Р Е Ш Е
Н И Е № 112
Гр.
Сливен, 10.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Галя
Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 92
по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 110 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230201454/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен, е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № НП-353 от 29.11.2022 г., издадено от Заместник-министъра
на земеделието, с което на „ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Зимница, общ. Стралджа, обл.
Ямбол, ул. „Пеньо Пенев“ № 2а, п. от у.на д.А.С. Д., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3600 лева за нарушение на чл. 33б,
ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 49а от ЗПЗП, във връзка с чл. 50, ал. 2 от
ЗПЗП и одобрен от Министъра на земеделието, храните и горите Доклад с рег. №
93-7179 от 27.09.2018 г.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД,
който го обжалва чрез пълномощник, като в жалбата се навеждат доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, и необоснованост.
Твърди, че поземленият имот не бил измерен с GNSS-устройство;
по делото липсвали доказателства за направени снимки на описания поземлен имот
и за начина на измерването му. Това водело до неправилно определяне и на
размера на наложената имуществена санкция. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з.
касационният жалбоподател „ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД, редовно призован, не се явява и
не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен представител,
поддържа жалбата на изложените в същата доводи за цялостна отмяна на обжалваното
решение.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване Министерство на земеделието, редовно призован,
не се представлява. В писмено становище, подадено от пълномощник, оспорва
касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 28.10.2022
г. Началникът на Общинска служба по земеделие – Сливен, в присъствието на
служители в ОСЗ – Сливен, извършили проверка на поземлен имот с идентификатор
16688.102.1 по КККР, находящ се в землището на с.
Горно Александрово, общ. Сливен, с НТП „Ливада“, върху 3.5861 ха земеделска
земя, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“,
собственост на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД. При теренната проверка установили реалното
състояние на имота - целият гореописан имот бил разоран и засят с рапица.
Заснети били 14 броя геопозиционирани снимки,
направени по границите на поземления имот. Установено било, че имотът е отдаден
за ползване от собственика „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД на дружеството
„ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД.
Предвид
установеното проверяващите приели, че „ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД на 28.10.2022 г.
използва неправомерно не по предназначение земеделска земя с обща площ 3.5861
ха, попадаща в слой „Постоянно затревени площи“, като имотът е разоран и засят
с рапица.
За
извършеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ ПД-02-3 от 07.11.2022 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение
на чл.33б, ал.1 от ЗПЗП. На 07.11.2022 г. АУАН бил предявен на представляващия
дружеството-жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието не
вписал възражения по него.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № НП-353 от 29.11.2022
г., с което на „ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД за извършено нарушение на
чл.33б, ал.1 от ЗПЗП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 49а от ЗПЗП, във
връзка с чл. 50, ал. 2 от ЗПЗП и одобрен от министъра на земеделието, храните и
горите доклад с рег. № 93-7179 от 27.09.2018 г. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3600 лева.
За да потвърди
НП, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Приел е, че при съставянето на АУАН и на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон;
АУАН и НП съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а
направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният съд правилно е
установил фактическата обстановка, като
е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.
По делото не е
спорно, че описаният в АУАН и в НП поземлен имот с идентификатор 16688.102.1 по
КККР, находящ се в землището на с. Горно
Александрово, общ. Сливен, е с НТП „Ливада“, върху 3.5861 ха земеделска земя,
собственост е
на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД и се ползва от касационния жалбоподател, както е
заявено и в жалбата до районния съд.
От доказателствата,
събрани пред районния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че при
извършена на
28.10.2022 г. теренна проверка на поземлен имот с идентификатор 16688.102.1 по КККР,
находящ се в землището на с. Горно Александрово, общ.
Сливен, с НТП „Ливада“, върху 3.5861 ха земеделска земя, попадаща в слой
„Постоянно затревени площи“, същият се използва не по предназначение от дружеството-жалбоподател
„ДЖАМБАЗ-АГРО“ ООД, като е разоран и засят с рапица.
С нормата на
чл.33б, ал.1 от ЗПЗП се забранява разораването, преобразуването и/или
ползването не по предназначение на площите, включени в слой „Постоянно
затревени площи“. С действащата към датата на издаване на НП санкционна норма
на чл. 49а от ЗПЗП, е предвидено наказание за всеки, който наруши забраната по
чл. 33б, ал. 1 или не изпълни задължението по чл. 33б, ал. 4, за което му се
налага глоба или имуществена санкция е размер от 500 до 10 000 лева. Първоинстанционният съд е направил анализ на последвалите
изменения на ЗПЗП, като е приел, че същите не оказват въздействие върху
законосъобразността на наложената санкция в издаденото наказателно
постановление, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Със
санкционната норма от сега действащия ЗПЗП (обн. ДВ
бр. 102/2022 г. в сила от 01.01.2023 г.), с
новосъздадения чл.85, ал.1 от с.з. е запазен същият смисъл и същият размер на
имуществената санкция като този по чл.49а от ЗПЗП (отм.).
Не се споделя
възражението на касатора за липса на доказателства,
от които да е видно как е установено неправомерно разораване, преобразуване
и/или ползване не по предназначение на посочените площи. Пред районния съд са
представени 14 броя геопозиционирани снимки,
приобщени към доказателствения материал по делото. От
същите е видно, че заснемането е извършено в четирите края на имота, по
крайните му точки с отразени географски координати на заснетата площ, посоката
на заснемане, както и датата на извършената проверка. По делото са изслушани
свидетелските показания на актосъставителя, извършил
на място теренна проверка, и свидетелите по съставяне на АУАН, които
установяват фактическата обстановка по делото и са непротиворечиви и еднопосочни
по отношение на начина, датата на установяване на нарушението и заснемане на
ПИ, и кореспондират с останалите доказателства по делото. Районният съд е
изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е
съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както
и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря
в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като
те мотивират и настоящия съдебен акт.
Не се споделя и възражението
на касатора, че размерът на наложеното наказание е
неправилно определен. В НП изрично е направено препращане към одобрен от
министъра на земеделието, храните и горите доклад с Методика за изчисляване на
санкциите по чл. 49а от ЗПЗП, с изрично
посочени правила, по които е определен конкретният размер на наказанието (л. 49
от делото на СлРС).
С оглед на
гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон
обосновано е приел, че административното нарушение е извършено от дружеството -
жалбоподателят, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност.
В касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на НП, които не се споделят от
настоящата съдебна инстанция.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като
изводи на всички събрани по делото доказателства. При постановяването му не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон, поради което се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Наведените в касационната
жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на
спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна
и не следва да бъде уважена.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с
чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 110 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 20222230201454/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.