РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Радомир, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101366 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се сочи, че М. И. Б. е дъщеря на загиналия в резултат на ПТП И. Б.
Л. на 38 години.Сочи се, че на . г. около 10:50 ч. на път между с. Жабляно и гр. Земен се
движил т.а. „Ф. Т.“ с per. № ., управляван от И. М. В., който нарушил правилата за движение
по пътищата, вследствие на което загубил контрол над МПС, преминал през лентата за
насрещно движение и блъснал намиращия се на банкета И. Б. Л.. Вследствие на инцидента
И. Б. Л. загинал.
По случая е било образувано НОХД № . г. по описа на ОС - Перник, което е
приключило с влязла в сила Присъда № 8/2021 г. на ОС-Перник, с която водачът на т.а. „Ф.
Т.“ И. М. В. е признат за виновен в това, че на . г., на път ІІІ-623 км.48, с. Жабляно - гр.
Земен, при управление на МПС - т.а. „Ф. Т.“, с peг. № . е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно : чл.16, ал.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение като
водач на ППС нарушил забраната, когато платното за движение има две пътни ленти - да не
навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне и чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Като водач не изпълнил задължението си непрекъснато
да контролира пътното превозно средство, което управлява /бездействал с органите на
управление на автомобила/, с което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца
И. Б. Л., като е осъден и на основание чл. 343, ал.1 б. “в“, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.54 от НК на
три години „лишаване от свобода“ , като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от четири години.
Предвид на това се сочи от ищцовтата страна, че влязлата в сила присъда на
1
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, предвид което, в настоящото
производство е доказана вината и противоправността на извършеното от водача на т.а.
деяние.Твърди се от ищцата, че по делото е безспорно установено, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на т.а., е причинена смъртта на И. Л..
Сочи се, че за процесният товарен автомобил „Ф. Т.“ с peг. № . и с водач И. М. В.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. . г. със срок на валидност една
година, считано от 27.09.2019 г. до 26.09.2020 г. със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.
София, като по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, свързани с притежаването и използването на МС.
Твърди се от ищцовата страна, че пострадалата съгласно разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, е предявила претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София като е представила всички необходими и относими
документи, с които разполага, като с писмо с обратна разписка от 12.12.2019 г.
застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие и по случая е била заведена щета №
., като към момента на ИМ ответникът не е платил обезщетение на ищцата.
Твърди се, че в резултат на инцидента загиналият И. Б. Л. е баща на ищцата същият
е бил мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние,
поради което ищцата търпи и имуществени вреди от смъртта на своя баща, изразяващи се в
лишаване от издръжка, на която тя има право съгл. чл. 143, ал. 2 от СК за периода от датата
на ПТП, респ. смъртта на баща й - . г. до навършване на пълнолетието й - 04.11.2025 г., т.е.
72 месеца по 200 лв. месечно или 14 400 лв.като впоследствие в с.з. на 25.02.2025г. по реда
на чл.214 ГПК предявеният иск е изменен в размер на 21 600 лева т.е по 300 лева месечно.
Твърди се от ищцовата страна, че предвид виновното поведение на водача на
товарния автомобил И. М. В. са причинени имуществените верди на ищцата, а за
причинените от него вреди отговаря ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, предвид на което се моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата М. И. Б., действаща със
съгласието на майка си Я. Р. - сумата от 21 600 лева лв. представляващи 72 месеца лишаване
от издръжка от баща й, считано от . г. до 04.11.2025 г. - навършване на пълнолетие на детето
/по 300 лв. месечно/.,ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
С представена по делото писмена защита по реда на чл.149, ал.3 ГПК адв.К. от САК,
в качеството си на адвокат-пълномощник на ищцата поддържа предявения иск и по
подробно изложени правни доводи и разбор на събраните в хода на производството по
делото доказателства моли за уважаване изцяло на исковата претенция за главница и лихва.
Моли се за присъждане на адвокатско-възнаграждение съгл.чл.38, ал.1,т.2 ЗА,ведно с ДДС
върху същото предвид представени доказателства за регистрация по ДДС.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по основание и
размер.Ответното дружество твърди, че в случая не са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество, като оспорва изложеното в исковата
молба относно механизма на настъпване на произшествието. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, предвид разпоредбата на чл.51,
предл.2 ЗЗД. Оспорва иска и по основание и размер. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност за главница и лихва като се моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В о с.з. и в представена по делото писмена защита процесуалния представител на
застрахователното дружество развива подробни правни доводи за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция.Претендират се разноски.
По реда на чл.219 , ал.1 ГПК е конституирано в производството по делото като
трето-лице помагач на страната на ответника Агенция пътна инфраструктура гр.София.
Процесуалния представител на агенцията в о с.з. и по подробно развити в представената по
делото писмена защита правни доводи оспорва иска, поддържа възражението за изтекла
погасителна давност на исковата претенция. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните не спорят, че между ответното дружество ЗАД „ОЗК- застраховане „ АД и
собственика на товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ., е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ., със срок на
застрахователното покритие от 27.09.2019 г. до 26.09.2020г.
От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установи, че на 28.10.2029г.
около 10:50 ч. на път между с. Жабляно и гр. Земен се е движил т.а. „Ф. Т.“ с рег. № .,
управляван от И. М. В., който нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което загубил контрол над МПС, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал
намиращия се на банкета И. Б. Л. като вследствие на инцидента Л.. е загинал.
По случая е било образувано НОХД № . г. по описа на Пернишки окръжен съд,
което е приключило с влязла в сила Присъда № 8/2021 г. на ОС-Перник, с която водачът
на т.а. „Ф. Т.“ И. М. В. е признат за виновен в това, че на инкриминираната дата 28.10.2029г,
на път ІІІ-623 км.48, с. Жабляно - гр. Земен, при управление на МПС - т.а. „Ф. Т.“, с рег. № .,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от
ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л./наследодателя
на ищцата/, като е осъден и на основание чл. 343, ал.1 б. “в“, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.54 от
НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.66,
ал.1 НК изпълнението му е отложено за срок от четири години.
3
Видно от представените писмени доказателства, а именно У-ние за наследници изх.
№9400-2881 от 31.10.2019г., издадено от общ.Б. ищцата М. - Б. И. Б., като непълнолетна
действаща със съгласието на майка си Я. С. Р. е дъщеря на И. Л..
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди,
причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и
непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание
договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се
извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.
Относно обстоятелството за вината и противоправността на извършеното от водача
на товарния автомобил деяние, то предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Предвид на това, в настоящото гражданско
съдопроизводство е доказана вината и противоправността на извършеното от водача на т.а.
деяние.Освен това в случаите, когато с инкриминираното деяние са причинени вреди и те
са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на
присъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд.Безспорно е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на т.а., е причинена
смъртта на И. Л..
Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт за товарния автомобил „Ф.
Т.“ с рег. № . и с водач И. М. В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/23/119002716165/от 24.09.2019г. за срок на валидност една година, считано от
27.09.2019 г. до 26.09.2020 г. със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София. По силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, видно от приложените по делото писмени
доказателства пострадалата е предявила претенциите си за обезщетение пред
застрахователя ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София като по случая е заведена
щета № 0411160-0017-2019, по която ответникът е отказал за изплати обезщетение.
По делото за изясняване на въпроса относно механизма на процесното ПТП и във
връзка с направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, е допусната изготвена и приета САТЕ от вещото
лице инж. Б. В.. Вещото лице дава заключение,че основната техническа причина за
настъпване на ПТП е неправилното действие с органите за управление от страна на водача
на т.а. Форд, което е довело до отклонение на МПС наляво и последователно преминаване
през насрещната пътна лента с последващо почти пълно напускане на платното за движение
вляво и движение по затревен банкет, където в този момент са били разположени
пострадалият пешеходец и статичния л.а. Ситроен.Вещото лице В. при сравнение на
получените от него резултати и предвид извършените изчисления, а именно, че т.а. се е
движил със скорост от 77 км/ч, а критичната скорост, при която за т.а. би настъпило
4
странично плъзгане - 87 км/ч, която е по-висока от изчислената скорост преди ПТП, е
стигнал до извод, че при конкретната ситуация и при правилни действия с органите за
управление, водачът на т.а. Форд е разполагал с възможността да поддържа траектория на
масовия си център около средата на своята пътна лента през целия завой, като по този начин
не навлиза в лентата за насрещно движение с последващо почти пълно напускане на
платното за движение, при което последователно блъска пострадалия пешеходец и
статичния л.а. Ситроен, като по този начин предотврати настъпването на ПТП.
