Р Е Ш Е Н И Е
№ 260477
гр. Пловдив, 01.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Костадин Иванов в. гр. дело
№ 141 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1, представлявано от
управителя Р. Й. М., чрез адв. Е.Н., против Решение № 4972 от 27.12.2019 г. по
гр. дело № 2377/2019 г. на Районен съд – Пловдив (ПРС), II гр. с., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от управителя М.С.Г.,
сумата от 605,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата от 3519 лв., присъдена с влязло
в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., сумата от 404,47 лв. – обезщетение за
забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата от 2352,33 лв.,
присъдена с влязло в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г., постановено
по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., сумата от 26,14 лв. –
обезщетение за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата
от 152 лв., присъдена с влязло в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., както и
сумата от 1055 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.
С
жалбата се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение, като се оспорва приетото от районния съд,
че исковете били доказани по размер. В тази насока са сочат аргументи, че
периодът, за който се дължи мораторна лихва, бил различен от посочения в
решението, както и че исковата претенция била погасена изцяло, вследствие на
направено пред първата инстанция възражение за прихващане с посочени в жалбата вземания
на ищеца – настояща въззиваема страна, спрямо жалбоподателя. По изложените съображения се иска отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Милтекс“ ЕООД, с
който се излагат съображения за неоснователност на жалба и такива в подкрепа на
атакуваното решение, което се моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски
за въззивното производство.
Постъпила
е и частна жалба от „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Е.Н., против
Определение № 1612 от 05.02.2020 г. по гр. дело № 2377/2019 г. на ПРС, II гр.
с., с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх.№ 5817/24.01.2020
г. по описа на ПРС, от „Сузи РМ“ ЕООД, за изменение на обжалваното решение № 4972/
27.12.2019 г. на ПРС, в частта за разноските. По изложените в жалбата оплаквания за
неправилност на атакуваното определение се иска неговата отмяна и уважаване на
депозираната молба по чл. 248 ГПК, като се редуцира присъдения в полза на ищеца
и заплатен от него адвокатски хонорар до минималния такъв според Наредба № 1 от
09.07.2004 г. в размер на 303 лв., поради липса на фактическа и правна сложност
на делото.
В
законен срок е представен отговор на частната жалба от „Милтекс“ ЕООД, с който
се излагат съображения за неоснователност на същата и се моли тя да се остави
без уважение.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба и частната жалба са подадена против обжалваеми съдебни актове в законоустановения
за това срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването,
поради което същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с искова молба на „Милтекс“ ЕООД, с която е предявена
искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху суми, присъдени с
влязло в сила решение. Периодът, за който се претендира мораторната лихва е от
31.05.2017 г. – предявяването на иска по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.
с., до 08.02.2019 г. – предявяването на настоящата искова молба. За да уважи
така заявената претенция, съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че с
Решение № 640/23.02.2018 г. по гр.д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.
с. (вл. сила на 16.11.2018 г.), ответното дружество „Сузи РМ“ ЕООД било осъдено
да заплати на ищеца „Милтекс“ ЕООД, следните суми – 3519 лева, 2352,33 лева и
152 лева, представляващи обезщетения за вреди, причинени при ползването на
отдаден под наем имот по силата на договор за наем от 22.04.2013 г., и изразяващи
се в различни увреди. Не се оспорвало и, че за събирането на тези суми бил
издаден изпълнителен лист и било образувано изп. д. № 362/2018 г. по описа на
ЧСИ **********, в хода на което вземанията са събрани и са извършени по сметка
на ЧСИ на 19.12.2018 г. превод в размер на 3789,84 лева и на 22.02.2019 г.
превод в размер на 8450,56 лева. Тези фактически изводи на районния съд не са
оспорени с въззивната жалба и отговора към нея, поради което настоящият съдебен
състав е обвързан от тях.
При посочената
фактическа обстановка е прието, че с предявяването на исковата молба по гр. д.
№ 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., на дата 31.05.2017 г. ответникът
„Сузи РМ“ ЕООД бил поканен да изпълни главното си задължението, респ. бил
изпаднал и в забава. От този момент до предявяване на настоящите искове –
08.02.2019 г. ответникът дължал обезщетение заради неизпълнението на главните
си парични задължения. За последните е прието, че не били изплатени до
08.02.2019 г. вкл., доколкото паричният превод на 19.12.2018 г. не бил послужил
за погасяване на главниците – постъпилата на 21.12.2018 г. по сметка на ищеца
сума от 3456,73 лв. погасила единствено разноските, свързани с вземането.
