Р Е
Ш Е Н
И Е №75
Град Несебър, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 326/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предавен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.332 и
чл.327, ал.1 от Търговския закон.
Ищецът “В.и к.” ЕАД, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. твърди в исковата молба, че ответникът А.Д.П.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, е абонат на ищцовото
дружество с абонатен номер 715526 и като такъв е потребител на вода за имот,
находящ се в град Несебър, блок “Е.” № 1, етаж 2, ап..... Ищецът твърди, че е
изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответника питейна вода
и е отвеждал отпадъчни води, но ответникът не е изпълнил задълженията си, тъй
като не е заплатил стойността на представената му от ищеца услуга за периода от
31.03.2010г. до 08.01.2016г., като за стойността на услугата са издадени
фактури. За задължениео на ответника има издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ПК по ч.гр.д.№ 1173/2018г. По описа на Несебърския районен съд, която
заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и срещу която не е подадено възражение. Моли съдът да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца сумата в размер на 57,72 лева, представляваща стойността на ползвани
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода по издадена на 25.01.2016г.
фактура, с отчетен период от 31.03.2010г. до 08.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, както и сумата в
размер на 17,20 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 26.02.2016г.
до 23.11.2018г. Претендира разноски в заповедното производство, както и тези,
направени в исковото производство.
В отговора на исковата молба,
подаден от особения представител на ответника, се заявява становище за
допустимост и основателност на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуален представител, който заявява, че поддържа изцяло предявения иск,
като счита същия за основателен и доказан от представените по делото писмени
доказателства.
Особеният представител на
ответника и в съдебно заседание заявява, че искът е основателен.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за устновено следното от фактическа страна:
Ответникът А.Д.П. е бил длъжник по изпълнително дело № ......... по
описа на ЧСИ И.М.с рег.№ ...в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас, по
което е било насочено принудително изпълнение срещу притежавания от него
недвижим имот, а именно Самостятелен обект в сграда с идентификатор
51500.506.502.1.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, одбрени със Заповед № РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, общежитие
“Е.” № 1, етаж 2, ап.Б-..., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.506.502, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, с площ по
документ 22 кв.м., ведно с 0,52 кв.м. ид. части на сградата. Имотът е бил
изнесен на публична продан, а за купувач на същия е обявен С.М.И.от село
Страцин, община Поморие. С постановление от 03.12.2015г., издадено от частния
съдебен изпълнител по горепосоченото дело, гореописаният недвижим имот е
възложен на С.М.И.. Последният на 19.01.2016г. е подал до “ВиК” ЕАД Бургас
заявление за прехвърляне на партида за вода № 715526, която дотогава се е
водила на името на А.Д.П. – ответникът по настоящото дело, с искане да бъде
прехвърлена на С.М.И..
С фактура № ********** /
25.01.2016г. ищецът е начислил на ответника сумата в разме на 57,72 лева с
включен ДДС като стойност на предоставените на ответника ВиК услуги в имота за
периода 31.03.2010г. – 08.01.2016г.
Тъй като ответникът не е извършил
плащане по фактурата в посочения в нея срок – 24.02.2016г., “В.и к.” ЕАД *** на
28.11.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1173/2018г. по описа на
Несебърския райнен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 581/03.12.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която
длъжникът А.Д.П. с ЕГН **********,***, следва да заплати на “В.и к.” ЕАД, ***,
сумата в размер на 57,72 лева, представляваща стойността на доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 31.03.2010г. до 08.01.2016г., по издадена
фактура от 25.01.2016г.; сумата в размер на 17,20 лева, представляваща лихва за
периода от 26.02.2016г. до 23.11.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата в размер на 75 лева, представляваща разноски по делото, от които 25
лева държавна такса и 50 лева – юристконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, а възражение срещу нея не е
подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. За този начин на връчвне на заповедта
за изпълнение е съобщено на заявителя – настоящия ищец, на когото е указано, че
има право да предяви иск за установяване съществуване на вземането си за
паричните суми по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването.
Съобщението с тези указания е връчено на ищеца на 05.03.2019г.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото дело, е предавен на 27.03.2019г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният главен положителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, във връзка с чл.332 и
чл.327, ал.1 от ТК е допустим.
Категорично се установи, че
страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно
правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на
отпадни води. През по-голямата част от процесния перод от време страните по
делото са били в облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се
представя, от останалите писмени доказателсва може да се направи несъмнен извод
за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга
също е доказателство за възникнали договорни отношения между страните. От една
страна претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от време, през
по-голямата част на който ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото
дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се
претендират като задължения, възникнали по времето, през преобладаващата част
на което титуляр на партидата е бил ответника А.Д.П.. Затова поради
обстоятелството, че ответникът през посочения период е заявил качеството си на
абонат на обекта на потребление, макар и да не е бил единствен такъв, същият
дължи заплащане на стойността на предоставените от ищеца-доставчик услуги,
независимо дали е бил едноличен собственик на имота, където се предоставя
услугата, или е притежавал идеални части от него.
