Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
през 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЯНА
ФИЛИПОВА
при
секретаря Е.В., като разгледа гражданско дело № 10793 по описа за 2012 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.03.2012
г. на ищеца Н.М.Н. срещу решението от 17.02.2012 г. по гр. дело № 33912/2008 г.
на Софийския районен съд, 33 състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от
жалбоподателя срещу “Н.с.” ЕАД и П.Н.Р. частичен осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 100,00
лв. / от пълен размер на иска - 500 000,00 лв./, представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на представено в
съдебно заседание, проведено на 17.06.2008 г. по гр.д. № 4589/2008 г. по описа
на СГС писмо-уведомление, изходящо от управителя на клона на ответното
дружество в гр.Ш., съдържащо неверни, позорни, обидни и клеветнически
твърдения, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.06.2008 г.
до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е
постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон, необосновано е и
е постановено при непълнота на доказателствата, които нарушения в съвкупност са
довели до неправилния и необоснован извод на СРС, че предявения иск по чл.49 вр.
чл.45 ЗЗД е недоказан и неоснователен, тъй като не е доказан фактическия състав
на непозволено увреждане. Поддържа, че по делото безспорно било установено, че
процесното писмо-уведомление, изготвено от управителя на клона на ответното
дружество и представено в о.с.з. на 17.06.2008 г. по гр.д. № 4589/2008 г. по
описа на СГС от адв.Г. в качеството му на процесуален представител на ответното
дружество, е с невярно съдържание и съдържа многобройни неверни, позорни и
клеветнически твърдения по отношение на жалбоподателя; че освен, че писмото е представено
в съдебно заседание, последното е разпространявано от лицата Г.Г. и М.Е., на
които е била възложена работа от ответника „Н.с.” ЕАД сред огромен и
неограничен кръг от лица на територията на цялата страна, като ответниците са
знаели, че документа е с невярно съдържание и същият е разпространяван
единствено с цел да се опозори доброто име на жалбоподателя сред колегите му
магистрати и административните служби на СГС, адвокати, политически личности,
общественици и др.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск,
както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемото дружество “Н.с.” ЕАД – ответник
по иска, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с
нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна П.Р. – ответник по иска, оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение. По отношение на П.Р. производството
по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с определение от о.с.з. на
28.09.2016 г., като решението на СРС в частта, с която е отхвърлен частичния иск
по отношение на нея, е обезсилено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н.М.Н.
с искова молба от 31.10.2008 г., уточнена с молба от 02.12.2008г., с която
срещу “Н.с.” ЕАД, Г.Г.Г., П.Н.Р. и М. Е. Е. са били предявени частични искове
по чл. 49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за солидарно им осъждане да заплатят сумата 2 000
лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
500 000 лв., причинени в резултат на представено в съдебно заседание,
проведено на 17.06.2008 г. по гр.д. № 4589/2008 г. по описа на СГС
писмо-уведомление, изходящо от управителя на клона на ответното дружество в гр.Ш.,
съдържащо неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения, впоследствие
разпространено от лицата Г.Г. и М.Е. сред огромен и неограничен кръг от лица на
територията на цялата страна, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17.06.2008 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че в посоченото писмо
съставлява документ с невярно съдържание, съдържащо позорни и клеветнически
твърдения срещу ищеца, а именно че всички плащания по договор за поръчка от
10.11.1997 г. са невалидни и следва да бъдат възстановени, че ищецът не бил във
възможност да изпълнява лично ангажиментите си по този договор, че е налице
системно виновно неизпълнение на договора за поръчка от страна на ищеца. Процесното
писмо било представено от ответника Г. в открито съдебно заседание на
17.06.2008г. по гражданско дело пред СГС, по което страни са „Н.с.” ЕАД и ищеца
Н.. Поддържа, че от действията на ответниците-физически лица Г., Р. и Ехливанов,
ищецът претърпял неимуществени вреди-опозорено било името му, авторитетът му
сред магистрати, административни служители на СГС и адвокати бил сринат,
провалена била и политическата му кариера, както и издигането му за висша
държавна длъжност. В резултат на разгласяването на писмото от ответницата Г. и Е.
на територията на цялата страна и редица европейски градове, ищецът претърпял
редица неимуществени вреди – били унизени честта, достойнството и доброто му
име, изгубил работоспособността си, станал неуверен в действията си като
професионалист, разстройвал се психически, било възпрепятствано кариерното и
политическото му развитие. По отношение на ответника „Н.с.” ЕАД поддържа, че
като възложител на работа на ответника Г., изразяваща се в процесуално
представителство по гр.д. № 4589/2007г. по описа на СГС, което възлагане е
извършено чрез ответницата П.Р., в качеството й на законен представител на
дружеството, дружеството следва да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД. По отношение
на ответника Е. поддържа, че последният следва да отговаря по чл.45 ЗЗД като автор
на писмото с невярно съдържание в качеството му на управител на клона на
ответното дружество в гр.Ш. и за неговото разпространение.По отношение на
ответника Е. няма твърдения в исковата молба, че е налице възлагане на работа
от страна на ответното дружество във връзка със съставянето на писмото.
В о.с.з. на 10.02.2010 г. е прекратено
производството по делото по отношение на ответника М.Е. поради одобряване на
постигната съдебна спогодба между него и ищеца.
В
о.с.з. на 09.06.2011 г. е допуснато увеличение на предявения частичен иск от
2000 лв. до 5 100 лв.В същото съдебно заседание е прекратено
производството по делото по отношение на ответника Г.Г. поради одобряване на
постигната съдебна спогодба между него и ищеца.
Във
въззивното производство са приети като писмени доказателства решение №
7665/15.11.2013 г. по гр.д. № 4589/2007 г. по описа на СГС, I
ГО, 19 състав, с което „Н.с.„ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Н.М.Н. сумата 28 800 лв., представляваща
възнаграждение по договор от 10.11.1997 г. за периода 20.11.2004 г. до
19.11.2007 г., на основание чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗА,
ведно със законната лихва от 19.11.2007 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 5 665,63 лв.-обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода 21.11.2004 г. до 19.11.2007 г. Решението е оставено в
сила с решение от 23.06.2014 г. по гр.д. № 1363/2014 г. на САС, което е влязло
в сила.
Представено е и решение от 08.12.2011 г. по гр.д.
№ 11888/2010 г. по описа на СГС, I
ГО, 2 състав, с което Н.с.„ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца Н.М.Н. сумата 40
600 лв., представляваща възнаграждение по договор от 10.11.1997 г. за периода
20.11.2007 г. до 20.10.2010 г., на основание чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД вр.
чл.36, ал.1 ЗА, ведно със законната лихва от 20.10.2011 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 7 060,23 лв.- обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода м.11.2007 г. до 20.10.2010 г.,
което решение е влязло в сила на 28.03.2013 г. видно от отбелязването и от
представените решение от 21.06.2012 г. на САС и определение от 28.03.2013 г. на
ВКС.
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор.
Предмет на настоящото въззивно производство е единствено частичен иск по
чл.49 ЗЗД срещу ответника „Н.с.” ЕАД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така
– ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
В конкретния случай по отношение на ответника
„Н.с.” ЕАД, не се установява извършен деликт
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от лице, на което
е възложена работа.
По
делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца, в качеството му на адвокат и ответното дружество е
бил сключен договор за поръчка от 10.11.2007 г., по силата на който на ищеца е
възложено да извършва текущо правно обслужване на дружеството. Между страните
не се спори и относно факта, че по гр.д. № 4589/2007 г. по описа на СГС
/приложено в заверен препис към първоинстанционното производство/, образувано
по искова молба на настоящия ищец срещу „Н.с.”
ЕАД, с предмет осъдителни искове по чл. чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД вр.
чл.36, ал.1 ЗА и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от
10.11.1997 г. за периода 20.11.2004 г. до 19.11.2007 г. и на обезщетение за
забава, в о.с.з. на 17.06.2008 г., процесуалния представител на ответното
дружество е представил като доказателство писмо, носещо дата 17.03.2005 г.,
подписано от М.Е. - управител на „Напоителни систеви“ ЕАД, клон Ш., адресирано
до ищеца, с което последният е уведомен, че дружеството разваля сключения
договор за поръчка. Няма спор, че автор на писмото е именно лицето М.Е., който
в същото съдебно заседание е участвал по делото в качеството му на свидетел на
ответника.
При анализ на съдържанието на писмото,
находящо се на л.127 от гр.д. №
4589/2007 г. / приложено в заверено копие/ не се установява то да съдържа обидни
и клеветнически твърдения. Волеизявленията, обективирани в писмото: „Установих,
че предметът на договора не касае дейността на клона, поради което всички
плащания по него са невалидни и Ви каня да възстановите на клона получените
суми“ ; „предвид факта, че Вие не поддържате кантора в гр.Ш., както и че сте
регистриран като адвокат в АК-Варна, очевидно е невъзможно да изпълнявате лично
ангажиментите си по договора…. По тази причина развалям договора на основание
чл.262, ал.2 ЗЗД и Ви каня да заплатите обезщетение в размер на 900 лв., в
който размер са причинените ни вреди“; „Освен изложеното развалям договора на
основание чл.87, ал.1 ЗДД поради системно виновно неизпълнение от Ваша страна,
тъй като не сте изпълнявали дълго време конкретните възлагани работи по
договора“, обективно не съдържат нито унизителни за честта и достойнството на
ищеца думи, нито позорни твърдения, които да предизвикат негативна оценка на
обществото за личността на ищеца. Поради тази причина без значение се явява
обстоятелството дали изложеното отговаря на истината и каква е действителната
фактическа обстановка във връзка с изпълнение от страна на ищеца на договорните
му задължения към ответното дружество. Тази фактическа обстановка има значение
единствено в отношенията между страните по сключения между тях договор за
поръчка и наличието на основание за неговото едностранно прекратяване от
възложителя. Следва да се посочи също така, че в посочените изрази не се
съдържат твърдения с конкретно съдържание, които да носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място, които да предизвикат еднозначна
негативна оценка на обществото, като обосноват по безспорен начин извод, че
ищецът не е изпълнявал договорните си задължения.
Следва да се посочи, че субективното възприятие
на ищеца на изложените в писмото обстоятелства и твърдения като позорни и
обидни сами по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако
деянието обективно не е противоправно, т.е. наред със субективната преценка на
пострадалия се изисква обективно казаното да е унизително, т.е. да е генерално
неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно или позорно, но в
настоящия случай съдържанието на писмото не се характеризира с посочените
оценъчни критерии. Последното представлява волеизявление на възложител по
договор за поръчка за прекратяване на договора на алтернативни основания –
безвиновно с предизвестие и на виновно такова поради неизпълнение на задължения
по договора от страна на довереника. Отправянето на такова волеизявление по конкретно
облигационно отношение безспорно не представлява противоправно поведение, дори
и волеизявлението да е направено от лице, което не е имало правомощия да
прекратява договора / видно от договора за поръчка, сключен между ищеца и
ответното дружество, управителят на клона в гр.Ш. – М.Е. не е имал право да го прекратява,
като такова правомощие е имал изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД/. Дори и да
се приеме, че е налице противоправно и виновно поведение на лицето М.Е., от
събраните по делото доказателства не се установява от него да са произтекли
вреди за ищеца. Показанията на разпитаните по делото свидетели Н., Михалева и
Гацев, съдържа твърде общи и абстрактни твърдения - че се било разчуло, че
адвокат Н. е некоректен човек и адвокат, че това повлияло на адвокатската и на
политическата му кариера, на неговия авторитет и добро име, че ищецът реагирал
силно емоционално на изложеното в писмото. Свидетелите не излагат конкретни
факти от живота на ищеца и непосредствени впечатления, от които да се направи
обоснован извод, че в резултат именно на представяне на процесното писмо по
гражданско дело в открито съдебно заседание, са настъпили вреди, изразяващи се
в уронване на доброто име и достойнството на адв.Н. и проваляне на
професионалната и политическата му кариера. Но дори и са се приеме, че е налице
виновно и противоправно поведение на лицето Е., от което са произтекли вреди за
ищеца, т.е. при доказано деликтно поведение на това физическо лице, ответното
дружество не може да бъде ангажирано за поправянето на вредите, тъй като те не
са резултат на действия, извършени от това лице при или повод извършването на
възложената му работа.
На следващо място не е осъществен състава на
граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и от физическите лица Г.Г. и П.Р.,
тъй като упълномощаването на адв.Г. от ответницата Р. в качеството й на законен
представител на дружеството, да представлява дружеството пред съд, безспорно не
съставлява противоправно поведение. Ответното дружество е упражнило правото си
на защита по предявената срещу него искова претенция за заплащане на
възнаграждение по договор за поръчка, като в рамките на гражданския процес е ангажирало
доказателства за установяване на изгодни за него обстоятелства. Защитата по
гражданско дело и събирането на доказателства за установяване на възраженията
на ответната страна, осъществявани от процесуален представител, безспорно
представлява правомерна дейност, която не може да обоснове ангажирането на гаранционно-обезпечителна
отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответното дружество.
По отношение на тезата на въззивника, че
искът по чл.49 ЗЗД е основателен, тъй като между физическите лица Е. и Г. от
една страна и ищеца от друга, са постигнати и одобрени съдебни спогодби в
първоинстанционното производство, следва да се отбележи, че последиците на
същите обвързват единствено страните по тях, като установеното в тях няма сила
на пресъдено нещо спрямо ответното дружество, поради което настоящата съдебна
инстанция следва да обоснове изводите си само основа на събраните по делото
доказателства.
По изложените съображения, ответното
дружество не следва да отговаря по реда на чл.49 ЗЗД и предявения срещу него
иск е неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск с правно
основание чл.49 ЗЗД въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на ответника следва
да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение. Във връзка с направеното от въззивника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК, въззивният съд приема, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1404 лв. с ДДС / при минимален такъв по Наредба №
1/2004 г. в размер на 702 лв. с ДДС/ не се явява прекомерно с оглед действителната
фактическата и правна сложност на делото, при отчитане и на броя на проведените
открити съдебни заседания във въззивната инстанция, поради което същото следва
да се присъди на въззиваемата страна в пълния претендиран размер.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.02.2012 г. по гр.
дело № 33912/2008 г. на Софийския районен съд, 33 състав в частта, с която е
отхвърлен изцяло предявения от Н.М.Н. срещу “Н.с.” ЕАД частичен осъдителен иск
по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 5 100,00 лв. / пълен размер на иска -
500 000,00 лв./, представляваща част от обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на представено в съдебно заседание на 17.06.2008 г.
по гр.д. № 4589/2008 г. по описа на СГС писмо-уведомление, изходящо от
управителя на клона на ответното дружество в гр.Ш., съдържащо неверни, позорни,
обидни и клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17.06.2008 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.Н. с ЕГН ********** ***
- адв.Н.М., да заплати на „Н.с. „ ЕАД, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 1 404,00 лв. – разноски за производството пред СГС.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.