О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, Х въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 4505 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 от НПК.
Образувано е по повод жалба на Р.Р.Р., подадена чрез пълномощника му адв.
Г.И., срещу определение № 181841 от 01.08.2019 г. по н.ч.д. № 11389/2019 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав, с което е
потвърдено постановление от 27.06.2019 г. на Софийска районна прокуратура за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 230 ЗМИП-15225/2016 г. по
описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50686/2015 г на Софийска районна прокуратура,
водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Според жалбоподателя, определението на районния съд е
неправилно, тъй като описаните факти и доказателства не са верни, в подкрепа на
което се сочи, че районният съд неправилно е посочил като управител на
„Хидравлика” ООД Р.Р., при положение, че в
действителност управител на това търговско дружество е неговият син – В.Р.Р.. Твърди се, че в прокурорската преписка е посочен
договор, който съставлява неистински документ, тъй като не е подписан от Р.Р.. Освен това се поддържа, че крайният срок на договора за
наем не е 14.05.2013 г., както е посочено в преписката и в определението на
съда. Заявява се, че доказателствената съвкупност по делото е непълна, както и
че някои от приетите писмени доказателства не следва да се ценят от съда, а
други са интерпретирани превратно. Като пропуск в хода на извършеното
разследване се сочи, че не са разпитани свидетели, посочени от Р.Р..
Изложени
са съображения, обосноваващи твърдението на жалбоподателя за недобросъвестност
на насрещната страна по договора за наем, като се подчертава, че много преди
посочената от дружеството наемодател дата за освобождаване на обекта от
наемателя, в действителност била издадена заповед, по силата на която
служителите на дружеството не допускали Р.Р. до
въпросния обект, където се намирали множество негови вещи. Впоследствие се
оказало, че били присвоени множество вещи, собственост на Р.Р.,
а именно 6 броя машини (за които същевременно се сочи, че били платени от Р.,
но недоставени от „фамилия Александрови”); инструменти и МПС-та. Изложени са
съображения за това, че сред присвоените вещи са налице и парични суми, но от
самото съдържание на жалбата става ясно, че става въпрос за имуществена
претенция на Р.Р. спрямо „И.-И.”
АД, свързана с твърдение за извършени капиталовложения в наетия обект, както и
за претенция за обезщетяване от страна на „И.-И.” АД
на претърпени от Р.Р. неимуществени вреди. Твърди се,
че в резултат на неправомерните действия на „И.-И.”
АД била провалена реализацията на намислен от Р.Р.
проект за изграждане на газгенераторни уредби и електромобили. Направено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за разглеждане на делото по същество в открито съдебно заседание
с назначаване на вещо лице – оценител, което да оцени „всички нанесени на
жалбоподателя щети, пропуснати ползи и неимуществени вреди”. Приложено е
пълномощно.
Препис от жалбата е връчен на представител на Софийска
районна прокуратура, като до момента писмено възражение не е подадено.
Софийски градски съд,
като взе предвид доводите на жалбоподателя и направените искания, въз основа на
събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е в законоустановения
срок и от легитимирано за това лице.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С постановление от 03.10.2016 г. е образувано ДП № 230
ЗМИП-15225/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 50686/2015 г на Софийска
районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В хода на
досъдебното производство са събрани множество писмени и гласни доказателства, в
това число такива, от които се установява осъществявана кореспонденция /л.
17-19, л. 32-34, л. 73-77, л. 139-142, л. 144 Том I и др./ между представители на „И.-И.” АД, във връзка с неизпълнение от страна на Р.Р. на задълженията му по договор за наем от 15.05.2010 г.
/л. 130-132, Том I),
към който били сключени три допълнителни споразумения (анекси) /л. 133-135, Том
I/;
фактури /л. 46-48; л. 63-64; л. 147-148/; протоколи за опис на движими вещи /л.
63-67; л. 79-80; л. 152-154; л. 156-161/; нотариални покани /л. 124-125 и л.
149-150/; показания на свидетелите Р.Р. /л. 117-118 и
л. 62/; свидетеля А.А./л. 119/; С.Г./л. 121-123/; М.М./л. 13-14, Том II/; А.З./л. 30 Том II /; Т.Б./л. 31 Том II / и Г.П./л. 32 Том II/.
Анализирайки събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че в случая
не са налице доказателства, сочещи към това да е извършено престъпление.
Действително, от събраните доказателства става ясно, че между „И.-И.” АД и Р.Р. е съществувал
договор за наем в периода от 15.05.2010 г. до 15.05.2013 г., както и че във
връзка с този договор са възникнали имуществени претенции на наемодателя спрямо
наемателя Р.. Редом с това се установява, че след изтичане срока на договора за
наем, наемодателят е отправил покана до наемателя за освобождаване на наетия
имот, която покана е доведена до знанието на Р. с оглед установения факт, че
същият се е явил на 30.04.2015 г. на обекта, въпреки че не е оказал каквото и
да е съдействие на представителите на „И.-И.” АД.
Именно поради липсата на каквото и да е съдействие от страна на наемателя,
дружеството наемодател в лицето на неговите представители е предприело действия
по освобождаване на имота с опис на наличните движими вещи и оставянето им за
пазене под охрана. Действително, сред тези вещи описани различни машини,
инструменти, негодни МПС-та и други, но няма как да се установи, че това са
същите вещи, за които Р.Р. представя фактури по
делото и за които твърди да са изчезнали (машини), най-малкото, защото в
наличната и представена от Р. документация липсва детайла индивидуализация на
тези вещи, още повече, че от представените документи, свързани с покупката на
машини не става ясно къде е осъществено предаването на същите и действително ли
те са били оставени за съхранение на
територията на наетия от Р.Р. имот, собственост на „И.-И.” АД. От представените и приети по делото доказателства
се установява, че на 16.10.2008 г. между „И.-И.“ АД и
„Специализиран сервиз Хидравлика“ ООД, последното управлявано от В.Р.Р. е сключен договор за търговска продажба, за която е издадена
фактура № 1340 от 16.10.2008 г., от съдържанието на която се установява, че „Специализиран
сервиз Хидравлика“ ООД е закупило от „И.-И.“ АД
следните машини: Струг СУ-32; Струг С-13;
Струг СУ-582; Струг С11 МТ; Фреза „ДЕКЕЛ“; Фреза МЗУ 250; Фреза ТОС КУРИН
ФИНЕСА; Плосък шлайф (малък) и Координатна бормашина.
Независимо от това, няма никакво основание да се приеме, че тези вещи са
оставени за съхранение на територията на наетите от Р.Р.
през 2010 г. помещения, собственост на „И.-И.” АД,
тъй като доказателства в тази насока не са налични, а и както самият
жалбоподател подчертава, управител на „Специализиран сервиз Хидравлика“ ООД е
неговият син В.Р.Р., а наемател по договора от 2010
г. е Р.Р.Р., т. е. става въпрос за различни вещи,
обслужващи дейността на различни лица. Не без значение е и фактът, че
жалбоподателят не представя каквито и да е доказателства относно вида и броя на
движимите вещи, които към датата на освобождаване на наетите имоти са се
намирали на тяхната територия. Какви по вид и брой са били вещите може да се
установи единствено въз основа на съставените от представители на „И.-И.” АД, които писмени доказателства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от които изключение правят
единствено показанията на Р.. Въззивният съд не
счита, че е налице причина, поради която да постави под съмнение годността и доказателствената сила на приобщените писмени и гласни
доказателства, поради което намира че изводимата от тях информация съставлява
обективно отражение на действителността. Изключение в тази насока правят
единствено показанията на свидетеля Р. и жалбоподател в настоящото
производство, по отношение на който е отправена имуществена претенция от
представляващия „И.-И.” АД и в този смисъл
поведението му е в голяма степен предопределено от възможната основателност на
тази претенция и съответно ангажиране на отговорността му по гражданскоправен ред. Наказателното производство обаче, в
никакъв случай не може да служи като средство за разрешаване на възникналия
между „И.-И.” АД и Р.Р.Р. гражданскоправен спор във връзка с договора за наем от 2010
г. и последващите анекси към същия.
