Определение по дело №462/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 688
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20227050700462
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                          №……………/…………….2022г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ-ми касационен състав, в закрито заседание на седми март 2022г., в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                             ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                             ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

  

като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова, ЧКАНД № 462/2022г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от „КА 93“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Пенчо Славейков“ № 21, представлявано от Т. А. С., чрез пълномощник – адв.В.Д., срещу Определение № 91/24.01.2022г., постановено по АНД № 2021311020212 по описа на Районен съд-Варна, ІІ-ри състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на Решение № 1054/09.12.2021г. по същото АНД като се присъдят претендирани разноски.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че в случая на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 475 лв., съобразно уважената част, доколкото същите са надлежно поискани и доказани по размер. Моли се уважаване на молбата.

Ответникът Дирекция „ИТ“-Варна, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, различни от изложените такива в оспореното определение, а именно, че в случая не е доказано по надлежния ред заплащането на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е било образувано по жалба на „КА 93“ ООД против Наказателно постановление № 03-012554/26.02.2020г. на Директора на Дирекция „ИТ“- Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.62 ал.1, вр.чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. Жалбата е подадена чрез адв. В.Д. с приложено към същата пълномощно. В хода на съдебното производство е представен и Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2020г., видно от който страните са уговорили възнаграждение за адвокат за оспорване на процесното НП в размер на 500 лв., с отбелязване, че същото е изплатено в брой.

Преди обявяване на делото за решаване, адв.Д. е представила Списък на разноските /500 лв./ и е поискала тяхното присъждане, видно от протокола от проведеното на 13.07.2021г. публично съдебно заседание.

С Решение № 1054/09.12.2021г. ВРС е изменил НП като е намалил размера на наложената санкция на 1 500 лв. Изложил е мотиви, че при тази хипотеза не следва да се присъждат разноски, тъй като АПК не урежда хипотезата на частично уважаване на иска, а нормата на чл.78 ал.1 от ГПК не намира субсидиарно приложение.

Решението е съобщено на „КА-93“ ООД на 14.12.2021г., като на 16.12.2021г. от дружеството е подадена искане за допълването му в частта за разноските. По тази молба ВРС е постановил оспореното Определение № 91/24.01.2022г., с което като е приел, че е в производство по чл.306 ал.1 т.4 от НПК е оставил без уважение искането по мотиви идентични с тези в решението, но доразвити със съображения, чесъщото би било основателно само в случай, че възраженията и искането на дружеството са били само и единствено в насока да се намали размера на наложената имуществена санкция.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за неправилно, като несъобразено с приложимите правни норми.

Неправилно ВРС е приел, че е в производство по чл.306 ал.1 т.4 от НПК. При оспорване на НП разноските се присъждат по реда на АПК, включително и в производството пред въззивния съд, доколкото по този въпрос е налице изрична уредба - чл.63д от ЗАНН, ДВ бр. 109/2020, в сила от 23.12.2021г., действаща към момента на постановяване на определението на съда и изключваща изобщо прилагането на НПК при определянето на разноските, в частност и приложението на принципа на чл.189, ал.3 от този кодекс.

Цитираната разпоредба предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Аналогична е била и разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в предходната редакция, в сила към момента на постановяване на решението от съда, съгласно която в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

От своя страна в АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Правилно ВРС е установил, че в случая в АПК липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Не е отчел обаче препращащата норма на чл.144 от АПК, съгласно която за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Същата не предвижда изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Индиция, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. В този случай липсва законова опора изводът на въззивната инстанция, че направените от жалбоподателя разноски за един адвокат не се дължат само поради обстоятелството, че НП е изменено, а не отменено.

В тази връзка освен горното следва да се има предвид и това, че за да измени размера на санкцията, съдът все пак е констатирал порок на НП /липса на изложени от АНО мотиви за по-високия размер или неправилна преценка на определения такъв съобразно установените по делото обстоятелства/.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че оспореното определение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго по същество. В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и противно на твърденията на ответника, са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното плащане.

При това на страната се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Неправилно обаче в частната жалба е изчислен размерът на дължимите разноски. Редът посочен от страната е този за минималния размер на дължимото възнаграждение. В случая разноските вече са претендирани в размер на 500 лв. и предвид размера на уважената част – 3 500 лв. от общия интерес по оспореното НП – 5 000 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 350 лв.

Воден от горното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ Определение № 91/24.01.2022г. по АНД № 2021311020212 по описа на Районен съд-Варна, ІІ-ри състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.Княз Александър Дондуков № 3, да заплати на „КА 93“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Пенчо Славейков“ № 21, представлявано от Т. А. С., разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                     2.