Предвид горното исковата претенция е уважена в пълен размер.
С
въззивната жалба не се оспорва основанието, на което се претендират мораторните
лихви, а се жали приетото от съда досежно периода, за който са начислени, и
размера, в който са присъдени, като се сочи, че вземанията за лихви били изцяло
погасени с направеното в първата инстанция съдебно прихващане.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на районния съд относно началния момент, от
който се дължи обезщетението за забава, а твърденията във въззивната жалба, че
това е влизането в сила на Решение № 640/ 23.02.2018 г. на ПРС, ХVІІІ гр. с. се
намират за неоснователни. С предявяването на исковата молба за главниците по
гр. д. № 8032/2017 г. длъжникът „Сузи РМ“ ЕООД е бил поканен да изпълни задължението
си за заплащане на претендираните суми. От този момент той е изпаднал и в
забава по арг. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавеното си изпълнение в размер на законната лихва.
Касателно
крайния момент, до който се дължат процесните лихви, не се споделя изложеното
във възззивната жалба, че това е 05.12.2018 г. – датата на налагане на запора
на банковите сметки на ответното дружество по изп. д. № 362/ 2018 г. по описа
на ЧСИ *****. Видно от изложените в отговора на исковата молба и въззивната
жалба съображения, ответникът счита, че с налагането на този запор, при положение,
че вече е било неоснователно запорирани банковите сметки на „Сузи РМ“ ЕООД при
„УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 18 000 лв., ищецът „Милтекс“ ЕООД сам
е попречил на погасяването на главниците. Т.е. аргументира се забава на
кредитора, който институт обаче не се намира за приложим в случая. За да има забава
на кредитора по чл. 95 ЗЗД следва да е налице неоправдано неприеме от кредитора
на предложеното му от длъжника изпълнение – каквото в случая липсва, или
недаване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Отказът да се вдигне първоначалният запор не може да се
приравни на недаване на необходимо съдействие в горния смисъл, защото при
паричните задължения длъжникът всякога дължи, независимо дали разполага с
парични средства или не, по арг. на чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Липсата на парични
средства се приравнява на невъзможността за длъжника да оперира с налични суми заради
запор. Следователно „Сузи РМ“ ЕООД не може да се освободи от отговорността за
забавеното си изпълнение, поради запора върху вземането му при „УниКредит
Булбанк“ АД. Във въззивната жалба липсват други оплаквания за неправилно определен
от районния съд краен момент за начисляване на законната лихва. Освен това се
намира от настоящия съдебен състав, че при доказателствена тежест за ответника
по делото липсват данни вземането за главниците да е погасено преди
предявяването на настоящата искова молба за мораторните лихви на дата
08.02.2019 г. В тази насока исковата претенция се намира за доказана по
основание, а при приложението на чл. 162 ГПК и по размер, а именно обезщетение
за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г., в общ размер от 1035,68
лв., от които 605,07 лв., върху главницата от 3519 лв., 404,47 лв., върху
главницата от 2352,33 лв., и 26,14 лв., върху главницата от 152 лева.
Доколкото
искът се намира за основателен, то следва да се разгледа въпросът със заявените
от ответника възражения.
По
отношение на направеното възражение за съдебно прихващане, същото се намира за
неправилно неприето за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд – същият
е следвало да даде указания за отстраняване на констатираната от него
нередовност, доколкото възражението е своевременно заявено, предметът на делото
допуска прихващане и активните вземания са индивидуализирани. Отделно от това,
непосочването от ответника на конкретните претендирани от ищеца вземани, с
които прихваща, не е основание за неразглеждане на възражението за прихващане,
тъй като съдът може да погаси вземанията по реда на чл. 76 ЗЗД или съобразно
последователността на вземанията, посочена от самия ищец в исковата му молба.
