РЕШЕНИЕ
№ 221
С., 23.12.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи ноември
през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 875 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Н.А.Г. *** е
предявил срещу „А.Г.“ ЕООД, с. Г., Община С., искове за заплащане
на конкретно посочени в исковата молба суми, представляващи неизпълнени
задължения на ответника по двадесет и седем договора за заем, сключени на
конкретни дати в периода от 28.07.2017 г. до 04.10.2019 г., възлизащи общо на
75943,00 лв., ведно със законната лихва върху тях от предявяване на иска до
окончателното им изплащане. Евентуално се претендира осъждане на ответното
дружество да заплати тези суми на ищеца като получени без основание, ведно със
законната лихва върху тях за същия период.
Твърди се в исковата молба, че на
19.06.2017 г. ответното дружество сключило договор за банков кредит с „Б.П.Б.“
АД за целево финансиране на 70 % без ДДС от цената на подробно описан недвижим
имот, находящ се в гр. С.. Наред с ответното дружество-кредитополучател солидарни
длъжници по договора за кредит били „Е.Д.Г.“ ЕООД, както и Е.Г.и ищецът Н.Г..
Към договора за кредит бил сключен и договор за учредяване на особен залог, с
който „Е.Д.Г.“ ЕООД обезпечило вземанията на банката срещу ответника с всички
свои настоящи и бъдещи вземания до размер 63420 лв. Тъй като ответното
дружество било в невъзможност да погасява надлежно кредита, в горепосочения
период между него и ищеца било постигнато съгласие за сключване на поредица от двадесет
и седем договора за заем, индивидуализирани в исковата молба с датата на
превода на съответна сума по банкова сметка ***, чрез които финансово да се
подпомогне способността му да погасява вноските по кредита. По всеки отделен
договор за заем страните не уговорили срок за връщане на сумите, поради което
ответникът следвало да изпълни задълженията си след покана. Ищецът изтъква, че
с исковата молба отправя до ответника покана за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответното дружество е представило отговор на исковата молба, в който е изразило
становище за неоснователност на исковете. Изтъква се в отговора на исковата
молба, че ищецът и управителката на ответното дружество са бивши съпрузи, като
бракът между тях е прекратен през 2019 г., но били във фактическа раздяла от
2016 г., когато Е.Г.заживяла отделно от съпруга си в жилище в гр. А., Г..
Посочва се, че действителните отношения между страните са различни от описаните
в исковата молба, като се твърди, че недвижимият имот бил закупен по идея на
ищеца, който имал намерение да осъществи дарение или казано по друг начин – да
обезпечи бившата си съпруга. Поради това се оспорва твърдението, че сумите,
посочени в исковата молба като отделни банкови трансфери, представляват суми,
дадени в заем или дадени без основание. Наред с това се прави и възражение за
погасяване по давност на вземанията за сумите, които ищецът твърди да е дал в
периода от 28.07.2017 г. до 06.10.2017 г., като в тази насока се излагат
твърдения, че тези суми представляват периодични плащания, за които на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се прилага тригодишна погасителна давност.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Т.Д., който заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. С.В., който заявява, че поддържа становището, изразено в
отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, евентуално – с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. С оглед твърденията на ищеца, че за всяка от
претендираните суми е възникнало негово вземане на самостоятелно основание,
съединяването на исковете е кумулативно. Тъй като всяко от така заявените
вземания е в размер под 25000 лв., то исковете са родово подсъдни на районен
съд. В тази връзка не следва да се преповтарят изложените от съда съображения в
протоколно определение от 07.06.2021 г., постановено по повод възражението на
ответника за родова неподсъдност на исковете на районен съд. Евентуалността на
съединяването на исковете произтича от искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати същите суми на извъндоговорно основание (като получени
от ответника без основание) в случай, че главните искове, предявени на
договорно основание бъдат отхвърлени.
Исковете са на общо основание
допустими.
Исковете на главно заявеното им
правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД са частично основателни.
