№ 7336
гр. С., 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110151732 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С.С.“ 40, ет. 4, чрез
адвокат Б. З., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул.
„Л.“ № 12, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от сума в
общ размер 308,52 лв., като платена от ищцовата страна без основание по договор за кредит
№ 743305, поради нищожност на същия, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 26.09.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: пълномощно, Договор за правна защита и
съдействие и Договор за паричен заем № 743305 ведно с погасителен план към него.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора е представено пълномощно.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
При проверка на съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и
допустимост, съдът констатира, че същата е нередовна на основание чл. 128, т. 2 ГПК, тъй
като по делото няма представен документ за внесена държавна такса, съгласно писмо от
17.02.2023г. от главния счетоводител при СРС. На следващо място е налице нередовност на
исковата молба по см. на чл.127, ал.4 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да
остави исковата молба без движение, като бъде дадена възможност на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи писмена молба,
с препис за ответника, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на
основание чл.127, ал.4 ГПК, както и да представи документ за внесена държавна такса в
размер на 50 лв. по сметка на СРС, като му бъде указано, че при неизпълнение, исковата
молба ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора.
1
С цел изясняване делото от фактическа и правна страна, следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която да се
поставят задачите, формулирани от ищеца.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
14.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С.С.“ 40, ет. 4, чрез
адвокат Б. З., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул.
„Л.“ № 12, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от сума в
общ размер 308,52 лв., като платена от ищцовата страна без основание по договор за кредит
№ 743305, поради нищожност на същия, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 26.09.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2022 г. ищецът сключил с ответника Договор
за заем № 743305, по силата на който получил сумата от 500.00 лв., като в чл. 6 от договора
било уговорено задължение за заемателя да предостави обезпечение, а в чл. 8 била
уговорена неустойка в размер на 308,52 лв., в случай на неизпълнение на посоченото
задължение. Твърди, че не предоставил обезпечение, поради което му била начислена
неустойка в цитирания размер, която заплатил изцяло. Излага твърдения, че договорът е
нищожен, тъй като не бил написан по ясен и разбилаем начин и с изискуемия шрифт.
Поддържа, че ГПР бил посочен като процент, без да е конкретизирано какви разходи се
включват в него, което противоречало на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от
ЗПК. Сочи, че действителният размер на ГПР е по-висок от посочения, тъй като към него не
били включени други уговорени такси и плащания, като така се нарушавал
заканоустановеният праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора не бил посочен размерът
на договорната лихва. Счита, че уговорката за предоставяне на обезпечение съдържала
условия, които я правили невъзможна за изпълнение. Твърди, че уговорнета неустойка
противоречала на добрите нрави, защото нейното начисляване било неизбежно, доколкото
съответното задължение за предоставяне на обезпечение било практически неизпълнимо и
така се осигурявала сигурна допълнителна печалба за кредитора. Смята, че така
уговоренеата неустойка надхвърляла присъщите си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Сочи, че с посочената неустойка се заобикаляла забраната на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, тъй като кредиторът обезпечавал евентуалните вреди от забавено изпълнение
поради липса на обезпечение, макар да имал право да претендира единствено мораторна
лихва в този случай. Поддържа, че уговорената неустойка представлявала скрита печалба,
тъй като не обезпечавала изпълнението на задъжението по договора за кредит, а
изпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение, като се позовава
и на чл. 71 ЗЗД за последиците от непредоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като предвидената
неустойка не била индивидуално уговорена и била необосновано висока, прехвърляйки
риска от неизпълнение на задължението на ответника за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Според ищеца
уговорката за неустойка заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът й не
бил включен към ГПР, като това от своя страна следвало да води до нищожност на целия
договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото се приравнявало на липса на
2
посочен ГПР. Ищцовата страна смята, че това представлява и заблуждаваща търговска
практика, която също следвало да доведе до неправноправност на съответната договорна
клауза. Ищецът излага твърдения, че и уговорената възнаградителна лихва била нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като с прибавянето на горепосочената неустойка
се надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми и двукратния –
за обезпечени, като на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК целият договор следвало
да се счита за нищожен. Посочва се, че имало разлика между посочената за връщане сума и
реално върнатата, както и че липсвала яснота за базата, върху която се определя ГЛП, което
правило договора неясен, в нарушение на чл. 147 ЗЗП. Излагат се твърдения за нищожност и
на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Ищецът счита, че е заплатил необосновано висока
възнаградителна лихва, тъй като е погасил заетата сума предсрочно. Навежда доводи, че е
сключил договора при крайна нужда и явно неизгодни условия, доколкото не е разполагал с
достатъчно средства за задоволяване на своите нужди и тези на семейството си и е бил
принуден да вземе заем от ответника, макар и при явна нееквивалентност на насрещните
престации. В условията на евентуалност твърди, че не целият договор, а само неустоечната
клауза е нищожна, поради нарушение на закона, добрите нрави и неравноправност при
горепосочените съображения. Предвид изложените аргументи за нищожност, ищецът счита,
че е заплатил на ответника неустойка в размер на 308,52 лв. без основание, поради което
претендира връщане на част от същата, а именно – сумата от 50 лв.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че договорът е написан по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията за формат и шрифт. Твърди, че са спазени разпоредбите на ЗПК, като е
посочен общият размер на заема, условията за усвояването му, лихвеният процент, ГПР,
дължимата обща сума от заемателя, както и информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата. Ищецът подписал и погасителен план, в който били посочени
размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Сочи, че
уговореният лихвен процент бил фиксиран за целия срок на договора. Излага твърдения, че
размерът на уговорената неустойка бил точно предварително определен и отговарял на
кредитния риск от непредоставянето на обезпечение, като заемателят бил запознат с тази
клауза и доброволно се е съгласил с нея в условията на свободно договаряне. Същата
отговаряла на обезпечителната, обезщетиетлна и санкционна функции, като била
основателно начислена, тъй като ищецът не изпълнил поетото задължение да предостави
обезпечение, с което поставял кредитора в риск да претърпи вреди при евентуално
неизпълнение. Ответникът поддържа, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена,
като е съобразена със зададените от кредитополучателя параметри на договора. Излага
доводи, че дори и клаузата за неустойка да е нищожна, това не пораждало нищожност на
целия договор. С тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от нищожност на договор.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи сключен между страните договор за заем с
посоченото в исковата молба съдържание, включително и уговорката за неустойка,
наличието на основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на
договора, респективно - на посочената клауза от договора, както и факта, че е заплатил на
ответника сума в размер на 308,52 лв. Ответникът следва да докаже валидно основание за
3
получаване на посочената сума.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства: няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба. УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение, следва да представи писмена молба, с
препис за ответника, в която да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на
основание чл.127, ал.4 ГПК, както и документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в
размер на 50,00 лева. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в
посочения срок и в цялост, исковата молба ще бъде върната и производството по нея ще
бъде прекратено.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: пълномощни, Договор за правна защита и съдействие и Договор за
паричен заем № 743305, ведно с погасителен план към него.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.П., тел.**** и ****, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен
срок от получаване на препис от настоящето определение.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по допуснатата
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4