Константна е съдебната практика, че правилността на определението, с което е
отказано съвместното разглежда на възражението за съдебно прихващане, не
подлежи на самостоятелен контрол, като може да бъде проверена единствено
инстанционно по повод правилността на решението (вж. Определение № 105 от 19.04.2016
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1390/2016 г., I г.о.). Този порок не може да се
отстрани по реда на чл. 250 ГПК с допълване на решението. Въззивната инстанция
е длъжна да се счита сезирана и със съдебното възражение за прихващане, което
първата инстанция неправилно е отказала или пропуснала да приеме, стига
ответникът да го е въвел при спазване на всички процесуални изисквания. В тази
насока са Решение № 118 от 25.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2017 г., III
г. о., ГК, Решение № 134 от 11.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., I т.
о., ТК и др. За отбелязване е още, че
доколкото с въззивната жалба и отговора към същата не са посочени конкретни
пороци на дейността на първоинстанционния съд във връзка с доказването на
възражението за прихващане по основание и размер, а единствено се сочи, че
същото не е разгледано, то и въззивния съд не следва да дава указания и да
разпределя доказателствена тежест, като е ограничен от събраните по делото
материали, на базата на която дължи произнасяне. Това е така, доколкото
неприемането на възражението за съдебно прихващане е порок на доклада по
делото, за който втората инстанция не следи служебно, предвид задължителните
указания в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С
отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, поддържано и
във въззивната жалба, на претендираните от ищеца суми със следните спорни
вземания на ответника. Със сумата от 385,03 лв., представляващи обезщетение за
вреди, вследствие неоснователно допуснато в полза на „Милтекс“ ЕООД обезпечение
на предявен осъдителен иск по гр. д. № 12880/2017 г. по описа на РС – Пловдив, V гр. с., в размер на законната лихва
върху сумата от 18 000 лв. за периода 04.12.2018 г. до 18.02.2019 г. –
датата на вдигане на запора. Както и със сумата от общо 746,80 лв.
неоснователно заплатени от и поставени в тежест на „Сузи РМ“ ЕООД разноски по
изп.дело № 362/2018 г. по описа на ЧСИ ***********, и разноски по изп.дело №
486/2017 г. по описа на ЧСИ ********, които са съответно в размер 700,40 лв. по
първото дело и 46,40 лв. по второто. С отговора е заявено още възражение за
прихващане с разноски от 30 лв. по изп.дело № 362/2018 г. и допълнителни
разноски в размер на 76,60 лв. по изп.дело № 486/2017 г., което обаче не се
поддържа с въззивната жалба и няма да се разгледа от въззивния съд.
Възражението
за прихващане със сумата от 385,03 лв. е основателно предвид следното. По
делото се установява, че в периода от 31.10.2017 г. до 18.02.2019 г. е бил
наложен запор на банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД по обезпечителен
запор в полза на „Милтекс“ ЕООД по гр. д. № 12880/2017 г. на ПРС, V гр. с., върху сумата от 18 000
лв. Това е видно от представените от ответника и неоспорени от ищеца писмени
доказателства – определение от 16.10.2017 г. на ПРС за допускане на обезпечение
(л.61-63), обезпечителна заповед (л.64), определение от 20.12.2017 г. на ПОС, с
което е потвърдено определението за допускане на обезпечение (л.65-68), запорно
съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД (л.56), отговор на запорно съобщение от
„УниКредит Булбанк“ АД (л.50), справка за наложени запори (л.52), Решение №
4378/15.12.2017 г. по гр.д. № 12880/2017 г. на ПРС, V гр. с.(л.69-76), с което е потвърдено
Решение № 1261/22.10.2018 г. по в.гр.д № 1324/2018 г. на ПОС, VIII гр. с., и
окончателно е отхвърлен обезпечения иск (л.45-49), определение от 13.12.2018 г.