Ответникът съгласно чл.32, ал.1
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор град Бургас, е имал възможност да подаде писмено възражение срещу
размера на дължимите суми по процесната фактура в срок – 7 работни дни от
датата на получаване на всяка от фактурите. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на “В.и к.” ЕАД е
посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време.
В чл.31 от Общите условия на “В.и к.” ЕАД Б. е посочено, че операторът издава
ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За
отчитане на показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е
приложима разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи
дават основание да се направи извод, че задължението за заплащане на
потребената питейна вода има характер на периодично плащане, тъй като с
определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на водомерите и
фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането.
Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до повтарящи
се еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не
съдържа легална дефиниция на понятието “периодично плащане”, правната теория и
практика са наложили единното разбиране, че при задължения за периодично
изпълнение длъжникът трябва в течение на определено време да извършва еднородни
престации – плащания, които се повтарят през определени или неопределени периоди
от време.
След като в Общите условия на “В.и к.”
ЕАД *** е посочено кога става отчитането показанията на водомерите,
фактурирането и срока, в който трябва да бъде извършено плащането, както и
последиците от неплащането в срок, намира приложение общото правило, че “срокът
кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в забава.
Към момента на подаване на
заявлението и издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът
по заповедта и ответник в настоящия процес е дължал сумата по нея, а именно
сумата в размер на 57,72 лева. Именно в този размер на главницата е доказан и
настоящия иск по чл.422 от ГПК, т.е. в пълния претендиран размер, която сума
представлява стойността на потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през отчетния период от 31.03.2010г. до 08.01.2016г.
Тази сума по главницата, както и
мораторната лихва, която също е включена в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, и които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени нито след
издаване на заповедта за изпълнение, нито в хода на настоящото исково
производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса в полза
на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, а именно сумата в размер на 375 лева, включващи платена
държавна такса в размер на 75 лева, разноски за възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 150 лева, и за юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8, вр.
чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати.
Съдът намира, че следва да
присъди възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 150
лева, а не според първоначално определения от 300 лева, защото формалното и фигуративното
процесуално представителство на особения представител в процеса не предполага
нито ефективна, нито адекватна защита за страната, на която е ангажиран да
предостави помощта. Не само, че същият не направи никакви възражения и
оспорвания с оглед фактите по делото, напротив, същият решава, че искът е
основателен, като всичко това предполага, че го интересува единствено да получи
определеното от съда и внесено от ищеца възнаграждение. Така не бе съобразен от
негова страна фактът, че периодът, за който е издадена от ищеца фактурата,
обхваща близо шест години, което означава, че ищецът не е изпълнил задължението
си да издава ежемесечни фактури. Отделно от това, макар и за кратко време в
края на процесния период (след 03.12.2015г.), ответникът не е бил собственик на
имота, като собствеността е придобита от трето лице. Всичко това даваше
възможност на особения представител на ответника, доколкото служебното начало в
гражданския процес е ограничено, да направи възражения и оспорвания в насока
дали ВиК услугите в обекта на потребление са доставени, съответно ползвани,
през времето, през което ответникът не е бил собственик, респ. потребител, а
това качество е имало вече друго лице, съответно дали поне част от
предоставените в обекта услуги са били извън процесния период, когато
ответникът не е бил потребител и длъжник, а за всички или част от доставените
услуги потребител е бил трето лице, което дължи заплащането им. Въпреки
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съдът намира, че в случая
следва да намали възнаграждението само с една втора (арг. чл.78, ал.5 от ГПК).
Предвид
разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, т.12, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по направените в заповедното производство
разноски, които съдът намира за доказани в пълния им размер от 75 лева, която
сума ответникът също следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не
е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.П.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3,
представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. сумата в размер на 57,72 лв. (петдесет и седем лева и 72 ст.),
представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 31.03.2010г. до 08.01.2016г. за обект, находящ се в
град Несебър, блок “Е.” № 1, етаж 2, ап...., за която сума е издадена фактура №
********** / 25.01.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2018г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 17,20 лв. (седемнадесет лева и 20
ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена за периода
от 26.02.2016г. до 23.11.2018г., за които суми е издадена Заповед № 581 /
03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 1173/2018г. по описа на Несебърския
районен съд.
ОСЪЖДА А.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. сумата в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноските, направни
в заповедното производство, развило се по ч.гр.д.№ 1173/2018г. по описа на
Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА А.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и к.” ЕАД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление *** Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т. сумата в размер на 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща направени по
настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: