О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 260224
гр.Добрич
……22.10.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и втори
октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря ………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....Ч.гр.д...№424
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „***“АД,ЕИК
***,представлявано от М.Г.А.–изпълнителен директор,чрез адв.Р.Д. ,съдебен адрес
*** срещу Определение №226/26.05..2020г.по Ч.гр.д.№23/2020г.по описа на РС
гр.Каварна,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248
от ГПК-за допълване на издадена заповед за изпълнение №13/24.01.2020г.по ч.гр.д.№23/2020г.по описа на КРС в частта
,относно присъдените на заявителя съдебно деловодни разноски,направени в
заповедното производство,а именно сумата от 325 лв.
Изложени са съображения,че при
постановяване на атакуваното определение ,съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК,където е предвидено,че само страна може да
сезира съда с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по ради
прекомерност,а съдът не може служебно да намалява поради прекомерност
договореното между страните адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд ,като се запозна с
мотивите на обжалваното определение намира,че същото е законосъобразно.
Взети са предвид разрешенията на
СЕС по обединени дела С-94/2004 и С 202/2004,както и приложимата към настоящия
казус съдебна практика на европейския съд по съединени дела С-427/2016 и
С-428/2016г.,които дават отговор на въпроса кога националната правна уредба на България
ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101
пар.1 ДФЕС-когато под страх от дисциплинарна отговорност срещу адвоката той не
може да договаря възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен в
наредба на професионална организация на адвокатите и когато съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък размер от минималния ,определен в
Наредбата.
Съгласно Решение на съда от
09.03.1978 г.относно неприлагане от националния съд на закон,който противоречи
на общностното право,националният съд,натоварен с прилагането на нормите на
общностното право ,в рамките на своята компетентност е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми ,като при
необходимост по собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство,дори последваща,която им противоречи,без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред.
Иначе казано съдът служебно не
прилага дадена разпоредба,за която чрез разрешения на съдебната практика на СЕС
е установено противоречие с норми на европейското законодателство .Именно поради това съдът е оправомощен и без
възражение от страна на лицето ,заинтерсовано от намаляване на адвокатското
възнаграждение,поради прекомерност ,с оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото да намали адвокатското възнаграждение ,слизайки дори
под минимума предвиден в наредбата.
В случая се касае до заповедно
производство с много ниска фактическа и правна сложност,която да обоснове
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради достигането на аналогични с
тези на първоинстанционния съд мотиви,настоящата инстанция счита постановеното
определение за правилно и законосъобразно и го потвърждава.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №226/26.05.2020г.по
гр.д.№23/2020г.по описа на РС гр.Каварна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено мнение на младши съдия
Георги Пашалиев към Определение от 22.10.2020 г., постановено от Окръжен съд
Добрич по в.ч.гр.д. № 424/2020 г.
Считам,
че частна жалба с вх. № 1713/22.06.2020 г. срещу Определение № 226/26.05.2020
г. по ч.гр.д. № 23/2020 г. на Районен съд Каварна, е основателна.
В
полза на заявителя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 300, 00 лева. В
конкретната хипотеза съдът не може да преценява дали претендираното
възнаграждение е прекомерно, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, а е длъжен да присъди такова в пълния му претендиран размер. Това
е така, защото липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възможността по чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена като право на насрещната
страна, а не като правомощие на съда, за което следи служебно. В подкрепа на
този извод е и историческото тълкуване на нормата. В чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.
01.03.2008 г.) инициативата за намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение
не е предоставена изрично на страните, от което се извежда, че и без искане в
тази насока съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение. Не е
такова положението в чл. 78, ал. 5 от ГПК, където законодателят е предвидил
изрично, че преценката на съда за прекомерност на възнаграждението се
предпоставя от направено искане в този смисъл. Очевидно е, че законодателят е
преосмислил волята си и в действащия процесуален закон е възприел
противоположно становище по този въпрос.
В
тази връзка следва да бъде изтъкнато също, че защитата на длъжника срещу
прекомерността на адвокатското възнаграждение, претендирано от заявителя, е
гарантирана. Същият може да релевира възражението си по чл. 78, ал. 5 от ГПК в
частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК. Направено за първи път с жалбата,
възражението няма да е преклудирано, защото това е първият момент, в който
длъжникът може да участва в производството.
младши съдия:
Георги
Пашалиев