В периода от 28.07.2017 г. до
04.10.2019 г. между ищеца и ответното търговско дружество валидно са сключени
двадесет и седем договора за заем, по силата на които ищецът е предал на
ответника различни парични суми в общ размер 75925,00 лв., а за ответника е
възникнало задължението да ги върне на ищеца. Не съответства на доказателствата
по делото единствено твърдението на ищеца, че на 05.01.2018 г. е предал на
ответника в заем сумата 199 лв. – на тази дата предадената от ищеца на
ответника сума е 181 лв., поради което за разликата от 18 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
Тези изводи се основават на
детайлна и съвкупна преценка на представените писмени доказателства и приетото
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Договорът за
заем е неформален и реален – законът не установява за валидността му особена
форма, но за завършване на фактическия му състав е необходимо паричната сума –
предмет на договора да бъде предадена от заемодателя на заемателя. В случая е
видно от представените извлечения от банкови сметки на ищеца и банкови
удостоверения (л. 8-17 от делото), че в горепосочения период ищецът е предавал
на ответника чрез преводи по банковата му сметка различни по размер парични
суми на двадесет и седем различни дати през нееднакви интервали от време. Наред
с това се установява от заключението по ССЕ и от устните разяснения на вещото
лице пред съда при защитата на заключението му, че в рамките на този период счетоводството
на ответното дружество е водено редовно и че всеки от тези банкови преводи е
осчетоводяван и отчитан от ответното дружество като вноска чрез счетоводна
сметка „Каса“, тъй като от счетоводните документи не се установява преводите да
са били извършвани за погасяване на вземания към дружеството или в резултат на
приходи от дейността му. Тези обстоятелства, съпоставени с отбелязаното в
посочените писмени доказателства относно всеки превод негово основание, а
именно – „заем“, респ. „договор за заем“ и със заключението по ССЕ, че в
периода от 2017 г. до датата на изготвяне на заключението през 2021 г. няма
данни за извършвана счетоводна корекция по сметките на дружеството относно
отчитането на тези транзакции, обосновават еднозначен извод, че с приемането на
паричните средства по тях ответното дружество неформално се е съгласило да ги
приеме в заем, т. е. налице е съгласие между страните за сключване на договори
за заем и реално предаване на съответните суми по всеки договор.
Обстоятелството, че в периода от 28.07.2017 г. до 04.10.2019 г. ищецът е
предавал на ответника чрез преводи по банковата му сметка съществено различни
по размер парични суми на двадесет и седем различни дати през нееднакви
интервали от време сочи, че не се касае за един договор, по силата на който
ищецът да се е задължил периодично да предоставя в заем на ответника парични
суми, а между страните са сключени двадесет и седем отделни договора за заем.
Поради това не може да се приеме, че извършените от ищеца банкови преводи по
сметка на ответното дружество представляват негови вземания по периодични
плащания, за които на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД да се прилага тригодишна
погасителна давност. Не се установява между страните да са уговаряни срокове за
изпълнение на задълженията на ответника за връщане на получените в заем суми,
поради което с оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД тези задължения
стават изискуеми с изтичане на един месец от поканата за изпълнение от
кредитора до длъжника. Тъй като в случая изискуемостта им е обусловена от
такава покана, на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД погасителната давност за
всяко от тях започва да тече от възникването му. Срокът на тази погасителна
давност е общият 5-годишен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД. Най-рано възникналото
задължение е възникнало на 28.07.2017 г., а исковата молба е подадена на
02.11.2020 г., т. е. преди изтичане на този срок. Поради това възражението на
ответника за погасяване на част от процесните вземания по давност е изцяло
неоснователно.
