Срещу обвиняемият С.И.И. ***
е проведено досъдебно производство затова, че на 07.07.2015г. в гр. Кърджали,
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон- чл. 151 ал.5
от ЗДвП, се дава пред орган на властта- престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.
Преценявайки, че са налице изискванията за приложението на чл. 78а от НК, РП
Кърджали внася в съда постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното
производство е образувано на 18.08.2016г. с постановление на РП-Кърджали,
против С.И.И., с ЕГН **********, за това че на 07.07.2015 година в град
Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон- чл.
151, ал.5 от Закона за движение по пътищата-„Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца", се дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства- престъпление по чл.313,ал.1 НК.
От
извършените действия по разследването се установява следната фактическа
обстановка: обв.И. ***, но до 2013 година живеел постоянно в град Кърджали. В
началото на 2013 година отишъл да живее и работи във Федерална Република
Германия, като там пребивавал заедно със семейството си- съпругата си и
роденото от брака им дете.
На 04.11.2013 година обв.И.
се регистрирал адресно в регистрите на гражданското състояние в град Нюрнберг,
Федерална Република Германия.
След регистрацията си във
Федерална Република Германия- 04.11.2013 година до 07.07.2015 година- датата на
инкриминираното деяние, обв.И. се прибирал в Република България единствено и
само за около 2 седмици през летния период, като през останалото време, същият
живеел и работел в град 1 Порнберг.
В средата на месец юни
2015 година обв.И. се прибрал в Република България за да ползва летния си
отпуск. Същият след успешно изкарани от него шофьорски курсови и успешно
положен изпит придобил правоспособност за управление на моторно превозни
средства от категория „ С".
След като преминал успешно
изпита за шофьорска правоспособност, обв.И. решил да се снабди с ново
свидетелство за правоуправление на МПС, в което да бъде вписана придобитата от
него правоспособност за управление на моторно превозни средства от категория
С". На 07.07.2015 година обв.И. се явил пред свид. Н.М.- системен оператор
в сектор „ ПП-КАТ" при ОДМВР-Кърджали, в сградата на сектор „ ПП-КАТ"
при ОДМВР-Кърджали. находяща се на адрес: град Кърджали, ***.Там в сградата на
сектор „ ПП-КАТ" находяща се в град Кърджали на ***, пред свид.М., обв.И.
подал заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно
превозно средство.Към заявлението за издаване на ново свидетелство за управление
обв.И. подписал и подал декларация по чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата в която декларация декларирал че обичайното му местопребиваване е в
Република България а не в друга страна-членка на Европейския съюз, както и че
не притежава друго свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от друга страна- членка на Европейския съюз.
Декларираното от обв.С.И.
в подписаната декларация па отговаряла на действителността тъй като обичайното
местопребиваване на същия било в Федерална Република Германия от 04.11.2013
година.
Декларацията,
която обв.И. изготвил и подписал е представил пред орган на властта се
изисквала по силата на закон- чл. 151, ал.1 от Закона за движение по пътищата-
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават
във висше училище по чл. 17. ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца".
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно
заседание на приложените по досъдебното производство писмени доказателства. При
тяхната оценка съдът констатира, че всички те са еднопосочни, непротиворечиви и
изцяло подкрепят визираната фактическа обстановка.
От правна страна съдът
намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 313 ал. 1 от НК при форма на вината пряк умисъл. За извършеното
престъпно деяние закона предвижда две алтернативни наказания- "лишаване от
свобода" до 3 години или .. глоба " от 100 до 300 лева. Видно от
приложеното към делото и прието от съда свидетелство за съдимост обвиняемият не
е осъждан и спрямо него не е прилагана процедурата по чл. 78а от НК.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия и базирайки се на
двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от ИК - принципите
на законност и индивидуализация, съдът прецени:
- обществената опасност на
деянието е типична за този вид престъпления. които
засягат обществените отношения,
свързани с документирането на определени факти пред орган на властта,
които стоят в основата на контрола на официалните документи.
-
обществената опасност на обвиняемия е занижена: касае се за лице с чисто
съдебно минало, признава се за виновен, ползва се с добри характеристични данни
по местоживеене.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предвиденото в текста на чл. 78а от НК
наказание „глоба" следва да бъде определено към минималния, предвиден в
текста на закона размер, а именно 1000 лева.
Така
наложеното наказание напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло
целите на личната и генерална превенция на закона.
При този изход на делото
обв. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали
направените по делото разноски за вещо лице по назначената графологична
експертиза, общо в размер на 90 лева.
Водим от изложеното, съдът постанови съдебния си акт.