РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Омуртаг, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20213510100089 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител Ю.Б.Ц.действащ
чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, съдебен адрес: гр. *** , твърди в исковата си
молба, че сключил договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по силата на който „БТК“
ЕАД прехвърлило вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора, извадка от което е приложена. Сочи се в молбата, че
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, встъпило в правата на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск, както и че е придобило права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Посочено е, че по силата на
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***от
11.01.2017г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
********* и О.Ш. Й.на ответника била предоставена мобилна услуга за номер ***при
условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29.99 лева с
добавен допълнителен пакет - удвоени MB на максимална скорост на абонамент 1.99
лева/месец. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца - до 11.01.2019 г. Сочи се в
молбата, че въз основа на сключения договор били издадени фактури за периода от
15.03.2017 г. до 14.05.2017 г., на стойност 114.46 лева, за незаплатени
1
далекосъобщителни услуги, но те не били предмет на исковата претенция. Посочено е,
че тъй като ответникът не заплатил дължимата сума за потребените мобилни услуги за
два последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г. и 05/2017 г. договора бил
прекратен от оператора на 22.05.2017г., като датата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи се, че след едностранното прекратяване на договора с ответника мобилният
оператор издал по клиентски номер № ***, крайна фактура №********** от
15.06.2017г., в която била включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода и била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 265.57 лв., от
която ищецът претендира сумата в размер на 95.94 лева. Описано е в молбата, че
неустойката била начислена на основание т.2 от договора, съгласно която: „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения
към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“ и че в случая
начислената неустойка представлявала сбор от трикратния размер за месечните такси
на всяка абонаментна услуга по договора - 89.97 лева за абонаментен план VIVACOM
Smart L /3х29.99 лв./ и 5.97 лв за допълнителен пакет удвоени MB на макс. скорост /3х
1.99 лв./. Сочи се в молбата, че обезщетението за неизпълнение било начислено
съобразно изрично договореното и т. нар. неустойка имала обезщетителен характер, а
не санкционен. Посочено е в молбата, че в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по ЧГД №193/2020г., по описа на РС –
Омуртаг за претендирата сума. Поради връчване на съобщението и книжата на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът предявява настоящия установителен
иск. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуване на вземането му към ответника в размер на 95.94 лева
/деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ - представляващо обезщетение
/неустойка/ за неизпълнение по описания по – горе договор, сключен между ответника
и „БТК“ ЕАД. Претендират се разноски по заповедното производство и по настоящото
исково производство. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпила молба от процесуалният представител на
ищцовото дружество, в която е направено искане при наличие на законовите
предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът О.Ш. Й.с адрес: от с.***, редовно призован съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител. Не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
2
за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай
ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото ответникът е отказал
да получи съобщението по чл. 131 от ГПК и книжата и на основание чл. 44, ал. 1,
изречение последно от ГПК съобщението е приложено по делото като редовно
връчено, както и призовката за съдебното заседание. Призовката съдържа съответните
указания относно последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването на ответника в съдебно заседание, включително е разяснена възможността
при наличие на съответните предпоставки ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е имал възможност както да подаде отговор в
срока, така и да организира явяването си в съдебно заседание, респективно явяването
на негов представител. Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е изразил становище по иска, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие и не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. При преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът взе
предвид посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени
доказателства, представени от ищеца – Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***от 11.01.2017г., Декларация от О.Ш. Й.от 11.01.2017 г.,
месечна сметка № **********/15.04.2017 г., месечна сметка № **********/15.05.2017
г., месечна сметка № **********/15.06.2017 г., общи условия на договор между „БТК“
АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, пълномощно рег. № 27707/24.10.2018 г.,
уведомления за цесия до О. Й. Ш., извлечение от приложение №1 към договор за цесия
от 01.10.2019г. към 22.01.2021г., потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № **********/16.10.2018 г.,
пълномощно, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., както и
приетите и приложени като писмени доказателства по делото материали по ЧГД №
193/2020 г. по описа на РС - Омуртаг. При преценка на посочените доказателства се
стига до извод за вероятна основателност на иска, като иска с правно основание чл.422
от ГПК следва да бъде уважен, като се признае за установено вземането на ищеца от
ответника до претендирания размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе
по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително и
когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че предявеният иск
се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от
25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева. Предвид претенцията на ищеца в
исковото производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на
3
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по настоящото производство разноски сумата общо в размер
на 205.00 лева, включваща сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски
по делото за платена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 180.00 лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със законен
представител Ю.Б.Ц.от ответника О.Ш. Й.ЕГН **********, с адрес: от с.***по Заповед
за изпълнение №513/13.08.2020г., с правно основание чл. 410 от ГПК, постановена по
ЧГД №193/2020г., по описа на РС – Омуртаг, за сумата в размер на 95.94 /деветдесет и
пет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляващ - обезщетение
/неустойка/ за неизпълнение на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер 16545394001 от 11.01.2017г., обективирано във фактура №
**********/15.06.2017 г., за периода от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г.
ОСЪЖДА О.Ш. Й.ЕГН **********, с адрес: от с.***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район
„Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със законен представител
Ю.Б.Ц.направени разноски по заповедното производство за платена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева по
представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Ш. Й.ЕГН **********, с адрес:
от с.***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1404, район „Триадица“, бул.”България” №81, вх. В, ет.8, със
законен представител Ю.Б.Ц.сумата от 205.00 /двеста петдесет и пет/ лева, включваща
сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по делото за платена
държавна такса по настоящото производство и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, по представен договор за
правна защита и съдействие.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева
4