При задължения без определен срок
за изпълнение, каквито са процесните, началото на погасителната давност и на
забавата не съвпадат. Затова макар исковата молба да има функция на покана за
изпълнение до ответника и фактът на подаването й в съда да спира погасителната
давност, не може да се приеме, че ответникът е в забава от подаването на
исковата молба, тъй като от значение за забавата е моментът на връчването на същата
на ответника. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 19.11.2020 г.,
поради което съгласно вече посочения чл. 240, ал. 4 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава за изпълнението на задълженията си след изтичането на един
месец от тази дата, т. е. от 20.12.2020 г., откогато дължи законна лихва върху
всяка от получените от него в заем суми, в общ размер 75925,00 лв., до
окончателното й изплащане. Искането за присъждане на законна лихва върху тях в
частта му за периода от подаване на исковата молба на 02.11.2020 г. до
19.12.2020 г. включително е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество, че процесните суми са получени като дарение от ищеца за
управителката на това дружество, с която до 2019 г. те са били съпрузи, в израз
на желанието му да обезпечи бъдещето й след развода им. Твърденията на
ответника в тази насока са недоказани. На 19.06.2017 г. между „Б.П.Б.“ АД
(чийто универсален правоприемник понастоящем е „Ю.Б.“ АД) и ответното дружество
е сключен от договор за инвестиционен кредит № 193/2017 г., по силата на който
банката е предоставила на ответника целеви кредит в размер 63420,00 евро за
финансиране до 70 % без ДДС от покупната цена на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.301.73.1.30 по КККР на гр. С.. Наред с ответника –
кредитополучател, солидарни длъжници по този договор са ищецът Н.Г., търговското
дружество „Е.Д.Г.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е ищецът, както
и Е.Д.Г.– едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество. Съгласно
чл. 6 (1) от договора за кредит главницата по кредита се издължава на месечни
вноски съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора, като кредитът е
с гратисен период от 6 месеца, през който се погасяват само начислените лихви.
Видно е от погасителния план, че уговореният размер на всяка месечна вноска е
един и същ – 813,07 евро до края на срока за погасяване на кредита – 30.06.2024
г. За обезпечение на вземанията на банката по договора е вписана първа по ред
ипотека върху горепосочения недвижим имот; кредитополучателят „А.Г.“ ЕООД е
учредил в полза на банката вписан първи по ред особен залог върху всички свои
настоящи, бъдещи и условни вземания от всички негови сметки, открити в банката,
съгласно вписан договор за особен залог № 193-1/2017, а така също и „Е.Д.Г.“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ищецът, е учредило в
полза на банката особен залог върху всички свои настоящи, бъдещи и условни
вземания до размер на сумата по кредита 63420,00 евро, произтичащи от всички
банкови сметки на залогодателя, открити при заложния кредитор, съгласно вписан
и представен по делото договор за особен залог № 193-2/2017. С оглед анализа на
тези обстоятелства няма никаква правна и житейска логика ищецът, който е
солидарен длъжник по договора за кредит и е едноличен собственик на капитала на
друг солидарен длъжник и залогодател – търговското дружество „Е.Д.Г.“ ЕООД, ако
е искал да обезпечи материалната сигурност на съпругата си с жилище и с
източник на доходи (според показанията на св. И. К.), но се е опасявал, че
поради емоционалната й нестабилност след раздялата им тя може необмислено да
продаде недвижимия имот и затова по негово искане в договора за кредит бил
уговорен 7-годишен срок за погасяването му (според показанията на св. Т. Т.),
да дари на ответното дружество в процесния период от 28.07.2017 г. до
04.10.2019 г. (малко повече от 2 години и 2 месеца, или по-малко от една трета
от целия срок за погасяване на кредита) левовата равностойност на близо 39000
евро общо (75943,00 лева), представляващи около 61 % от цялата подлежаща на
погасяване главница по кредита съгласно погасителния план (63420 евро), за да
може то, управлявано от съпругата му, за чиято емоционална стабилност той не
бил сигурен, да погасява вноските по кредита. В такава житейска и юридическа
ситуация ищецът, ако е имал такива дарствени намерения, е могъл да ги осъществи
много по-надеждно чрез лично плащане като солидарен съдлъжник на погасителните
вноски на съответните падежни дати съгласно погасителния план към договора за
кредит, вместо да „дарява“ сумите на дружеството-кредитополучател, което с
оглед отношенията между него и съпругата му, вече не е било под негов
фактически контрол, с оглед което пред ищеца е продължавала да стои опасността от
ангажиране на личната му отговорност по договора за кредит при евентуално
неизпълнение на задълженията на това дружество спрямо банката – кредитор. В
случая извършените от ищеца преводи на процесните суми по банковата сметка на
ответното дружество не кореспондират с вноските по погасителния план – нито по
брой и падежни дати, нито по размер. За отбелязване в тази насока е, че по
четири от тези преводи (от 28.07.2017 г., и особено от 08.11.2017 г., от
04.12.2017 г. и от 05.01.2018 г.) сумите са значително по-малки от
погасителната вноска; по други три превода (от 14.08.2017 г., от 08.09.2017 г.
и от 21.09.2017 г.) сумите значително надвишават погасителната вноска, а по
останалите преводи сумите също са по-големи от погасителната вноска и не й
съответстват. Изтъкнатото от ответника обстоятелство, че ищецът е солидарен
длъжник по договора за кредит, не е от естество да изключи правната възможност
и логика той да предоставя заеми на ответника-кредитополучател, включително и
за погасяване на кредита, тъй като разпределянето между солидарните длъжници на
тежестта за погасяването му е обусловено от техните вътрешни отношения и ако се
приеме, че предоставените в процесния период парични средства от ищеца на
ответника са разходвани за погасяване на този кредит, то тези отношения се
основават на договори за заем, както изрично е посочено във всеки от банковите
преводи като тяхно основание. Сочените от свидетелите К. и Т. като възприети от
тях изявления на ищеца, в които той изтъквал, че бил сред малкото мъже, които
при развод подаряват на съпругата си жилище и магазин, не могат да опровергаят
основанието на банковите преводи в процесния период, а именно – сключени между
страните договори за заем. На първо място, дори да са били тъкмо в този смисъл,
тези изявления са направени пред трети лица, които са външни за действителните
отношения между съпрузите, а и между страните по делото и не могат да се ценят
като извънсъдебно признание на ищеца на факт, който е неизгоден за него в
настоящото производство. И на следващо място, тези изявления не бива да се
изолират от приблизителното време на извършването им според цялостното
съдържание на показанията на свидетелите К. и Т., а именно около сключването на
договора за кредит на 19.06.2017 г. и на договора за продажба на недвижимия
имот на 26.06.2017 г. с нотариален акт № 91/2017 г. на нотариус .А.Л., с район
на действие съдебния район на С. р. с., нито следва да се изолират от
обстоятелствата по сключването на тези договори. Видно е от нотариалния акт, че
уговорената цена на имота е 90600 евро, от която само част в размер 63420 евро
е платена със средства от получения кредит, а останалата част от 27180 евро е
следвало да бъде платена на продавача на части в срок до 01.08.2017 г. и не е спорно,
че е платена в този срок. Така при положение, че от справка в Търговския
регистър се установява, че ответното дружество – купувач на имота е учредено на
04.11.2016 г. и че според заключението по ССЕ през 2017 г. то е имало
незначителни приходи от търговска дейност, както и предвид това, че ответното
дружество е станало единствен собственик на имота още със сключване на договора
за продажба на 26.06.2017 г., е с висока степен на вероятност средствата за
покупката на имота, които не са с източник банков кредит, а именно 27180 евро
да са били осигурени от ищеца, включително и безвъзмездно. Тази сума е
значителна, а и с оглед обстоятелството, че е платена на продавача като част от
цената на недвижимия имот с цел едноличното му придобиване на 26.06.2017 г. от
дружеството-ответник, то изявленията на ищеца, че е осигурил бъдещето на
съпругата си, следва да се свържат с плащането на тази сума, а не с негови дарствени
намерения за плащания на процесните суми, банковите преводи за които са
извършени впоследствие. Освен това, съгласно чл. 226, ал. 1 от ЗЗД обещанието
за дарение не произвежда действие. Така дори ищецът в някакъв момент преди
началото на периода, в който са извършени банковите преводи на процесните суми,
да е имал намерение да ги дари на ответното дружество, е очевидно, че
впоследствие, към датите на действителното им извършване, е променил това свое
намерение, щом като е посочвал като основание на всеки от преводите „заем“,
респ. „договор за заем“. Евентуалното му първоначално дарствено намерение обаче
е без значение по делото, след като видно от заключението по ССЕ ответникът по
никакъв начин не се е противопоставил на получаването на тези суми в заем (чрез
извършване на счетоводни корекции или връщане на сумите).