От
ключово значение в случая е, че от доказателствата по делото се установява
желанието на наемодателя да освободи имота и да предаде вещите на наемателя, за
реализиране на което обаче, несъмнено е необходимо съдействието на собственика
на тези движими вещи – Р.Р., а такова не се
установява да е било оказано. При това положение, дружеството наемодател е
пристъпило към освобождаване на имота с опис на наличното имущество, извършен
от надлежно назначена комисия, в състава на която са някои от разпитаните по
делото свидетели, показанията на които съдът приема за достоверни. Тези
действия обаче, не надхвърлят рамката на гражданскоправните
отношения и не разкриват признаци на престъпна дейност, в частност на
престъплението обсебване, самоуправство или
документно предстъпление.
За да е осъществен състава на престъплението обсебване по
чл. 206, ал. 1 от НК е необходимо да се установи, че е извършено противозаконно
присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази, т. е.
предоставена му е на някакво правно основание. Обсебването се извършва с
намерение за окончателно разпореждане с чуждо имущество. От субективна страна е
характерен пряк умисъл като форма на вина, а това означава деецът да съзнава,
че владее или пази на някакво правно основание чуждата вещ, както и че няма
право да се разпорежда с нея, но въпреки това да предприеме разпоредителни
действия.
С оглед елементите на престъплението, на първо място,
необходимо е от обективна страна да се установи, че е извършено разпореждане с
чужди движими вещи, каквото в конкретния случай не се установява, като не се
установява и да е осъществен отказ от страна на „И.-И.”
АД за връщане на вещите на Р.Р.. Обективираните
в действителността действия на представителите на „И.-И.”
АД, сами по себе си сочат към липса на умисъл за присвояване на процесните вещи, собственост на Р.Р.,
които са надлежно описани в съставените протоколи за опис.
В
тази насока са множеството писмени доказателства, установяващи осъществена
кореспонденция между представители на дружеството и Р.Р.,
както и гласните доказателствени средства в лицето на свидетелите Г., А., З., Б.
и П.. При положение, че са направени неколкократни
опити за мотивиране на наемателя Р. да освободи наетите обекти от оставените
там вещи, няма как да се приеме, че е осъществен съставът на престъплението
„обсебване”, доколкото в случая липсват доказателства не само за разпоредителни
действия, но и за наличието на каквото и да е намерение за предприемане на
подобна престъпна деятелност. В тази връзка не без значение е и фактът, че
движимите вещи, които Р.Р. е оставил в двата обекта и
на въпросните паркоместа съставляват преимуществено
такива, които не са годни да служат по предназначението си и в този смисъл в
голямата си част представляват непотребни вещи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, може да се
заключи категорично, че е налице гражданскоправен
спор между „И.-И.” АД, от една страна, и Р.Р.Р., от друга страна. Този спор и конкретиката,
която разкрива обаче, по никакъв начин не може да обоснове извод за наличие на
признаци на извършено престъпление от страна на когото и да е. Изложените в мотивната
част на атакувания съдебен акт изводи относно фактите по делото, напълно се
споделят от въззивния съдебен състав, като следва да
се акцентира върху това, че няма доказателства за предприети разпоредителни
действия с вещи, собственост на жалбоподателя Р. и няма доказателства, които да
подкрепят по убедителен начин твърденията на жалбоподателя, че във връзка с
възникнал спор между него и „И.-И.” АД, от страна на
представители на търговското дружество е било осъществено престъпление,
включително обсебване или самоуправство. Не може да се
приеме, че са налице данни за осъществено престъпление „самоуправство”
по чл. 323 от НК, тъй като няма доказателства за това да е осъществено
негативно засягане на установения обществен ред, свързан с легитимното решаване
на спорове между граждани и юридически лица.
Няма каквито и да е доказателства, нито и индиции за това от представляващите „И.-И.”
АД да е извършено документно престъпление, поради което твърденията на
жалбоподателя в тази насока не могат да се споделят като основателни.
В конкретния случай става въпрос за влошени отношения между
страни по договорно правоотношение, възникнало по повод договор за наем от
15.05.2010 г., като разрешаването на възникналия имуществен спор е от
изключителна компетентност на гражданския съд в случай, че някоя от страните по
договора прояви инициатива за това.
При това положение и при липсата на доказателства за
извършено престъпление, обжалваното определение на Софийски районен съд е
правилно и следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По тези мотиви, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181841 от 01.08.2019 г. по н.ч.д.
№ 11389/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.