на ПРС за отмяна на обезпечението (л.54), определение от 04.02.2019 г. на ПОС,
с което е потвърдено определението за отмяна (л.55). Същите са приети от
районния съд в открито съдебно заседание от 12.09.2019 г. и са кредитирани от
настоящия съдебен състав, като по отношение на установените с тях факти не
съществува и спор между страните. Преди така наложения запор е имало други
предхождащи го запори, но обезпечената сума от 18 000 лв. на дата 15.01.2018
г. е била запорирана изцяло, поради достатъчно свободно наличие на средства по
сметката на ответника. Това се установява от отговор на запорно съобщение от
„УниКредит Булбанк“ АД, приложен на л. 58 от делото, банкова референция за
„Сузи РМ“ ЕООД (л. 187), банкова референция за наложени запори (л.188-189) и
банкова референция за налични суми (л.190). Последните са приети от районния
съд и не са оспорени от ищеца, като въззивния съд не намира основание да не ги
кредитира, тъй като представляват писмени констатации на трето за процеса лице
– банката, относно състоянието на откритата при нея сметка на ответника, които
констатации само банката може да извърши. Следователно въззивния съд намира, че
ответникът „Сузи РМ“ ЕООД за периода от 15.01.2018 г. до 18.02.2019 г. не е
могъл да разполага със собствените си парични средства в размер на 18 000
лв., поради неоснователно наложен запор в полза на „Милтекс“ ЕООД по гр. д. №
12880/2017 г. на ПРС, V гр. с. Запорът се явява неоснователен, тъй като осъдителният
иск, който е обезпечавал, е отхвърлен. Съгласно трайната съдебна практика при
материално неоправдано обезпечение е налице понесена имуществена вреда от лицето,
лишено от възможността да оперира със своите средства, под формата на
пропусната полза и нейният минимален размер, неподлежащ на доказване, е
съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за периода на задържането
ѝ (в този смисъл вж. Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. №
449/2017 г., II т. о., ТК).
Предвид
гореизложеното вземането за сумата от 385,03 лв., с което е заявено възражение
за прихващане, се намира за доказано по своето основание, доколкото
претендирания период 04.12.2018 г. - 18.02.2019 г. попада във времето, през
което ответникът не е разполагал с възможността да ползва запорираните средства.
Вземането е доказано и по размер, тъй като законната лихва върху сумата от
18 000 лв. за периода от 04.12.2018 г. до 18.02.2019 г. е в претендирания
размер. Съдът достигна до този извод при приложението на чл. 162 ГПК. За
пълнота следва да се посочи, че така направеното възражение за прихващане е
допустимо, доколкото ответникът е предявил срещу ищеца аналогичен осъдителен
иск за вреди от материално незаконосъобразното обезпечение, но за периода от
31.10.2017 г. до 02.12.2018 г., т.е. липсва обективен идентитет между двете
претенции.
Касателно
възражението за прихващане със сумата от общо 746,80 лв., въззивният съд намира
същото за частично основателно. Следва да се посочи, че при недобросъвестно
упражняване на процесуални права, за да бъдат увредени права и законни интереси
на другиго, е налице злоупотреба с право, която води до деликтна отговорност от
страна на лицето, което недобросъвестно е предприело увреждащите процесуални
действие (в т.н. Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013
г., IV г. о., ГК). Обезщетението в случая обхваща всички преки и непосредствени
имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди, които
обаче подлежат на доказване. Тази отговорност се базира на основния принцип в
чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, поради което
намира приложение както в общия граждански процес, така и при другите
производства по ГПК, вкл. и изпълнителното.
Видно
от данните по делото ищецът е бил взискател по две изпълнителни дела по описа
на ЧСИ **********, а именно изп.дело № 486/2017 г. и изп.дело № 362/2018 г. По
първото е бил наложен запор на 31.10.2017 г. върху вземанията на „Сузи РМ“ ЕООД
при банка „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 18 000 лв. На 15.01.2018 г.
същата сума изцяло е обезпечена, за което своевременно е получено от съдебния
изпълнител съобщение от банката. Този запор е вдигнат на 18.02.2019 г. по
инициатива на „Сузи РМ“ ЕООД, след като с влязло в сила на 22.10.2018 г.
решение (л.45-49 и л.69-76) е отхвърлен окончателно обезпеченият със запора иск
на „Милтекс“ ЕООД срещу „Сузи РМ“ ЕООД. На дата 05.12.2018 г., т.е. след като
вече първият запор е станал неоснователен, по искане на взискателя „Милтекс“
ЕООД е наложен нов запор на банковите сметки на „Сузи РМ“ ЕООД при банка
„УниКредит Булбанк“ АД, но по изп.дело № 362/2018 г., образувано за събиране на
присъдените главници, мораторните лихви върху които са предмет на настоящото
дело. Длъжникът „Сузи РМ“ ЕООД е подал молба до РС – Пловдив за вдигане на
първоначалния неоснователен запор, която молба е била уважена с определение на
същия съд от 13.12.2018 г. Вместо да се съгласи с правомерното вдигане на запора,
„Милтекс“ ЕООД е депозирал частна жалба на 24.01.2019 г. срещу това определение
(л.100-101), която е довела до отлагане на окончателното вдигане на запора за
по-късна дата – 18.02.2019 г. Докато е бил висящ въпросът за вдигането на
запора по изп.дело № 486/2017 г., по другото изп.дело № 362/2018 г. са инициирани
изпълнителни действия по молба на взискателя „Милтекс“ ЕООД, които са били
безрезултатни, но са завишили общия дълг на „Сузи РМ“ ЕООД с 627,40 лв., от
които 227,40 лв. такси за ЧСИ и два броя депозит за вещо лице, всеки по 200 лв.
– първият за насрочения опис, а втория
внесен по-късно на 18.03.2019 г. въз основа на разпореждане на ЧСИ от
06.03.2019 г., без данни да е възстановена сумата. Освен от коментираните вече
писмени доказателства, тези факти се установяват още и от разпореждане на ЧСИ *********
по изп.дело№ 362/2018 г. (л.79-83), вносна бележка за паричен превод (л.98) и
удостоверение от ЧСИ ***** (л.236). За защита на своите права в изпълнително
производство длъжникът „Сузи РМ“ ЕООД е подал и жалба на 19.03.2019 г. до ОС –
Пловдив срещу действия на съдебния изпълнител, за което, видно от приложения
препис от жалба (л.84-87) и разпореждане на ЧСИ (л.236) е платил 48 лв. такси
за ЧСИ и 25 лв. държавна такса. Съгласно удостоверение от ЧСИ ******** (л.234),
за вдигането на неоснователния запор по изп.дело № 486/2017 г. „Сузи РМ“ ЕООД е
платил сумата от 46,40 лв. такси за съдебния изпълнител.
Предвид
горното въззивният съд намира, че поради своето недобросъвестно процесуално
поведение в хода на двете изпълнителни производства „Милтекс“ ЕООД умишлено е
причинил на „Сузи РМ“ ЕООД вреда, изразяваща се в претърпени загуби – ненужно
заплащане на такси за съдебния изпълнител. Това е така, защото е инициирал
изпълнителни действия за събиране на вземането си, знаейки че по банковата сметка
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД има неоснователно запорирани достатъчно
налични парични средства за погасяване на вземането му за главницата, и същевременно
с активни действия е препятствал вдигането на този материално незаконосъобразен
запор, респ. своевременното приключване на изпълнителното дело. Именно
предприетите по инициатива на „Милтекс“ ЕООД принудителни способи са довели до
намаляване имуществото на „Сузи РМ“ ЕООД,
тъй като същото е било длъжно по арг. чл. 79, ал. 1 ГПК и чл. 34 ТТРЗЧСИ да
заплати дължимите такси по изпълнението във връзка с тези способи. Аналогично е
положението по изп.дело № 486/2017 г., където „Сузи РМ“ ЕООД поради
бездействието на „Милтекс“ ЕООД е било да принудено да плати таксите на
съдебния изпълнител, за да се вдигне неоснователния запор. Разгледани поотделно
и в своята съвкупност, действията на „Милтекс“ ЕООД по двете изпълнителни дела
водят до извода за злоупотреба с процесуални права, поради което е възникнала и
отговорността за вреди на същия спрямо „Сузи РМ“ ЕООД. Същите са в общ размер
от 673,80 лв., съобразно представените по делото писмени доказателства. Не може
да се уважи възражението относно таксите за депозиране и администриране на
частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, тъй като същите
представляват разноски по частното производство и се присъждат от съответния
окръжен съд съобразно изхода на делото. Следователно и възражението за
прихващане със сумата от 673,80 лв. ще се уважи.
С оглед
на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и първоистанционното
решение, като неправилно ще се отмени, а искът ще следва да се отхвърли изцяло
като погасен чрез прехващане с горепосочените вземания на ответното дружество,
доколкото същите, макар и с малко, надминават по размер общия сбор на исковата
претенция.
Относно разноските:
Предвид
отмяната на първоенстанционното решение, същото неминуемо ще се коригира и в
частта за разноските. Тъй като искът изцяло се отхвърля, поради направено от
ответника възражение за съдебно прихващане, като защитно средство срещу
предявената претенция, в полза на ответника „Сузи РМ“ ЕООД ще се присъдят
сторените от същия разноски пред районния съд. Същите са в размер от 518 лв.
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това – договор
за правна защита и съдействие за първоинстанционното произвоство с уговорено и
платено в брой възнаграждение от 400 лв., което следва да се редуцира до
минималния размер от 303 лв., с оглед направеното възражение за прекомерност и
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и приложените по
ч.гр.д. № 1545/2019 г. по описа на ПОС, договор за правна защита и съдействие с
уговорено и платено в брой възнаграждение от 300 лв., което ще се редуцира до
минималния размер от 200 лв., съгласно т. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., и доказателства за платена държавна такса от
15 лв., които са сторени в хода на обезпечителното производство и се присъждат
съобразно крайния изход на спора (вж. т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Поради отхвърлянето на иска, на ищеца няма да се
присъдят разноски, от което следва, че решението ще се отмени в частта, с която
такива са му присъдени. В тази насока безпредметно се явява обсъждането на
съображенията в частната жалба за редуциране на присъдения адвокатски хонорар.
Предвид
изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него
разноски и в хода на въззивното производство съобразно представения списък, а
именно 500 лв. адвокатско възнаграждение, срещу което не е постъпило възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззиваемата страна, както и 25 лв. държавна такса. В
полза на „Милтекс“ ЕООД няма да се присъдят разноски за въззивното
производство. Няма да се присъдят разноски и за производството по реда на чл.
248 ГПК тъй като същото нямат самостоятелен характер.
С оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4972 от 27.12.2019 г., постановено по гр. дело №
2377/2019 г. на Районен съд – Пловдив, II гр. с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОХВЪРЛЯ исковете на „Милтекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6,
представлявано от управителя М.С.Г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1, представлявано от управителя Р. Й. М.,
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 605,07 лева /шестстотин и пет лева и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г.
върху главницата от 3519 лева, присъдена с влязло в законна сила Решение № 640
от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр. с., сумата от 404,47 лева
/четиристотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата
от 2352,33 лева, присъдена с влязло в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018
г., постановено по гр. д. № 8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., и сумата
от 26,14 лева /двадесет и шест лева
и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
31.05.2017 г. – 08.02.2019 г. върху главницата от 152 лева, присъдена с влязло
в законна сила Решение № 640 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. №
8032/2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр. с., КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с вземанията на „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко
Каравелов“ № 1, представлявано от управителя Р. Й. М., срещу „Милтекс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“
№ 6, а именно: за сумата от 385,03 лева /триста
осемдесет и пет лева и три стотинки/, представляващи обезщетение за вреди,
вследствие неоснователно допуснато в полза на „Милтекс“ ЕООД обезпечение на
предявен осъдителен иск по гр. д. № 12880/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V гр. с., в размер на законната лихва върху сумата от 18 000 лв. за
периода 04.12.2018 г. до 18.02.2019 г. – датата на вдигане на запора, и за
сумата от 673,80 лева /шестстотин
седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляващи неоснователно
заплатени от на „Сузи РМ“ ЕООД ЕИК ********* разноски по изп.дело № 362/2018 г.
и изп.дело № 486/2017 г. и двете по описа на ЧСИ ******, които са съответно в
размер 627,40 лв. по първото дело и 46,40 лв. по второто.
ОСЪЖДА „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано
от управителя М.С.Г., да заплати на „Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1, сумата от 518 лева /петстотин и осемнадесет лева/
разноски, от които 300 лв. разноски за едни адвокат за пърноинстанционното
производство, 200 лв. разноски за един адвокат за обезпечителното производство
и 15 лв. държавна такса също за
обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „Милтекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Несебър“ № 6, представлявано от управителя М.С.Г., да заплати на
„Сузи РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски,
ул. „Петко Каравелов“ № 1, сумата от 525
лева /петстотин двадесет и пет лева/ разноски за въззивното производство,
от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
Въззивното решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1./
2./