Р Е
Ш Е Н
И Е № 447
04.07.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на четвърти юни през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Велислава
Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №192 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от И.В.Ч. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Н.Т., против „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.”Райчо Петков Казанджията“ №6, сграда
„Матрикс тауър“ ет.6, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№213/2015г. по описа на РС-Хасково, срещу нея било образувано
изпълнително дело №20179290400423 по описа на съдебен изпълнител с рег.№***-Н.
К. с район на действие – района на ОС-Хасково за принудително събиране на присъдените
суми, но реални изпълнителни действия не били извършени. Ето защо, ищцата твърди, че не дължи
присъдените суми на ответника поради погасяването им по давност. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 973,22лв. за
главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.08.2008г. и законна
лихва върху нея от 29.01.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25лв. – разноски по делото, поради изтекла давност.
Ответникът
оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, като намира същия за недопустим и неоснователен. Според
ответната страна, в случая не е налице изтекла погасителна давност, както се
твърди в исковата молба. Счита, че следва да се отхвърли иска и да се присъдят
на ответника направените по делото разноски. Не възразява да се приемат
представените от ищеца писмени доказателства, както и да се изискат изпълнителното
и частното гражданско дело, в които се съдържали всички относими към спора
доказателства.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На
28.08.2008г. между „ОББ“ АД и ищцата е сключен договор за издаване на кредитна
карта със срок две години. На 24.04.2015г. по ч.гр.д.№213/2015г. по описа на
РС-Хасково е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №87
от 02.02.2015г., като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата
от 973,22лв. за главница по договор за издаване на кредитна карта от
28.08.2008г. и законна лихва върху нея от 29.01.2015г. до изплащане на
вземането. По делото са приложени вносни бележки, с които ищцата е изплащала
суми към банката в периода 12.11.2008г. – 17.09.2009г. С молба от 25.08.2015г.
ответното дружество е поискало образуване на изпълнително дело, като такова е
било образувано от ЧСИ К. А. с район на действие ОС-Стара Загора по издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д.№213/2015г. по описа на РС-Хасково.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК,
като се иска установяване на недължимост на вземане на ищцата към ответното
дружество за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и
основателен. Неоснователни се явяват възраженията на ответника за недопустимост
на иска. Ищцата в случая се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила
след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№213/2015г. по описа на
РС-Хасково. Дали този факт е настъпил и то когато твърди ищцовата страна
подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства, т.е.
това не е въпрос по допустимостта на иска, а по неговата основателност. Доколкото ищцата се позовава на новонастъпили факти
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната
съдебна практика на ВКС, включително и цитираната от ответната страна.
Съдът
споделя изцяло становището на ищцовата страна, че изискуемостта на вземането на
банката срещу кредитополучателя е възникнала с прекратяване на договора, а
именно 28.08.2010г. Доколкото по делото няма данни след изтичане на двегодишния
срок на кредитната карта банката да е издала друга такава, то следва да се
приеме, че на тази дата е прекратен договора. Заповедта за изпълнение е
издадена на 02.02.2015г., а законната лихва върху главницата е присъдена от
29.01.2015г., т.е. от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда. Несъмнено до тази дата не е изтекла предвидената 5-годишна погасителна
давност, като твърдения от ищцата в тази насока не се и правят. След издаване
на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ с район на
действие ОС-Стара Загора на 25.08.2015г. Съгласно тълкувателното решение,
касаещо изпълнителното производство, образуването на изпълнително дело и
изпращане на ПДИ не прекъсва давността. Едва с предприемане налагането на
запори върху сметки на длъжника се прекъсва давността, но видно от материалите
по изпълнителното дело, такова действие е предприето едва през 2017г., до
когато погасителната давност отдавна е изтекла. Както се сочи в т.10 от Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС самото наличие на образувано изпълнително производство не е основание
само по себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и
съответните изпълнителни действия, като всяка едно от тях е основание за
спиране на давностния срок и започване на нов такъв. Доколкото в настоящия
случай не се установи извършено валидно изпълнително действие до 2017г., което да
е самостоятелно основание да се прекъсне погасителната давност на основание
чл.116 б.“в“ от ЗЗД, съдът намира че предвидения петгодишен давностен срок за
погасяване на вземането на ответника към ищцата е изтекъл още на 28.08.2015г.
Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към ищцата е погасено
по давност, поради което процесната суми не се дължи. В настоящото производство
действително не следва да се разглеждат възраженията на ищцата за липса на
придобито качество на кредитор от ответното дружество, за липса на
доказателства за връчване на обявление на длъжника за извършена цесия, тъй като
същите предполагат различно съдебно производство, в което да бъдат направении
по никакъв начин не касаят въпросите относно настъпване на погасителната
давност на вземането.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
разноски в размер на 350лв., от които 50лв. държавна такса и 300лв. адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата
в настоящото производство. Предявения отрицателен установителен иск е за
недължимост на сума от 973,22лв., ведно с лихвата и разноските. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес до 1000лв. се определя възнаграждение в размер на
300лв. Настоящото исково производство не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което и не е оправдано определянето и заплащането на по-висок
размер на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“,
ж.к.“Малинова долина“, ул.”Райчо Петков Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“
ет.6, че И.В.Ч. с ЕГН:********** ***, не
дължи сумата от 973,22лв. за главница по договор за издаване на кредитна
карта от 28.08.2008г., сключен между нея и „ОББ“ АД, гр.София, и законна лихва
върху нея от 29.01.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25лв. –
разноски по ч.гр.д.№213/2015г. по описа на РС-Хасково, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова
долина“, ул.”Райчо Петков Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“ ет.6, да
заплати на И.В.Ч. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 350лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.