяйки се за лицето Г.П.Д. с ЕГН:**********
от Димитровград и с това причинил имотна вреда на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД в размер
на 1780,23 лева и на 18.03.2010 г. възбудил и поддържал заблуждение у Д Г.Д. представител
на „Ти Би Ай кредит” ЕАД, представяйки се за лицето Г.П.Д. с ЕГН:********** от Димитровград
и с това причинил имотна вреда на „Ти Би Ай кредит” ЕАД в размер на 1 085,10 лева. В
случая заблуждението се отнася до действителната самоличност на дееца,
възбудено е с конкретни действия от негова страна, предприето по отношение на
изброените лица и свързани с представяне на ксерокс копие от документ за
самоличност, а именно лична карта, издадена на името на Г.П.Д., но със снимка
на подсъдимия. Това заблуждение, след като е било възбудено е и поддържано с
попълване на необходимите документи за отпускане на потребителски кредити от
името на лицето, под чиято самоличност деецът се е представил. Въпросът дали използваното
от него копие на лична карта би могло да се приеме, че съставлява само по себе
си документ и дали в този си вид попада сред тези посочени в правната норма на
чл. 212 НК не следва в случая да бъде подлагано на отделен анализ, за да се
интерпретира въпроса за наличие на документна измама, още повече, че такова
обвинение липсва. Решаващо по делото е това, че се установява по категоричен
начин, че подсъдимият се е идентифицирал пред свидетелите С.С.Ч. представител на
„Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД, А.М.Д., представител на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Д Г.Д. представител на „Ти Би Ай кредит” ЕАД,
по чужда самоличност и представяйки се за лицето Г.П.Д. с копие от неговата
лична карта, с цел да получи имотна облага
- да получи инкриминираните вещи на определена стойност, без да има право за това.
Несъмнено по този начин посочените свидетели са въведени в заблуждение относно
действителната самоличността на това лице, което се е явило пред тях. Приемайки
същото за свид. Г.П. и след извършване на необходимата
проверка, в съзнанието на тримата свидетели е формирана погрешната представа, че
извършва сделката именно с това лице, а не с друго лице, с различна самоличност
– подсъдимия, в което се изразява и процесното
заблуждение. Благодарение използването на чужди имена, лични данни, лицето, което
се е явило пред свидетелите С.С.Ч. представител на „Уникредит
Кюнсюмър Файненсинг” АД, А.М.Д.,
представител на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и Дияна Г.Д. представител на „Ти Би Ай кредит”
ЕАД е продължавало да поддържа заблуждението
у тях, относно своята самоличност, в което ги е въвел преди това с различни
действия и в частност с попълването на различни документи, където същото лице внася
личните данни на свид П. подписва се там, където е необходимо
за това. В резултат на тези си действия и след като е въвел в заблуждение всеки
от свидетелите поотделно С.С.Ч. представител на „Уникредит
Кюнсюмър Файненсинг” АД, А.М.Д.,
представител на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и Д Г.Д. представител на „Ти Би Ай кредит”
ЕАД и е поддържал същото относно действителната си самоличност се е стигнало до
акт на имуществено разпореждане от страна на представляваното от тези лице
търговски дружества под формата на сключване на договори за потребителски
кредити и предоставяне на паричен кредит на името на свид.
Г.П., но усвоени подсъдимия без наличието на правно основание за това, който е
нямал изначално намерение да се задължи по тези сделки – признак разграничаващ
неизпълнението на гражданскоправни отношения и
измамливи действия, явяващи се съставомерно поведение
по чл. 209, ал. 1 НК. С това за всяко от инкриминираните деяния – на 05.03.2010
г., 05.03.2010 г. и 08.03.2010 г. е осъществен престъпния състав по чл. 209,
ал. 1 от Наказателния кодекс, а предвид факта, че тези деяния са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, еднородна форма на
вината и всяко от последващите деяния се явява продължение на предшестващите
го, поради което правилно е възприето в акта на държавното обвинение, че се
касае за едно единно продължавано престъпление и в съответствие със закона е
дадената квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият С.С. е извършил същото.
Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс. С.С. умишлено, при
пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си въвежда в заблуждение и
поддържа такова у свидетелите С.С.Ч., А.М.Д. и Д Г.Д. с цел последващо разпореждане от страна на представляваните от тях юридически лица и целял настъпване на съставомерния резултат,
воден от подбудите за извличане по този начин
на материална облага, каквато на му се следва.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия,
съдът взе взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало, и за него са събрани данни, характеризиращи личността
му в изключително положителен аспект, отчетени от съда наред със съдействието,
което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Посоченото обаче не
би могло да бъде обсъдено в светлината на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед сравнително високата обща стойност на предмета на
престъпление, липсата на възстановяване на причинените имуществени вреди и
упоритостта и целенасочеността за извършване на деянието, изразяващи се в
предварителното му планиране.
Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия С.И.С. следва да
бъде определено при условията
на чл. 54 от Наказателния
кодекс и индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства
около и над установения в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК минимум, а именно
на „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца /15 месеца/. Предвид
процесуалния ред, по който протече производството по делото, а именно по
диференцираната процедура по Глава 27 НПК в хипотезата на 371, т. 2 НПК,
задължително се явява приложението на нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид липсата на основание за това по
отношение на текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин срокът на предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” бе определен на 1
година и 3 месеца и намален с една трета – на 10 месеца, чието изтърпяване на основание
чл. 66, ал. 1 от НК съдът прие, че следва да бъде отложено с изпитателен срок от
3 години, след като се установи наличието на формалните предпоставки за това,
установени в закона и същевременно липсва необходимост от ефективно изтърпяване
на наказанието. Така определеният размер
на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от
НК.
На следващо място, детайлният анализ
на доказателствения материал и признанието на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия не оставят
съмнение, че същият с действията си, в реална съвкупност с престъплението по
чл. 209, ал. 1 НК, е осъществил и престъпния състав по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Установено по
недвусмислен и категоричен начин е, че на 05.03.2010 г. съставил документ, а именно:
искане- договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем, сключен между „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД и Г.П.Д.. Този документ по своя характер е
частен диспозтивен и е неистински, тъй като му е придаден
от дееца вид, че е сключен от името на Г.П.Д.. Т.е. явява се неавтентичен, тъй като е с опорочено авторство –
волеизявлението, материализирано в него не изхожда от лицето, на което в
документа е придаден вид, че го е подписало. Подсъдимият, освен, че е съставил
инкриминирания документ е и употребил същия пред органите на управление на „Уникредит Кюнсюмър Файненсинг” АД, за да докаже че съществуват договорни отношения
между Г.П.Д. и „Уникредит Кюнсюмър
Файненсинг” АД.
Установено по – нататък е това, че на
05.03.2010 г. подсъдимият С. е съставил отново неистински частен документ, а именно:
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX -02338404 сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Г.П.Д., на който е придал вид че е сключен от
името на Г.П.Д. и го употребил пред органите на управление на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД за да докаже че съществуват договорни отношения
между Г.П.Д. и БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, а на 18.03.2010 г. съставил неистински частен
документ, а именно: Договор за потребителски кредит ********** сключен между „Ти
Би Ай кредит” ЕАД Г.П.Д., на който е придал вид че е сключен от името на Г.П.Д.
и го употребил пред органите на управление на „Ти Би Ай кредит” ЕАД за да докаже
че съществуват договорни отношения между Г.П.Д. и ,,Ти Би Ай кредит” ЕАД.
Обстоятелства, които обосновават единствено възможния извод, че са осъществени
признаците от състава на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Предвид факта, че тези деяния са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка,
еднородна форма на вината и всяко от последващите деяния се явява продължение
на предшестващите го, поради което правилно е възприето в акта на държавното
обвинение, че се касае за едно единно продължавано престъпление и в
съответствие със закона е дадената квалификация по чл. 26, ал. 1 НК.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както и авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият С.С. е извършил същото.
Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред
доказателствен материал.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено от подс. С.С. умишлено, при
пряк умисъл, прин наличие на специлната
предвидена в закона цел – последваща употреба на документа за доказване
съществуването на конкретно правоотношение.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия за това дение,
съдът отново взе взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението.
Подсъдимият, както бе посочено е с необременено съдебно
минало, и за него са събрани данни, характеризиращи личността
му в изключително положителен аспект, отчетени от съда наред със съдействието,
което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, като смекчаващи
отговорността обстоятелства. Посоченото обаче не
би могло да бъде обсъдено в светлината на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед упоритостта и целенасочеността за извършване на
деянието, изразяващи се в предварителното му планиране, като тук следва да се
добави и последващото послужване с тези договори пред съответните лица в
търговските вериги, за да се получат без основание и стоките на изплащане за
целевото финансиране на които покупки са съставени и процесните
документи. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия С.И.С. следва да бъде определено при условията на
чл. 54 от Наказателния кодекс и индивидуализирано при баланс
между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съобразно средата на установения
в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК размер, а именно на „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца. Предвид процесуалния ред, по който протече производството
по делото, а именно по диференцираната процедура по Глава 27 НПК в хипотезата
на 371, т. 2 НПК, задължително се явява приложението на нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид липсата на основание за това по
отношение на текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин срокът на предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” бе определен на 6
месеца и намален с една трета – на 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът прие, че следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години,
след като се установи наличието на формалните предпоставки за това, установени
в закона и същевременно липсва необходимост от ефективно изтърпяване на
наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от
НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.И.С. бе определено едно
общо наказание измежду тези, наложени му с присъдата, а именно най – тежкото измежду
тях - „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, след като се констатира
наличието на визираните в закона материалноправни
предпоставки за това. Изпълнението на така
определеното общо и най – тежко наказание съдът прие, при произнасянето си по
реда на чл. 25, ал. 4 НК, че следва да бъде отложено за срок от 3 години, след
като прецени, че са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК за това и не се
налага ефективното му изтърпяване, за да бъдат постигнати целите на личната и
генерална превенция.
По отношение на предявените
граждански искове:
Предявеният от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52 – 54, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията към МП, с ЕИК: *********, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов
- Изпълнителен директор против подсъдимия С.И.С. иск за сумата в размер на
1085.10 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2010 г. до окончателното й
изплащане, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия
извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че
е доказан по основание. Установен е и размерът на причинените от деянието имуществени
вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка
от извършеното престъпление. Потребителски кредит на името на свид. Г.П.Д. е отпуснат от страна на ощетеното юридическо
лице, сумата е получена от подсъдимия без правно основание, а кредитът на свой
ред не е бил обслужван от свид. Д.. Предвид на това, с
оглед на което установена освен надлежна активна процесуалноправна
легитимация, е и активната материалноправна
легитимация на гражданския ищец да претендира и получи обезщетение. По тези
съображения по отношение на подсъдимия ще следва освен наказателната, да бъде ангажирана
и деликтната му отговорност, изразяваща се в необходимост
да възстанови причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди, като заплати
процесната сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деянието, до окончателното й изплащане. В полза на ощетеното
юридическо лице, конституирано в процеса като гражданки ищец ще следва да бъде
присъдена и сумата в размер на 100.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт.
По съображения, аналогични на
изложените, основателен се явява и предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес
Парк София, ет. 14, представлявано от Луик Льо Пишу
против подсъдимия С.С. граждански иск по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за сумата в размер на 1780.23 лева, представляваща обезщетение за причинените
от деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди, която сума подсъдимият бе осъден да заплати на гражданския
ищец, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.03.2010 г. до окончателното
й изплащане, както и в негова тежест бяха възложени направените по делото разноски
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, град София за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 246.81 лева, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от
23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството че подс. С.И.С. бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на Районен съд – Хасково сумата
в размер на 392.62 лева, представляваща причинени направени по делото разноски
за заплащане на възнаграждения на вещи лица,
включително и за явяване в съдебно заседание, както и сумата в размер на 121.21 лева - държавна такса, съобразно уважения размер на всеки от предявените граждански искове.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.