От друга страна в открито с.з. разпита на водачът на т.а. Форд св.И. В. и на
св.очевидец на инцидента Р. И. не допринася за изясняване на фактическата обстановка и
оборване заключението на в. лице. Видно от показанията на В., то същият не си спомня
нищо конкретно. По отношение показанията на свидетеля И. а имено, че причина за ПТП
било заболяване на водача, то същите не са подкрепени с никакви други доказателства по
делото. С оглед на горното съдът намира, че възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия Л.. са неоснователни и недоказани. Не бяха
доказани от застрахователното дружество пострадалият Л.. да е извършил нарушения на
правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка и , които
да са довели до настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на размера на претендираните имуществени вреди то за
установяването им ищцовата страна в хода на производството поделото е ангажирала гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Р. Ч. С., като в тази връзка е допусната и
приета и ССчЕ. Свидетелката С., която е леля на ищцата и се виждала често със
семейството, и има непосредствени впечатления от семейния им живот заявява, че е
познавала бащата на ищцата, И. от 16-17 години преди инцидента, откакто той се е бил
запознал със съпругата си. Свидетелката твърди, че познава ищцата от раждането й, че
родителите й са били задружно и семейство, а И. много грижовен баща.Свидетелката също
сочи, че И. е работел близо 15 години в горското-стопанство и към момента на инцидента
заплатата му е била около 1000 лева, като е имал и допълнителни доходи от около 1 000
лева, като той е издържал семейството финансово и е осигурявал по-голям доход, докато
майката на ищцата към онзи момент е работела в шивашки цех на минимална работна
заплата. И. е осигурявал семейството си. М. е била на 11 години, когато е станал инцидента с
нейния баща.Свидетелката сочи, че И. много е обичал дъщеря си и след неговата загуба М.
е била много много тъжна.
Относно размера на евентуално претърпените от ищцата вреди по делото е
изготвената и приета по делото и ССчЕ. В.лице Я. А. дава заключение, че обезщетението от .
г. до 04.11.2025 г., определено съгласно минималния размер на издръжка по семеен кодекс, е
в размер на 14 071,00 лева, като от тях:
293,60 лева за периода от . г. до 31.12.2019 г.
1 830,00 лева за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
1 950,00 лева за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
2 130,00 лева за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.
2 340,00 лева за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.
2 799,00 лева за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.
Съдът възприема като компетентно дадено заключението на в.лице .Видно от
заключението на в.лице същото е отразило в констатациите си че по делото няма данни за
получавано възнаграждение и декларирани доходи на наследодателя на ищцата в периода
преди . г., както и ,че няма данни за допълнителни нужди за издръжка на същата.
Освен това в.лице А. сочи,че за периода годишната инфлация е отчетена с промЯ.та на
5
размера на минималната работна заплата за страната за съответната година.
Предвид заключението по ССчетЕ , което съдът възприема като компетентно, както и
събраните по делото в тази връзка доказателства дадено съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде уважен в размер на 14 071 лева , а до пълният предявен размер на бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че до навършване на
пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно, но пълният
размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители, съобразно
техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни
непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На преценка подлежат и
потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от
същата възраст, което в.лице го е съобразило при изготвяне на заключението.
По отношение основателността на исковата претенция за правна изчерпателност съдът
следва да отбележи ,че съгл. ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ТР №1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, сред лицата с право на обезщетение са и децата на починалия, които в най-висока
степен са засегнати от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска
обич и морална подкрепа, а до определена възраст - и от дължимата по закон
финансова подкрепа под формата на издръжка.
