№ 2480
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110153859 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 139 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.Ищецът .... е предявил иск
за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, при твърдения, че като
собственици на топлоснабден имот, двете ответници Е.А. и ... следва да му заплатят
главница в размер на 23,47 лева цена на за дялово разпределение за период от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.07.2018г. до 09.06.2021 г. в размер на 4,91 лева, за които предявява
установителни искове. Твърди, че извършва дялово разпределение, въз основа сключен
договор с ЕС.
Ответниците, в съвместен отговор, оспорват вземането, като сочат, че в имота няма
радиатори, както и част от вземането е погасено по давност. В открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ... счита исковете за неоснователни, тъй като неговият
доверител не е клиент на ищеца, защото в имота няма радиатори. Ако съдът приеме, че
ответницата дължи такса мощност по договор, представен от ищеца, то се прави искане
исковете да се отхвърлят за период от 1.5.2018г., до 16.9.2018г., поради изтекла давност,
защото, давността се прекъсва само с исков процес, но не и в заповедното производство.
Прави се искане да се присъдят разноски по компенсация, в случай на уважаване доводите
на ответницата.
С определението по чл.140 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че за исковия период ответниците са съсобственици на имота. По
1
делото е представен, сключен на 8.5.2012г., договор между собственици на отделни обекти в
ЕС и ищеца за извършване на услугата дялово разпределение за етажната собственост, при
уговорено плащане на ищеца. Ищецът е представил копия на фактури за исковия период.
Във фактурата от 31.5.2018г. е посочено, че за период 5.2017г.- 4.2018г. дяловото
разпределение възлиза на общата сума 10,80 лева с ДДС, от които сумата 9 лева за партида,
сумата 2,10 за разпределител, сумата от 2,60 лева за индивидуален топломер и сумата 2,10 за
индивидуален водомер. Фактурата е издадена за 1/12 от дължимата сума за период 5.2017г.-
4.2018г. на стойност 0,90 лева с ДДС. Във фактурите от 30.6.2018г. до 31.5.2019г. се
претендира по 1/12 от вземане за дялово разпределение за период 5.2018г.- 4.2019г. на
общата стойност 11,80 лева с ДДС, от които сумата 9,83 лева за партида, сумата 2,25 лева за
разпределител, сумата от 2,75 лева за индивидуален топломер и сумата 2,25 лева за
индивидуален водомер Фактурите са издадени за сумата от по 0,98 лева с ДДС. Във
фактурите от 30.6.2019г. до 30.4.2020г. се претендира по 1/12 от вземане за дялово
разпределение за период 5.2019г.- 4.2020г. на общата стойност 12,12 лева с ДДС, от които
сумата 10,10 лева за партида, сумата 2,50 лева за разпределител, сумата от 2,90 лева за
индивидуален топломер и сумата 2,50 лева за индивидуален водомер Фактурите са издадени
за сумата от по 1,01 лева с ДДС.
Във всяка фактура е посочен падеж на вземането – един месец от датата на
издаването й.
Ответниците, които носят доказателствената тежест за това обстоятелство, не са
представили доказателства за заплащане на исковите суми.
Релевантните за спора обстоятелства се установяват от събраните писмени
доказателства и заключението на вещото лице.
Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в
сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.139,ал.2 ЗЕ
предвижда, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. По делото е представен договор, сключен между етажната собственост и
ищеца, който предвижда дяловото разпределение да се извършва от ищеца, съобразно
предвиденото в разпоредбата на чл.139в ЗЕ. В договора не е посочен срок, поради което, с
оглед представените фактури , се налага извод, че през исковия период ищецът е
извършвал услугата дялово разпределение.
Таксата, дължима от всеки собственик в етажната собственост, за извършване на
услугата дяловото разпределение, се заплаща заедно с ползваната топлинна енергия,
съобразно ОУ, представени от ищеца. В разпоредбите на чл. 71 и чл.72 и Наредба № 16-
334/2007г. за топлоснабдяването, отменена през 2019г., но в сила за началото на исковия
период, е предвидено начисляване на прогнозното количество топлинна енергия за имот, въз
основа 1/12 от потреблението от предходния отоплителен сезон. По същия начин ищецът е
издал фактури за общо дължимата му такса, предвидена за всеки отоплителен сезон -
2
период 5.2017г.- 4.2018г. дяловото разпределение възлиза на общата сума 10,80 лева с ДДС;
за период 5.2018г.- 4.2019г. - на общата стойност 11,80 лева с ДДС; за период 5.2019г.-
4.2020г. на общата стойност 12,12 лева с ДДС. Ищецът е издавал ежемесечни фактури,
считано от 30.5.2018г. до 30.4.2020г., за по 1/12 от сумата, дължима за целия отоплителен
сезон, за извършване на услугата. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на
същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите. Претенцията на ищеца включва ежегодно дължимата цена за отчет на уредите.
Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на
годишното отчитане на показанията. Вземането на ищеца произтича от договора, същото се
дължи към края на отоплителния сезон, тъй като отчитането на уредите, и обслужването на
партидата се извършва в края на отоплителния сезон. Заплащането на таксата на 12 равни
вноски през целия отоплителен сезон от месец май на предишната, до месец април на
текущата година, за която таксата се отнася, съставлява частично плащане, преди крайния
падеж, тоест, срок, уговорен в полза на длъжника.
Поради изложеното, искът за главница за дялово разпределение е основателен –
ищецът доказа основанието си да получи плащане, което произтича от сключения с
етажната собственост договор. По възражението за давност. На първо време, съдът не
споделя доводите на защитата на ответницата Паунова, че давността за вземането се
прекъсва само в исково производство. По силата на изричната разпоредба на чл.422 ГПК,
когато искът за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение е предявен в
едномесечен срок, същият се счита предявен от датата на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК /или чл.417 ГПК/. За целите на давността, същата се прекъсва с подаване на
заявление по чл.410 ГПК, когато заповедното производство е прераснало в исково
производство, защото предметът му е именно посоченият в разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД
- притезание на кредитора за изпълнение, насочена към длъжника.
Относимо към настоящото производство, ищецът прекъсва неизтеклата погасителна
давност за вземането с подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.6.2021г., на основание
чл.422 ГПК.
Давността за вземането е тригодишна, защото същото е периодично, като отговарящо
на белезите на периодично плащане, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
юридически факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви – така, изрично в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС.
Давността тече от изискуемостта на вземането. Относимо към горното,
изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата на
издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от годишното
3
вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането, следователно от
деня, следващ издаването й, тече давностният срок за вземането на ищеца. Към 22.6.2021г.,
когато е подадено заявлението, в погасителна давност са всички вземания на ищеца с
настъпил към 22.6.2018 г. падеж. Следователно, възражението е основателно за сумата
0,90 лева по фактура от 31.5.2018г., от която, съгласно извлечение от сметка представено
към исковата молба ищецът претендира 0,60 лева, както и на основание чл.119 ЗЗД, за
начислената върху нея лихва 0,21 лева.
Ответниците не дължат по ½ от сумата.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. За заповедното
производство, ищецът претендира сумата 75 лева, от които сумата 25 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство – сумата от 75 лева
държавна такса и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер – 100 лева, или общата сума 175 лева. Разноските следва да се разделят поравно на
ответниците, или претенцията спрямо всяка ответница е в размер 37,50 лева за заповедното
и 87,50 лева за исково производство. Съразмерно с основателната част на исковете, всяка
ответница дължи сумата от по 36,54 лева за заповедното производство и 85,27 лева за
исковото производство.
Ответницата ... претендира сумата 150 лева платено адвокатско възнаграждение за
исковото производство. В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на
разноски по компенсация, същото искане е направено от процесуалния представител на
ответницата Паунова в хода на устните състезания. На ответницата Паунова, съразмерно с
неоснователната част на исковете, се следва сумата 4,35 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, като дължимите от нея разноски следва да се намалят с тази сума, като
съответно, съдът присъди на ищеца сумата от 32,19 лева за заповедното производство и
85,27 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от .. искове, че О.Г. .. ЕГН ********** дължи на
.., ЕИК ., представляван от ., с адрес ., сумата от 11,43 лв., за дялово разпределение,
извършвано от .. през периода от м.06.2018г. до 30.04.2020г., по фактури от 30.06.2018г до
30.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.6.2021 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер на 2,34 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 9.6.2021 г, за които суми по гр.д.№
35868/2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .. против О.Г. .. ЕГН ********** за установяване на
вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 35868/2021г. за
горницата над уважения размер от 11,43 лева до пълния предявен размер на вземането от
4
11,73 лева за главница по фактура от 5.2018г., както и за горницата над уважения размер за
лихва от 2,34 лева до пълния предявен размер от 2,45 лева.
ОСЪЖДА О.Г. .. ЕГН ********** да заплати на .., ЕИК ., представляван от ., с адрес .
сторените по делото 32,19 лева за заповедното производство, по компенсация и сторените в
исковото производство разноски от 85,27 лева.
ПРИЗНАВА за установено по предявените от .. искове, че ЕК. М. АЛ. ЕГН **********
дължи на .., ЕИК ., представляван от ., с адрес ., сумата от 11,43 лв., за дялово
разпределение, извършвано от .. през периода от м.06.2018г. до 30.04.2020г., по фактури от
30.06.2018г до 30.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.6.2021 г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 2,34 лв. за периода от 1.7.2018 г. до 9.6.2021 г, за които
суми по гр.д.№ 35868/2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .. против ЕК. М. АЛ. ЕГН ********** за установяване
на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 35868/2021г. за
горницата над уважения размер от 11,43 лева до пълния предявен размер на вземането от
11,73 лева за главница по фактура от 5.2018г., както и за горницата над уважения размер за
лихва от 2,34 лева до пълния предявен размер от 2,45 лева.
ОСЪЖДА ЕК. М. АЛ. ЕГН ********** да заплати на .., ЕИК ., представляван от ., с
адрес . сторените по делото 36,54 лева за заповедното производство и сторените в исковото
производство разноски от 85,27 лева.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5