РЕШЕНИЕ
№ 2740
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330116947 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99, вр. с чл. 79 от
ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. чрез
********** Г., срещу С. Д. А. ЕГН: ********** гр. ********, ул. ******** за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 559,43 лева, представляваща главница
по договор за стоков кредит от 26.09.2019 г., сключен с *****************, вземанията по
който са прехвърлени на 20.05.2020 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; възнаградителна лихва в размер
на 99,14 лева за периода 01.11.2019 г. – 01.08.2020 г.; 111 лева - обезщетение за забава за
периода 02.11.2019г. - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2019 г. между ***************** и ответника е
сключен Договор за стоков заем с № ******** за сума в размер на 539 лева преведена по
банков път на 26.09.2019 г. Предвидено е заплащане на застрахователна премия от 20,43 лв.
Договорната лихва е 107,57 лв. Сумата е дължима на 10 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 66,70 лева. Падежът на първата погасителна вноска е 01.11.2019 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 01.08.2020 г. ГПР е 48,20 %, а ГЛП-40 %. Общата стойност
на плащанията по кредита е 667 лв. Няма извършени плащания. Вземането е прехвърлено на
1
ищеца на 20.05.2020 г. Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от
него. Вземането е притендирано от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК - ч. гр. д. № 14103/2021
г.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв ответника.
В първото по делото съдебно заседание ответника признава, че е получил сумите и не е
заплащал задълженията. Оспорва цесията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложението писмени доказателства-договор за стоков кредит № ******** от
26.09.2019, ОУ, погасителен план е видно, че между ***************** и ответника е
сключен Договор за стоков заем за сума в размер на 539 лева за срок от 10 месеца.
Предвидено е заплащане на застрахователна премия от 20,43 лв. ГПР е 48,20 %, а ГЛП-40 %.
Сумата е дължима на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 66,70 лева.
Падежът на първата погасителна вноска е 01.11.2019 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 01.08.2020 г. Общата стойност на плащанията по кредита е 667 лв.
От представения договор за цесия от 02.11.2018 г., приложение от 20.05.2020 г.;
уведомление от 29.05.2020 г. е видно, че вземането е прехвърлено на ищеца на 20.05.2020 г.
Изпратено е писмо на длъжника за цесията, което не е получено от него.
От приложеното ч. г. д. 14103/2021 г. на ПРС е видно, че вземането е притендирано от
ищеца по реда на чл. 410 от ГПК. От длъжника е постъпило възражение в срок.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновава правния
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен
договор за цесия между него и ***************** за вземане на цедента към А.. Това
налага тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от
ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето,
същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички
трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи
цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата
на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника
за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при
връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното
производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се
преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на
длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство
като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай исковата молба е
2
връчена на ответника, поради което следва да се приеме, че същия е надлежно уведомен за
настъпилата цесия и тя има действие по отношение на него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за доказано
възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит
между ***************** и ответника, по който последния е усвоил заетата сума.
Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за потребителски кредит
следва да се извърши преценка за съответствието му с предписаното от закона съдържание-
посочено от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието, съдът установи несъответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В договора е посочен ГЛП от
40 % без обаче да са посочени условията за прилагането му, тъй като липсва уточнение на
базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–дали върху целия размер на
кредита или върху остатъчната главница. По този начин не е ясно как е разпределен
лихвеният процент във времето-върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното
й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се установи при какви начини е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се
приеме договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
По отношение на притендираната застрахователна премия, изследвайки служебно
валидността на клаузата регламентираща пораждане на това задължние съдът намира, че
същата противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена в полза на кредитора.
С оглед изложеното съдът намира, че ответника дължи по договора заплащане само на
усвоената главница от 559,43 лв., доколкото не са налице плащания на същата.
В случая е недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се
претендира като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23
ЗПК като дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване –
при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото
производство е по реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за
изпълнение и отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално
3
нарушение, а е недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Ето защо иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се
присъждат поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени
такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Ю. чрез ********** Г., срещу
С. Д. А. ЕГН: ********** гр. ********, ул. ******** иск за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 559,43 лева (петстотин петдесет и девет лева и 43 ст.),
представляваща главница по договор за стоков кредит от 26.09.2019 г., сключен с
*****************, вземанията по който са прехвърлени на 20.05.2020 г. с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД; възнаградителна лихва в размер на 99,14 лева (деветдесет и девет лева и 14 ст.) за
периода 01.11.2019 г. – 01.08.2020 г.; 111(сто и единадесет) лева - обезщетение за забава за
периода 02.11.2019г. - 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до окончателното погасяване, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 14103/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4