Претендираните имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете на загиналия И. Л. са в пряка и непосредствена връзка с
процесното ПТП.Освен това от доказателствената съвкупност по делото бе безспорно
установено, че в резултат на инцидента е загинал бащата на ищцата И. Б. Л. едва на 38
години. Същият е бил млад мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро
здравословно състояние.
Посочените имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете на загиналия И. Л. са в пряка и непосредствена връзка с
процесното ПТП
С оглед смъртта на И. Л. на неговата непълнолетна дъщеря М. Б. са
причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от лишаването й от
издръжка, на които същата е имала право по закон -чл. 143, ал. 2 от СК. Тези
имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с оглед
настъпилото застрахователно събитие и същите на общо основание подлежат на
обезщетяване от страна на застрахователя по риска „ГО“ .С настъпване на смъртта на баща
си, ненавършилото пълнолетие дете е загубило възможността да получава следващата й се
по закон издръжка от дата на ПТП /неговата смърт.Неполучаването на издръжка по смисъла
на чл. 142, ал. 2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от
застрахователя по риска „ГО“ на деликвента /в този смисъл Решение № 158/28.12.2011 г. на
ВКС, ТК, 1 о. по т.дело № 157/2011 г., Решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК 2о., по т.дело
6
№ 762/2010г./.
По отношение на лихвата за забава в практиката на ВКС се приема, че в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. На основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е.
от 12.12.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно претенцията на ищцата за
заплащане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е основателна и доказана за периода от 12.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не
е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. П. К. от САК поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер съгласно
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В
настоящия случай на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за
възнаграждения за адвокатска работа следва да бъде определено в минимален размер, с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Относно начина, по който се определя от
съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по
дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита,
че при определяне размера на възнаграждението на адв. К. от САК следва да вземе предвид
фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя
на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора
национални и международни правни норми, броя на заседанията.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. П. К. от САК в размер на 1666,39 лева. На основание § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа да се присъди с включен ДДС,
тъй като адв. К. от САК е регистрирана по ДДС, за което са представени и надлежни
доказателства. Според така посочената разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по
7
ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20% ДДС, включително и в процесния
случай, а именно при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се
присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адв. П. К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1999,66 лева, с включен ДДС.
Така, с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 1999,66
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът доказва направени разноски в общ размер на 4000,00 лева от тях за внесен
депозит за вещо лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза 1000 лева и 3000
лева адвокатско възнаграждение, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на
СЕС за разумност и пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение,
счита, че при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ответното
застрахователно дружество следва да вземе предвид фактическа и правна сложност на
делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на
доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни
норми.Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество в размер на 1000,00
лева за всички предявени искове, като бъде осъдена ищцата да заплати сумата в размер на
680,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество „ОЗК Застраховане“ АД следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на РС - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса по предявения иск в размер на 864,00 лева, както и заплатено
възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер на
200,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на М. - Б. И. Б., с ЕГН:**********, като
непълнолетна, действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., с ЕГН:********** , с адрес
:гр.Б., ул.“И. Т.“ № . сумата от 14 071,00 лева (четиринадесет хиляди седемдесет и един лева
), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – пропуснати ползи от
неизплатена издръжка от баща й И. Б. Л. след неговата смърт, претърпени вследствие
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица № ., а именно -пътнотранспортно
8
произшествие, настъпило на . г. на път ІІІ -623, км.48, с.Жабялно - гр.Земен като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 21 600 лева (двадесет и една хиляди и
шестотин лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. К. от САК на основание чл. 38, ал.
2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1999,66 лева (хиляда деветстотин
деветдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА М. - Б. И. Б. , с ЕГН: **********, като непълнолетна действаща със
съгласието на майка си Я. С. Р., с ЕГН:********** , с адрес :гр.Б., ул.“И. Т.“ № . да заплати
на „ОЗК Застраховане“ АД“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ №7 сумата от 680,00 лева (шестотин и осемдесет лева ) - направени разноски
по делото.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на РС - Радомир в полза
на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 864,00 лева (осемстотин шестдесет и
четири лева), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата
инстанция, както и сумата в размер на 200,00 лева (двеста лева) - заплатено възнаграждение
за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач Агенция пътна
инфраструктура гр.София на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9