По всички изложени съображения
ищецът има непогасени и изискуеми вземания срещу ответника, възникнали на
основание двадесет и седем договора за заем на парични суми, сключени в периода
от 28.07.2017 г. до 04.10.2019 г., чийто общ размер възлиза на 75925,00 лв. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тези суми в посочения
им общ размер на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху всяка от тях от 20.12.2020 г. до окончателното им изплащане. За разликата
от 18 лв. над 181 лв. до претендираните 199 лв. по договора за заем от
05.01.2018 г. главният иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен по
вече изложените съображения. Ответникът не е получил тази разлика, поради което
и евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащането й
следва да бъде отхвърлен. По евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД за останалите суми съдът не дължи произнасяне по арг. от чл. 271, ал. 2
от ГПК.
С оглед изхода на делото
ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството в общ размер 6188
лв., от които 3038 лв. са за внесена държавна такса по исковете, 350 лв. са за
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ и 2800 лв. са за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Г.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Г., Община С., ул. „Х. Б.“ № ,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Н.А.Г., ЛНЧ **********, с адрес ***, следните суми, дължими на
основание двадесет и седем сключени между страните в периода от 28.07.2017 г.
до 04.10.2019 г. договори за заем, а именно:
1000,00 лв. по договор за заем от
28.07.2017 г.;
20000,00 лв. по договор за заем
от 14.08.2017 г.;
5000,00 лв. по договор за заем от
08.09.2017 г.;
4000,00 лв. по договор за заем от
21.09.2017 г.;
2000,00 лв. по договор за заем от
04.10.2017 г.;
2000,00 лв. по договор за заем от
06.10.2017 г.;
460,00 лв. по договор за заем от
08.11.2017 г.;
490,00 лв. по договор за заем от
04.12.2017 г.;
181,00 лв. по договор за заем от
05.01.2018 г.;
2075,00 лв. по договор за заем от
01.02.2018 г.;
2046,00 лв. по договор за заем от
02.03.2018 г.;
2055,00 лв. по договор за заем от
30.03.2018 г.;
2055,00 лв. по договор за заем от
04.05.2018 г.;
2035,00 лв. по договор за заем от
05.06.2018 г.;
1957,00 лв. по договор за заем от
02.07.2018 г.;
2230,00 лв. по договор за заем от
01.08.2018 г.;
2130,00 лв. по договор за заем от
03.09.2018 г.;
2000,00 лв. по договор за заем от
06.11.2018 г.;
2013,00 лв. по договор за заем от
04.12.2018 г.;
2018,00 лв. по договор за заем от
25.01.2019 г.;
2005,00 лв. по договор за заем от
12.02.2019 г.;
2000,00 лв. по договор за заем от
04.03.2019 г.;
1970,00 лв. по договор за заем от
04.04.2019 г.;
2017,00 лв. по договор за заем от
22.05.2019 г.;
1970,00 лв. по договор за заем от
06.06.2019 г.;
4288,00 лв. по договор за заем от
22.08.2019 г. и
3930,00 лв. по договор за заем от
04.10.2019 г.,
или общо сумата 75925,00 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от 20.12.2020 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.А.Г. срещу „А.Г.“ ЕООД иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, основан на договор за
заем от 05.01.2018 г., В ЧАСТТА МУ за разликата над 181 лв. до 199 лв., както и
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.А.Г. за
осъждане на „А.Г.“ ЕООД да му заплати законна лихва върху присъдените с
решението суми В ЧАСТТА МУ за периода от подаване на исковата молба на
02.11.2020 г. до 19.12.2020 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.А.Г., ЛНЧ **********, с адрес ***, срещу „А.Г.“ ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление с. Г., Община С., ул. „Х. Б.“ № , иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата 18,00 лв., евентуално
претендирана като получена от „А.Г.“ ЕООД без основание на 05.01.2018 г.
разлика над 181,00 лв. до предявения размер на иска от 199,00 лв.
ОСЪЖДА „А.Г.“
ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление с. Г., Община С., ул. „Х. Б.“ № ,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Н.А.Г., ЛНЧ **********, с
адрес ***, сумата 6188,00 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: